Решение по дело №1221/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 660
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230101221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Сливен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101221 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2
ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата
по чл.131 ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и
Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 3130/2020 г. г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за
изпълнение, като осъдил ответника СТ. П. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул.
„Владислав Очков“ № 3, ап. 64 да заплати на ВиК Сливен следните суми:сумата от 859,52
лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за
периода от 01.11.2015 г. до 31.05.2020 г.; сумата от 209,76 лв. –мораторна лихва, изчислена
върху размера на главницата за периода от забавата до 01.07.2020 г. ; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -29.09.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в
размер на 26,20 лв.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5
1
ГПК,което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване
на вземането. Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител
ВиК услуги в периода от 01.11.2015 г. до 31.05.2020 г. на обект с адрес ул. „Владислав
Очков“ № 3, ап. 64, за което били издавани фактури. За този обект, ответника по делото
имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се
била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на
изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на
партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си,
съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При
неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и
дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които
били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г. От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите част от
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума сумата
от 575,96 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2020 г.; сумата от 106,57 лв. –мораторна лихва,
изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.07.2020 г. ; законна
лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК -29.09.2020 г. Претендират се разноски за исковото производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения
представител на ответника. Счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен и
недоказан. Фактурите били частни документи без материална доказателствена сила по
отношение на титуляра на партидата и по отношение на количествата начислена питейна
вода. От фактурите не ставало ясно дали количествата питейна вода били начислявани
служебно по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Не били представени доказателства, че ответницата
била собственик на имота или негов ползвател. Не било посочено дали жилището било
топлофицирано. Не били представени доказателства относно отчитането на водомера в
присъствието на ответницата съгласно чл. 21, ал. 4 ОУ и удостоверяване с нейн подпис
съответствие на показанията на водомера с данните от отчета. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. С оглед характера на предявените искове,
съдът разпределя между страните следната доказателствена тежест: указал е на ищеца, че
носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на
ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба,
както и че за задълженията на потребителя ответник за ползваните ВиК услуги са издавани
ежемесечни фактури. Съдът също с определение по чл. 140 ГПК от 28.07.2021 г. е указал на
ответника, че следва да докаже плащане на потребената питейна вода за процесния период.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по
закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
2
искове и моли за уважаването им.
В с.з. се явява особения представител на ответника, който моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 29.09.2021 г. пред РС-Сливен заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил
ответницата СТ. П. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Владислав Очков“ № 3, ап. 64 да
заплати на ВиК Сливен следните суми: 859,52 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2015 г. до 31.05.2020 г.; сумата
от 209,76 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата до 01.07.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв. Заповедта за
изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, на основание чл. 47, ал.
5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на
01.04.2021 г. за част от сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260116/ 01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3130/2020 г. по описа на РС-Сливен. От съда се иска
признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.
Видно от представения по делото карнет за периода от м. 03.2015 г. до м. 08.2017 г.
абонатът за процесния имот е Станка П.. Видно от представения по делото карнет за
периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2019 г., като клиент е посочена Мариана П., като
инкасаторът изрично е отбелязал, че ползвател на потребената питейна вода е ответницата
СТ. П. П.. Видно от представения по делото карнет за периода от 12.2019 г. до 02.2021 г.
като клиент на ищцовото дружество е посочена ответницата, като през този период са били
отчитани служебно потребените количества питейна вода по 5 кубика всеки месец за един
човек за блок, в който няма ТЕЦ.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че титулярът на
партидата за процесния имот Станка Стоянова П. е починала на 07.03.2008 г. и е оставила
като свои наследници по закон трите си дъщери –ответницата С.П., Мариана П. и Йорданка
П., починала на 14.10.2014 г. и оставила като свои наследник една дъщеря. От
представеното удостоверение за декларирани данни от Община Сливен се установява, че
ответницата е декларирала, че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., която е
инкасатор, който отчита потребените количества питейна вода на процесния имот от м. юли
2020 г. същата е начислявала служебно потребените количества питейна вода за един човек,
тъй като в блока нямало ТЕЦ и не била намирала никой на адреса, но според съседите
3
апартаментът се бил обитавал. За предходния период карнетите били съставени от друга
нейна колежка.
За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на
абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и
неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответницата е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК
услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от
ищцовото дружество на ответницата са били начислявани потребените количества питейна
вода, редовно, като карнетите са подписани от лицето, което е било установено на адреса
при посещение на инкасатора до м. 11.2019 г. Като ползвател на имота за процесния период
е била посочена в карнета за м.09.2017 г. до м.11.2019 г. ответницата С.П., а за периода от
м.11.2019 г. до м. 5.2020 г. ответницата е посочена в карнета като клиент на ищцовото
дружество и отчитането на потребените количества питейна вода е било осъществявано
служебно, като са били начислявани по 5 кубика потребена питейна вода за процесния
обект, тъй като инкасаторът е установил след разговор със съседи, че на процесния адрес
живее едно лице и блокът няма ТЕЦ.Тези обстоятелства се установяват от показанията на
разпитания по делото свидетел, който е инкасатор за процесния имот и се кредитират от
съда. Ответницата е декларирала също така, че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Настоящият адрес на ответницата видно от извършената по делото справка за постоянния и
настоящия й адрес съвпада с адреса на процесния имот. От кметското наместничество в с.
Старо село, където е постоянния адрес на ответницата са уведомили с писмо от 02.06.2021 г.
4
съдът, че ответницата не се намира на територията на селото и не го посещава и живее по
настоящ адрес в гр. Сливен, ул. „Владислав Очков“ № 3, ет. 13, ап. 64. На този адрес се
намира процесния обект. Съдът извършвайки съвкупна преценка на всички тези
обстоятелства стига до извода, че ответницата е потребител на питейна вода за процесния
период, тъй като в качеството си на съсобственик е ползвател на процесния апартамент,
където е и нейния настоящ адрес. Имотът е бил водоснабден и количествата потребена
питейна вода са били отчитани редовно м.09.2017 г. до м.11.2019 г., а след това до края на
процесния период служебно по 5 кубика месечно, тъй като е било установено, че живее едно
лице в домакинството.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки
месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от
него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия,
абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата
на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен
установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и
доказан в предявения размера от 575,96 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2020 г. за обект
в гр. Сливен, ул. „Владислав Очков“ № 3, ет. 13, ап. 64 .
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени
суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна
вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 575,96 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.07.2017 г. до 31.05.2020 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 106,57 лв. към 01.07.2020 г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 575,96 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.07.2017 г. до 31.05.2020 г. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.09.2020 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените
разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в
5
заповедното производство в размер на 26,20 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1
ГПК в отношенията между страните, че СТ. П. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул.
„Владислав Очков“ № 3, ап. 64 ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.
”Шести септември” № 27 следните суми: сумата от 575,96 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.07.2017 г. до
31.05.2020 г.; сумата от 106,57 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 01.07.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера
на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.09.2020 г. до
окончателното изплащане, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №260116 /01.10.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК СТ. П. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен,
ул. „Владислав Очков“ № 3, ап. 64 ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 585 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски и сумата от 26,20 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3130/2020 г. по описа на РС-
Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
3130/2020 г. по описа на РС-Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6