№ 2025
гр. В., 26.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. ШаК.а
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501099 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.310 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. №7 „А. С. П.“, с Булстат:..............
и седалище в гр. В., ул. „С. К." № 24, срещу Решение №809/10.03.2023г. по гр.
д.№12914/2022г. на ВРС, 16-ти с-в, с което:
- е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. П. Н.,
ЕГН**********, обективирано в Заповед №57514.09.2022г.,издадена от
директора на Д. №7 „А. С. П.“ – В., с която трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 КТ (поради съкращаване в
щата), на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- e възстановена Л. П. Н., ЕГН**********,на заеманата преди
уволнението длъжност „Старши учител, ДГ“ в Д. №7 „А. С. П.“ – В., на осн.
чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
- e осъден работодателят Д. №7 „А. С. П.“ – В., да заплати на Л. П. Н.,
ЕГН**********, сумата от 8 862.00лв., като обезщетение за оставането й без
работа за периода от 15.09.2022г. до 10.02.2023г. , на осн. чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ;
- и е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно и
необосновано, постановено при неточно и превратно тълкуване на събраните
доказателства, довело и до необосновани изводи, както и е постановено при
съществени процесуални нарушения. Във връзка с оплакванията се въвеждат
подробни и пространни съображения, които могат да бъдат обобщени по
групи така: Неправилно е прието, че работодателят не е доказал въз основа на
кое от щатните разписания е съкратен щатът, защото след заповедта от
1
29.08.2022г. и с оглед резултатите от подбора е издадена заповед от
13.09.2022г., послужила при уволнението. Реалното съкращаване не е било
преди, а едновремено със самото уволнение на ищцата на 15.09.2022г.
Съкращаването на щата изобщо не е фиктивно, а е реално. Изводите на ВРС
са базирани на предположения, а много от тях касаят заявени за първи път с
писмените бележки и преклудирани оспорвания на уволнението от ищцата.
Незадължителни, но нужни дейности за работодателя, могат да са
компоненти на подбора. Директорът може да е част от комисията по
извършването при подбора, за състава на който няма законови забрани.
Компетентността на лицата от комисията по подбор не се проверява.
Критериите и тежестта им при извършване на подбора са в интерес и са право
на работодателя. Неправилно е прието от ВРС наличие на несъответствия при
въпросите от теста при подбора и нормативната уредба, а познаването й е от
значение за изпълнение на трудовите задължения, отделно че няма оспорване
на резултатите на ищцата от теста. Подборът е извършен законосъобразно по
зададените от работодателя критерии, както и при участие на всички лица със
сходни трудови функции, а неучастието на Кр. Х. и Г. П. е защото са
отсъствали дълго и не е било възможно да бъдат оценявани. Включването на
повече оценявани служители, вкл. г-жа Б. – ПЕ.а е обосновано. Представено е
и изискуемото за случая съгласие на синдикалната организация. Обявяването
месец след уволнението на свободна щатна длъжност „учител“ е неотносимо
към законността на уволнението, а е и обусловено от напускане на друг
учител в градината. Напълно недоказани са твърденията за злоупотреба от
работодателя при определяне на щатното разписание и при подбора, след и с
оглед които е извършено уволнението. Неправилно е определен и размерът на
обезщетението за оставане без работа. Докладът по делото не е пълен и не
включва всички изискуеми елементи. Обсъждането на възражения, наведени
след първото о.с.з. и в писмените бележки, е недопустимо. На ответника били
създадени пречки за събиране на гласни доказателства (на директора). По
тези и другите в жалбата възражения моли за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявените по делото искове в цялост,както и за разноски
пред ВОС и ВРС.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се навеждат подробни и пространни съображения за
неоснователност на жалбата и съображения за правилност на решението на
ВРС, които могат да бъдат обобщени по групи така: Решението е правилно и
обосновано. Правилно е прието за недоказано въз основа на кое от щатните
разписания бил съкратен щатът. Недопустимо е да се съкращава щат след
извършен подбор. Също не е допустимо и заповедта за уволнение да
предхожда съкращаването на щата. В случая е налице явно тенденционно
отношение към ищцата и злоупотреба от работодателя, с оглед на по-рано
издадената заповед за уволнение на същата служителка, но на основание
закриване на част от предприятието, която след това е отменена от
работодателя, за да издаде вече процесната, а още с оглед умишленото
въвеждане на необосновани критерии при подбора, в резултат на които
2
именно ищцата Л. Н. и колегата й Даниела Пенчева да получат най-ниските
точки. Протоколите за нарушенията на Н. са били оспорени от нея, както по
отношение на връчването им, така и относно констатациите им. Невярно е, че
в писмените бележки за първи път ищцата била навеждала нови възражения –
тя ги е въвела още с исковата молба, а в бележките само ги е доразвила.
Участващите в комисията по подбора не са имали необходимата
компетентност да оценяват служителите. Директорът недопустимо е участвал
в подбора, отделно че нямал квалификация и умения да оценява служителите,
в т.ч. ищцата. Фрапантни и недопустими са били изискванията за познаване
на нормативна уредба от учители в градина. В подбора недопустимо са
включени служители на различни длъжности. Необосновано са включени
като критерии незадължителни за длъжността дейности. Н. е сред най-
подготвените и квалифицираните учители в градината, противно на
резултатите от подбора. Изискуемото съгласие от синдиката е опорочено,
защото е дадено еднолично от председателя на органа. В нарушение на закона
е в хода на учебната година да се променя педагогическият щат. След
уволнението работодателят е обявил нови свободни бройки за длъжността и
на ищцата, отделно функцията й била запазена. Преустановяването дейността
на филиала на градината е относимо за случая с оглед предходната заповед за
уволнение и злоупотребата с права от работодателя. Нарушения са
изискванията на чл.18, ал.2, т.5 и други от КТД. Размерът на обезщетението за
оставане без работа е правилно изчислен. Не са налице сочените от
въззивника процесуални нарушения. По тези и другите в отговора
съображения моли за потвърждаване на решението на ВРС, както и за
разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните, при спазване на срока по
чл.312, ал.1 от ГПК вр. чл.317 от ГПК.
Тъй като при служебната проверка по чл.262, ал.1 от ГПК вр. чл.261
ГПК съдът констатира непълно заплатена държавна такса за производството
пред ВОС, с оглед че съгласно чл.1 и чл.3 вр. чл.18, ал.1 от ТДТ по ГПК
държавната такса за исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ е в размер на
257.24лв. за пред въззивната инстанция, то следва на въззивника да се дадат
указания за представяне на доказателства за доплащане на дължимата такса в
определен от съда срок. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната
на осн. чл.262, ал.2 от ГПК. За процесуална икономия указанията няма пречка
да бъдат дадени с акта по чл.267 от ГПК.
По доказателствата: С оглед твърденията за процесуални нарушения и с
оглед съпоставката между оплакванията срещу уволнението в исковата молба
и уточняващата такава, спрямо псимените бележки пред ВРС, съдът намира,
че следва да бъдат допуснати до приемане писмените доказателства по т.1, т.2
3
и т.2.1 от доказателствената част на въззивната жалба, доколкото са във
връзка с обсъдени от ВРС аргументи, срещу които ответникът не е могъл да
се защити по-рано, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК.
Искането за приемане на заповедта за ново разписание от 03.11.2022г.
следва да се отхвърли, с оглед по-значимата отдалеченост от уволнението.
Законен представител на страна в процеса не може да бъде разпитван
като свидетел, поради което правилно ВРС е отхвърлил това искане.
Съответно разпит като свидетел на директора на градината не следва да се
допуска и от ВОС. Законният представител може да дава обяснения по реда
на чл.176 ГПК, но във въвззивната жалба изобщо не са формулирани никакви
въпроси, поради което и тази молба следва да бъде отхвърлена. Освен това не
се споделят от ВОС твърденията за процесуални нарушения на ВРС във
връзка с отказа да се допуснат въпроси по чл.176 от ГПК към директора,
доколкото в протокола от второто о.с.з. изобщо отразено искане на ответника
по реда на чл.176 от ГПК, а до поправка по надлежния ред протоколът има
удостоверително действие. От друга страна няма пречка законният
представител да се яви в о.с.з. пред съда и евентуално да заяви лично мнение
по случая при устните състезания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.06.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на въззивника, в срок до насроченото о.с.з. за разглеждане на
делото, да представи писмени доказателства за доплатена по сметка на ВОС
дължима държавна такса за въззивното производство, която за случая е в
размер на още 30.00лв. след приспадане на вече платената такава.
При неизпълнение на указанията в този срок въззивната жалба ще бъде
върната на осн. чл.262, ал.2 от ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмени доказателства по делото,
представените с въззивната жалба документи, посочени в т.1, т.2 и т.2.1 от
доказателствената част на въззивната жалба.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане
като доказателство по делото на Заповедта за утвърждаване на ново поименно
разписание от 03.11.2022г. (т.2.2. от доказателствената част на жалбата).
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане до
4
разпит, като свидетел, на директора на детската градина.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за даване на
обяснения от директора на детската градина, по реда на чл.176 ГПК, на
неясни въпроси.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд В. на адрес: гр. В., ул. „А. К." №12. Участие в медиация страните могат да
заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5