Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието
на прокурор Георгиева
от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки канд
№ 20 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Я.К. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение
№194/30.12.2020 г., постановено по
анд №321/2020 г. по описа на Районен
съд – Момчилград. Жалбоподателят намира оспореното решение
за неправилно, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като към момента
на проверката е имал маска у себе си, която не била поставена, за да може да се
нахрани. Сочи неправилна правна квалификация на визираното деяние,
неясно съдържание на НП, както и наличие на предпоставките за прилагане на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Счита, че случаят е маловажен и е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на обжалваното решение,
както и на потвърденото с него наказателно постановление. В представено от пълномощника писмено
становище, поддържа подадената жалба.
Ответникът по касация – Директор на ОД на МВР –Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспореното решение е
правилно и обосновано, като намира
за неоснователни доводите на касатора за
незаконосъобразност на решението.
Административният съд,
след като
извърши проверка на обжалваното решение,
във връзка
със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от страна по
анд №321/2020
г. по описа на РС - Момчилград, засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради което
е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение
районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 2020-318-23-35/24.08.2020 г., издадено
от директора на ОД на МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на П.Я.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лв., за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
С горното решение П.К. е осъден да заплати на ОД на МВР – Кърджали и деловодни разноски
в размер на 100 лв. С
оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите – очевидци – А. М., С. Р. А.
и Ц. М., съдът приел за установено, че на 19.04.2020 г., около *** часа в ***, на спортна площадка на ул.“***“, жалбоподателят се е намирал на открито обществено
място, без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състава
на вмененото му нарушение. Прието е също,
че нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ не е отменена и не е налице по-благоприятна
законова разпоредба от приложената, поради което чл.3, ал.2 ЗАНН не е приложим
в случая. По
изложените съображения,
съдът потвърдил наказателното постановление, като правилно
и законосъобразно.
При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК, касационният съд намира
оспореното решение
за валидно, допустимо и правилно.
Според относимата към случая разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗЗ, при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
На основание горната разпоредба,
със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена с негова Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., са били въведени противоепидемични мерки на територията
на страната, като с т.9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020 г. до
26.04.2020 г., е въведено и задължение за всички лица,
които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно разпоредбата чл.209а, ал.1 от ЗЗ(Изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), който наруши или не изпълни въведени
с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
От събраните
по делото доказателства
се установява по безспорен начин,
че на 19.04.2020
г., около *** часа в ***, на спортна площадка на ул.“***“, жалбоподателят К. е бил без поставена защитна
маска, покриваща носа и устата. Последното не се опровергава и от показанията
на св.А. и М., според които по време на проверката касаторът
е бил без маска.
При
така установеното, съдът намира
за правилни изводите на районния
съд, че лицето е нарушило задължението
си да носи защитна маска за лице на открито обществено място, въведено с акт на министъра на здравеопазването.
Не е налице хипотезата
на последваща по – благоприятна разпоредба,
по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН. Последната норма предвижда,
ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя.
Действително, според последваща Заповед № РД-01-247/01.05.2020
г. на министъра на здравеопазването,
е отпаднало задължението
за носене на защитни маски.
Действащата обаче, към
19.04.2020г., и посочена
като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването,
както и санкцията за неспазване
на горното задължение, не е по-благоприятна, от приложената
спрямо нарушителя.
Неоснователни
са и възраженията на касатора за наличие на условията
за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Деянието не съставлява маловажен случай,
тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения.
По
изложените съображения правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора,
за описаното в НП нарушение,
и като е стигнал
до този извод, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва
да се остави
в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл.
първо от АПК, Административен съд
- Кърджали
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №194/30.12.2020 г., постановено по
анд №321/2020 г. по описа на Районен
съд – Момчилград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.