Р E Ш Е Н И Е
№ 153
гр.Плевен, 24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Снежина
Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова,
като разгледа докладваното от Председателя касационно
административнонаказателно дело № 1380 описа за 2019 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Ц. П. *** срещу Решение № 675/11.10.2019г. постановено по НАХД 1037/2019г. от
ПлРС с което е потвърдено Наказателно постановление № 18–0938-005511 от 19.10.201
г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № 8121з -515/14.05.2018г., с което на жалбоподателката
е наложено административно наказание на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179 ал.2
пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 200 лв, за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и съществени
нарушения на материално-правните норми на съдебното решение, предмет на
настоящата проверка. Прави искане да отмени
обжалваното решение на ПлРС, с който е потвърдено наказателното
постановление и да постанови ново, като приеме, че извършеното представлява
„маловажен случай“ съгласно чл. 288 от ЗАНН във вр. с пар. 6 т.32 от ЗДвП
предвид фактическата обстановка и наличието на „минимални материални щети“.
В съдебното заседание касаторът се явява лично и изразява становище, да се
отмени решението на РС Плевен.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на ОП Плевен-Прокурор
Антонова, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Плевен –
град, II– ри касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение,
съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените
касационния основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено от възивната инстанция, следното от фактическа страна:
На 08.10.2018г.. около 14,30 ч. в
гр. Плевен, на ул.. „Г.Бенковски“ до № 73, движейки се в посока училище
„Ив.Вазов“ , като водач на МПС управлява собственият си лек автомобил „Фиат Пунто“
с рег.№ ***** с несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост, като не успява да спре зад престояващият отпред лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ******, удря го в задната част
и реализира ПТП с материални щети, с което е нарушила чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилно възприемане от страна на съда
на фактите и обстоятелствата по случая, както и
представените и прието в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Административно – наказателното производство е приключило с издаване на
Наказателно постановление№ № 18–0938-005511 от 19.10.201 г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, упълномощен със
заповед № 8121з -515/14.05.2018г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП на Д.П.
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Отразените в АУАН фактически констатации са изцяло възприети от
административнонаказващия орган като в
НП е мотивирано, че водачът не е избрал скоростта на движение, съобразена с
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и
др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Описаната фактическа обстановка е потвърдена от актосъставителя М.М. и свидетелите Кр.А., и Г. С.. Показанията на
свидетелите са кредитирани от ПлРС, като ясни, убедителни и съответстващи на
приложените и приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени
доказателства. Събраният доказателствен материал чрез показанията на
актосъставителя и свидетелите, както и протокола за ПТП, подкрепя изложеното в
АУАН.
Въз основа на така събраните доказателства, ПлРС е направил извод, че НП е
издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Приел е, че в
хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а при съставянето на АУАН и издаването на спорното НП са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. По същество на спора въззивния
съд е изложил съображения, че административнонаказателната отговорност на Д.П. е ангажирана правилно, а така
определените санкции са в законоустановения размер, като наказващият орган е
отчел обществената опасност на конкретното нарушение.
Касационната жалба е допустима. Подадена
от активно легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок от
съобщаването му на обжалваното съдебно решение.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното съдебно решение, ПлРС в цялост е установил
фактическата обстановка, въз основа на задълбочено и подробно изследване и
анализ на свидетелските показания и приложените писмени доказателства, които
потвърждават фактите и констатациите на административния орган в проведеното
административно наказателно производство. Правилни са изводите на ПлРС, с които
е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентен
орган. АУАН съдържа всички изискуеми съгласно чл. 42 ЗАНН реквизити: посочени
са фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, отразено е
кои нормативни правила са нарушени. В съответствие с изискването на чл. 42, т.
5 ЗАНН е посочена нормата, която е нарушена –
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.. ".
Твърдението на жалбоподателя за това, че причина за удара е движение на лекия
автомобил управляван от свидетелката Г.С. назад са недоказани и като такива неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че другия
автомобил е бил паркиран на място, където създава опасност или пречка за
движението или закрива от другите участници пътен знак или сигнал. Това не
изключва задължението на жалбоподателката като водач на пътно превозно средство
да избира скорост на движение, която да и позволи да спре при всяко видимо
препятствие.
По отношение на установеното нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава по императивен
начин водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство. Несъмнено установено е, че с поведението си жалбоподателката
е нарушила произтичащите от горната разпоредба задължения и в резултат на нейното
виновно поведение е катастрофирала. Това обстоятелство е установено от
писмените и гласни доказателства по делото. Изискването за съобразяването на
скоростта на движение с посочените фактори е въведено за осигуряване на
безопасността на движението. След като скоростта, с която се е движело лицето е
направила невъзможно спирането на управляваното от него пътно превозно средство
и от това е настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата не е била
съобразена с интензивността на движението. По отношение на санкцията, в НП санкцията е наложена в законоустановения
размер от 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, приложима предвид препращането с чл.11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Горната дефиниция преценена в контекста на конкретните фактически обстоятелства по случая не
разкрива наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна
жалба за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд –
Плевен като законосъобразно, респ.
постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила .
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 675 от 11.10.2019 г. постановено от Плевенски районен
съд, постановено по НАХД № 1037/ 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕПИСИ от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/