Р Е Ш Е Н И Е
№ 1110/09.04.2020г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря
Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6271/2019г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е
с иск правна квалификация чл.415 вр. с чл. 422 ГПК.
Ищец „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД чрез юрк. П.П. иска да се признае за установено по отношение
на ответник В.Б.Т., че последният дължи на топлофикационното дружество следните
суми: 324.83 лева, която представлява стойността на разпределена топлинна
енергия за периода от 01.11.2015г. до 30.04.2018г., за обект на потребление,
находящ се в **** с ИТН ****, мораторна
лихва за периода от 05.01.2016г. до 09.01.2019г. в размер на сумата от 45.21
лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК считано от 10.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението за които суми е била издадена заповед №
****. по ч.гр.д. № 423/2019г. по описа на РС – Пловдив. Претендират се разноски
в заповедното производство и настоящата инстанция.
Ищецът заявява, че
ответника има качеството на потребител на топлинна енергия и съгласно чл. 150 и
чл. 153, ал.1 ЗЕ вр. с чл. 34, ал.1 ОУ следва да заплаща ежемесечно сумите,
които са дължими за доставена топлинна енергия. Поради неизпълнението на това
задължение ищецът е инициирал производство по чл. 410 ГПК, а с оглед указание
на съда по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявил настоящия иск.
Ответник В.Б.Т. чрез
особен представител – адв. О.Д. оспорва твърдението на ищеца, че Т. е собственик
или ползвател на процесния топлоснабден имот, оспорва, че топлинния
счетоводител Бруната ООД не е овластен да извършва разпределението на топлинна
енергия, както и обстоятелството, че към исковата молба не се представени
съответните фактури. Възразява се и за погасяване на задължението по давност.
Съдът след като се запозна
с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
По делото се
установява, че със заповед № ****. по ч.гр.д. № 423/2019г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено ответника да заплати следните суми: 324.83 лева, която
представлява стойността на разпределена топлинна енергия за периода от
01.11.2015г. до 30.04.2018г., за обект на потребление, находящ се в **** с ИТН
*****, мораторна лихва за периода от
05.01.2016г. до 09.01.2019г. в размер на сумата от 45.21 лева, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК считано от 10.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е
предявен настоящия иск, поради което същият се явява допустим.
Установява се, че
ответника е абонат на топлофикационното дружество за което се представя договор
за присъединяване на сградата, в която се намира имота на ответника въз основа
на който е открита партида на негово име, а съгласно удостоверение от НАП
ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
По делото са представени препис-извлечение от
сметка на ответника за процесния период, както и от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди.
По делото с доклада по чл.
146 ГПК са обявени за безспорни обстоятелствата за които ищеца е поискал
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, а именно относно
размера на задължението и относно фактът, че абонатната станция е функционирала
и правилно е извършено разпредлението на топлинната енергия за отопляемия
обект.
Следователно, претенцията
на ищеца е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде уважена
изцяло.
На основание чл. 78 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер от
550 лева за които е представен списък по чл. 80 ГПК за настоящата инстанция и
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В.Б.Т. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В
ПОЛЗА НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 чрез юрк. П. П. следните
суми:
324.83 лева, която представлява стойността на
разпределена топлинна енергия за периода от 01.11.2015г. до 30.04.2018г., за
обект на потребление, находящ се в **** с ИТН ****,
мораторна лихва
за периода от 05.01.2016г. до 09.01.2019г. в размер на сумата от 45.21 лева,
ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК считано от 10.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението за които суми е била издадена заповед № ****. по ч.гр.д. №
423/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА В.Б.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 чрез юрк. П. П. сумата от 550 лева
разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.