РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Б., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810101114 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от
ГПК.
“Е. П.”АД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*,
бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*, чрез пълномощник адв.Р. Д., със съдебен адрес:гр.С., ПК *, бул.“Ц.
Б. *“№*, етаж М., моли да бъде признато за установено по отношение на Б. Ц. Б. от Б., ул.П.
№*, с ЕГН: **********, че ответникът като абонат с ИТН:*, с електроснабден имот,
находящ се в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, на който се доставя от ищеца електрическа
енергия, им дължи вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 32 от 14.01.2022г. по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на РС-
Б., както следва: за сумата-главница от общо 1459.24лв. за доставена и потребена
електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г., както и за сумата в размер
на 399.03лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до
26.11.2021г., както и за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-06.12.2021г. до окончателното заплащане, както и да се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Д. е депозирала писмена
молба-становище получена в РС-Б. на 21.09.2022г., с която заявява, че поддържа исковете,
моли да бъдат уважени изцяло и прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.95/.
Ответникът-Б. Ц. И. от Б., не е представила писмен отговор в предвидения в
закона срок. В депозираното от нея възражение с вх.№ 1749 от 01.04.2022г. в заповедното
производство /ч.гр.д. №2272/2021г. по описа на РС-Б./ е оспорила вземанията.
В подаденото възражение с вх.№ 1749 от 01.04.2022г. в заповедното
производство /ч.гр.д. №2272/2021г. по описа на РС-Б./ длъжникът е оспорил вземанията по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като същата заявява, че не ползва
електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от години, като същият е бил
1
предмет на публична продан от ЧСИ и не е собственост на Б. Ц. И.. Прави възражение, че
част от описаните в заповедта суми са погасени по давност. Претендираната лихва е
погрешно изчислена, за което оспорва и разноските.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №2272/2021г. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 14.01.2022г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на заповед № 32 от 14.01.2022г. по ч.гр.д.№2272/2021г. по
описа на БРС за изпълнение на парично задължение от страна на ответника, за това, че
последният е ползвал доставена от страна на ищеца електрическа енергия за периода от
12.11.2018г. до 15.03.2019г. за електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за
което следва да заплати на ищеца сумата-главница от общо 1459.24лв., сумата от 399.03лв.,
представляваща законна лихва за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г.
Горната заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на РС-Б. е връчена
на длъжника на 10.03.2022г. В едномесечния срок е постъпило възражение с вх.№ 1749 от
01.04.2022г., подадено от длъжника чрез пълномощник адв. В. В. от САК, за което е
приложено общо адвокатско пълномощно от 09.11.2021г. Във възражението длъжникът е
оспорил вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като е
заявил, че не ползва електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от години,
същият е бил предмет на публична продан от ЧСИ и не е собственост на Б. Ц. И.. Прави
възражение, че част от описаните в заповедта суми са погасени по давност. Претендираната
лихва е погрешно изчислена, за което оспорва и разноските.
Ищецът е бил уведомен за описаното по-горе възражение и възможността на
предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 427 от 18.04.2022г., връчено на
17.05.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1114/2022г. по описа
на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана по пощата с п.кл. от
15.06.2022г., постъпила на 17.06.2022г. в РС-Б., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това
в ГПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 5427 от
04.10.2022г., изготвена от в.л. Д. Г. В., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло
като обоснована и компетентна, се установява, че счетоводството на ищеца е водено
редовно, задълженията за плащане по фактурите, описани в исковата молба, са надлежно
отразени в счетоводството му, по тях няма отразено извършено плащане, като има открита
партида на името на ответника с кл. № * с титуляр Б. Ц. Б., където е отразявано
извършеното снабдяване с ел. енергия. По данни от клиентската информационна система
ответникът е била страна по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № №
* за обект на адрес: Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и договорът с ответника е прекратен на
29.03.2022г. Има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури като
последното плащане е на 20.12.2011г. Към 29.09.2022г. задълженията по кл. № № * с
титуляр ответника са по издадени четири отделни фактури, както следва: фактура №
********** от 20.12.2018г. за период от 12.11.2018г. до 12.12.2018г. за сумата от 440.77лв.;
фактура № ********** от 22.01.2019г. за период от 13.12.2018г. до 12.01.2019г. за сумата от
557.77лв.; фактура № ********** от 19.02.2019г. за период от 13.01.2019г. до 12.02.2019г. за
сумата от 412.62лв.; фактура № ********** от 21.03.2019г. за период от 13.02.2019г. до
15.03.2019г. за сумата от 48.08лв. или общата сума-главница е 1459.24лв. Дължимата лихва
за забава по всяка една от фактурите за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г. е в размер на
2
399.03лв.
Ищецът е представил писмени доказателства- копия от справка-извлечение за
възникнали задължения и постъпили плащания, фактура № **********/20.12.2018г. на „Ч.
Е. Б.“ АД, от фактура №**********/22.01.2019г. на „Ч. Е. Б.“ АД, фактура №
**********/19.02.2019г. на „Ч. Е. Б.“ АД, фактура № **********/21.03.20019г. на „Ч. Е. Б.“
АД, справка за консумация на клиенти-4 броя, Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД и Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. на ДКЕВР, установяващи
съществуването на облигационни отношения между страните във връзка с продажбата на ел.
енергия за битови нужди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените два иска са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, а именно за сумата-
главница от 1459.24лв., представляваща стойността на използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г., както и за сумата в размер
на 399.03лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до
26.11.2021г. са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че същите са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран
в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуването на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1459.24лв.лв. и за сумата от 399.03лв.,
представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г., са
изцяло основателни, по следните правни съображения:
Установи се от приетата по делото и неопровергана от останалите доказателства
съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от вещото лице Д. В., че ответникът е
имал сключен договор за продажба на ел. енергия с ищеца за обект на адрес: Б., ж.к.С., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, който договор е прекратен на 29.03.2022г., т.е. за процесния период от време
от 12.11.2018г. до 15.03.2019г. ответникът е клиент на ищеца за снабдяване с ел. енергия на
недвижим имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа, за който е имало открита партида с кл.№ * и ищецът,
който притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадено от
ДКЕВР, доставя електрическа енергия на ответника, който е негов потребител за процесния
период от време. В този смисъл са и събраните по делото писмени доказателства- фактури,
Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия.
Съдът приема, че горното вземане за сумата-главница е възникнало на основание
възникналите между страните облигационни правоотношения, които се регулират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч. Е. Б.” АД със
сегашно наименование “Е. П.”АД. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката Общите
условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител.
Съгласно нормите на чл.92 от ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия са:
обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителната мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна
инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа
енергия. Понятието „краен клиент“ е определено в §1, т.27г като клиент, който купува
електрическа енергия или прирорден газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в §1,
т.27б като клиент на едро или краен клиент на електрическа енергия или прироред газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се
3
съобрази и дефиницията, дадена в §1, т.2а, според която „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Освен от ЗЕ /Закон за енергетиката/ процесното правоотношение се регламентира и от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“АД / сега
“Е. П.”АД/, приети на основание чл.98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР, публикувани съгласно
изискванията на чл.98а, ал.3 от ЗЕ в централен ежедневник и съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ
влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане. В чл.98а, ал.5 от ЗЕ е
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизане в сила на ОУ потребителите, които не
са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия като, ако същите се приемат, това се
отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът не твърди и не установява да е
заявил несъгласие с публикуваните ОУ и да е предложил специални такива съобразно
дадената от закона възможност. Съгласно чл.4, ал.2 от ОУ на ищеца, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Няма доказателства за процесния период от време от 12.11.2018г. до 15.03.2019г.
ответникът да не е бил клиент на ищеца, тъй като е загубил правото на собственост върху
апартамента съгласно приложеното възражение в заповедното производство. Няма
доказателства кога ЧСИ е продал на лице, различно от ответника апартамента, който е
електроснабден, тъй като от приетата ССчЕ се установи, че договорът между страните за
продажба на ел. енергия е прекратен на 29.03.2022г., т.е. след процесния период от време.
С оглед на горното, събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-
счетоводна експертиза/ССчЕ/, се установява, че ответникът е бил потребител на
електрическа енергия за жилище в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от преди 2011г. като между
страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия / арг. от чл.92 от ЗЕ/ и ответникът е купувач на такава. В този смисъл ответникът е
носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“АД / сега “Е. П.”АД/ . От съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че ответникът е имал открита партида при ищеца под
кл.№ *, по която не са заплатени суми по четири фактури за процесния период от време или
общо за сумата от 1459.24лв.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, направено в
заповедното производство, че е погасено по давност вземането за посочената по-горе сума-
главница, тъй като в случая е приложима тригодишната погасителна давност, която започва
да тече от деня на изискуемост на вземането и в случая най-ранното по време вземане е
първото, отразено във фактура № ********** от 20.12.2018г., т.е. от датата на издаване на
фактурата на 20.12.2018г. вземането е станало ликвидно и изискуемо и до подаване на
заявлението в заповедното производство или по ч.гр.дело № 2272/2021г. по описа на РС-Б.,
което е станало по ел. пощата на съда на 06.12.2021г. не е изтекла тригодишната
погасителна давност.
Установи се от събраните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника, негов потребител с кл.№
* в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за процесния период от време, като за всеки месец
ищецът му е издал фактура, подробно описана под номер, стойност и дата на издаване в
исковата молба. От приетата по делото ССчЕ, се установи, че до момента ответникът не е
извършил плащане по издадените от ищеца 4 броя фактури за процесния период от време в
дадения му за това срок.
4
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. В., се
установява, че ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху всяка дължима сума по
отделните фактури, на обща стойност от 399.03лв., представляваща законната лихва за
забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г. Сумата не е изчислена невярно съгласно
възражението на ответника, направено в заповедното производство. Освен това съдът
приема, че и това акцесорно вземане за лихва за забава не е погасено по давност, тъй като
не е изтекла тригодишната погасителна давност, считано от 15.01.2019г. до деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца по
заповедното производство или по ч.гр.дело № 2272/2021г. по описа на РС-Б., а именно на
06.12.2021г.
Основателно е и искането за заплащане на законна лихва върху сумата-главница,
считано от датата на подаване на заявлението в заповедното производство до окончателното
заплащане, считано от 06.12.2021г.
Поради гореизложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
са основателни като доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от общо 426.20лв. за направени разноски по настоящето дело за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съгласно
приложения списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.95/. По отношение на заповедното
производството ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 104.17лв. за
направени разноски по делото, включващи платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Б. Ц. И.
от Б., ул.П.№*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на “Е. П.”АД, със
седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 32 от
14.01.2022г. по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от
общо 1459.24лв./хиляда четиристотин петдесет и девет лева и 24 стотинки/ за доставена и
потребена електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г. в електроснабден
имот, находящ се в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ИТН:300123245622, както и за сумата в
размер на 399.03лв./триста деветдесет и девет лева и 3 стотинки/, представляваща законната
лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г., както и за законната лихва за
забава върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
заявлението-06.12.2021г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Б. Ц. И. от Б., ул.П.№*, с ЕГН: ********** да заплати на “Е. П.”АД, със
седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*
сумата от 426.20лв./четиристотин двадесет и шест лева и 20 стотинки/ / за направени
разноски по настоящето дело, както да заплати и сумата от 104.17лв./сто и четири лева и 17
стотинки/ за направени разноски по заповедното производство, а именно по ч.гр.д.№
2272/2021г. по описа на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6