О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …..….. / 12.10.2018 г. , гр.Варна
Варненският районен съд, ХІ състав в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13112 по описа за 2018 год., взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба с вх.№ 56843/29.08.2018г., предявена от „Е.М.“ ЕООД *** Д.И. с правно основание
чл.422 от ГПК с искане за признаване за установено, че ответникът дължи суми за главница и лихви , произтичащи от Договор
за потребителски кредит от 08.06.2012 г. и Анекс № 1331353 към него от дата
27.11.2013 г.
От обстоятелствената част на иска е
видно, че задълженията на ответника, предмет на предявените искове, произтичат
от договор за кредит, сключен с кредитна институция, поради което същият има
качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. Обстоятелството, че вземанията са
прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия не може да заличи качеството на
потребител на ответника, тъй като с прехвърлянето не се променя основанието, от
което то е възникнало. Цесионерът встъпва в
правоотношението, такова каквото е било между първоначалния кредитор и длъжника
и спрямо него, длъжникът може да прави всички възражения за недължимост,
в това число и да защитава своите потребителски права. С предявените искове се
търси защита на правата на ищеца, произтичащи от договора за кредит, поради което същите носят
белезите на искове на потребители по смисъла на чл.113 от ГПК. / В този смисъл
Определение от 21.09.2018г., постановено по ч.т.д.№ 1321/2018г. по описа на
ВОС/.
Вследствие на изложеното, доколкото
е предявен иск срещу потребител, при определяне на подсъдността, приложение
следва да намери именно разпоредбата на чл.113 ГПК ( Изм.-ДВ , бр.65
от 2018г., в сила от 07.08.2018г.) , съгласно която компетентен да разгледа
спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
Видно от служебно изготвената
справка от НБД Население настоящият адрес на ответникът И.Д.И. е в гр.Плевен, поради
което и местно компетентният да реши спора съд е Районен съд - гр.Плевен.
В настоящия случай , доколкото е предявен иск срещу потребител, то
производството по делото следва да бъде разгледано от съда по адреса на
ответника, като нормата за подсъдността е императивна.
При това положение настоящият съд,
който е сезиран с исковата молба, не е компетентен да го разгледа, защото настоящият
адрес на ответника не попадат в района на Районен съд-Варна, а в този на
Районен съд- Плевен.
Според чл.119, ал.3 ГПК възражение
за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание, т.е след 07.08.2018г. съдът
следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по
отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам
решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е
подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
Съобразявайки изложеното,съдът
намира,че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено по подсъдност на РС-гр. Плевен,на основание чл.118 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 13112/2018 г. по описа на ВРС – ХІ състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-гр. Плевен, на основание чл. 118 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Да се връчи препис от определението на страните, ведно със съобщението за
неговото постановяване, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: