Р Е Ш
Е Н И Е №509
гр.Кюстендил, 09.08.2017г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският
районен съд, пети състав, на единадесети юли, две хиляди и седемнадесета
година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Гергана Милушева,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева, гр.д.№74/2015г. по описа на Районен
съд-Кюстендил, и, за да се произнесе взе предвид:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени от В.С.З. с ЕГН ********** ***,
против „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“ №18-20, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с
чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за
признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк България”
ЕАД, че клаузи от сключен между страните договор за банков кредит от
29.01.2008г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, като
сключени при злоупотреба с влияние от страна на банката и представляващи
неравноправни такива, а именно: в частта, касаеща едностранна промяна на
лихвата, чрез формиране на СБР по собствена на банката методология при
неконкретизирани и неясни предпоставки – „чл.3.3. При промяна на пазарните условия Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе).“; в частта, касаеща начисляване на наказателна лихва
върху цялата остатъчна част от главницата, в т.ч. и непадежирали вноски –
чл.3.10 и чл.9.2 – „Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно настоящия договор
суми, Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на
договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за времето
на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (наказателна лихва)“, „чл.9.2. Банката има право да
начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи плащане на
която и да е било вноска или част от вноска по настоящия договор, върху цялата
усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по
реда на чл.9.3 по-долу“; в частта,
касаеща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост – „чл.10.1. при
неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151 – вия ден Кредитът /непогасената главница, ведно с
дължими такси, разноски, лихви и
наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем.“; в частта, касаеща
неспазване поредност на способи и имущество за насочване на изпълнение и липса
на задължение за уведомяване на кредитополучателя – „чл.10.2. В случаите на
предходната разпоредба банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнение и без да
уведомява за това кредитополучателя.“; в
частта, касаеща невръчването лично на уведомления и креспонденция – „чл.11.6. Всички уведомления и изявления във връзка с
този договор следва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до
адресите на страните, посочени по-долу“;
2) искове с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП за признаване за установено по
отношение на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, че сключените между
страните по договора за банков кредит от 29.01.2008г. анекси от датите 11.02.2008г., 07.07.2009г.,
24.09.2010г. и 16.12.2011г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и
на закона, като сключени при злоупотреба с влияние от страна на банката,
а евентуално
– искове с правно основание чл.27 от ЗЗД за унищожаване на горепосочените
анекси, като сключени от ищеца, в резултат на оказана от страна на служители на
„Райфайзенбанк България” ЕАД принуда и натиск, както и
3) частичен
иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Райфайзенбанк
България” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 11 602.10 лева (увеличена при
условията на чл.214 ал.1 от ГПК), представляваща част от подлежаща на връщане
сума, цялата в размер на 29 000 лева (вж.уточнение на л.292 от делото),
като дадена без основание, а евентуално – на отпаднало основание, получена
неоснователно от дружеството, като разлика от лихвите в предварително
договорените анюитетни вноски и реално заплатените по договора неоснователно
завишени такива в периода от 25.02.2008г. до 05.08.2013г., включително, поради
завишен размер на редовната лихва, поради олихвяване с редовна лихва на
незаконосъобразно завишен размер на остатъчна неиздължена главница и поради
начисляване на наказателна лихва за просрочени вноски върху цялата остатъчна
главница, включително и върху непадежирали вноски, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 13.06.2014г., до окончателното
изплащане.
Ищецът
основава претенциите си на следните твърдения: между него и ответното дружество
е бил сключен на 29.01.2008г. договор за банков (ипотечен) кредит, по силата на
който банката му предоставила за срок до 25.01.2033г. кредит в размер на
100 000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, срещу задължението
на З. да върне заетата сума разсрочено, чрез заплащане на първа изравнителна
вноска и 299 равни анюитетни вноски от по 873.70 лева, включващи лихва и
главница, при договорена годишна лихва от 9.50%, образувана от сбора на
променлив СБР на банката за жилищни кредити в лева, плюс непроменлива договорна
надбавка от 4.5 %.
Ищецът
твърди, че преди сключване на договора направил опит за обсъждане, получаване
на разяснения, преформулиране на някои термини и клаузи от предварително
съставения от банката текст на договора, с които не бил съгласен, и по-специално - чл.3.3, чл,3.5, чл.3,8,
чл,3,10, чл.3.11., чл.4.3, чл,4.4, чл.8.6, чл.9.2, чл.9.3, чл.9.5, чл.10.1 и
10.2, чл.11.2.1. Поискал получаване на документ, удостоверяващ начина и
механизма за формиране на лихвата, но
това категорично му било отказано, с довод на банковия служител, че не се допускало индивидуално формулиране и
корекции на предварително оформения текст, който бил изцяло синхронизиран с
условията на банката за отпускане на ипотечни кредити, които са типови,
еднакви за всички. Според ищеца, по този начин той бил поставен в условия на силно неравновесие на правата и
задълженията по сключения договор, като бил лишен от възможност за информирано
решение и възможност да преговаря равноправно, при поставянето му в
невъзможност при отказ да сключи договор да си възстанови сумите, заплатени
под формата на такси.
Някои от
клаузите на договора, съдържащи се в чл.3.3 - „При промяна на пазарните условия Банката
може едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по- горе).“; в чл.3.10 и чл.9.2 – „Чл .3.10. При забава в плащането на дължими,
съгласно настоящия договор суми, Кредитополучателят дължи на банката
наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8
(осем) пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата (в т.ч. и
непадежиралите вноски) за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски (наказателналихва)“,
в чл.9.2. –„Банката има право има право да начислява наказателна лихва в
случай, че кредитополучателя просрочи плащане на която и да е било вноска или
част от вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница,
без да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу“; в чл.10,
в частта, касаеща автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост и
неспазване поредност на способи и имущество за насочване на изпълнение и липса
на задължение за уведомяване на кредитополучателя, както и в чл.11.6 - „Всички уведомления и изявления във връзка с този
договор следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма
с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени
по-долу“, според З. са нищожни, тъй като
противоречат на добрите нрави и на закона, както и са сключени при
злоупотреба с влияние от страна на банката и представляват неравноправни
такива.
З. сочи, че
след сключване на договора за кредит, между страните са били сключени няколко
анекса, с дати - 11.02.2008г., 07.07.2009г., 24.09.2010г. и 16.12.2011г. Излага
подробни твърдения относно обстоятелствата, при които тези анекси са били
подписани, поддържайки, че веднага след учредяване на ипотеката, на
11.02.2008г., по телефона служител на банката му съобщил, че спешно трябва да
се яви за подпис на документ, при което му бил представен Анекс
№1/11.02.2008г., с който се завишавала месечната вноска с почти 80.00 лева,
договорения лихвен процент от 9.5 % - на
10.65 %, а наказателната лихва при просрочие
- от 8 % на 10% и т.н.. З. твърди, че не бил съгласен със съдържанието, но на опита му да възрази и да откаже да
приеме, му било възразено, че няма да получи договорената сума, нито ще му
бъдат възстановени разходите, извършени до този момент. Въпреки несъгласието
си, съзнавайки до какво ще доведе преустановяването на отношенията, ищецът
твърди, че се видял принуден да подпише поднесения му документ.
З. сочи още, че след
започване на изплащането на кредита, на 07.07.2009г. отново по подобен начин по
искане на банката му била наложена смяна на падежните дати на вноските, като
бил изнуден да подпише нов неприемлив за него анекс, с който не само бил
повишен лихвения процент по договора на 12.5%, поради завишаване на СБР на 8%,
но и давал писмено съгласие за нещо, което тогава не разбирал, не му било обяснено, нито бил съгласен да приеме - промяна в методологията за формиране на СБР,
чрез добавяне на нови компоненти в нея. Твърди се, че за „мотивирането“
му да подпише този анекс била ползвана „възможността“ ако не е съгласен - или
да погаси предсрочно кредита, или при последващо закъснение, банката да обяви
същия за предсрочно изискуем, с начисляване на наказателни лихви за просрочие.
С този анекс, З. твърди, че му било наложено и приемане на „Общи условия за
делова дейност на банката“, които не му
били известни, нито предоставени, нито приложени към анекса.
Поради
затрудненията при обслужване на кредита, създадени според ищеца от страна на
банката, З. направил искане за даване на гратисен период относно лихвите, за да
изплаща временно само главница. Това наложило водене на преговори за нов анекс
към договора, но реално такива липсвали. Стигнало се до подписване на текст и условия, определени от банката
предварително, без възможност ищеца да окаже влияние и чрез използване на затрудненото
му положение.
В резултат
на тези недобросъвестни, според ищеца,
действия от страна на банката, той и поръчителят изпаднали в невъзможност да обслужват
кредита, при което, незаконно банката обявила предсрочна изискуемост и
инициирала производство за снабдяване с изпълнителен лист.
Ищецът
счита, че четирите сключени анекси са нищожни, като противоречащи на добрите
нрави и на закона, като сключени при злоупотреба с влияние от страна на
банката,а евентуално –са унищожаеми, като сключени от ищеца, в резултат на
оказана от страна на служители на „Райфайзенбанк България” ЕАД принуда и
натиск.
Наред с
горното, ищецът твърди, че в периода от 25.02.2008г. до 05.08.2013г.,
включително, поради неоснователно завишения от страна на банката размер на
редовната лихва, поради олихвяване с редовна лихва на незаконосъобразно завишен
размер на остатъчна неиздължена главница и поради начисляване на наказателна
лихва за просрочени вноски върху цялата остатъчна главница, включително и върху
непадежирали вноски, банката е получила без основание или на отпаднало
основание сума от ищеца в размер на 11 602.10 лева, която той счита, че
следва да му бъде върната.
С горните
твърдения, доразвити в представена писмена защита, съдържаща позоваване и на
съдебни актове на ВКС, ищцовата страна счита, че исковете й са основателни,
следва да бъдат уважени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмената защита е аргументирано искане за преюдициално запитване до съда на
ЕС за извършване тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
като даде отговор на поставени въпроси.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
спори по наличието на сключени договор за банков кредит и анекси към него.
Намира обаче исковете за неоснователни и счита, че нито клаузите от договора,
нито анексите са нищожни, респ. унищожаеми, нито е налице получена от банката
без основание сума, над реално дължимата, чието връщане да се следва на ищеца.
Според
ответника, с факта на сключване на договора и получаване на заемните средства,
ищецът се е задължил със собственото си волеизявление при точно и ясно
договорени условия, непротиворечащи на нормативните правила и твърденията, че
сочените от него клаузи са уговорени във вреда на потребителя, че те зависели
единствено от волята на банката и не подлежали на предоговаряне, са
необосновани и неоснователни. Твърденията на ищеца, според ответника, са
безпочвени във всичките им аспекти. Дружеството се позовава на чл.432 ал.1 от ТЗ, според който освен в предвидените в договора случаи, банката може да иска
предсрочно връщане на кредита и в изброените в тази законова разпоредба случаи.
Следователно, такава възможност имало и без изрично да е договаряна. Позовава
се на приложимостта на чл.79 от ЗЗД и чл.88 от ЗЗД. Възразява, че в разрез със
соченото в исковата молба, ищецът е бил наясно с всяко едно изменение на
лихвения процент и съответно с размера на вноските, съобразно новия погасителен план, както и, че
в нито един момент ищецът не е изразил несъгласие с въведените с анексите
промени, не е възразил да са недължими или неясно определени. Акцентира, че
анексите съдържали съгласие между страните по основните условия на договорното
правоотношение, каквито са остатъчния размер на задължението по кредита,
остатъчния погасителен срок, валидния лихвен процент по кредита и т.н.
Според
ответника, договорна клауза, която изразява съгласието на ищеца и приемането от
негова страна на условията на банката, не би могла да бъде считана за
неравноправна, още повече, че сочените от ищеца клаузи от договора са били
изменени и допълнени с подписването на анексите към него, в които подробно са
описани пазарните фактори, които влияят върху ресурса, както е и посочено, че
промените в един или повече от тези фактори са основание за промяна в СБР на банката
за лева. Тези промени биха могли да доведат, според дружеството, както до
повишение, така и до понижение на СБР, поради което са били уговорени в интерес
и на двете страни. Сочи се, че уговарянето на право на кредитора да променя
едностранно лихвата по кредита, е било изрично предвидено в чл.10 ал.3 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а чл.14 визирал изрично възможността за
едностранна промяна в лихвения процент, като изисквал само уведомление до
потребителя за промяната, както и за размера на новите вноски, без да е нужно
подписване на споразумение за това.
В отговора
се поддържа, че оспорваните от ищеца клаузи не са неравноправни по смисъла на
общата дефиниция и разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, същите клаузи не са нищожни и
съгласно чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като са индивидуално уговорени в сключения
договор за кредит. Според ал.2 на чл.146 ЗЗП клаузите не са индивидуално
уговорени, когато са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. По отношение на общите условия се сочи, че съгласно чл.298
ал.1 от ТЗ те са отнапред установени от търговеца условия за сключваните от
него сделки, които са задължителни за другата страна и конкретно за потребителя
от момента, когато е заявил писмено, че ги приема, и същите не подлежат на
договаряне.
Според
дружеството, разпоредба на чл.143 от ЗЗП е неотносима към сочените от ищеца
клаузи от договора, тъй като нормата визира като неравноправна такава договорна
клауза, в която изпълнението на задълженията на търговеца е поставено в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Тези клаузи не попадали в приложното поле на чл.143 т.10 от ЗЗП, който визира
като неравноправна клауза, позволяваща на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание, което също в случая не
било налице. Твърди се, че както повишаването, така и понижаването на размера
на договорната лихва по кредита, е било извършвано в пълно съответствие с
клаузите на договора и последващите анекси, които от своя страна са в
съответствие с действащото законодателство. Оспорва се наличието и на
хипотезата по чл.143 т.12 от ЗЗП, тъй като същата не била относима към
дългосрочни договори с продължително изпълнение, а още по-малко към договори за
банков кредит.
По отношение
на осъдителния иск се оспорва наличие на предпоставки за заплащане на търсената
сума и се прави възражение за погасяването му по давност, с изтичане на
тригодишна такава.
Ответникът
моли отхвърляне на всички предявени искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
Районен
съд-Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На
29.01.2008г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и В.С.З. *** е бил сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на З., в
качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 100 000 лева за
закупуване на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.София, и ремонт на
същия. Крайният срок за погасяване на
кредита е бил договорен на 25.01.2033г., като е била предвидена опция
кредитополучателят да усвоява суми по кредита наведнъж или на няколко пъти в
срок от 1 месец от датата на подписване
на настоящия договор, след като отправи двудневно писмено предизвестие до
банката за точния размер на необходимата сума и след като договореното
обезпечение бъде надлежно учредено и документално удостоверено. Задължението на
кредитополучателя е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижимия имот,
за чието закупуване и ремонт кредитът е бил отпуснат.
Договорната
ипотека, видно от нотариален акт №25, том I, дело №20/2008г. по описа на нотариус с рег.№187 на
НК, с район на действие РС-София, е била учредена на 04.02.2008г.
Според
сключения и представен по делото договор за банков кредит, кредитополучателят
следва да заплаща на банката годишна лихва в размер на 9.5 %, представляваща
СБР за лева (Стойност на банковия ресурс, определен от банката) + 4.5 пункта
надбавка годишно. Според дефиницията в договора, СБР е лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“,
плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел
„Ликвидност и инвестиции“ при банката. В чл.3.3. от договора е предвидено, че при промяна на
пазарните условия Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, с
дадената дефиниция по-горе.
Сключеният между страните договор съдържа и
следните клаузи: чл .3.10., според който, при забава в плащането на дължими,
съгласно договора суми, кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва
за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно
върху неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски
(наказателна лихва); чл.9.2., според който банката има
право да начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи
плащане на която и да е било вноска или част от вноска по настоящия договор,
върху цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна
изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу; чл.10.1.
предвижда, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично
на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от
падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден кредитът /непогасената
главница, ведно с дължими такси,
разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем;
чл.10.2., съобразно който в случаите на предходната разпоредба банката има
право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона
ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу
което насочва изпълнение и без да уведомява за това кредитополучателя и
чл.11.6, предвиждащ, че всички уведомления и изявления във връзка с договор следва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка
или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
Видно от
представената по делото заявка, на 11.02.2008г. кредитополучателят е уведомил
банката, че желае да усвои разрешения му кредит.
На същата
дата – 11.02.2008г., между страните е бил подписан анекс, с който страните са
се споразумели за следните изменения в условията на договора от 29.01.2008г. –
в чл.3.1., като за ползвания кредит кредитополучателят да заплаща на банката
годишна лихва в размер на 10.65 % за целия срок на кредита, която лихва
представлява СБР за лева, определен от банката + 4.40 пункта надбавка годишно;
в чл.3.10., като надбавката за наказателната лихва от 8 пункта по първоначалния
договор е увеличена на 10 пункта, както и в чл.4.2., като месечната погасителна
вноска е увеличена от 873.70 лева на 954.92 лева.
По повод
подписването на горния анекс, свидетелите И.З., майка на ищеца, и С.З., негова
съпруга, твърдят, че ищецът е бил извикан в клона на банката в гр.Дупница, за
да подпише документ, който бил забравен при сключването на договора, а по-късно
се оказало, че е анекс за увеличаване на лихвата и на вноската. З. обяснил, че
го е подписал, за да му отпуснат кредита, като според свидетелката С.З., той не
би сторил това, ако знаел, че вноската ще се увеличи, тъй като съобразявал
своите възможности.
По делото е
представен и анекс от 07.07.2009г. към договора за банков кредит. Със същия
страните са детайлизирали дефиницията на понятието „Стойност на банковия
ресурс“, съгласявайки се, че към момента на подписване на анекса, същият е в
размер а 8%. Според чл.1.т.1 от Анекса, СБР се определя от Комитет по
управление на активите и пасивите на банката (ALCO) и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян.
Според чл.1.2., при промяна на пазарните условия, представляваща изменение в
едно или повече от посочени по-долу условия, които в своята съвкупност влияят
върху СБР, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, а именно:
1. Изменение с минимум 5 % за месец на стойностите на средните годишни лихвени нива
по привлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства,
обявени в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9 %
кумулативно за три месеца; 2. Изменение с минимум 5 % за месец на основния
пазарен измерител за кредитен риск на Република България /понастоящем Credit
Default Swap/CDS/ за периоди между 1 и 5 години; 3. Промяна на кредитния
рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови агенции
/S&P, Moody,s, Fitch и др./; 4.Изменение с минимум 1 % за месец на
общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута /SOFIBOR,
EUROBOR, LIBOR и др./; 5. Промени в нормативната база и/или регулациите на
Централната банка, засягаща функционирането на банките и изискванията към тях,
в това число и въвеждане на рестрикции; 6.Промяна в падежната структура на
пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на
банката за управлението им. В чл.1.3 от анекса е предвидено, че банката
информира кредитополучателя за промяната на СБР чрез публикация в своя интернет
сайт, на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин, като в този
случай не е необходимо подписване на анекс. С разглеждания такъв страните са
постигнали съгласие относно размера и компонентите на задължението на З. към
момента на подписването му; променили са падежната дата на погасителните вноски
от 25-то на 5-то число на съответния месец и са се съгласили за намаляване на
надбавката към наказателната лихва на 8
пункта годишно. Преуредили са и други отношения.
На 24.09.2010г.
между страните се подписал нов анекс към договора, с който се договорили
промени в няколко направления: 1/ И.А.З. поръчителствала за дълга на В.З., за
което бил сключен и договор за поръчителство; 2/ страните се съгласили, че
всички задължения на кредитополучателя по договора възлизат общо на
101 735.71 лева, от които редовна главница, просрочена главница, лихви,
както и, че всички задължения в своята съвкупност стават редовна главница,
която да бъде погасявана от кредитополучателя, при условията на сключения
анекс, при годишна лихва – СБР от 8 % към датата на сключването + 4.40 пункта; 3/ срокът на погасяване е
продължен до 05.03.2034г.; 4/ предоставен е 9-месечен гратисен период относно
лихвата, през който да се погасява само главницата на месечни вноски от по
700.00 лева. Надбавката на наказателната лихва не е увеличена; СБР е дефиниран
по идентичен на това в предходния анекс начин.
Според
разпитаните по делото свидетели, поради увеличаване на месечната погасителна
вноска с около 400 лева спрямо първоначалния размер и достигане на нива от
1 400 – 1 500 лева месечно, ищецът изпаднал в състояние на
затруднение и невъзможност да изплаща задълженията си. От погасителния план към
анекса от 24.09.2010г. е видно, след гратисния период размерите на някои
погасителни вноски надхвърлят 1 400 лева, но след месец 08.2012г. са с
тенденция към трайно намаляване от порядъка до 600 лева месечно.
На
16.12.2011г. между банката, кредитополучателя и поръчителя е подписан нов анекс,
от който е видно, че към момента на подписването, СБР е 7.50%. Страните са се
съгласили относно общия размер на дълга на З. – 101 482.63 лева и относно
това, че тази сума ще бъде изплащана на 267 вноски от по 1 084.15 лева
всяка за времето от 05.01.2012г. до 05.03.2034г., по погасителен план и при
наказателна лихва, със завишена надбавка от 10 пункта годишно.
От страна на
ответното дружество по делото са представени няколко извлечения от протоколи от
заседания на Комитета по управление на активите и пасивите на банката –
вж.л.298-л.310 от делото. От тези документи, представени, както на чужд език,
така и в превод на български език, се установява, че до 25.01.2008г. СБР е бил
5.00 %. Считано от 25.01.2008г., същият е бил увеличен на 6.25 %. Считано от
23.07.2008г. СБР е увеличен на 7.00 %. От 29.10.2008г. СБР е 8.00 %. Считано от
17.01.2011г. СБР е намален на 7.50 %, а от 17.09.2012г. същият е намален на
6.65 %.
По делото са
използвани специални знания на вещи лица из областта на икономиката и счетоводството.
От заключение с вх.№ 13439/13.06.2016г. на в.л.И.Д., освен друго, се установява
и, че лихвеният процент през процесния период е бил формиран, начисляван и
удържан правилно, текущо хронологично, в съответствие с подписания договор и
анексите към него, съобразно решенията на Комитета по управление на активите и
пасивите на банката, като фактически приложени са били договорените лихвени
нива, при спазване стъпките при нарастващ/спадащ пазарен тренд.
От
заключение с вх.№ 4048/16.02.2017г. на в.л.Ю.Х. се установява, че с анекса от
07.07.2009г. е била капитализирана сума в размер на 58.33 лева, представляваща
сумата на непогасената главница, дължима на падежна дата 25.06.2009г. Към
датата на този анекс от страна на З. са били просрочени и плащания за редовна и
наказателна лихва, които не са били капитализирани към главницата, общо в
размер на 1 034.72 лева, като считано от 07.07.2009г. олихвяемата главница
по кредита е била 98 986.32 лева, в т.ч. и капитализираните 58.33 лева. С
анекса от 24.09.2010г. е била капитализирана сума общо в размер на
3 671.84 лева, в т.ч. две вноски за главница на падежни дати 05.08.2010г.
и 05.09.2010г. – 134.91 лева; част от
редовната лихва на падежна дата 05.08.2010г. – 844.81 лева; редовна лихва на
падежна дата 05.09.2010г. – 1 014.03 лева; част от текущо начислена
редовна лихва – 641.77 лева; част от наказателна лихва на падежна дата
05.08.2010г. – 0.05 лева и част от наказателна лихва на падежна дата
05.09.2010г. – 1.55 лева; редовна и наказателна лихва към 07.07.2009г. – 1 034.72 лева. Считано от 24.09.2010г.
олихвяемата главница по кредита е станала 101 735.71 лева. На
05.07.2011г., на основание чл.6.2. от същия анекс е била капитализирана и
сумата от 8 332.02 лева – редовни лихви, начислени за 9-месечния период.
Според заключението, към датата на сключване на анекса от 16.12.2011г. не е
имало просрочени плащания за главница и лихви по кредита и не са били
капитализирани задължения към главницата. Вещото лице е посочило, че за периода
от 25.02.2008г. (първата падежна дата за погасяване на месечна вноска) до
10.10.2013г. (датата на подаване на заявление в съда за издаване на заповед за
изпълнение на основание обявена предсрочна изискуемост на задълженията по
договора) главницата по кредита е била олихвявана с лихвените проценти,
уговорени в четирите анекса, както за годишна лихва за редовна главница, така и
за просрочена главница.
От
допълнително заключение с вх.№13561/09.06.2017г., коригирано със заключение с
вх.№15804/03.07.2017г., двете на в.л.Ю.Х., се установява, че общо платената от
Вл.З. сума за погасяване на задължения по договора за банков кредит възлиза на
59 434.88 лева, с която е погасена лихва в размер на 48 484.77 лева,
при годишен лихвен процент, съобразно измененията на същия след първоначалното
сключване на договора. От изявлението на вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че към 29.06.2012г. – датата, на която последно е постъпила сума по
сметката, обслужваща погасяването на кредита, начислената дължима лихва, при
лихвен процент от 9.50 % за целия период от първата погасителна вноска, е
40 684.22 лева. За същия период, съобразно увеличенията в лихвения
процент, начислената и дължима лихва е станала 52 250.32 лева, или с
11 602.10 лева повече. Според заключението, за периода от 25.03.2008г. до
05.08.2013г. банката е начислявала наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент плюс 10 пункта наказателна надбавка за дните на забава в
плащанията на падежиралите просрочени вноски за главница и за този период няма
начислени наказателни лихви върху главница с ненастъпил падеж за плащане.
Такава лихва е била начислявана за
периода от 06.08.2013г., когато банката е обявила предсрочна изискуемост на
целия дълг до 09.10.2013г., включително – датата, на която е било изготвено
извлечението от счетоводните книги на банката за целите на заповедното
производство. Тази лихва е била начислявана върху главница в размер на
99 656.83 лева и е възлизала на 3 787.67 лева.
Свидетелката
И.З. в показанията си е заявила, че всички анекси към договора са подписани при
условия на спешност, в ситуации, непозволяващи да бъдат прочетени, извън офиса
на банката. Свидетелката е посочила, че поради високата месечна вноска и
свързаните с това затруднения за плащане, системно към банката са били
отправяни искания за намиране на решение; получавани са някакви уверения, но
наместо това лихвата е ставала още по-висока, без договаряне и без разясняване.
Свидетелката твърди относно първоначалния договор, че същият е бил поднесен на
сина й и той го е подписал без някой да го пита съгласен ли е или не, без
договора да се предостави предварително за запознаване със съдържанието
му.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
анализът й налага формиране на следните правни изводи:
На първо
място, претендира се прогласяване нищожността на клаузи от сключен между
страните по делото договор за банков кредит. Твърди се, че въпросните клаузи,
подробно посочени по-горе, противоречат на добрите нрави, на закона, сключени
са при злоупотреба с влияние от страна на банката и представляват неравноправни
такива.
Клаузата на
чл.3.3. предвижда възможност при определени предпоставки, банката едностранно
да променя лихвата по кредита, в частта СБР; чл.3.10. урежда размера на
наказателната лихва и възможността такава да бъде начислявана и върху
непадежирали вноски от главницата; чл.9.2. регламентира правото на банката да
начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи плащане
на вноска или част от вноска, върху
цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна
изискуемост; чл.10 касае договорената възможност за автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост и неспазване поредност на способи и
имущество за насочване на изпълнение и липса на задължение за уведомяване на
кредитополучателя, а чл.11.6. касае реда за изпращане и получаване на
уведомления.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани в правни норми правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Никоя от горните норми, според съда, не се
намира в противоречие с добрите нрави. Страните са договорили параметри,
свързани с изпълнението на сключения договор, с комуникацията помежду им, както
и са предвидили санкции при неизпълнение на поетите договорни задължения и
никоя от процесните клаузи не влиза в колизия с понятието за добри нрави.
Нищожни ли
са тези клаузи по смисъла на чл.146 от Закона за защита на потребителите, т.е.
представляват ли неравноправни такива? Според чл.146 ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно чл.143 ал.1 от същия закон, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. С оглед дадената легална дефиниция, ищецът несъмнено има
качеството на потребител. Предоставеният банков кредит има за цел финансиране
на покупка на недвижим имот, както и извършване на ремонтни работи в него и
следователно не е предназначен за търговска или професионална дейност. Страни
по договора са физическо лице, използващо отпуснатия му кредит за свои лични нужди
и следователно явяващо се потребител по смисъла на §13, т.1 от ДЗ на ЗЗП, и
търговска банка - търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. Явно е, че
процесното кредитно правоотношение попада в обхвата на потребителската защита
по ЗЗП.
Договорите
за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека,
съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за
валидност по чл.143 от ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането
като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните
разпоредби на чл.144 ал.2 т.1 и ал.3 т.1 от ЗЗП, поради което при тълкуване
нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на
ЗЗП, като съобразява и посочените ограничения, касаещи конкретно предоставянето
на финансова услуга.
Релевира се
на първо място твърдение за неравноправност на клаузата, касаеща възможността
банката едностранно да променя единия от компонентите, формиращи лихвения
процент по договора. Чл.143 т.10 от ЗЗП сочи, че при наличие на предвидените в
нормата предпоставки би могла да бъде неравноправна уговорка, която позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание, а т.12 – уговорка, която предвижда цената
да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или
дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Според чл.144 ал.2 т.1 от с.з., разпоредбата на чл.143 т.10 не се
прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото
при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други
разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни
по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото
незабавно да прекрати договора, а според чл.144 ал.3 т.1, чл.143 т.10 и т.12 не
се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
При
систематичното тълкуване на горните разпоредби съдебната практика приема, че е
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, но само ако тази уговорка отговаря на
следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; 2) тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора
- тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;
3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или
ОУ, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това
несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя“.
В договора
са разписани правилата за определяне на дължимата от кредитополучателя лихва в размер
на СБР /стойност на банковия ресурс, определен от банката/ и фиксирана
надбавка. Договореният лихвен процент е двукомпонентен, съдържащ фиксирана
стойност на надбавката и плаващ /променлив/ компонент, представляващ банкова
база, наречена „Стойност на банковия ресурс“ за лева. Последният от своя страна
представлява сбор от показатели, в т.ч. Софибор, Юрибор и други, свързани с
осигуряване на финансовия ресурс. Всеки един от тези показатели е обективен и
променлив и банката не е в състояние да го контролира. Изменението на лихвения
процент по кредита е поставено в зависимост от показатели, които не се
определят едностранно от банката, и дава възможност да се подели риска от
инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар между двете страни по договора.
Промяната на
който и да е от двата компонента влияе на общия размер на лихвения процент
както в посока на неговото увеличаване, така и в посока на неговото намаляване.
Това е видно и от заключенията на вещите лица, от самите решения на органа на
банката, а и от сключените анекси. Всъщност установява се, че лихвеният процент
е бил променян четири пъти, поради промяна на СБР, в посока нарастване, а после
– намаляване, но промяната не е била въвеждана едностранно, а по силата на
сключените анекси.
С оглед на
горното съдът намира, че липсва неяснота досежно съдържанието и компонентите на
договорения лихвен процент, неговата структура, методика за изчисляване и
обстоятелствата, чието настъпване предпоставя изменение на лихвения процент.
Кредитополучателят не е бил поставен в неравностойно положение спрямо банката,
тъй като измененията на лихвените нива са били изрично договаряни.
Не се
установява и неравноправност на клаузите на чл. 3.10 и 9.2 от договора,
съдържащи ясни правила за определяне на размера на дължимото обезщетение при
забава.
Съдът не
възприема и довода на ищеца, че не се касае за индивидуални клаузи, тъй като са
били съставени предварително от банката и потребителят не е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание. Става дума за договорни отношения между
страните, при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху
редовната главница при сключването на договора. Обстоятелството, че договора
като писмен документ е изготвен от банката преди подписването му не означава,
че клаузата е предварително съставена и кредитополучателят не е разполагал с
възможността да влияе върху нея. Договорът не е оспорен относно неговата
истинност, поради което и неговото съдържание възпроизвежда постигнатото между
страните съгласие по този въпрос. Всички процесни клаузи в договора,
включително и тази, касаеща начина на определяне на договорната възнаградителна
лихва, начина на определяне и на начисляване на наказателната лихва и
останалите, са индивидуално договорени между страните. Тези клаузи представляват
съглашения по самия договор и не са включени в общи условия, които са изготвени
предварително и на които кредитополучателят не е могъл да влияе. Погасителният
план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви
за определения от страните период също са договорени индивидуално по договора.
Според чл.146 ал.1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат
квалифицирани като неравноправни.
Вън от
посоченото, по повод оплакванията за недостатъчна информираност при сключването
на договора – чл.143 т.9 от ЗЗП, може да се отбележи следното:
За
потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването на
договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Именно въз
основа на тази информация той взема решение дали да се обвърже с условията,
изготвени предварително от продавача или доставчика. Изискването за прозрачност
на договорните клаузи, предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено
единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа
гледна точка. Доколкото въведената система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това
изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително. Съдът следва да
определи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти, включително
публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, е могъл да установи договорното
съдържание, потенциално значимите за него икономически последици и общата
себестойност на сключения договор.
Съдът счита, че с
ключеният договор обективира ясно, разбираемо и
достъпно съществените условия по кредита. Ако страната не се е запознала с
договора и с последващите анекси, тъй като е решила да ги подпише без да ги
чете – за каквито факти се съдържат данни в показанията на свидетелката И.З. –
то това не означава, че страната е била лишена от възможността да се запознае
със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела. Договорното
съдържание е съставено на ясен и разбираем език. Доказателствата по делото не
съдържат данни, от които да се заключи, че потребителят обективно е бил лишен
от възможност да проучи всички клаузи на договора. Също така, определянето на
себестойността на договора включва приложението на публично оповестими фактори,
с оглед на които ответникът, при проява на обичайно дължимата грижа и
съобразителност е можел да прецени личните си икономически последици от
договора.
Поради
изложеното, съдът счита, че иска за прогласяване нищожността на клаузи от
договора за кредит е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска
за нищожност на сключените анекси:
По вече
изложените съображения, не може да се счете, че анексите противоречат на
добрите нрави – като цяло или в отделни техни уговорки. Сключването им е
резултат на договаряне между страните, както стана ясно от показанията на
свидетелката И.З. – по инициатива на кредитополучателя. Не се събраха
доказателства, от които да се заключи, че сключването на анексите е резултат от
недобросъвестно упражняване на права от страна на банката и/или злоупотреба с
влияние. Договорките в анексите не противоречат на закона и не са нищожни.
Тъй като се
постави в хода на производството и въпроса за капитализиране на лихвите,
извършено предимно с анекса от 24.09.2010г. и с оглед общото възражение за
нищожност, поради противоречие със закона, съдът съобразява следното: В Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии
за кредитен риск, обн., ДВ, бр.38 от 11.04.2008г., понастоящем
отменена с ДВ бр.40 от 13.05.2014г., липсва забрана между страните да бъде
уговорена възможност за капитализиране на лихви. Страните са уговорили в анекса
от 24.09.2010г. кои вземания и от какво естество стават редовна главница,
уговорили са промени в условията по договора, поради което при липса на изрична
забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, съответно –
начисляването на лихва върху тази преструктурирана главница не е
незаконосъобразно. В конкретният случай не може да се приеме, че е налице
анатоцизъм, тъй като с подписване на анекса е преструктуриран дълга – чл.13 от
Наредбата. Не е спорно, че кредитополучателя е изпълнявал първоначално поетото
задължение, а впоследствие е забавил изпълнението, поради което се е наложило
неговото преструктуриране. С преструктурирането всъщност се е формирало едно
ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателя и по
необходимост е свързано с неизпълнение на договореното. В този смисъл няма
начисляване на лихва върху лихвата, тъй като е налице постигнато съгласие между
страните за новия размер на дълга, който след като е преструктуриран се дължи
от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на
забавено изпълнение обуславя дължимостта и обезщетение за забава.
Извън
посоченото, по отношение на никоя от клаузите в анексите не може да се поставя
въпрос за неравноправност, тъй като тези клаузи са договорени индивидуално – с
оглед конкретния кредитополучател, с оглед конкретния дълг и т.н. Ищецът не
може да се позовава на тяхната неравноправност, тъй като е изгубил правото да
се ползва от потребителската защита, според изричния императив на чл.146 ал.1
от ЗЗП.
С оглед
неоснователността на иска за установяване на нищожност на анексите, съдът дължи
произнасяне по евентуалния иск за тяхното унищожаване, като сключени от страна
на ищеца, при оказани от банката принуда и натиск.
Според чл.27
от ЗЗД, унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от
техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и
договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Липсват
доказателства по делото, от които да се заключи въобще, че спрямо З. е бил
оказван натиск или принуда в каквато и да било форма, за да подпише договора
и/или анексите, за да се разсъждава дали е налице такъв порок във волята, който
обуславя унищожаемостта на сделката и попада в приложното поле на чл.27 от ЗЗД.
Изложеното
очертава неоснователността и на разгледаната искова претенция.
Неоснователен
е и следва да се отхвърли и осъдителният иск.
Макар по
делото да бяха събрани доказателства относно евентуалния размер на предявената
претенция, основателността на същата е предпоставена от установяване
нищожността на клаузите, касаещи изменението на възнаградителната лихва, факта
на незаконосъобразно завишаване на размера на остатъчна неиздължена главница и
начисляване на наказателна лихва за просрочени вноски върху цялата остатъчна
главница, включително и върху непадежирали вноски. Относно първите две
хипотези, от гореизложеното стана ясно, че съдът не възприема да са налице
действия, довели до неправомерно събиране на лихви и начисляване на такива
върху неоснователно завишена главница, поради което не може да се постави
въпросът за връщане на дадено без основание или на отпаднало основание.
От
допълнителното заключение на вещото лице Ю.Х. се установи, че за периода от
25.03.2008г. до 05.08.2013г. банката не е начислявала наказателни лихви върху
главница с ненастъпил падеж за плащане. Такава лихва е била начислявана за
периода от 06.08.2013г., когато банката е обявила предсрочна изискуемост на
целия дълг до 09.10.2013г., включително – датата, на която е било изготвено
извлечението от счетоводните книги на банката за целите на заповедното
производство, което действие при данните по настоящото дело не може да се счете
за неоснователно.
Поради
липсата на предпоставки да се счете, че ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, осъдителната претенция подлежи на отхвърляне, ведно с
акцесорната такава за законна лихва.
Искането за
отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС за извършване тълкуване на
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г.
относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, по поставен от ищеца въпрос,
съдът ще остави без уважение, тъй като в основата на поставения въпрос стои
факт, който не е установен по делото, а именно – отказ да се отпусне заемен
ресурс, без подписването на анекс с по-висок лихвен процент. Данни в тази
посока се съдържат само в показанията на свидетелката З., която е майка на
ищеца и вероятно заинтересован от изхода на делото свидетел.
По
разноските:
Направените
от ищеца разноски, предвид неоснователността на всички искове, остават за
негова сметка.
Ответникът е
сторил разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева. (вж.л.189). Данни за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото липсват.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от В.С.З. с ЕГН ********** ***, против
„Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“ №18-20, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП за признаване за установено по
отношение на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, че клаузи от сключен между
страните договор за банков кредит от 29.01.2008г., са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и на закона, като сключени при злоупотреба с
влияние от страна на банката и представляващи неравноправни такива, а именно:
„Чл.3.3. При промяна на пазарните условия Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе).“; „Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно настоящия договор
суми, Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер
на договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за времето
на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (наказателна лихва)“, „Чл.9.2. Банката има право да
начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи плащане на
която и да е било вноска или част от вноска по настоящия договор, върху цялата
усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по
реда на чл.9.3 по-долу“; „Чл.10.1.
при неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да
е парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151 – вия ден Кредитът /непогасената главница, ведно с
дължими такси, разноски, лихви и
наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем.“; „Чл.10.2. В случаите
на предходната разпоредба банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнение и без да
уведомява за това кредитополучателя.“;
„Чл.11.6. Всички уведомления и изявления във връзка с този договор следва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени
по-долу“;
2) искове с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП за признаване за установено по
отношение на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, че сключените между
страните по договора за банков кредит от 29.01.2008г. анекси от датите 11.02.2008г., 07.07.2009г.,
24.09.2010г. и 16.12.2011г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и
на закона, като сключени при злоупотреба с влияние от страна на банката, а
евентуално – искове с правно основание чл.27 от ЗЗД за унищожаване на
горепосочените анекси, като сключени от ищеца, в резултат на оказана от страна
на служители на „Райфайзенбанк България” ЕАД принуда и натиск, както и
3) частичен
иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Райфайзенбанк
България” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 11 602.10 лева, представляваща
част от подлежаща на връщане сума, цялата в размер на 29 000 лева, като
дадена без основание, а евентуално – на отпаднало основание, получена
неоснователно от дружеството, като разлика от лихвите в предварително
договорените анюитетни вноски и реално заплатените по договора неоснователно
завишени такива в периода от 25.02.2008г. до 05.08.2013г., включително, поради
завишен размер на редовната лихва, поради олихвяване с редовна лихва на
незаконосъобразно завишен размер на остатъчна неиздължена главница и поради
начисляване на наказателна лихва за просрочени вноски върху цялата остатъчна
главница, включително и върху непадежирали вноски, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 13.06.2014г., до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д.Ф. от АК-София, в качеството й на
пълномощник на В.С.З. за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС за
извършване тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
ОСЪЖДА В.С.З. с
ЕГН ********** ***, да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“
№18-20150, сумата от 150.00 лева
(сто и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен
срок, считано от датата на получаване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: