РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.09.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8648 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод
на предявени от „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,против М.С.П.
*** която се твърди че на 25.08.2017г. дружество
„М.Ф.М."АД депозирало заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.С.П.. Твърди, че срещу
издадената заповед за изпълнение по
горепосоченото дело е постъпило възражение от страна на
длъжника, с оглед на което предявява
настоящия иск за установяване на вземането на
„М.Ф.М." АД срещу ответника.
Твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането на „М.Ф.М." АД са следните: На 14.10.2015г. между „***" ЕАД и „М.Ф.М." АД бил
подписан Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). Вземането по Договор за
кредит с номер ***сключен между ***П. и *** е прехвърлено е прехвърлено с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. и включено в Приложение № 1 към него. Твърди, че
в правата на нов кредитор по
гореописаното вземане встъпва „М.Ф.М." АД. Твърди,
че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземането на 11.11.2015г. Твърди се,че на 19.03.2009г. в гр.- ***е сключен договор за кредит
***сключен между ***П. и ***,
по силата на който на
***П. е отпуснат паричен заем в размер на
4000 лв. Твърди се, че общия
размер на кредита е 4542,16 лв, а общата стойност на плащанията по
кредита е 7590,28 лв. Твърди се, че
задължението по кредита е следвало да бъде изплатено
за срок от
54 месеца, като месечната вноска е в размер на 140,56лв. Твърди се, че
към датата на договора за
цесия задължението на ответника е в размер на 134,05 лв, от която
главница 68,77 лв, 38,95лв лихва по договор
и 26,33 лв неустойка за забава. Твърди
се,ч е след датата на сключване
на договора за цесия ***е начислило
законна лихва за забава върху
главницата в размер на 68,77 лв за периода 05.09.2013г.- 24.08.2017г. в размер
на 26,33лв. Моли да бъде
признато за установено, че М.С.П. ДЪЛЖИ на „М.Ф.М." АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по
вписванията, със седалище и адрес на управление:*** с
ЕИК:*********, представлявано от ***- Изпълнителен директор сума в общ размер на
134,05лв, от която главница 68,77 лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума
по Договор за паричен заем
PLUS – 01371598 от 19.03.2009 г.; договорна
лихва в размер на 38,95 лева за
периода 03.04.2009 г. до
05.09.2013 г.; неустойка за
забава 26,33 лева за периода 05.09.2013 г. до 24.08.2017 г. и законната лихва върху главницата
от 28.08.2017 г. до изплащането на вземането
Ответницата, в срока на чл.131 от ГПК, не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищета на страните и закона намира за установено
следното:
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 14.10.2015 г. и включено
в Приложение № 1 към него, сключен между него и третото лице – помагач, по силата
на който „***"
ЕАД цедира вземането си по Договор за потребителски
паричен кредит №***., сключен с ответника въз основа на който
на М. П. е отпуснат кредит в размер на 4000 лв. , в сумата е включена
финансирана застраховка защита на плащанията, която възлиза на 10,04 лв месечна добавка за периода на договора. Съобразно
договореното между страните за
ответника е възникнало задължение да погаси
заема на 54 месечни вноски – всяка по 140,56 лв.Видно от договора е, че
страните са договорили 32,33% годишен процент на разходите. Видно от Приложение
№ 1 към договора за цесия към датата
на сключване на Договора за
цесия „***" ЕАД
е продал на ищеца задължение в общ размер на
134,05 лева, от които главница
– 68,77 лева, договорна лихва в размер на 38,95 лв з и
сумата 13,31 лв
неустойка. В приложението е отбелязано, че
датата на първата пропусната вноска е 05.09.2013г. Видно от представеното по делото уведомление
е, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането на 11.11.2015г. Видно от представения по делото погасителен план
е, че датата на пропуснатата вноска е датата, на която се дължи последната
вноска по кредита, която е в размер на 140,60 лв.
Видно от заключението на ВЛ по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза е, че съгласно счетоводните записвания по договора задължението
възлиза на 68,77 лв главница , неплатена част от
погасителна вноска с падеж 05.09.2013г., сумата 38,95 лв
представляваща договорна лихва за периода 04.08.2013г.-05.09.2013г.,неплатената
сума е част от погасителна вноска с падеж 05.09.2013г., и неустойка по договора
за цесия 11,31 лв за периода 05.09.2013г.- падежа на
договора за кредит до 14.10.2015г- договора за цесия и лихва за забава,
начислена от ищеца от датата на договора за цесия до датата на подаване на заямлението 13,02 лв или общия
размер на неустойката е 24,33 лв.
В настоящото производство се претендира установяване съществуване на
вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като
се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към „***”
ЕАД задължение по сключен помежду им договор за паричен заем, като впоследствие
„***” ЕАД е прехвърлило това свое вземане на ищеца.
Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
цесия между него и „***” ЕАД, по силата на който „***” ЕАД да му е прехвърлило
конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника,
като и надлежното уведомяване на длъжника за цесията. Видно от приложеното
уведомление е, че ответникът е уведомен за извършената цесия. От друга страна ищецът
не сочи договорна клауза въз основа на която претендира неустойка и съдът не
успя да установи такава в приложения договор за кредит. Доколкото заповедта за изпълнение е издадена
за неустойка, то в тази си част исковата молба е неоснователна и недоказана и
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на дължимия размер на главницата съдът намира следното
Видно от заключението на ВЛ е, че
дължимите суми за главница и лихва са част от последната погасителна
вноска, която е в размер на 140, 60 лв. Ответникът от своя страна не е оспорил тези
твърдения, не е представил доказателства, че е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за кредит, поради което предявения иск за
сумите 68,77 лв главница , неплатена част от
погасителна вноска с падеж 05.09.2013г., сумата 38,95 лв
представляваща договорна лихва за периода 04.08.2013г.-05.09.2013г е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че
в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, както и предвид това че
юрисконсулта не се е явявал в съдебно заседание възнаграждението за юрисконсулт по делото следва да бъде определено
в размер на 75 лева. С оглед уважената и отхвърлената
част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 280 лв представляваща направени разноски от ищеца
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.По
отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 50,00 лева. Ето защо предвид
частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното
производство от 75 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
иска в размер на 60,23 лв
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че М.С.П. ЕГН **********,*** дължи на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
, сума 68,77 лева, представляващи дължим остатък от главница по
Договор за потребителски кредит № ***, сума в размер на 38,95 лв представляваща остатък от лихва за периода 03.04.2009г.-
05.09.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда-28.08.2017г
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6618/2017г., като за сумата 26,33 лв представляваща неустойка ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.П. ЕГН **********,*** да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, , сумата от 60,23лв., представляваща направени разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 8648 по описа за 2017 г. на Плевенски
районен съд, представляваща
направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК М.С.П. ЕГН **********,*** заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***– Изпълнителен директор, сумата от 280лв, представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „***” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: