Определение по дело №2650/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В. Р. Х., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. А. Д., срещу ЗППАМ № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от В. Р. Х. искане за спиране на предварителното изпълнението на Заповед № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: В нарушение на чл. 60, ал. 1 АПК, липсва изрично разпореждане за допусканото предварително изпълнение на заповедта; Липсват мотиви за разпореждането, съгласно чл. 60, ал. 2 АПК; Предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, и други съществени – важен интерес на Х. и неговото семейство - да работи, като водач на електрокар или мотокар и въобще да работи; СУМПС е необходимо на оспорващия с оглед управлението на мотокар и електрокар, тъй като Х. работи като общ работник и водач на тези товарни МПС на зеленчукова борса, където товари и разтоварва палети със стока и ги вкарва и изкарва в/от склада, видно от трудов договор № 58/13.04.2018 г. и длъжностна характеристика от 05.01.2024 г.; Реализират се непоправими вреди и пропуснати ползи в патримониума на оспорващия – той ще бъде уволнен, тъй като не може да изпълнява трудовите си задължения, защото няма да има СУМПС, а уволнението ще обрече на липса на доходи за издръжка на него и на семейството му, на глад и мизерия, като освен това Х. и семейството му ще останат без жилище, тъй като няма да имат средства да си погасяват вноските по ипотеката на жилището си. Искането е да се спре предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 2650/2024 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба от В. Р. Х. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на Х. няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането съдът намира за основателно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява само временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1433600 на 29.10.2024 г. Според заповедта на 29.10.2024 г., около 02:30 ч., в [населено място], по [улица], посока [улица]до № 11, В. Р. Х. управлява лек автомобил Пежо 206, с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARSD 0025, проба № 166, който отчита положителен резултат за Бензодиазепини, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 276702/29.10.2024 г.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл. Мотивирано разпореждане се изисква в случаите на допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, не и в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и създава значителни затруднения в ежедневието. В случая препятствията, които създава процесната ПАМ, се установява по делото, че е доказано, че представляват значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, противопоставима на обществения интерес.

Оспорващият представя Трудов договор № 58/13.04.2018 г. според който оспорващият е назначен, считано от 13.04.2018 г., на пълно работно време – 8 часа, на длъжност „общ работник“ в „Стил пласт“ ООД, с място на работа Склад плодове и зеленчуци. Сред посочените в длъжностната характеристика за длъжността водач, мотокар като изисквания за длъжността е посочено, че следва да има специални умения: правоспособност за управление на МПС и правоспособност за управление на мотокар. Тоест временното отнемане на СУМПС на оспорващия ще бъде пречка за упражняване на правото на труд от Х., с всички произтичащи от това последици.

От друга страна, от представените от Х. две удостоверения за раждане се установява, че същият има две деца, съответно на 6 и на 8 години. Така посоченото несъмнено изисква осигуряването от Х. на издръжка като родител и съпруг.

Твърдените от оспорващия в жалбата обстоятелства, че ще бъде препятствано удовлетворяването на нуждите от трудови доходи – ще бъде осуетена възможността да работи оспорващия, което ще доведе до съществени финансови затруднения при посрещане на нуждите и задълженията на семейството, обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

Съдът съобрази и изпълнението в случая на предписанието да бъде дадена проба за химико-токсикологичен анализ за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, както и че според посоченото от доктора при прегледа на Х. в МБАЛ – Варна към ВМА, в графата „обективно състояние“ Х. е бил в съзнание, контактен, адекватен и без проблеми в координацията.

Действително предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая от законодателя обществени отношения, несъмнено представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

За доказано обаче по делото следва да се приеме, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да причини на Х. значителна или трудно поправима вреда, което обосновава основателност на искането му.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатати й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед надделяват над обществения интерес, и следва да се определят като значителни и трудно поправими.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта се явява основателно и следва да се уважи.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на В. Р. Х. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд.