Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………..г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти тричленен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 447/2022 г. по описа на Административен съд
- Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Инспекция по труда”- гр.
Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, против Решение № 14/07.01.2022г.
на ВРС, постановено по НАХД № 1047/2021г. по описа на същия съд, с което е
отменено НП № 03-013011/30.12.2020 г. издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. З КТ на „БРИК 3“
ЕООД, гр. Варна, ЕИК ********, представлявано от В.Д.Д. е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и . Конкретно
сочи, че районния съд неправилно е взел в предвид водените от ответното
дружество свидетели. Налага доводи, че лицето за което проверяващите са
установили да работи без трудов договор също посочва наличие на елементи на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в
обекта на контрол. Поради това необосновано въззивният съд е приел, че липсва субективен
елемент на нарушението, при което е
отменил наказателното постановление. Релевира се неправилно тълкуване на
материалния закон във връзка със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „БРИК 3“ ЕООД, гр.
Варна, чрез пълномощник адв. Г. Я., оспорва същата като неоснователна. Твърди,
че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че същото е
надлежно мотивирано и обосновано от събраните по делото доказателства. Счита,
че въззивният съд правилно е преценил събраните доказателства и е извел извод,
че не е налице съставомерност на деянието. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на БРИК 3“ ЕООД, гр. Варна, против горепосоченото НП. За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 03.11.2020г. служители на ДИТ - Варна, извършили
проверка в строителен обект - „Жилищна сграда с гаражи, входове „В“, „Г“ и „Д“
, находящ се в гр. Варна, УПИ **, с идентификатор ******, кв.28, по плана на ж.к.
„*****“ – ул. „****“ **. Установено било, че на обекта работят две дружества -
„Брик 3“ ЕООД и „Варна Билд 2020“, като се полага труд от работници полагащи
кофраж. На всички била предоставена за попълване декларация, като едно от лицата,
престиращи работна сила, бил К. Г.. В попълнената от него декларация посочил,
че се обучава на обекта за помощник жилищни сгради с работно време от 8 до
16,30ч. и че няма сключен трудов или граждански договор, че получава 50лв. за
час че е получил последно възнаграждение от 50лв. Първоначално вписал, че е
получил това възнаграждение от лице на име И., след което зачеркнал това име и
вписал В.Д. и че е поел ангажимент към Ф. Я.. В по късен час Г. попълнил втора
декларация, в която отново вписал личните си данни, че работи на обект *** от
02.10.2020г. на длъжност помощник, отразил същото работно време и че почасово
получава 50лв., както и че е получил последно 50 лв. на 2.10..2020г. от В.Д..
Понеже управителят на санкционираното дружество отсъствал т.к. бил поставен под карантина, след
изпращане на покана на 15.12.2020г. проверяващата С. И. съставила АУАН срещу
„Брик 3” ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. В АУАН е отразено, че на процесната дата Г. е бил допуснат до работа от
санкционираното дружество-работодател, преди да е бил сключен писмен трудов
договор между страните по възникналото трудово правоотношение.
Въззивният съд е приел за установено и че между
санкционираното дружество и „Варна Билд-2020“ ООД е имало сключен договор за
предоставяне на строителна услуга, като изпълнителят-„Варна Билд 2020“ ООД е
следвало да организира своя бригада от строителни работници и да извърши
строителни работи - направа на кофраж, полагане на бетон и зидария и др. и
според анекса от 01.08.2020г. изпълнителят се е задължил да предостави свои
работници за обекта в ж.к. „****“ на ул. „****“ № **, като на 22.04.2020г. е
сключено и споразумение, касаещо здравословните и безопасни условия на труд.
Въз основа на показанията на св. Г., ВРС е установил,
че в действителност същият е престарал работна сила към момента на проверката,
но е бил ангажиран от друго лице – И., който има касателство към дейността на
„Варна Билд 2020“ ООД и не е имал каквито и да било правоотношения с „Брик 3“
ЕООД. Обстоятелството, че на обекта са престарали работна сила лица, но за две
дружества, е потвърдено и от показанията на св. И.. Поради противоречие с
показанията на св. Г. и с приобщените по делото две декларации, попълнени от
работника, в които това дружество не фигурира ВРС не е кредитирал показанията на
последната в тази част, в която установява, че при проверката св. Г. лично е
декларирал, че работи за „Брик 3“ ЕООД.
Въззивният съд
е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона
срокове.
За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление, ВРС е приел, че от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св. Г. е бил допуснат от
санкционираното дружество до работа да изпълнява трудови функции преди да е бил
сключен писмен трудов договор между страните, но факти, от които да се направи
извод, че именно санкционираното дружество е допуснало работника до работа и
точно какви функции е изпълнявал. Приел е и че в хода на АНП и съдебното
производство тези обстоятелства не са установени по безспорен начин. Счетено е
от въззивния съд, че Г. не е декларирал престирана от него работна сила именно
за санкционираното дружество и т.к. в проверения обект са били на работа лица
работещи по трудово правоотношение при две дружества - „Брик 3“ ЕООД и „Варна Билд
2020“ ООД.
Касационният състав възприема изцяло констатациите на
районния съд от фактическа страна и правните му изводи за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП, поради липса на пълно описание на
деянието. Това от своя страна препятства съдебния контрол за правилното
приложение на материалния закон. Споделят се и изводите на ВРС за
несъставомерност на нарушението, поради неправилно определен субект на същото.
Съгласно съдържанието на процесното НП „Брик 3“ ЕООД е санкционирано за това,
че в качеството на работодател е допуснало
до работа работника Г., преди да е бил сключен писмен трудов договор между
страните по възникналото трудово правоотношение.
Съгласно чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 62, ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, при което
трудовият договор се сключва в писмена форма.
В чл. 414, ал.
3 КТ е предвидена отговорност за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Анализът на
посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал.
3 КТ е само за лице, което има
качеството на работодател.
В конкретния случай,
по делото не се спори, че К. Г. бил установен на посочения в наказателното
постановление обект в момент на полагане на кофраж. Същият саморъчно попълнил декларация
по чл. 402, ал.
1, т. 3 и ал. 2 КТ, в която посочил местоработата, работното време,
както и конкретно трудово възнаграждение , като посочил и лице, с което ги е
уговорил – И., след това задраскал името И. и на негово място изписал В.Д.. В
последствие попълнил втора такава декларация, в която отново посочил, че работи
за В.Д.. По делото е представен договор между дружеството жалбоподател – като възложител
и „Варна Билд-2020“ООД – като изпълнител, с който изпълнителят се задължава да
организира своя бригада от строителни работници и да извърши строителни работи -
направа на кофраж, полагане на бетон и зидария и др. и според анекса от
01.08.2020г. изпълнителят се е задължил да предостави свои работници за обекта
в ж.к. „****“ на ул. „****“ № **. Настоящата инстанция намира за правилен и
законосъобразен извода на ВРС, че поради противоречие с останалия
доказателствен материал показанията на св. И., в частта им, че при проверката Г.
лично е декларирал, че работи за „Брик 3“ ЕООД не следва да се кредитират.
От показанията на св. Г. се установява,
че е вписал името на санкционираното дружество, понеже същото е било изписано
на табелата на обекта, но уговорките за престиране на работна сила е постигнал
с лице на име И., който реално е представлявал дружеството подизпълнител Варна
Билд-2020“ООД. Поради това настоящата касационна инстанция, намира че не може
да се обоснове безсъмнения извод, че дружеството ответник „Брик 3“ ЕООД е работодател на Г.. В този
смисъл в АНП не е бил установен субектът на административното нарушение,
визирано в чл. 414, ал.
3 , вр. с чл. 62, ал. 1 КТ.
В обобщение на изложеното касационната инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Варна, други такива не бяха установени и
при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което
на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, решението следва да бъде оставено в сила като
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 14/07.01.2022г. по АНД № 1047/2021г. на
Районен съд–Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013011/30.12.2020
г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.