Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември, през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова, като
разгледа докладваното от съдия НАУМОВА гражданско дело № 286 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие.
В НРС е
постъпила молба от Л.В.Б. с ЕГН ********** *** срещу Д. Румячов Ц. от с.с., което в последствие
е била поправена, в която се твърди, че молителя и ответника живеят на семейни начала от
5г., в дома на ответника в с.Черковица. Твърди се, че ответника работел като
международен шофьор, поради което и комоникирали преимуществено по телефона. Твърди се, че ответника, упражнявал спрямо нея вербален
психически тормоз лично и по телефона, след като го хванала че и изневерява с
друга жена. От началото на месец юли 2020г., по време на съвместната им почивка
в гр.Велинград, ответника и заявил, че ще се саморазправи с нея, физически,
като я натовари в багажника на колата си, ще я закара в гората, ще и счупел
краката , ще я пребие и зарови. Твърди, че последният акт на домашно насилие, бил на
07 и 08.07.2020г., който се изразява в
отправени закани по телефона, с думите:
„Ако още един път ми се обадиш,
ще те намеря където и да си и ще те убия, и не ми пука нито ото полицаи, нито
от прокурори, нито от адвокати, всичките са ми приятели.Ще те спукам от бой и
не ми пука какво ще стане с теб…“ Излага се, че молителката била бременна от ответника в
четвъртият месец на бременността, поради което не можела да се защитава. Като следствие от изложеното се отправя искане
да се постановят мерки за закрила спрямо молителката, предвидени в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Ответникът
ангажира становище за недопустимост на молбата, а на следващо място за нейната
неоснователност, т.к. не бил упражнявал психическо насилие спрямо молителката.
Твърди, че молителя бил напуснал имота, и не се е завръщала в него.
В с.з., определеният
процесуален представител на молителката по реда на чл.95 от ГПК, също заявява,
че молителката е напуснала имота в с.Черковица, собственост на ответника, както
и страната и понастоящем живее в Гърция, където се грижила за възрастен дядо, поради
което е не поддържа искането за постановяване на мярка по отношение на
ответника, изразяваща се в отстраняване от съвместно обитаваното от страните
жилище – собственост на ответника.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:
Безспорно е по
делото, че молителя Л.Б. и ответника Д.Ц.
са съжителстнавил на семейни начала до началото на месец юли 2020г., в дома на
ответника в с.Черковица.
По
делото не са представени доказателства, че молителката е бременна.
Молителката
е представила Декларация, съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е декларирал, че на 07 и
08.07.2020г., ответника е извършил акт
на домашно насилие, който се изразява в отправени закани по телефона, с
думите: „Ако още един път ми се обадиш, ще те намеря където и да си и ще те
убия, и не ми пука нито ото полицаи, нито от прокурори, нито от адвокати,
всичките са ми приятели.Ще те спукам от бой и не ми пука какво ще стане с
теб…“
По делото
се установи, че на всички посочени адреси от молителката, както и от нейният
процесуален представител – адв.В.П., за
призоваването и по делото, същата не е
била намерена
В хода на
производството по делото страните не са
ангажирали никакви гласни доказателства, а писмени е ангажирал само ответника,
който представя в с.з. разпечатка от проведените от него телефонни
разговори, според който от тях не се
установява, да е провеждал такива на сочената от молителката дата с нея.
С оглед на установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2
от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Според нормата на чл.3,
т.6 защита по този закон може да се търси от пострадал от домашно насилие,
което е било извършено от лица, с които е в родство по съребрена линия до
четвърта степен. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване
на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В
настоящият случай се търси защита за лице, попадащо в законоустановения кръг по
чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН. За да е
допустима молбата не е необходимо пострадалия и упражнилия насилието да
обитават едно жилище, т.к. в случая се касае за вербални закани по телефона, при
упражнено насилие между които, може да се търси закрила по реда на ЗЗДН. Поради
това ирелевантен е факта, че след 08.07.2020г. молителката е напуснала съвместно обитаваното към онзи
момент с ответника жилище, както и е напуснала страната. От значение
за решаване на спора е единствено дали е упражнено психическо насилие, от
ответника спрямо съжителстващата с него до този момент жена.
Въз основа на обсъдените декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдът приема, че на 07
и 08.07.2020г., ответника е извършил акт
на домашно насилие, който се изразява в отправени закани по телефона, с
думите: „Ако още един път ми се обадиш, ще те намеря където и да си и ще те
убия, и не ми пука нито от полицаи, нито от прокурори, нито от адвокати,
всичките са ми приятели.Ще те спукам от бой и не ми пука какво ще стане с
теб…“ , доколкото доказателствената сила
на същата не бе оборена с представената писмена разпечатка на проведени
разговори през тези дни от ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията по
чл. 9, ал.3 е доказателствено средството в производството по ЗЗДН, когато в нея
са декларирани конкретни факти за извършено домашно насилие. В случай, че тя
има необходимото съдържание и декларираните факти сочат на извършено психическо
насилие, ако няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание декларацията. Представената от
молителя в настоящото производство декларация има това необходимо съдържание.
Съдът счита, че представената писмена справка, за проведени телефонни
разговори, не може да разколебаят
изводите, произтичащи от сочената декларация.
Съдът
счита, че извършените от ответника действия, които се приеха за осъществени,
въз основа единствено на представената от молителката декларацията по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН.
Предвид
приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие от ответника
спрямо молителя, съдът счита, че молбата за предприемане на мерки за закрила по
отношение на него се явява основателна и спрямо упражнилия това
насилие следва да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН. Съдът
счита, че адекватна в случая е мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а
именно - задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката
Л.Б... Съдът счита, че мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН – отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище не е подходяща, т.к. от данните по
делото стана ясно, че молителката е напуснала страната и е отишъл в друга
държава, като същата не е заявила по делото периода, за който е отишла.Съдът счита, че
неподходяща в случая е и следващата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана
за извършителя да приближава молителя, жилището му и местата му за социални
контакти. Това е така, т.к. от данните по делото се навежда извод, че се касае
за изолиран случай на упражнено насилие, и повода е прекратяване на
фактическото съжителство по между им, което безспорто е настъпило.
При този
изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на НРС, както и
глоба в размер на 200лв.
С оглед
изхода на производството, на ответника не се следват разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Д. РУМЯНОВ Ц. *** с ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Л.В.Б. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за
постановената мярка за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16
ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителя и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, Д. РУМЯНОВ Ц. *** с ЕГН **********, ДА БЪДЕ
ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4 и чл. 11
ал. 2 от ЗЗДН, Д. РУМЯНОВ Ц. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на НРС глоба в размер на 200.00 лв.,
държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: