Р
Е Ш Е Н И Е
№
935
гр. Перник, 14.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09318 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А.Й.М., с
адрес: ***, с искане да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 550,90
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра“
бл. 63, вх. Е, ап. 63, от които: главница в размер на 511,88 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително,
сумата от 39,02 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07363/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В
законоустановения едномесечен срок, ответната страна, не е депозирала писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът – не се явява и
не изпраща представител.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 5345 от 25.10.2018г. по ч. гр. д. № 07363 по описа за 2018г. на
ПРС, която е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство –
длъжник). В срокът по чл. 414 ГПК същият е депозирал писмено възражение, поради
което за ищецът по настоящото дело е възникнало задължение да предяви
установителните си искове в предвидения в разпоредбата на чл. 415 ал. 4 ГПК
срок. Настоящата искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок,
поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч.: заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49
том І рег. № 1843 дело № 44 от 2007г. на нотариус Румен Манов, се установява,
че ответникът А.Й.М. е собственик на процесния апартамент от 02.03.2007г.
Съдът намира, че ответникът, като
съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
системата за дялово разпределение в СЕС е въведена преди процесния период, като
между топлофикационното дружество и ФДР е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията
между тях. Установява се, че през процесния период начислената топлинна енергия
за СЕС е определена по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и че количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Установява се и
обстоятелството, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивитуалните сметки по имоти и същите са
предавани на представител на СЕС в нормативно установения срок. От обсъжданата
експертиза се установява още, че в абонатната станция на СЕС е монтиран
топломер, който е преминал задължителният метрологичен контрол, съобразно
Закона за измерванията. На 30.08.2017г. е монтиран нов топломер, по отношение
на който в исковия период не е изтекъл предвидения двугодишен срок за проверка.
Видно
от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза е, че
дължимата сума за главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително, възлиза на 511,88 лева. Установява се, обаче, че на 23.10.2018г. е
било извършено плащане от страна на ответника, пагасило част от всички дължими
се за периода суми, поради което се е сформирало остатъчно задължение от 350.90
лева. С оглед на тези установени факти съдът намира, че предявеният
установителен иск за вземането, претендирано като главница, следва да бъде
уважен в частта до 350.90 лева, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 511.88 лева – отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на
същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно
от съдебно- икономическата експертиза, на ищцовото дружество е била дължима сумата
от 39.02лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
09.07.2017г. до 15.10.2018г. С извършеното плащане от страна на ищеца, обаче,
извършено на 23.10.2018г., това вземане е изцяло погасено, поради и което
установителният иск за лихва за забава се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 350.90, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за
заповедното производства).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на вещото лице З.А.З. и сумата от 50.00 лева, представляваща част от
определеното от съда дължимо възнаграждение (доплащане) за извършване на
съдебно-техническа експертиза, с оглед обстоятелството, че в определения от
съда с протоколно определение от 17.05.2019г. едноседмичен срок, ищецът не е
изпълнил задължението си за внасяне на посочената сума. Същевременно, с оглед
процесуална икономия, тази сума е съобразена (приспадната) при изчисляване на
разноските, направени от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 500.00 лева, от които: 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 25.00 лв. – държавна
такса в исковото производство, 250.00 лева – възнаграждение за вещи лица, 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25.00лв. –
държавна такса в заповедното производство. В съответствие с уважената част от
исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 318.48лв. за направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът е доказал
разноски в заповедното производство в размер на 300.00 лева, от които, съобразно
отхвърлената част, следва да му бъдат присъдени 108,91 лв.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск,
предявен от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Й.М., с адрес: ***, че ответника ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 350.90 лева, представляваща стойност (главница) на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра“ бл. 63, вх. Е, ап. 63 за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.10.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума по ч. гр. дело №
07363/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА в останалата му част до пълния
претендиран размер от 511,88 лева.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Й.М., с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39,02 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до
15.10.2018г., за която сума по ч. гр. дело № 07363/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Й.М., с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Топлофикация - Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 318,48 лв., представляваща направени в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на А.Й.М., с адрес: *** сумата от 108.91лв.,
представляваща направени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на в. л. З.А.З., с адрес: *** сумата от 50.00
лв., представляваща доплащане към определеното възнаграждение за извършване на
СТЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 07363/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.