Решение по дело №8509/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6380
Дата: 5 септември 2019 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20191100508509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 05.09.2019 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №8509 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, подадена чрез адв.С.С.- длъжник по изпълнително дело №20197870400085 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх.№00434/23.05.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№00594/20.05.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1608 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4266.22 лв. с ДДС. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението – И.С.И.и В.И.С., не депозират отговор и не вземат становище относно постъпилата жалба.

ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20197870400085 по описа на ЧСИ  М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 17.05.2019г. по молба на И.С.И.и В.И.С., чрез адв.П.Керанова, срещу длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2019г., издаден по гр.дело №16952/2015г. по описа на СГС, І Г.О., І-1 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2018г. за договорено адвокатско възнаграждение за адв.П.Керанова в размер на 1608 лв. с ДДС за оказване на правна защита и съдействие по изпълнително дело, образувано за събиране на присъдено обезщетение по гр.дело №16952/2015г. по описа на СГС, І Г.О., І-1 състав, като е отразено, че същото е заплатено изцяло и в брой. Приложени са доказателства за регистрация по ЗДДС на адв.П.Керанова.

На длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 1608 лв. с ДДС, разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 4266.22 лв. с ДДС, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е депозирал писмено възражение с вх.№00594/20.05.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на определените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1608 лв. с ДДС, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 4266.22 лв. с ДДС не е правилно изчислена.

С постановление с изх.№00434/23.05.2019г. ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, е оставено без уважение възражение с вх.№00594/20.05.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1608 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4266.22 лв. с ДДС. Изложени са мотиви, че приетите разноски на взискателя за платен адвокатски хонорар са определени в минимален размер, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението за прекомерност се явява неоснователно. Посочено е още, че размерът на пропорционалната такса е изчислен върху задължението по изпълнителен лист, като не са включени сумите представляващи адвокатско възнаграждение и платени авансови такси, предвид на което изложеният от длъжника довод за неправилно изчисляване на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява неоснователен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.П.Керанова не е извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1608 лв. с ДДС за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2019г., издаден по гр.дело №16952/2015г. по описа на СГС, І Г.О., І-1 състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240.00 лв. с ДДС - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС.

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1608 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 240.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление с изх.№00434/23.05.2019г., с което е оставено без уважение възражение с вх.№00594/20.05.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1608 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1608 лв. с ДДС, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС.

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав счита за неоснователно. В случая съдебният изпълнител правилно и в съответствие със закона е изчислил дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ като за материален интерес е включено само задължението по изпълнителния лист, без да е включил сумите представляващи адвокатско възнаграждение и авансови такси. В тази част подадената жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

 По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление с изх.№00434/23.05.2019г., издадено по изпълнително дело №20197870400085 по описа на ЧСИ  М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№00594/20.05.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, В ЧАСТТА за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1608 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателите - И.С.И., с ЕГН **********, и В.И.С., с ЕГН **********, по изпълнително дело №20197870400085 по описа на ЧСИ  М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 1608 лв. с ДДС до размер на сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ с ДДС. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, с ЕИК *******, подадена чрез адв.С.С.- длъжник по изпълнително дело №20197870400085 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх.№00434/23.05.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№00594/20.05.2019г. В ЧАСТТА за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4266.22 лв. с ДДС, като неоснователна.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                       2.