Решение по дело №315/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 176
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224000500315
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500315 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от И. В. Г. срещу Решение № 282/
01.07.2022 г. по Гр.д. № 658/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът го е осъдил да
заплати на Гаранционен фонд сумата 210 000 лв., представляваща изплатената от Фонда на
пострадалите лица Й. Г. П. и А. Й.ов П. сума за обезщетение за неимуществени вреди по
щета № 210299/01.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане. Счита за неправилен формираният от съда извод за наличието на
предпоставките за уважаване на регресния иск срещу него. Поддържа тезата си, че
отговорността на Гаранционен фонд спрямо лица, увредени от ППС без сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде ангажирана само ако вредите са
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с движението на незастрахованото ППС по
определен път, докато в случая вредите били причинени извън пътя – в обработваем
поземлен имот и не във връзка с управлението на трактора, а от прикачената към него
несамоходна земеделска техника – фреза. Инцидентът не съставлявал ПТП, а трудова
злополука, за която било издадено разпореждане на НОИ. В подкрепа на становището си
сочи, че приключилото наказателно производство срещу него не е за престъпление по
транспорта по чл.342 и сл. НК, а за причиняване на смърт по непредпазливост. Съдът не
обсъдил направеното от него възражение, че към датата на инцидента тракторът не е бил
1
негова собственост, не е бил регистрирано ППС и съответно не е подлежал на задължително
застраховане по „Гражданска отговорност“. По тези съображения счита, че за Фонда не било
налице основание за изплащане на обезщетение на пострадалите лица, като спрямо Й. Г. П.
съдът поначало неправилно приел, че той е претърпял вреди от смъртта на А. С., т.е. има
качеството пострадало лице и съответно е материално легитимиран да претендира
обезщетение. Позовава се на отношенията на същия със загиналата, установени по делото от
събраните гласни доказателства. Намира за необосновано завишен размера на определеното
от Гаранционен фонд обезщетение, за което е сключено извънсъдебно споразумение с
пострадалите без участието на жалбоподателя. Този размер не обвързвал съда за регресната
претенция, защото съдебното производство по иска на пострадалите срещу Фонда, в което
той бил конституиран като подпомагаща страна, било прекратено поради сключване на
споразумението Извън това, по делото не било доказано Гаранционен фонд да е изплатил на
пострадалите лица претендираната с иска сума. Доказателствата сочели, че сумата е
изплатена на адв. Н. Д., за когото представените пълномощни не установявали да е
разполагал с представителна власт да получи обезщетенията по своя сметка. Напротив, в тях
изрично било посочено сумите да се изплатят по банкови сметки с титуляри
упълномощителите – пострадалите лица. Съдът незаконосъобразно кредитирал пълномощно
от 05.07.2017 г., което не следвало да се приема и цени като доказателство поради
представянето му след изтичане на преклузивния срок – едва във второто съдебно заседание.
Фактът, че съдът по искане на ищеца допуснал гласни доказателства за установяване на
същото обстоятелство, не означавал, че едно доказателствено средство може да бъде
заменено с друго след преклузията. Освен това той оспорил автентичността на
пълномощното и ищецът не доказал положените подписи да са на сочените автори, при
което документът следвало да се изключи от доказателствения материал. Моли това
доказателство да не бъде съобразявано при разглеждане на спора. Отделно било установено,
че паричната сума не е предадена от адвоката на пострадалите лица. Моли решението да
бъде отменено и искът срещу него да бъде отхвърлен като неоснователен. В случай, че
съдът намери иска за доказан по основание, то моли да отчете обем на съпричиняване на
вредите от пострадалата 50 % от размера на справедливото обезщетение. Излага
съображения, че с поведението си тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат
в по-голяма степен от приетото от първоинстанционния съд, което се установявало от
събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Гаранционен фонд“ не е подала
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният му представител заема
становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, основано на
установените по делото факти, и моли то да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
2
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
По делото е безспорно, че на 17.04.2016 г. при извършване на почвообработка –
наторяване и фрезоване – в землището на гр. Долна Митрополия с трактор „Болгар“,
управляван от И. В. Г., е пострадала А. С. С.. Механизмът на причиняване на
увреждането е изяснен от приетите заключения на автотехническата и съдебно-
медицинската експертизи: Симеонова е седнала върху корпуса на прикачената към
трактора фреза с провиснали крака и поради малкото разстояние между краката й и
режещите ножове на фрезата е станало захващане на крачолите на панталона й,
съответно на краката й. Вещото лице лекар дава заключение, че получената от нея
тежка съчетана механична травма – множество сериозни разкъсно-контузни травми на
двата долни крайника и таза и размачкване на меките тъкани, и усложненията от нея са
довели до летА. изход на 29.04.2016 г. въпреки навременното и правилно лечение. С
влязла в сила присъда по НОХД № 94/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен Г. е признат за
виновен да е причинил по непредпазливост смъртта на Симеонова чрез действия,
които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, като извършвал работа със земеделска техника при дейност
почвообработка, която нямал право да упражнява, в нарушение на конкретни норми от
Правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията
и дейностите в отрасъл „Земеделие“, утвърдени от министъра на земеделието и
храните.
Безспорно е, че за процесния трактор не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. По твърдения на Г. тракторът е бил
собственост на бащата на съпругата му и е придобит от него след инцидента – на
04.08.2016 г., което се установява и от свидетелството за регистрацията му. От
показанията на св. Й. Г. П. се установява, че той отлично познава трактора, с който е
осъществена злополуката, и същият се използва от Г. поне от 10 г. Законен наследник
на починалата Симеонова е синът й А. Й.ов П., който към датата на инцидента е бил на
24 г. Й. Г. П. е бил нейн фактически съжител и е баща на А.. От показанията на св. С.
Симеонова – сестра на пострадалата се установява, че Й. П. първоначално е бил
3
съжител на майка им /същият е с 21 г. по-възрастен от пострадалата/, но впоследствие
станал партньор на сестра й, като посочва, че я принудил да му стане жена. Обяснява,
че до 1992 г. живеела с тях в дома на Й., който много ги тормозел, закарвал ги в някой
град или село да работят и ги изоставял, ходел в чужбина да проси за година – две,
идвал си само за кратко и ги изоставял. След като напуснала дома му, живеела в
същото населено място и се виждала със сестра си всеки ден. Излага, че отношенията
на Й. и А. били „много зле“, живеели в една къща, защото не можели да се разделят
заради детето А., но Й. не давал никакви пари, а тя работела всеки ден без почивка, за
да издържа семейството си. Й. не отишъл на погребението й. Не отишъл да я прибере
от болницата, а това сторил друг близък на семейството, който дал пари за лечението,
за катафалката и за погребението.
Й. Г. П. и А. Й.ов П. са отправили искане до Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение, във връзка с което пред Фонда била образувана преписка по щета №
210299/01.09.2016 г. Поради неизплащане на обезщетение те са предявили иск пред
СГС и не се спори, че по образуваното дело И. В. Г. бил конституиран като трето лице
– помагач на Фонда. Производството по делото било прекратено поради отказ от иска
с оглед сключено между Й. Г. П. и А. Й.ов П. и Гаранционен фонд споразумение. Със
споразумение от 05.07.2017 г. Фондът се задължил да заплати на първия обезщетение в
размер на 98 000 лв. и на втория – в размер на 112 000 лв., което видно от взетото
протоколно решение от 29.06.2017 г. от заседание на УС на Фонда е определено при
отчитане на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. На
06.07.2017 г. сумата в общ размер на 210 000 лв. била преведена на представлявалия
пострадалите пред Фонда адвокат Н. Д.. Съгласно приложените пълномощни от
16.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите адв. Д. не е бил упълномощен да
получи по своя банкова сметка обезщетенията, а само дължимото му адвокатско
възнаграждение. По делото е представено последващо пълномощно от 05.07.2017 г., с
което П.и са заявили желанието си обезщетенията за двамата да бъдат преведени по
сметка на адв. Д.. Това пълномощно е представено във второто съдебно заседание пред
ОС – Плевен и жалбоподателят е направил възражение по приемането му поради
преклузия, а също така е оспорил и авторството му. Св. Й. П. дава показания, че е
упълномощил адв. Д. да го представлява пред съда, а след това – да получи вместо него
парите и да му ги предостави. Адвокатът го уведомил, че им е изплатено обезщетение
100 000 лв. и в гр. София в офис на Уникредит Булбанк АД им предал сумата 70 000 лв.
– в пликове по 35 000 лв. за него и за сина му А., а останалата сума от 30 000 лв.
задържал като дължим му хонорар. Св. А. П. също потвърждава, че е подписал в гр.
София две пълномощни на адвоката, но излага, че баща му се е занимавал с
адвокатите, не знае какъв размер обезщетение е платено, не е ходил в банка, за да
получава пари, на него лично не е плащано, нито баща му му е предал някакви пари.
Обяснява, че двамата с него живеят в едно домакинство и се издържат с общи
4
средства, като той не работи, а само ходи до магазина и пазарува със суми,
предоставяни му от баща му.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.558 ал.7 КЗ. Съгласно
цитираната норма след изплащане на обезщетението по чл.557 ал.1 КЗ
Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на регресната претенция е обусловена от една страна от
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение на пострадалите лица, а от друга, от
съществуването на деликтно правоотношение, възникнало поради виновно
противоправно деяние на водач на МПС, чиято отговорност не е обезпечена чрез
сключена със застрахователно дружество задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и настъпил вредоносен резултат – причинени
неимуществени и имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от деянието.
По делото е безспорно установено, че И. В. Г. виновно е причинил смъртта на А.
С. С. при управление на самоходна техника за извършване на земеделска дейност, като
не е осигурил безопасни условия на труд за работничката си. Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда по НОХД № 94/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За
процесния трактор не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и при липсата на валидно застрахователно
правоотношение с такъв предмет отговорността на виновния водач за причинените от
него вреди подлежи на покрИ.е от Гаранционен фонд на основание чл.557 ал.1 т.2 б. а
КЗ.
Неоснователно Г. възразява, че не е имал задължение да сключва такава
застраховка, защото към датата на инцидента тракторът не е бил регистриран и той не
е бил негов собственик. Поначало тези възражения са неотносими към ангажирането
на отговорността му, защото вредите не са произлезли от несключването на
застраховката, което обуславя единствено административно-наказателна отгворност, а
от конкретно поведение, свързано с управлението на МПС. При деликтно
правоотношение отговорността се носи от деликвента, от поведението на когото са
възникнали вредите. Собственикът на една вещ носи отговорност само в хипотезата на
вреди, произлезли от вещта му /какъвто не е настоящия казус/, при това отговорността
му е солидарна с тази на лицето, под чийто надзор се намира вещта. Въпреки това, за
пълнота на изложението, следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя
изложените от ОС – Плевен мотиви по тези възражения. Регистрацията на самоходната
5
техника, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, е
предвидена със Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
приет 1998 г., като съгласно чл.11 ал.1 до 2003 г. колесните трактори като процесния е
следвало да бъдат регистрирани по реда на ЗДвП, след това редът е променян, но при
всяко положение те са подлежали на регистрационен режим. В чл.11 ал.11 е въведено
задължение на лицата да работят само с регистрирана техника. В нарушение на закона
процесният трактор не е бил регистриран и в нарушение на закона е използван при
липса на регистрация. Той е подлежал на регистрация, а съгласно чл.483 ал.1 т.1 КЗ,
всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи задължителна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно е, че задължението за
сключване на застраховката не е обвързано от реалното ползване на МПС. Освен това,
макар задължението за сключване да тежи върху собственика на вещта, в цитираната
норма е посочено, че това изискване не забранява на всяко друго лице, различно от
собственика, да сключи застраховката – очевидно, когато има интерес да стори това. В
настоящия казус Г. е имал интерес да сключи застраховката, тъй като от дълги години,
много преди да придобие собствеността върху процесния трактор, е използвал същия в
дейността си по обработка на почвата, в какъвто смисъл са гласните доказателства.
Неоснователно е възражението на Г., че процесният инцидент следва да се
квалифицира като трудова злополука, в каквато насока имало произнасяне на НОИ, а
не съставлява ПТП и съответно Гаранционен фонд не е имал правно основание да
обезщетява вредите от него, защото инцидентът е настъпил извън обхвата на пътя и не
във връзка с управлението на трактора, а вследствие от прикачения към него инвентар.
На първо място, няма пречка едно събитие да съставлява едновременно и трудова
злополука, и ПТП, когато е настъпило в процеса на експлоатация на ППС, както е в
случая. На второ място, първоинстанционният съд много подробно е анализирал
легалните дефиниции за „пътнотранспортно произшествие“ в § 6, т.30 от ДР на ЗДвП
„водач“ в § 6, т 25 от ДР на ЗДвП и „самоходна машина“ в § 6, т.16 от ДР на ЗДвП и е
формирал законосъобразен и съответстващ на съдебната практика извод, че
Гаранционен фонд покрива вредите, причинени от всички подлежащи на регистрация
превозни средства вкл. земеделска техника и без значение дали ПТП е станало на път –
част от пътната мрежа или на земен участък, различен от път съгласно определението
по § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Законът не свързва понятието за ПТП – събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети – с мястото на осъществяването му, като за „водач“ е
определено всяко лице, което управлява ППС, без да е указано върху каква територия.
Самата разпоредба на чл.557 ал.1 т.2 б. а КЗ не предвижда като основание за
заплащането на обезщетение ПТП да е настъпило на място, представляващо участък от
6
пътната мрежа. За „самоходна машина“ е определено съоръжение или машина,
предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана
по пътищата само по изключение, например електрокарите, мотокарите и самоходната
земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ.
Предназначението на тракторите и самоходните машини безспорно е за движение по
терени, които са изключени от дефиницията за „път“ по смисъла на § 6, т.1 от ДР на
ЗДвП и движението им по пътищата е само по изключение. С оглед изложеното,
инцидентът с А. С. съставлява ПТП и този извод не може да бъде опроверган поради
обстоятелството, че престъплението, за което Г. е признат за виновен, не е по
транспорта – по чл.342 и сл. НК. Установени са всички елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на деликвента и съответно на
функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя или Гаранционен
фонд за репариране на причинените вреди.
Безспорно е, че Гаранционен фонд в изпълнение на сключеното извънсъдебно
споразумение е превел по банкова сметка с титуляр адв. Н. Д. обезщетение в размер на
сумата 210 000 лв. Съдът намира, че Фондът с основание, в съответствие с
разпоредбата на чл.338 ал.1 КЗ, е осъществил плащането по сметка на пълномощника.
За този извод съдът не цени представеното пълномощно от 05.07.2017 г., което
незаконосъобразно е прието като доказателство по делото и е ценено въпреки
настъпилата преклузия за ангажирането му. Ищецът, при съобразяване на наведените с
отговора на исковата молба възражения, не го е представил до приключване на
първото по делото съдебно заседание, а едва във второто заседание, при това не е
изложил уважителни причини за несвоевременното му представяне.
Упълномощаването на адв. Н. Д. да получи определените обезщетения се установява от
дадените от Й. и А. П.и свидетелски показания, обсъдени с представените по делото
пълномощни от 16.06.2016 г. И двамата свидетели твърдят, че са подписали на
адвоката по две пълномощни, като св. Й. П. сочи какво е съдържанието на подписаните
от него документи и потвърждава, че едното пълномощно е било за получаване на
паричната сума по сметка на адвоката. Той признава, че е налице изпълнение по тази
упълномощителна сделка. Обстоятелството, че това изпълнение е неточно, защото е
заплатена сума, различна, по-ниска, от изплатената от Фонда, рефлектира върху
мандатното правоотношение, но не и върху регресното право на Фонда, който с
плащането по сметка на адв. Н. Д. е погасил задължението си към сина и фактическия
съжител на пострадалото лице.
Регресното право съществува, но деликвентът не е обвързан от размера на
обезщетението, определен и изплатен от Фонда. Размерът на вземането от деликвента
зависи от това, основателно ли е било извършеното плащане и съответства ли размерът
на изплатеното обезщетение на критериите за справедливост. С оглед възраженията на
Г. и оплакванията му във въззивната жалба се налага извършването на преценка
7
претърпял ли е Й. П. неимуществени вреди от смъртта на съжителката си А., съответно
дължимо ли му е обезщетение и в какъв размер, а по отношение на А. П. – само
досежно размера, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат в по-
голям обем от приетия от Фонда – 30 %.
Като фактически съжител на пострадалата А. С. Й. П. е от кръга на
правоимащите да получат обезщетение за вреди лица съгласно Постановление № 5/
24.11.1969 г. Наличието на такава връзка дава основание да се предполага, че между
тях е съществувала особена емоционална близост и отношения, нормално присъщи за
двама души, свързали живота си, при което загубата неминуемо поражда високи по
интензитет и трайни като проявление във времето болки и страдания. Тази
презумпция обаче е оборима и в настоящия казус съдът намира за доказано по
категоричен начин, че Й. П. не е претърпял неимуществени вреди от смъртта на
съжителката си. Този извод се налага от свидетелските показания на сестрата на
загиналата – св. Симеонова, които съдът кредитира като отразяващи нейни преки и
непосредствени наблюдения върху отношенията между двамата съжители от
възникването на връзката им до смъртта на А.. От тези показания става ясно, че
връзката им не се е градила на любов и разбирателство, на споделени общи интереси,
взаимна грижа и уважение, а по-скоро само са съжителствали под един покрив по
стечение на обстоятелствата. Не може да се приеме, че смъртта на А. е засегнала
негативно емоционално-психическата сфера на Й. П., след като той дори не е отишъл
на погребението й. Предвид изложеното, на Й. П. не е дължимо обезщетение за
неимуществени вреди и полученото от него такова в размер на 98 000 лв. е платено от
Гаранционен фонд без основание, поради което претенцията за възстановяването му от
деликвента не може да бъде уважена.
По отношение на определеното от Гаранционен фонд обезщетение за
причинените на А. П. неимуществени вреди в размер на 160 000 лв. /след приспадане
на 30 % съпричиняване размерът е 112 000 лв./: Съдът намира този размер за силно
завишен с оглед липсата на доказателства А. П. да е претърпял вреди, различни от
нормално присъщите при сходни казуси със загуба на майка и надвишаващи ги по
интензитет и продължителност, ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП –
2016 г., израз на която са лимитите на застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” и средната работна заплата по данни на НСИ –
962 лв., и съдебната практика по сходни казуси, при съобразяване и на принципа, че
обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване. Според ВТАС
справедливото обезщетение възлиза на 130 000 лв.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на направеното от жалбоподателя възражение, че съпричиняването на
вредоносния резултат от Симеонова е в по-голям обем от приетия от Фонда.
8
Наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не се спори по делото,
спорен е само обемът на приноса. Безспорно е установено, че починалата А. С. е
релевирала поведение, в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпила
смъртта й. Качването й върху фрезата по време на движение на трактора нито е
свързано с възложената й работа, нито е доказано да е възникнала някаква обективна
причина за извършването на такова действие, като дори и без познаване на
специфичните технологични правила или правилата за безопасност, здравият разум
подсказва и опитните правила сочат, че то е крайно рисковано и създава реална
опасност от увреждане на здравето, доколкото е свързано с инвентар, който е с
масивни режещи части, извършващи въртеливи движения. В случая пострадалата не
просто е проявила невнимание, а е извършила действие, което и най-небрежният човек
не би предприел, т.е. проявила е груба небрежност. Съдът счита, че приносът й следва
да бъде определен на 50 %, т.е. равен на приноса на деликвента, който от своя страна е
бил длъжен да не допуска странични лица да се намират в зоната на работа на
почвообработващата техника, още по-малко качване върху прикачения инвентар. При
така определения размер на съпричиняване, обезщетението следва да бъде редуцирано
на 65 000 лв. Именно до този размер исковата претенция на Гаранционен фонд се явява
основателна. Тази сума е в рамките на реално получената от Й. П. и е разходвана от
него и А. П., с когото двамата живеят в едно домакинство и се издържат с общи
средства. Вътрешните отношения между двамата по повод полученото обезщетение са
неотносими към правния спор и не променят извода на съда за наличието на регресно
вземане на Гаранционен фонд. Като е приел, че жалбоподателят следва да възстанови
на Фонда целия размер на изплатеното от него обезщетение, ОС – Плевен е постановил
неправилно решение, което в частта за присъдената сума над 65 000 лв. до 210 000 лв.
следва да бъде отменено. В частта, с която Г. е осъден да възстанови сумата 65 000 лв.
със законната лихва от 17.08.2021 г. до окончателното изплащане решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора решението на ОС – Плевен следва да
бъде изменено в частта за присъдените разноски в полза на Гаранционен фонд.
Направените разноски са в размер на 9 700 лв. и съразмерно на уважената част от иска
на Фонда е дължима сумата 3 002.38 лв., при което първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта за разноските над тази сума до присъдения размер от
9 700 лв. Жалбоподателят е претендирал разноски за производството, но той не е
направил такива – освободен е от заплащането на държавна такса и се представлява от
назначен му по реда на ЗПП процесуА. представител. Гаранционен фонд е претендирал
разноски за въззивната инстанция, но липсват доказателства за направени такива пред
ВТАС.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 282/ 01.07.2022 г. по Гр.д. № 658/ 2021 г. по описа на ОС
– Плевен в частта, с която И. В. Г. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата
над 65 000 лв. до 210 000 лв., представляваща изплатената от Фонда на пострадалите
лица Й. Г. П. и А. Й.ов П. сума за обезщетение за неимуществени вреди по щета №
210299/01.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в полза на Гаранционен
фонд разноски по делото за разликата над 3 002.38 лв. /три хиляди и два лв. и 78 ст./
до присъдения размер от 9 700 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, против
И. В. Г. с ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, иск за възстановяване на
изплатеното от Гаранционен фонд на Й. Г. П. и А. Й.ов П. обезщетение по щета №
210299/01.09.2016 г.- за причинени им неимуществени вреди от смъртта на А. С. С. при
ПТП на 17.04.2016 г., за разликата над 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лв. до
претендирания размер от 210 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2021
г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10