№. 102 / 4.3.2020 г.
Н Е. П Р И С Ъ С Т В Е. Н О Р Е. Ш Е. Н И Е.
04.03.2020 година
град Монтана
В И М Е. Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2686 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск Е. с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът „К. Б. Е.. Е.. 8., със седалище и адрес на управление гр.София, у. П. №. 1., представлявано от управител Р. В. твърди в исковата си молба, че на 21.09.2016г. между ,,4. Е.. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Е..Ц.Х. Е. сключен Договор за кредит №. 9.. Твърди, че в искането си до кредитодателя от същата дата, Е..Х. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 200,00 (двеста лева). Кредитът Е. отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата - 21.1..2016г. Заявената сума Е. преведена по посочения от кредитополучателя в договора предпочитан начин още в деня на нейната заявка - 21.09.2016 г., посредством паричен превод чрез системата на СиПей (сРау.bg), на името на г-жа Х.. В основание на превода са посочени трите имена, ЕГН на ответницата и номер на процесния договор. Платежният документ Е. подписан лично от Е..Х. под заявлението, че Е. получила исканата сума от 200,00 (двеста лева) по кредита. Поддържа, че към падежната дата - 21.1..2016г., кредитополучателят се Е. задължил да върне отпуснатата сума в размер на 200,00 (двеста лева), като допълнителни лихви и такси не са начислени, тъй като договорът Е. първи между страните. Общата дължима сума Е. посочена в специалните условия (страница 1) от Договор за кредит №. 9.. Твърди, че с настъпване на падежа по договора (21.1..2016г.), Е..Х. не погасила дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението от деня, следващ падежната дата - 22.1..2016г., ,,4. Е. (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент (0% - нулев процент), определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (1..00 % към датата на сключване на договора). Твърди, че след като изпаднала в забава, от Вивус изпратили напомнителни писма до длъжнцата на адреса й посочен в договора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.4. от Общите условия към Договор за кредит №. 9., се таксуват съгласно Тарифата на Кредитора, обявена на страницата на ,.4. Е. и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавя към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасил гореописаните вземания. На 23.11.2018г. ,,4. Е.. в качеството му на цедент, сключило с „К. Б.“ Е.. в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №. ВGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор №. 9. срещу длъжника - Е..Ц.Х., в общ размер на 463,64 лева, от които: главница – 200,00 лева, наказателна лихва за периода 22.1..2016г (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) – 213,64 лева и отписани разноски за събиране - 50,00 лева. Твърди, че посочените вземания са подробно описани в Приложение №. 1, което Е. неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл.99, ал.4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания. ,,4. Е. предоставило на „К. Б.“ Е. потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение №. 5 към договора. Поддържа, че по силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл.26 и приложенията към него, цесионерът Е. изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД ,,К. Б.“ Е. изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Б. п. Е. до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, която Е. върната като ,,Непотърсена“, видно от върналата се обратна разписка. Поради този факт, към настоящата искова молба, прилага уведомление за цесия, адресирано до Е..Х.. Предвид гореизложеното, считам че „К. Б.“ Е. има ликвидно и изискуемо вземане срещу Е..Ц.Х., като с настоящата искова молба претендира единствено сума в общ размер от 200,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит №. 9.. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Е..Ц.Х., с адрес: xxx, п.к. 3400, да заплати на „К. Б.“ Е. следните претендирани суми: 200,00 лева, представляващи непогасена главница по Договор за кредит №. 9., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по делото Е..Ц.Х. xxx не Е. представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не Е. представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да Е. направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да Е. вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба, както и представените писмени доказателства, Е. достатъчна да обоснове основателността на исковата претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не Е. оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева - реализирани в производството разноски /50,00 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е. Ш И :
ОСЪЖДА Е..Ц.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „К. Б. Е.. Е.. 8., със седалище и адрес на управление град София, у. П. №. 1., представлявано от управител Р. В. сумата от 200,00 лева, представляващи непогасена главница по Договор за кредит №. 9., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба – 28.1..2019 година до окончателно изплащане на вземането, както и 200,00 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО Е. окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :