№ 112
гр. Шумен , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500176 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 261963/30.03.2021 г. от „Юробанк България“ АД гр. С.,
ЕИК ....., представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокурист М.В., действащо
чрез пълномощника си адв. Х.И. от САК, срещу разпореждане № 260532/02.03.2021 г. по
ч.гр.д.№ 278/2021 г. на НПРС, в частта, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника
Л.И.Л. за сумата 196,58 лв. такси за периода 14.03.2019 г. до 15.07.2020 г. /представляваща
17 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския
кредит на обща стойност 57,58лв. съгласно чл.5, т.2 от договора и 12 бр. такси за действия
по ограничаване на негативни последици при просрочие на стойност 139 лв., съгласно чл.2,
ал.2 от Договора и Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел ХІV, б.“В“, т.10/; за
сумата от 108 лв. - обезщетение за уведомяване /за изпращане на нотариална покана до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Жалбоподателят счита
разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с материалния и
процесуалния закон. Сочи, че претенцията за заплащане на 17 бр. месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка разкрита по потребителски кредит на обща стойност
57,58лв. има своето основание в чл.5, т.2 от договора. Сумата се дължи и при редовно
изплащане на задължението от договора. Претенцията за 12 бр. такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие на обща стойност 139лв. е
начислена съгласно чл.2, т.2 от договора и Тарифата за таксите и комисионните на банката,
раздел ХІV, б.“В“, т.10. Счита, че не противоречи на добрите нрави и на разпоредбата на
чл.19, чл.10а , чл.22 и чл.33 от ЗПК и претенцията от 108 лв., тъй като не представлява
разходи по управлението на кредита. Предвид изискването на т.18 ТР №4/18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за настъпване на предсрочната изискуемост на вземане
произтичащо от договор за банков кредит, банката да е упражнила правото си да направи
1
същия предсрочно изискуем, като представи доказателства за това заедно с извлечението от
сметка, уведомяването до длъжника се явява необходимо условие за защита правата на
кредитора. За да бъде удостоверено връчването, то трябва да стане по реда на ГПК и от
лицата имащи право да извършват връчване, за да може да е редовно. Именно по тази
причина банката е осъществила връчването на покана до длъжника чрез ЧСИ. Предвид
изложеното моли съдът да отмени разпореждането в частта, с която се претендира сумата от
196,58 лв. такси за периода 14.03.2019 г. – 15.07.2020 г. и сумата от 108лв. обезщетение за
уведомяване, както и да присъди разноските за настоящата инстанция - за държавна такса.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 278/2021 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Юробанк България“ АД
гр. С., ЕИК ....., действащо чрез пълномощника си адв. Х.И. от САК, заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника
Л.И.Л. от гр. Н.п., за заплащане на следните суми: 4355,14лв. главница по договор за
потребителски кредит FL2788,78лв. от 14.12.2018 г.; сумата 617,61лв. възнаградителна
лихва за периода 14.03.2019 г. – 24.09.2020 г.; 128,22лв. мораторна лихва за периода
14.03.2019 г. – 12.03.2020 г.; 122,65лв. мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. – 17.02.2021
г.; за сумата 196,58 лв. такси за периода 14.03.2019 г. до 15.07.2020 г. /представляваща 17 бр.
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит
на обща стойност 57,58лв., съгласно чл.5, т.2 от договора и 12 бр. такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие на стойност 139 лв., съгласно чл.2,
ал.2 от Договора и Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел ХІV, б.“В“, т.10/;,
за сумата от 108 лв. обезщетение за уведомяване /представляваща разходите на банката за
връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
приложена като доказателство към заявлението, подлежаща на обезщетяване съгласно
чл.309а ,ал.1, пр. 2 ТЗ/, както и разноски по заповедното производство в размер на 110,56лв.
държавна такса и 508,18лв. адвокатско възнаграждение.
С атакуваното разпореждане № 260532/02.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 278/2021 г., НПРС е
отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника Л.И.Л. за сумите: 196,58 лв. такси за периода
14.03.2019 г. до 15.07.2020 г. и 108 лв. обезщетение за уведомяване, както и в частта за
разноските за разликата над 104,47лв. до 110,56 лв. държавна такса. За останалите
претенции заявлението е уважено, като е издадена заповед № 260150/02.03.2021 г. и
изпълнителен лист от 04.03.2021 г.
За да отхвърли заявлението за сумата от 196,58 лв. такси за периода 14.03.2019 г. до
15.07.2020 г., от която 17 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка,
2
разкрита по потребителския кредит на обща стойност 57,58лв., съгласно чл.5, т.2 от
договора и 12 бр. такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие
на обща стойност 139 лв., съгласно чл.2, ал.2 от Договора и Тарифа за таксите и
комисионните на банката, раздел ХІV, б.“В“, т.10, заповедния съд е приел, че същите
противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като предвиждат възнаграждение за услуги за
управление на кредита, които кредиторът дължи да предоставя по закон, свързани с
основното му задължение. Втората сума - 108 лв. обезщетение за уведомяване,
представляваща разходите на банката за връчване на покана до длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, съдът е приел, че също представлява неравноправна
клауза. В договора не било уговорено уведомяването да се извърши чрез ЧСИ. Посочените
суми противоречали и на добрите нрави, и на чл.143 ЗЗП, поради което и на основание-
чл.411, ал.2, т.3 ГПК заповедния съд е отказал издаването на заповед за същите.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Предмет на жалбата са претенциите на заявителя относно сумата 196,58
лв. такси за периода 14.03.2019 г. до 15.07.2020 г. /представляваща 17 бр. месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит на обща стойност
57,58лв., съгласно чл.5, т.2 от договора и 12 бр. такси за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие на стойност 139 лв., съгласно чл.2, ал.2 от Договора и
Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел ХІV, б.“В“, т.10/ и 108 лв.
обезщетение за уведомяване.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е
налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени
20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
неравноправна клауза.
Видно от приложения договор за потребителски кредит FL2788,78лв. от 14.12.2018 г.
– чл.2 ал.1 разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на
кредитополучателя, за откриването на която е необходимо сключване на договор за
откриване на разплащателна сметка. Съгласно ал.2 освен таксите посочени в чл.5 от
договора кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението
на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно ОУ за откриване, водене и
3
разкриване на сметки на ФЛ и Тарифата на банката. Съгласно чл.5, т.5 кредитополучателят
заплаща на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по потребителски
кредит в размер на 3,50лв.
В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато е и таксата за
обслужване на разплащателна сметка. Таксата за обслужване на сметка се дължи на
посоченото в договора основание и при редовно изплащане на дълга. Същата е предвидена в
размер на 3,50лв. /или за 17бр. такси възлиза на сумата от 59,50лв./ Заявителят претендира
сумата от 57,58лв., поради което претенцията следва да бъде уважена.
Досежно претенцията на заявителя за сумата от 139лв.-такса дължима на основание
чл.2, ал.2 от договора и тарифата раздел ХІV, б.“В“ т.10, съдът намира следното:
Действително сочената такса не се явява такава по усвояване и управление на кредита, а за
предоставяне на допълнителна услуга. Т.е предвидена е за услуги, които са свързани с
кредита, но не попадат в съществените задължения на страните по договора за кредит
/предоставяне на парична сума и връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва на определения падеж/, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК е предвидена възможност кредиторът да
събира такси за тях.
В случая обаче, начина на уговаряне на таксата-чрез нарастване на дължимата сума
съгласно периодите на просрочие и описаното естество на услугата, за която се събира-
действия по отстраняване на негативните последици при просрочие /в това число, но не
само, за телефонни покани, изпращане на покани, писма и др./, налага извод за наличие на
обоснована вероятност за неравноправие на клаузата, на която се основава искането, тъй
като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя –
чл.143, т. 20 от ЗЗП. Целта на таксите е да се покрият административните разходи на
банката при предоставяне на определена услуга. Не е ясно защо разходът на банката за
телефонно обаждане или изпращане на писмо, би бил по-голям през различните периоди.
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в случая е налице неяснота относно пълния обем на представената
услуга и в този смисъл по какъв начин тези мерки ще доведат до отстраняване на
негативните последици при просрочие, до някаква икономическа полза за ответника, която
да е еквивалентна на уговорената цена. Ето защо заявлението в тази част не следва да бъде
уважено.
Заявителят сочи, че поради неплащане на погасителна вноска с падеж 14.03.2019 г. и
следващите, съгласно погасителния план към договора за кредит, банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита, без да се прекратява действието на договора, като е
4
изпратила до длъжника нарочна покана чрез ЧСИ Даниела Златева, връчена на 24.09.2020 г.
Предвид това, претендира сумата от 108лв., представляваща разходи на банката във връзка с
връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, за
което са приложени доказателства към заявлението – покана и преводно нареждане.
В чл.33, ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя - потребител
кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. В чл.19, ал. 3, т.1 и 3 е
предвидено, че в ГПР не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник, каквато е таксата за нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. От представеното към заявлението доказателство – покана и преводно нареждане
за сумата от 108 лв., се установява, че претендираният разход е реално направен, поради
което е дължим на общо основание – чл.78 от ЗЗД.
Ето защо жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена досежно претенцията
за сумата в размера над 139лв. до 196.58лв. / за 57,58лв., дължима съгласно чл.5, т.2 от
договора, представляваща 17 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка/,
като разпореждането, с което е отхвърлено заявлението в тази част следва да бъде отменено
и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума.
Разпореждането следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена претенцията за
сумата от 108 лв., за връчване на нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем като бъде разпоредено издаване на заповед и изпълнителен лист за посочената
сума. В останалата обжалвана част- относно претенцията за сумата от 139лв.-такса дължима
на основание чл.2, ал.2 от договора и тарифата раздел ХІV, б.“В“ т.10 жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането в тази част следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разпореждането
следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски за държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от
него разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от жалбата, в
размер на 6,80 лв. – държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 260532/02.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 278/2021 г. на НПРС, в
частта, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“АД-гр. С., ЕИК .....,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокурист М.В., действащо чрез
пълномощника си адв. Х.И. от САК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, срещу длъжника Л.И.Л., за сумата в размера над 139лв. до 196.58лв. /за
57,58лв., дължима съгласно чл.5, т.2 от договора, представляваща 17 бр. месечни такси за
5
обслужване на разплащателна сметка /, за сумата от 108 лв. обезщетение за уведомяване, за
изпращане на нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, и за разликата над сумата от 104.47лв. до 107.78лв.-държавна такса, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявлението
на „Юробанк България“ АД гр. С., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., ул. ...., представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., действащо чрез
пълномощника си адв. Х.И. от САК, срещу длъжника Л.И.Л., ЕГН ..... от гр. Н.п., ул. ....., за
сумата от 57,58лв. – такса съгласно чл.5, т.2 от договора, представляваща 17 бр. месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка за периода 14.03.2019г.-15.07.2020г., за сумата
от 108 лв. -обезщетение за уведомяване, за изпращане на нотариална покана до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на постъпване на заявлението, както и за 3.31лв.-разноски за държавна
такса.
Връща делото на НПРС за техническото издаване на заповедта и изпълнителния лист и
изпълнение процедурата по връчването й.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260532/02.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 278/2021 г. на
НПРС, в останалата обжалвана част, а именно в частта, с която заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е отхвърлено за сумата от 139лв., представляваща 12 бр. такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, съгласно чл.2, ал.2 от
Договора и Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел ХІV, б.“В“, т.10.
ОСЪЖДА Л.И.Л., ЕГН ..... от гр. Н.п., ул. ....., да заплати на „Юробанк България“ АД
гр. С., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. ...., представлявано
от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., действащо чрез пълномощника си адв. Х.И. от
САК разноски за настоящата инстанция в размер на 6,80лв. – държавна такса.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6