Решение по дело №711/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1383

Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:	ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 711 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Н.З.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, чрез упълномощен адвокат – В.С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 20.10.2021 г. до 06.12.2022 г. в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че през посочения период при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор Пловдив е бил настанен в пренаселени килии (под 3 кв.м. жилищна площ на човек), при лоша хигиена, наличие на хлебарки, дървеници, гризачи, мухъл и влага, в килиите липсвал санитарен възел и постоянно течаща топла вода. Сочи се за страдание от болки в корема, за което въпреки осигурен преглед и установена язва, на ищеца не е осигурявана необходимата диета. От всичко това са настъпили неимуществени вреди, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, в писмен отговор застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи се, че ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията, при които са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да се приеме, че условията в затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата претенцията.

Административен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно представени от ответника справка за правното положение (л. 53) и писмено становище от ИСДВР при Затвора гр. Пловдив (л. 37) за Н.З.С. е видно, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив в посочения в исковата молба период от 20.10.2021 г. до 06.12.2022 г., като в рамките на същия за времето от 10.08.2022 г. до 30.08.2022г. (20 дни) с Постановление № 4947/08.08.2022г. на Окръжна Прокуратура Пловдив наказанието му е прекъснато, поради болест. Ищецът е бил настанен за престой в болнични заведения за времето от 08.07.2022г. до 14.07.2022г. и от 30.08.2022г. до 05.09.2022г.

В исковия период С. е бил настанен в стая № 71, с площ от 25,98 кв.м. (без площта на санитарния възел), разполагаща с два прозореца с размери 0,60 м. х 1,17 м. и 0,94 м. х 1,17 м. Санитарният възел бил с площ 4,51 кв.м. и разполагал с един прозорец с размери 0,15м. х 1,1 м. През процесния период в посоченото помещение са били настанени от 4 до 8 лишени от свобода, както следва: от 20.10.2021 г. до 29.10.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 29.10.2021 г. до 02.11.2021 г. - 8 лишени от свобода; от 02.11.2021 г. до 05.11.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 05.11.2021 г. до 26.11.2021 г. - 8 лишени от свобода; от 26.11.2021 г. до 12.03.2022 г. - 7 лишени от свобода; от 12.03.2022 г. до 18.03.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 18.03.2022 г. до 30.03.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 30.03.2022 г. до 05.04.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 05.04.2022 г. до 07.04.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 07.04.2022 г. до 14.04.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 14.04.2022 г. до 19.04.2022 г. – 5 лишени от свобода; от 19.04.2022 г. до 29.04.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 29.04.2022 г. до 25.05.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 25.05.2022 г. до 13.06.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 13.06.2022 г. до 08.07.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 08.07.2022 г. до 04.08.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 30.08.2022 г. до 12.10.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 12.10.2022 г. до 06.12.2022 г. – 5 лишени от свобода.

Видно от така посочените данни се установява, че за целия исков период в стая № 71 за 218 дни жилищната площ, с която разполагал един лишен от свобода, е била под 4 кв.м., а за останалата част от времето не се установява отклонение и лишените от свобода в помещението, разполагали с повече от 4 кв.м. жилищна площ. Съдът отчита и застъпването на началото и края при броенето на дните по становището на л.37.

Според данните в същото становище в помещението по пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив е обзаведено със санитарен възел с неограничен достъп до течаща вода. Спалните помещения са снабдени с отваряеми прозорци. Проветряването се извършва от лишените от свобода. Работещите, имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. В тази връзка в становището на ГДИН се сочи, че С. е назначен на работа от 20.02.2022г. като хотелиер към домакинския щат в Затвор Пловдив и е имал възможност да използва баня всеки работен ден. За неработещите е осигурена възможност да използват банята два пъти седмично по утвърден от началника на затвора график.

Съгласно становище на л. 52 през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. С. *** са извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци - същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършен основен ремонт на общите части - боядисване на общите помещения; подмяна на дограмата с нова /ПВЦ/, поставяне на гранитогрес в общите умивални, фаянс на стените на общата баня, подът ѝ е с мозайка. Прането е по желание на лишените от свобода в пералнята на затвора по утвърден график или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите е в сушилна машина, когато се перат в пералнята на затвора, и е налична възможност за ползване на пригодени простори в общо помещение или отвън. Лишените от свобода притежават нагреватели, с които могат да си затоплят вода. Според становището на ответника, никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би следвало да има наличие на мухъл.

По делото е представена е „Диета № 1 при язвена болест и хроничен гастрит“, в която са описани хранителни продукти и начин им на приготвяне, като менюто включва закуска, супи, основни ястия и десерти - л. 20.

По делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесния период /л.21-29/.

Във връзка с оплакването за липса на медицинска грижа, по делото е представен здравен картон на ищеца (л. 41), амбулаторен лист от 14.02.2022г. (л. 50) и епикризи от 08.07.2022г. (л. 44) и от 30.08.2022г. (л. 46). Видно от картона, при постъпването си в затвора С. е бил в добро общо състояние, не е имал оплаквания и не е съобщил за заразни заболявания. В картона е отбелязано заключение от прегледа, извършен при постъпването му - клинично здрав. Видно от приложените епикризи, издадени в рамките на исковия период на С. са извършвани медицински прегледи, назначавани са изследвания, предприемана е медикаментозна и оперативна терапия от лекари специалисти – на 08.07.2022г. му е извършена операция – Лапаротомия. Изписан е на 14.07.2022г. в добро общо състояние, без оплаквания. На 30.08.2022г. е постъпил отново в здравно заведение (МБАЛ Св.Каридат – Пловдив), като там са му назначени изследвания и е поставен на медикаментозна терапия. Изписан е с подобрение. В издадената за този болничен престой епикриза са посочени извършени на лицето контролни прегледи на следните дати: 16.09.2022г., 29.09.2022г. и 30.09.2022г.

По делото е представено писмо вх. № 24336/05.12.2023г. от изпълнителния директор на МБАЛ Св.Каридат ЕАД, в което се посочва, че в еприкризата от 30.08.2022г. е описано всичко, което е извършено на пациента от момента на прием до момента на изписване.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на А.И.Г. - медицинско лице, работещо в Затвор Пловдив. Свидетелят Г., след като се е запознал с медицинската документация по делото, сочи, че здравният картон на л.св. е създаден при постъпването му в затвора от колеги на свидетеля. Според данните в картона С. употребявал марихуана. Свидетелят по приложените по делото епикризи разяснява пред съда, че ищецът е имал язва на дванадесетопръстника, перфорация с перитонит - спешно състояние, поради което е опериран на 08.07.2022г. Св. Г. споделя, че не знае дали С. е спазвал диети, тъй като не е работил по това време в затвора. По негово мнение след приложеното лечение на лицето е била необходима строга диета, ведно с изписаните му лекарства. Другото спешно състояние, което наложило лекарска намеса по данни от медицинските документи, свидетелят посочва да е флебит и тромбофлебит на долните крайници. Определя го като спешно състояние и описва в какво се изразява, според данните в епикризата на л. 46-47. Според свидетеля Г. назначеното лечение на С. е обичайното и адекватно. Назначавани са му годишни профилактични изследвания и липсвала индикация за болестно състояние при Г., всичко било в нормата и без отклонение, според представените резултати. Свидетелят пояснява, че не е бил на работа, когато е констатирана перфориралата язва на ищеца и няма информация за спазване на хранителен режим от негова страна.

По делото е разпитан свидетелят Я. И. Д., който сочи да е бил в затвора - Пловдив с ищеца от месец май-юни 2020 г. до месец декември 2022 г. През цялото време двамата обитавали стая № 71 на пост 2, която според свидетеля била с площ до 20 кв. и в нея пребивавали 7,8 или 9 човека. Имало дървеници. Нямало топла вода и за нагряването ѝ използвали бързовар. Според свидетеля, ищецът много дълго време се оплаквал от болки в стомаха, лежал по 10 дни. Подобрявал се и пак лягал на легло за 5-6 месеца. Свидетелят предполага, че нямало лекар в затвора или на С. не е обръщано внимание. Една вечер той имал остри болки и накарал Д. да тропа по вратата. Ищецът бил закаран в болница и се върнал опериран. Настанен бил и в стационар за една седмица. Според свидетеля, на С. е отказано домашно лечение и до изтърпяване на наказанието е държан в помещението. Разяснява, че заедно ходели в столовата и е наясно, че С. не бил на специална диета – давала му се храна като на останалите. Посочва, че ищецът се оплаквал дълго време, че от храната му се обостряли болките в стомаха, повръщал, не можел да яде и се наложило да го оперират. По данни на свидетеля при престоя си в затвора С. отслабнал много. Свидетелят посочва, че общата баня в затвора била в лошо състояние. В тоалетната имало мухъл и липсвал прозорец, имало дупка за отдушник. Подът бил с цимент, нямало балатум и чистели с парцали на ръка. В стаята имало мухъл навсякъде и падала мазилка от стените. Имало дървеници срещу които пръскали, но без ефект. Свидетелят Д. посочва, че също е завел съдебно производство срещу ГДИН, което не е приключило.

Съдът частично кредитира с доверие показанията на свидетеля Д., доколкото са съответни на останалите писмени доказателства и предвид факта, че се касае до лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив. По отношение на свидетеля, на съда е служебно известно, че същият е завел дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му се разглеждат критично.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора в гр.Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3

. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив за периода от 20.10.2021 г. до 06.12.2022 г.

Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

От доказателствата по делото се установява, че при пребиваването си в Затвора Пловдив, през исковия период – 20.10.2021 г. - 06.12.2022 г. в стая № 71 (с площ 25,98 кв.м) са пребивавали съвместно от 5 до 8 лишени от свобода, т.е. жилищната площ, с която е разполагал ищеца за времето от 20.10.2021 г. до 29.10.2021 г.; от 29.10.2021 г. до 02.11.2021 г.; от 02.11.2021 г. до 05.11.2021 г.; от 05.11.2021 г. до 26.11.2021 г.; от 26.11.2021 г. до 12.03.2022 г.; от 18.03.2022 г. до 30.03.2022 г.; от 05.04.2022 г. до 07.04.2022 г.; от 29.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 13.06.2022 г. до 08.07.2022 г.; от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г., е била под 4 кв.м., съответно в същото помещение за времето от 12.03.2022 г. до 18.03.2022 г.; от 30.03.2022 г. до 05.04.2022 г.; от 07.04.2022 г. до 29.04.2022 г.; от 25.05.2022 г. до 13.06.2022 г.; от 08.07.2022 г. до 04.08.2022 г.; от 30.08.2022 г. до 06.12.2022 г., жилищната площ, с която е разполагал ищецът е надхвърляла 4 кв.м. В исковия период ищецът С. не е пребивавал на територията на Затвор Пловдив за периодите от 08.07.2022г. до 14.07.2022г. (болнично лечение); от 10.08.2022г. до 30.08.2022г. (прекъсване по болест, съгласно Постановление № 4977/08.08.2022г. на Окръжна прокуратура); от 30.08.2022г. до 05.09.2022г. (болнично лечение).

Според съда, твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 кв.м., се явява доказано само по отношение на така посочените 218 дни, в които ищецът е пребивавал в стая № 71 на площ под 4 кв.м. Съдът отчита и застъпването на началото и края при броенето на дните по справките.

Установява се, че през целия период на пребиваване на ищеца в Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен, е имало отделен от спалното помещение самостоятелен санитарен възел. Ползване на топла вода било осигурявано на лишените от свобода, като съобразно утвърден график се ползвала общата баня в затвора, до която работещите затворници, какъвто бил и ищецът, имали ежедневен достъп. От страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално помещение, където имало и сушилня, а на разположение имало и простори на открито. Прането и сушенето можело да се извършва и чрез изнасяне от близки. В тази връзка се явява неоснователно твърдението в исковата молба за наличие на мухъл и влага в килиите, причинени от сушене на дрехи в същите. Фактът, че лишените от свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени за това места в затвора), от което се създават предпоставки за мухъл и влага в помещението, съдът счита, че не може да се вмени във вина на ответната по делото страна. Въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да депозират молба до затворническите власти, както и как да перат и сушат дрехите си.

Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода. Същите отговарят и за поддържане на хигиената на помещението, в което са настанени. В този смисъл оплакването за лоша хигиена и липсата на чист въздух в помещението съдът намира за неоснователно. Видно от представените доказателства по делото, от страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив през исковия период е извършвана дезинсекция и дератизация на сградите. Разпитаният свидетел също заявява, че се извършва такава обработка на помещенията. Тоест от страна на ответника са положени усилия за справяне с проблема.

По отношение на твърденията за липса на медицински грижи от страна на затворническите власти, съдът счита същите за недоказани. По делото се събраха доказателства, че ищецът е имал нужда от медицинско обслужване, което му е осигурено в пълен обем. При постъпването му в Затвора Пловдив на С. е извършен медицински преглед, като констатациите от същия са обективирани в здравен картон. Видно от представените писмени доказателства на ищеца са извършвани медицински прегледи, предписвана му е медикаментозна терапия, лекуван е в болнични заведения и му е било прекъсвано наказанието по болест. Съдът намира, че според събраните по делото доказателства за л.св. С. са прилагани адекватни медицински грижи. Съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. В тази връзка са и показанията на свидетеля, в които се сочи, че когато ищецът получавал болки е бил закаран в болница или настаняван в стационара на затвора.

Твърдението на ищеца, че не бил поставян на диета, подходяща за здравословното му състояние, се опровергава от предоставената Диета № 1 на л. 20, а и няма данни С. да е подавал молби или жалби относно вида и качеството на предоставяната му храна. В тази връзка съдът намира, че предоставяната на лицето храна в Затвора Пловдив е била подходяща като количество и енергиен състав за състоянието му.

Съдът счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на ищеца С. за посочените периоди в горното изложение се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност и то в установените и посочени в изложението конкретни времеви периоди. В останалите времеви периоди съгласно всички справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени от свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна площ, подходяща храна, медицинско обслужване, условия.

С оглед на изложеното, искът на Н.З.С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 30 000 лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр.Пловдив по отношение на пренаселеност следва да бъде уважен частично за периода от 20.10.2021 г. до 29.10.2021 г.; от 29.10.2021 г. до 02.11.2021 г.; от 02.11.2021 г. до 05.11.2021 г.; от 05.11.2021 г. до 26.11.2021 г.; от 26.11.2021 г. до 12.03.2022 г.; от 18.03.2022 г. до 30.03.2022 г.; от 05.04.2022 г. до 07.04.2022 г.; от 29.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 13.06.2022 г. до 08.07.2022 г.; от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г. В останалата му част за период – 12.03.2022 г. до 18.03.2022 г.; от 30.03.2022 г. до 05.04.2022 г.; от 07.04.2022 г. до 29.04.2022 г.; от 25.05.2022 г. до 13.06.2022 г.; от 08.07.2022 г. до 04.08.2022 г.; от 30.08.2022 г. до 06.12.2022 г., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Съдът отчита и застъпването на началото и края на посочените дни в справките при броенето на дните, както и периодите, в които ищецът не е пребивавал на територията на Затвор Пловдив, поради лечение.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 218 дни се явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: