Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 21.11.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 3 състав, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година,
в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар АЛИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 14030 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати суми, дължими по договор за кредит
от 27.11.2017г.
Ищецът твърди, че
между У.К.Ф.ЕАД и ответника Ц.А. бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 2980316, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
парична сума срещу задължение за погасяването й на 120 месечни анюитетни вноски, като всички дължими лихви и плащания са
уговорени в договора.. Твърди, че при условията на Договора и ОУ, поради
неплащане на уговорените вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
съобщението за което е връчено на кредитополучателя надлежно. Твърди, че с
договор за цесия вземането му е прехвърлено, поради което иска и осъждане на
ответника да заплати дължимите по договора суми /главница и лихви/. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения
особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
нито предсрочната изискуемост на вземанията по договора, нито прехвърлянията на
вземанията, са произволи действие, тъй като не са съобщени на длъжника, както и
това, че липсвал сключен договор за заем. Прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 29.11.2017 г. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2980316 /Договорът/ между „У.К.Ф.ЕАД,
в качеството му на Кредитор и Ц.А.А., в качеството на
Кредитополучател.
При условията на
Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит с главница /обща размер на кредита/ от 50 500 лв.. С договорения размер
на главницата е погасена дължимата от Кредитополучателя комисионната/таксата за
разглеждане на кредита/ от 500,00 лв., за която е направено прихващане от
Кредитора на датата на усвояване на кредита и предсрочно е погасено
задължението на ответника по Договор с № 1463275 към същия Кредитор в размер на
36 215,97 лв., която сума също е прихваната от Кредитора на датата на усвояване
на кредита. След направеното прихващане, остатъкът от отпуснатата главница,
посочен от страните като чиста стойност на кредита е 13 784.03 лв.,
преведена на Ц.А.А. на 29.11.2017 г. по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка.
***ка със застрахователна премия от 16,20 лв., която е
включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план към Договора. Или общият размер на застрахователната премия
за срока на договора е 1 944,00 лв.
В съответствие с
Договора и съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора, в който е посочен вида на
лихвата и методиката за изчисляване на лихвения процент, усвоената парична сума
по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка от 5,41 %. Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита,
като страните са договорили, към датата на подписване на Договора, годишен
лихвен процент в размер на 5,49 %. Така, към датата на подписване Договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва да е в общ размер на 15 390,14 лв..
Подписвайки
Договора, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне, ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в
Договора. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на Договора е в размер на 67 834,14 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 565,28 лв., без последната
вноска, която е изравнителна и е в размер' на 565,82
лв.. Първата погасителна вноска е дължима на 21.12.2017 г., а последната е с
падеж на 21.11.2027 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната
част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита /чл. 3 ал. 2 от Общите условия, неразделна
част от Договора/.
Съгласно чл. 12,
ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 /триста и шестдесет/ дни,
за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Съгласно чл. 12, ал. 2, б. „а“ от
Общите условия, кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни
за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихва/.
Съгласно чл. 9 от
общите условия на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се
предоставя едномесечен гратисен период, в който ако
не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното
покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от
21.02.2019 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимите суми по проценсия
Договор. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 8 551,44 лв., с
която са погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 3 299,75 лв., главница: 4940,14 лв., застрахователна премия: 307,80 лв.
и лихва за забава: 3,75 лв.
При това
неизпълнение, цялото задължение по договора е обявено за изискуемо.
На 21.10.2019 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г сключени между „У.К.Ф.ЕАД,
с ЕИК ******и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ******, по силата на които вземането на „У.К.Ф.ЕАД
от Ц.А.А., произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 2980316, одобрен на 27.11.2017 г. и подписан на 29.11.2017 г.,
е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от
21.10.2019г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.10.2019 г..
Уведомленията за цесията и за обявяване на
предсрочната изискуемост са връчени на Ц.А.А. на адрес: ***, получени от Ц.А.на 13.01.20
г. в 14:30 часа, посочила себе си като баба на ищеца.
От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, което съдът възприема
изцяло, се установява датата на усвояване на кредита и начина за това /превод
по сметка/, извършените погашения от страна на ответника, както и размера на
непогасените задължения по договора /главница и лихви/
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на
изпълнението на задължението за престиране на такива
и настъпила изискуемост на
задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за
настъпването й, като в конкретния случай този момент е получаване на
съобщението за това от лице, задължено да предаде съобщението на 13.01.2020г. Доводите,
поддържани от процесуалния представител на ответника относно ненадлежно
уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът отхвърля като неоснователни.
Неоснователни са доводите на ответника за
липсата на договорно отношение между страните. Представеният по делото договор
носи подписа на ответника, не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК, нито са
представени доказателства, опровергаващи неговата автентичност, поради което
съдът приема, че договорът за кредит е валиден и обвързва страните по него.
В
случая е налице валидно договорно отношение, по което ищецът е изпълнил
задълженията си – предоставил е парична сума, срещу задължение за връщането й
от ответника в уговорените срокове, ведно с дължимите лихви. По делото не бяха ангажирани доказателства за пълно плащане
на дължимите по договора суми, възлизащи /съгласно заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ/ на 45 559.86 лева главница, възнаградителна
/договорна/ лихва в размер на 1 636.53 лева –за периода 21.03.2019г. до 21.10.2019г.,
6 717.18 лева - лихва за забава за
периода 12.01.2020г. до 13.01.2020г.
С договор за цесия тези
вземания по договора са прехвърлени на ищеца.
С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице,
като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи
извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент.
Както е застъпено в сочената от ищеца практика на ВКС /Решение № 123 от
24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ІІ ТО, ТК, решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№ 1711/2013г. на ІІ ТО, решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д.№ 2353/2013г.
на ІІ ТО/ правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от
11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд. Съгласно сочената съдебна практика,
следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на
отправеното от цедента до длъжника уведомление за
цесията. Това може да бъде извършено, когато към исковата молба има приложено
уведомление от цедента до длъжника, с което уведомява
за извършеното прехвърляне на вземанията, какъвто е настоящия случай.
Поради това подадената
искова молба за признаване за установено съществуването на прехвърленото вземане, има характер на
съобщение за самото прехвърляне, същата представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и има за последица действие на
цесията от 16.11.2010г спрямо длъжника – ответник по делото, а цесионерът – ищецът, се явява носител на процесните вземания. Доводите в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни. Обстоятелството, че исковата молба е
връчена на назначения от съда особен представител на ответника-длъжник назначен
при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, не е основание да се приеме, че
уведомяването не се е състояло. Това е така, тъй като няма законови основания,
от които да следва извода, че назначените на страните особени представители
/адвокати/ по чл. 47, ал. 6 от ГПК осъществяват ограничено процесуално
представителство, различно от процесуалното представителство по пълномощие
уредено от чл. 32, т. 1 от ГПК.
Необходимо е да се посочи и това, че изискването за уведомяване
на длъжника е въведено в негов интерес, защото от този момент длъжникът е
уведомен за новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до
получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД престира на стария кредитор, а
след получаване на съобщението – на новия кредитор. В настоящия случай обаче
липсват доказателства ответникът да е изпълнявал задълженията си за плащане на
сумите по договора за кредит, поради което е ирелевантно
дали цесиите са му били съобщени или не. Доводите на ответника, че извършените прехвърляния на вземания не са породили
действие, тъй като не са надлежно съобщени на длъжника, в резултат от което в
полза на ищеца не съществува вземане по договора за кредит, са неоснователни.
Поради това съдът прие предявените искове
за основателни и доказани в размерите, както следва: 45 559.86 лева главница, възнаградителна
/договорна/ лихва в размер на 1 636.53 лева –за периода 21.03.2019г. до 21.10.2019г.,
1 457.57 лева - лихва за забава за
периода 22.03.2019г. до 16.12.2020г., предявена в по-нисък размер от
установената.. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното плащане.
В тази връзка неоснователни са
твърденията, поддържани от процесуалния представител на ответника недължимост на сумите поради погасяване на задълженията по
давност. Приложим за процесните вземания е съответно
5-годишния давностен срок за главница и 3-годишния давностен срок по отношение на лихвите. Установено е по делото, че последната погасителна вноска е
направена на 22.02.2019г., при което към датата на подаване на исковата молба –
17.12.2020г., не е изтекъл нито 5-годишният давностен
срок по отношение на изискуемата главница, нито 3-годишният по отношение на
дължимите лихви.
При този изход на делото, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 3 996.02
лева –заплатени ДТ, депозит за възнаграждение на
особен представител и ВЛ и юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА Ц.А.А., с ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ******,
сумата от 45 559.86
лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 2980316, от
29.11.2017г., сключен с на „У.К.Ф.ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца, възнаградителна /договорна/
лихва в размер на 1 636.53 лева –за
периода 21.03.2019г. до 21.10.2019г., сумата от
1 457.57 лева - лихва за
забава за периода 22.03.2019г. до 16.12.2020г.., ведно
със законна лихва върху главницата от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането, както
и 3 996.02 лева лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: