Решение по дело №2746/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 949
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330202746
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                              949гр.Пловдив, 19.06.2020г.

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 10.06.2020г. в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2746/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление 36-0000185 от 15.04.2020г. издадено от И.Ц– ** на РД „АА“-гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС, с което на  И.Г.Г. с ЕГН ********** от гр.***е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение на чл.34, пар.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014г.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща представител, подава писмено становище с което заявява, че подържа жалбата.В жалбата излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено.

         Въззиваемата страна РД „АА”- Пловдив –редовно призована,  не изпраща представител не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е  от нарушителя и това е  направено в срок, като разгледана по съществото си  е  ОСНОВАТЕЛНА.

           На 21.02.2020г. в гр.Пловдив на Автогара Север, жалбоподателят управлявал автобус „Туринг Торис“ с рег. номер **, от категория М3 като извършва обществен превоз на пътници по маршрутно разписание номер 2601 от С. за С..Автобусът бил оборудван с дигитален тахограф, но водачът не представил запис от дигиталната карта.Така описаното било установено от свидетелите по делото служители на РД „АА“-Пловдив Н.Р. и Д.С..Свидетелите преценили, че с това е извършено нарушение на нарушение на чл.34, пар.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014г. и съставили АУАН с бл.номер 268977/21.02.2020г. на водача на автобуса Г..В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Г. не е подал възражение срещу акта.

             В хода на съдебното следствие бяха разпитани св.Р. и С., които потвърдиха и подробно описаха горната фактическа обстановка.Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които са единни безпротиворечиви, кореспондират както по между си, така и с представените по делото писмени доказателства, а именно АУАН, пътен лист, 2 броя докладни и оправомощителна заповед.

 Въз основа на акта и останалите материали по преписката било издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно – наказващият орган наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал.17, т.2  от ЗАП. Нарушението било описано по същия начин както в АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства-АУАН, пътен, оправомощителна заповед, както и от показанията на св.Р. и С..

            В конкретния случай в акта и в наказателното постановление се сочи, че е установено, че санкционираният е водач на автобус не е използвал дигиталния тахограф.Действително е налице така извършеното нарушение, което не се оспорва по същество, а се навеждат процесуални нарушения в хода на производството.Ето защо съдът приема, с оглед гореописаните доказателства, че е налице извършено нарушение по  чл.34, пар.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014г. от жалбоподателя Г..

           Нарушението правилно и било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган, които с оглед представената оправомощителна заповед имат необходимата компетентност да издават АУАН и НП.Нарушителя е ясно и точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.Не са налице процесуални нарушение относно сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени в съответните преклузивни срокове.Акта е връчен лично на нарушителя в момента на съставянето му.

           Назависимо от гореизложненото са налице основания за отмяна наказателното постановление защото жалбоподателя е бил санкциониран по неправилна правна норма, която предвижда и значително по-тежко наказание.Това е така по следните причини.Г. е бил наказан с глоба в размер на 1500лв. на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/, който предвижда, че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, сред които и карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или….Същевременно чл.93в, ал.2 е предвидено, че водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.Тоест тази норма запретява нарушенията по Регламент /ЕС/ 165/2014г., каквото е сторил жалбоподателя.От така направеното сравнение на цитираните санкционни норми на ЗАП е видно, че категорично описаното нарушение попада в обхвата на чл.93в, ал.2 от ЗАП, а не в обхвата на чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАП по която е наказан жалбоподателя.В случая чл.93в, ал.2 от ЗАП се явява специална разпоредба спрямо чл.93, ал.17, т.2 от ЗАП и е следвало именно по нея да бъде санкциониран жалбоподателя.Още повече, че санкцията предвидена в нея в значително по-нисък размер.

           Ето защо съдът намира, че неправилно е бил приложен материалния закон като жалбоподателя не е наказан по правната норма, която запретява извършеното от него нарушение, а по друга санкционна норма, предвиждаща значително по тежко наказание.

          Предвид това съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р      Е      Ш     И   :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление 36-0000185 от 15.04.2020г. издадено от И.Ц– ** на РД „АА“-гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС, с което на  И.Г.Г. с ЕГН ********** от гр.** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение на чл.34, пар.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014г.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.