Решение по дело №412/2022 на Административен съд - Стара Загора

          

                                Р Е Ш Е Н И Е   № 369

                    

                                      04.10.2022 г., гр. Стара Загора

                     

                        В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря А. Ангелова

            като изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №412 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на В.Г.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.П. от АК-Велико Търново, против заповед №ЧР-СП-480 от 01.06.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /УС на АПИ/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебната му правоотношения като Директор на Областно пътно управление – Стара Загора /ОПУ – Стара Загора.

 Жалбоподателят твърди, че процесната заповед била незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с материалния закон, и неспазване изискванията за форма и съдържание на административните актове. Твърди, че в случая не били налице материално-правните предпоставки на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, доколкото не били посочени конкретно и ясно фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а отразените такива не отговаряли на фактите от обективната действителност, а и същите не можело да бъдат подведени в хипотезата на ангажираната от органа по назначаването хипотеза на чл. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. От съда се иска отмяна на оспорената заповед №ЧР-СП-480 от 01.06.2022 г. на председателя на УС на АПИ. Претендира се присъждането на възнаграждение за един адвокат, съобразно приложените по делото доказателства.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за открито съдебно заседание, се явява лично и чрез пълномощника си по делото, като поддържа изцяло депозираната жалба и направените с нея искания.

Ответникът по делото – редовно  призован, се представлява от процесуален представител в открито съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, и отправя искане същата да бъде отхвърлена. Твърди, че заповед №ЧР-СП-480 от 01.06.2022 г. била законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма, като съдържа фактическите и правни съображения за разпореденото прекратяване на служебното правоотношение на Д.. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно са прави възражение за прекомерност по отношение на размера, на поисканото за присъждане от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 Служебното правоотношение, между жалбоподателя и органът по назначаване, в лицето на упълномощения от председателя на УС на АПИ Главен секретар на агенцията, възникнало след проведен конкурс за длъжността „директор на ОПУ-Стара Загора“ и при спазване на изискванията на ЗДСл. и Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавните служители. Със Заповед №ЧР-Сз-10 от 09.04.2021 г. на Гл. секретар на АПИ /л. 66/ на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл и Протокол №93-01-2478 от 01.04.2021 г. за проведен конкурс, В.Г.Д. бил назначен на длъжност „Директор на ОПУ-Стара Загора“, считано от 19.04.2021 г., като му бил определен ранг – II младши, длъжностно ниво 6 с наименование на длъжностното ниво – „Ръководно ниво“ 6А, код по НКПД 1112 7028, ниво, степен и индивидуален размер на основна месечна заплата. Д. получил длъжностна характеристика на 19.04.2021 г /л. 67-69/, като на същата дата попълнил и представил клетвен лист. Видно от документите, съдържащи се в приложеното по делото служебно досие на жалбоподателя, последният изпълнявал функциите на длъжността „директор ОПУ“ за периода от назначаването си до момента на прекратяване на служебното правоотношение. Наличен е изготвен и съгласуван индивидуален работен план във връзка с поставяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността с период на оценяването от 19.04.2021 г. до 31.12.2021 г. Във връзка с последното на 12.07.2021 г. била проведена и междинна среща, на която оценяващият ръководител отбелязал, че служителят „не среща трудности при реализиране на целите, заложени в работния си план“, както и че „изпълнява отговорно задълженията си, определени в длъжностната характеристика“. Съобразно поставената на Д. годишна оценка „изпълнението надвишава изискванията“, жалбоподателят бил изпълнил и надвишил целите, поставени с индивидуалния си работен план, като изрично се заявява, че нему били присъщи всички отличителни качества и компетенции за постигане на заложените цели и цялостно изпълнение на присъщите на длъжността служебни задължения.

На 01.06.2022 г. със Заповед №ЧР-СП-480, издадена от председателя на УС на АПИ, било разпоредено прекатяване на служебното правоотношение на Д. за длъжността „директор ОАП“ на основание  чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл. Като причина било посочено: "Налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя препятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията.“. Заповедта била връчена лично, срещу подпис на 02.06.2022 г. /л. 21/. Жалбата против нея била подадена чрез ответния орган на 14.06.2022г.

По делото са приети като доказателства всички документите, съдържащи се в служебното досие на жалбоподателя, както и други, относими към издаването на оспорената пред съда заповед.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за напълно основателна по следните съображения:

На основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно в случая се явява процесната заповед.

            Заповед №ЧР-СП-480 от 01.06.2022 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.106, ал. 1 от ЗДСл. - Председателят на УС на АПИ, който е органът по назначаването за жалбоподателя, поради което не е налице основание за обявяването й за нищожна, като издадена от некомпетентен орган.

            Актът е обективиран в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобия от Д. ранг. Посочени са и конкретни фактическите обстоятелства, които според органа обуславят обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Д.. Дали те имат проявление в обективната действителност, е въпрос на преценка при извършване проверката за материалната законосъобразност на административния акт. Противно на формално изразеното твърдение на жалбоподателя за наличието на допуснати от органа нарушения на административно-производствените правила, Съдът не констатира наличието на такива, които да притежават съответната степен на същественост и поради това да се явяват самостоятелно основание за отмяната на заповедта.

        Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., съгласно която норма, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Безспорно не е налице случай по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.  както се сочи по-горе, като конкретно фактическо основание за издаване на заповедта, е посочено наличието на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като „на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията.“.

         Настоящият съдебен състав намира, че за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е необходимо да се установи наличие на три предпоставки, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка, тази обстановка да води до невъзможност лицето да изпълнява задълженията си за конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото изначало не следва да зависят от тяхната воля.

В хода на съдебното производството не се установява такава обективна невъзможност по отношение на Д., предвид посочените бланкетни твърдения за липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения. Ответникът не сочи абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се извлечат данните за тези твърдения. Нещо повече. В представения по делото писмен отговор изрично Съдът установи, че органът по назначаване – в лицето на сегашния Председател на УС на АПИ – Т. Т., изрично заявява, че именно той е приключил оценяването на Д. в качеството му на контролиращ ръководител, като очевидно изцяло е бил съгласен с поставената оценка „изпълнението надвишава изискванията“. В тази връзка неоснователно, а и неприемливо за съда се явява твърдението, че оценяването на жалбоподателя не е било обективно и всестранно проведено, поради факта, че Председателят на УС на АПИ в лицето на Т. Т. е бил назначен на тази си позиция едва на 30.12.2021 г. и не е имал реален поглед върху работата на Д.. Органът по назначаването има вменени по закон правомощия за участие в процеса по извършване на атестация на служителите на повереното му за ръководене ведомство, които той следва да изпълнява коректно и обективно, вкл. и професионално, без значение периода, през който той изпълнява това си качество. В противен случай, остава под съмнение реалната му преценка по отношение процесното прекратяване на правоотношението на жалбоподателя.

            В крайна сметка, Съдът приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено с правното основание по  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., но при посочване на едни бланкетни съображения, характеризиращи причините за прекратяването, които са субективни и не се подкрепят с никакви конкретни факти и доказателства за тях. В разпоредбите на ЗДСл. не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материално-правна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В съдебната практика, в т. ч. и в тази на Върховния административен съд, е трайно възприето, че за да е налице обективна невъзможност по см. на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в  правоотношението. Органът по назначаването не установява по делото и не очи като конкретна мотивировка в издадения от него административен акт /обжалваната заповед/, че е настъпила такава обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, т.е. липсва конкретната фактическа обосновка за проявлението на тези три кумулативни редпоставки в конкретния случай на извършено прекратяване на служебно правоотношение на основание на визираната правна норма. Ето защо, ответникът е постановил административен акт, който противоречи с приложения материален закон, тъй като липсват предпоставките по  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С оглед конкретната фактическа, съотв. дадената правна обстановка, Съдът приема извода, че в този случай не са осъществени предпоставките на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия.

От една страна, изложената „фактическа обосновка“ е субективна, в нея липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява Д., кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствал качеството и сроковете, и спрямо кои спешни и неотложни задачи е сторил това. От друга страна, въведените изисквания за изпълнение на длъжността, очевидно са покрити от жалбоподателя, след като през месец март на 2021 г. той е назначен на тази длъжност след проведен конкурс, а по-късно е и оценен за работата си повече от положително. В представената преписка липсват данни за въвеждане на нови изисквания за длъжността, на които Д. да не отговоря. Въобще напълно липсват представени каквито и да е доказателства, които да подкрепят изложените от ответника фактически основания в заповедта.

Следвало е органът, за да постигне целеният от него резултат с издадената заповед,  ясно и  конретни да посочи, защо служителят не може да изпълнява длъжността, кои въведени изисквания водят до твърдяната обективна невъзможност за изпълнение на задълженията. В случая следва да се обърне внимание, че за изпълнение на длъжността "директор" и възложените с длъжностната характеристика задължения, очевидно жалбоподателят е отговарял към м. април на 2021 г. на същите и поради това е назначен на тази длъжност и то след проведен конкурс. Какво де факто се е променило и как органът по назначението е установил наличието на последвалата обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е невъзможно да се проконтролира, т. к., както вече няколко пъти се визира в този акт, липсват каквито и да е факти и обстоятелства в подкрепа на този извод, а посочените причини в оспорената заповед, в недостатъчна степен обосновават твърдението на ответника за наличието на "обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“ и то именно в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

            По изложените съображения, Съдът приема, че не са налице материално-правните предпоставки, визирани от нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, при което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

            При този изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде възложено заплащането на сумата от 600.00 лв., за която се прилага неоспорено писмено доказателство за нейното договаряне и заплащане. По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се явява необосновано завишен, като определен към минималния такъв, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.

               Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК Административен съд, гр. Стара Загора,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на В.Г.Д. ***, Заповед №ЧР-СП-480 от 01.06.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. София, БУЛСТАТ ********* да заплати на В.Г.Д., ЕГН ********** ***, сума в размер на 600.00 лв., представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                        Административен съдия: