№ 14648
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20221110104096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 14572/27.01.2022 г. със заявител „ /ЮЛ/, с ЕИК /ЕИК/ срещу Д. АС. М., ЕГН **********,
с адрес /адрес/
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми в общ размер на 496,17 лв., част от които са претендираните от заявителя
договорни възнаграждения по закупен допълнителен пакет услуги, включваща една или
всички от изброените 5 услуги в Споразумение за предоставяне на ПДУ, с договорен размер
от 60,00 лв. за допълнителна услуга „/услуга/“ и 100,00 лв. за допълнителна услуга
„/услуга/“, от които в настоящото производство заявителят претендира за плащане сумите в
пълен размер или общо 160,00 лв. като твърди изискуемост на тези свои вземания, считано
от 20.07.2020г., когато е настъпил крайния падеж за погасяване по сключения между
страните Договор за кредит № 30041625902/30.12.2019 г.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
1
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези клаузи, формирана както в исковото,
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай, претендираното за
плащане вземане на кредитора, произтичащо от закупения от длъжника Допълнителен пакет
услуги /ДПУ/, срещу уговорено възнаграждение в размер на 160,00 лв., /сбор от услугите
„/услуга/“ и „/услуга/“/вероятно се основава на неравноправна клауза от ДПК, поради което
заявлението в тази част подлежи на отхвърляне.
Видно от изложените от заявителя твърдения, претендираното възнаграждение срещу
предоставения от кредитора допълнителен пакет услуги, съставлява по своя характер
„такса“, която обаче не кореспондира с насрещно за кредитора задължение. Няма данни
клиента да се е възползвал от някоя от включените в пакета, допълнителни услуги
/приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, промяна в погасителен
план и др./ като от заявлението и приложените доказателства не се установява и кредитора
да е извършил специфични дейности по предоставянето им, нито същите да възлизат по
стойност на определеното в договора възнаграждение от 160,00 лв., приблизително равно на
главницата по кредита от 200,00 лв.!
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
С оглед гореизложеното, подаденото от заявителя „/ЮЛ/ заявление, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да се отхвърли в частта относно претендираното вземане в общ
размер на 160,00 лв., представляващо сбор от изискуемите главници по Допълнителен пакет
услуги, в частност за услуга „/услуга/“ и „/услуга/“.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
14572/27.01.2022 г. със заявител „/ЮЛ/, с ЕИК /ЕИК/ срещу Д. АС. М., ЕГН **********, с
адрес /адрес/ в частта му за неплатените възнаграждения за закупени допълнителни пакети
услуги „/услуга/“ и „/услуга/“ в претендирани размери съответно от 60,00 лв. и 100,00 лв.,
дължими към 20.07.2020 г.
2
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3