РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №1123 по описа за
2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.227 т.2 от Кодекса за застраховането (отм.).
Образувано е по искова молба на ЗД“Е.“АД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Х.К.“ №**, представлявано от
изпълнителните директори П.В.А.и Е.С.И., чрез процесуалния представител
адвокат М.Л.П. с адрес ***, срещу М.М.Р. с ЕГН ********** *** по чл.227 т.2 от Кодекса за застраховането (отм.) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 19696.58 лева, представляваща част от
дължимата и заплатена от ищеца лихва, изчислена върху главницата от 200000 лева
(присъдена с решения на СГС и САС за претърпени неимуществени вреди от
родителите на ** при катастрофа на 01.06.** г. на територията на Община Н. Д.К.Г.,
като катастрофата е предизвикана от ответника като водач на застрахования в
ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „О.К.“
с рег. №**) за периода от 01.06.** г. (датата на процесното ПТП) до 08.05.2009
г. (датата на завеждането на исковата молба пред СГС). В исковата си молба
ищецът сочи, че на 29.12.2007 г. между страните е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „О.К.“ с рег. №**за
период от 12 месеца; на 01.06.** г. в периода на действие на договора на
територията на Община Н. ответникът като водач на застрахования автомобил
виновно е причинил пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е
причинена ** на Д.К.Г.; на 08.05.2009 г. пред Софийския градски съд е подадена
искова молба от наследниците на ** за осъждането на застрахователя да заплати
обезщетения за претърпените неимуществени вреди; в резултат на последвалото
двуинстанционно производство ищцовото дружество е било осъдено да заплати обезщетения
за претърпените неимуществени вреди общо в размер на 200000 лева (по 100000
лева на всеки от родителите на **), заедно със законната лихва върху сумата;
образувани са били изпълнителни производства и дължимите суми са били преведени
на взискателите с платежни нареждания; съгласно чл.227 т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.) застрахователят по гражданска отговорност има право на
регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на
периода от датата на настъпването на застрахователното събитие до датата на
съобщаването на обстоятелствата по чл.224 ал.1 от Кодекса за застраховането
(отм.) от застрахованото лице или до датата на предявяването на прекия иск по
чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.); доколкото уведомление за
настъпилото ПТП от страна на застрахования не е постъпвало, за ищцовото дружество
е възникнал правен интерес да иска от ответника възстановяването на изплатените
за съответния период (от датата на ПТП до завеждането на исковата молба пред
СГС) лихви върху посоченото застрахователно обезщетение; настоява за
уважаването на иска.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът освен
направеното възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – С. е
посочил, че оспорва вземането с правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане; ищецът е бил уведомен за
застрахователното събитие още на 01.06.** г. и търсената сума не се дължи;
ответникът не е бил в състояние веднага да уведоми застрахователя, защото
веднага след ПТП е бил приет в болница и не е изпълнил задълженията си по
причини, които не могат да му се вменят във вина; по досъдебното производство
застрахователят също е бил уведомен, като е узнал за произшествието и от
протокол за ПТП №**; при действието на отменения Кодекс за застраховането
застрахователят е дължал законна лихва от деня на непозволеното увреждане, но в
действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че в тежест на
застрахователя не се възлагат лихвите за забава от увреждането до уведомяването;
настоява за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените
разноски.
В молбите си от 08.05.2019 г. и 28.06.2019
г. ищцовото дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно; и в
двете хипотези на чл.227 и чл.274 ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.)
става въпрос за регресно вземане, произтичащо от закона, а не от
застрахователния договор, което се погасява с общата петгодишна давност; според
многобройната и категорична съдебна практика началният момент, от който започва
да тече тази давност, е датата на изплащането на съответното застрахователно
обезщетение; в настоящия случай съгласно представените платежни нареждания
плащането е направено през 2012 г., а исковата молба по настоящото производство
е депозирана пред СРС през 2016 г., т.е. преди да изтече петгодишния давностен
срок; не отговаря на истината твърдението на ответника, че след произшествието
бил в **и не можело да предприеме каквито и да било действия, в това число по
уведомяването на застрахователя, тъй като според протокола за ПТП, АУАН и НОХД
№73/2009 г. на Окръжен съд – Б. М.Р. не е запазил местопроизшествието, а е
преместил автомобила; настоява за уважаването на иска и присъждането на
направените разноски.
В
последното съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е заявил,
че е доказано правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност на
претендираната от ищеца сума и затова предявеният като неоснователен и
недоказан трябва да бъде отхвърлен.
Д.
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.227 т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.) е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Съгласно чл.227 т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.; действал към момента на настъпването на застрахователното
събитие и към момента на извършването на плащането по прекия иск от
наследниците на ** към застрахователя) застрахователят по застраховката
„Гражданска отговорност“ има право на регресен иск срещу застрахования за
платените лихви за забава, съответстващи на периода от настъпването на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на обстоятелствата по
чл.224 ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяването на прекия иск
по чл.226 ал.1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по
причини, които не могат да му се вменят във вина. Доказателствената тежест по предявения иск
по чл. 227 т.2 от Кодекса за застраховането (отм.) е такава, че ищцовото дружество – застраховател
следва да докаже, че
е заплатило претендираната сума на увреденото лице, респ. на неговите
наследници; трябва да докаже наличието на застрахователно правоотношение по
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ относно лекия автомобил, шофиран от ответника, както и предизвикано от
последния застрахователно събитие; следва да докаже конкретния размер на
дължимите лихви за забава; ответникът следва да докаже, че не е изпълнил
задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина, както и
при наличието на правопогасяващо възражение за настъпила погасителна давност - да
установи изтичането на същата. Наличието на сключен между страните договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 0.00 часа
на 30.12.2007 г. до 24.00 часа на 29.12.** г. се установява от намиращата
се на лист 3 от приложеното гр. дело
№14726/2016 г. по описа на С.районен съд застрахователна полица. От изисканото
НОХД №73/2009 г. по описа на Окръжен съд – Б. става ясно, че на 09.04.*** г. е
било одобрено споразумение, с което обвиняемият М.М.Р. се е признал за виновен
в това, че на 01.06.** г. на път *** от С. б.в посока с. Т. на около 1
километър преди разклона за същото село при управление на процесния автомобил
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил **на Д.К.Г. и ** повреда
на Х. З. К. С Решението от 25.05.2011 г. по гр. дело №4184/2009 г. по описа на
СГС и Решение №212/13.02.2012 г. по в. гр. дело №3375/2011 г. по описа на САС
ищцовото застрахователно дружество е било осъдено да заплати на наследниците на
Д.К.Г. (неговите ** и **) обезщетения за претърпените неимуществени вреди в
размер на по 100000 лева, заедно със законните лихви върху тези суми от датата
на събитието (01.06.** г.) до окончателното плащане. В съдебното заседание на
06.06.2019 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва
извършените през 2012 година плащания от страна на застрахователя на
наследниците на увреденото лице (на лист 16 – 22 от приложеното гр. дело
№14726/2016 г. по описа на СРС); начинът на формиране на размера на
претендираната лихва за забава също не е оспорен от М.М.Р.. Неоснователни са
възраженията на ответника, че не е бил в
състояние веднага да уведоми застрахователя, защото веднага след ПТП е бил
приет в болница и не е изпълнил задълженията си по причини, които не могат да
му се вменят във вина; по досъдебното производство застрахователят също бил
уведомен, като е узнал за произшествието и от протокол за ПТП №** – това се
установява както от изисканото и приобщено към доказателствения материал НОХД
№73/2009 г. на Окръжен съд – Б. (към което е приложено досъдебното
производство), така и от постъпилите справки от МБАЛ „С. А.“ – град В. и МБАЛ “Д.“
– град Д..
Основателно
е направеното от М.М.Р. възражение за настъпила погасителна давност относно
процесното вземане – за обхвата на паричното вземане на застрахователя при
реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезите на чл.274
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл.227 т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.) е формирана непротиворечива практика на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК, обективирана в Решението по търговско дело №705/2009 г. на ІІ
т.о. на ВКС, Решението по търговско дело №244/2010 г. на І т.о. на ВКС и Решението
по търговско дело №1935/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, според която правото на
вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на
пострадалото лице; доколкото според представените с исковата молба
доказателства извършените плащания са осъществени през 2012 година (това се
признава от ищцовото дружество и в молбата му от 08.05.2019 г. – на лист 12 от
делото), то до момента на подаването на претенцията срещу ответника на
16.03.2016 г. пред С. районен съд са изтекли повече от 3 години, каквато е
погасителната давност по вземанията за лихви (включително настоящата претенция)
в съответствие с чл.111 буква в) от Закона за задълженията и договорите; в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №72/30.04.2009 г. по търговско
дело №475/** г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е прието, че при насочен срещу
застрахователя на гражданската отговорност на причинителя пряк иск на
пострадалия за обезвреда вземането за лихви, включително за минал до исковата
молба период, се погасява с кратката тригодишна погасителна давност;
обстоятелството, че прякото право на третото лице срещу застрахователя
произтича от закона, а не от клаузите на застрахователния договор и се намира
във функционална зависимост от деликтното право на увредения, породено от
непозволено увреждане, обуславя правен извод, че двете права имат еднаква
насоченост и обезщетяват едни и същи вреди; след като застрахователното
обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от
него, то в тежест на застрахователя е да покрие и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице; и в този
случай с оглед на идентичното съдържание на прякото право на увредения и
деликтното право – обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени
на последния, началният момент и срокът на погасителната давност, които важат
за вземанията му срещу застрахования причинител и произтичат от деликтното
правоотношение между тях следва да бъдат напълно изравнени с началото и
продължителността на погасителната давност за вземането, предмет на прекия иск
срещу застрахователя на причинителя. С оглед на изложеното поради погасяването
по давност на вземането за лихви на ищцовото дружество и при изричното
позоваване на нея от ответника в отговора на исковата молба предявеният иск е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е представил доказателства за
направени по делото разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим
от горното, Д. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД“Е.“АД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр. С., бул.“Х.К.“ №**, представлявано от изпълнителните директори П.В.А.и
Е.С.И., срещу
М.М.Р. с ЕГН ********** *** иск по чл.227 т.2 от Кодекса за застраховането (отм.) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 19696.58 лева (деветнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
част от дължимата и заплатена от ищеца лихва, изчислена върху главницата от
200000 лева (присъдена с решения на СГС и САС за претърпени неимуществени вреди
от родителите на ** при катастрофа на 01.06.** г. на територията на Община Н. Д.К.Г.,
като катастрофата е предизвикана от ответника като водач на застрахования в
ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „О.К.“
с рег. №**) за периода от 01.06.** г. (датата на процесното ПТП) до 08.05.2009
г. (датата на завеждането на исковата молба пред СГС).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: