Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. София, 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в закрито заседание на  петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:               

  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                              мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 48 по описа за 2021 година, докладвано от мл. съдия Христова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника К.К.К. срещу постановен на 30.11.2020 г. отказ на ЧСИ Г.Д., с рег № 781, с район на действие СГС, за прекратяване производството по изп. дело № 20087810400012. Счита се, че така постановеният отказ е неоснователен и немотивиран. Излага се, че по изпълнителното производство не са били извършвани изпълнителни действия по искане на взискателя в продължение на две години – в периода от 08.03.2018 г. до 08.03.2020 г., но и извън него – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, в което подадената от длъжника жалба се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Посочва се, че както в хода на цялото изпълнително дело, така и в посочения от жалбоподателя период - 08.03.2018 г. – 08.03.2020 г., не е налице период от време повече от две години, в който да не са били предприемани изпълнителни действия. Претендират се разноски.

ЧСИ Г.Д. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата на длъжника.   

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата и възражението съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20087810400012 е образувано по молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД от 09.01.2008 г. срещу К.К.К. и М.Л.К.въз основа на издаден на 30.10.2007 г. изпълнителен лист за заплащане солидарно на сумата от 19 977,50 лева, ведно със законната лихва за периода от 25.09.2007 г. до изплащане на вземането, сумата от 7 955,52 лева – договорна лихва за периода 12.09.2005 г. – 24.09.2007 г., както и сумата от 588,66 лева и 619 лева – разноски по делото. В молбата взискателят е поискал до длъжниците да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се наложи запор върху банковите им сметки, както и е възложено на ЧСИ извършването на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба от 31.08.2015 г. на основание представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2013 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано дружеството „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.

В хода на изпълнителното дело са били налагани следните запори върху трудови възнаграждения на К.К.К. – на 21.01.2008 г. – запор върху трудовото му  възнаграждение, изплащано от „ТВР-П.“ ЕООД; на 24.02.2011 г. - запор върху трудовото му възнаграждение, изплащано от „НЮЗП.“ ЕООД; 14.02.2012 г. - запор върху трудовото му възнаграждение, изплащано от „МАУС П.“ ООД; на 25.11.2013 г. - запор върху трудовото му възнаграждение, изплащано от „В.“ ООД; на 11.11.2019 г. - запор върху трудовото му възнаграждение, изплащано от НАП.

На 08.11.2013 г. е бил наложен запор върху открита банкова сметка *** К.К.К. в „БАНКА ДСК“ ЕАД.

С молба от 08.03.2018 г., подадена по изпълнителното дело, „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е отправило искане до съдебния изпълнител за налагане на запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити на името на длъжниците в „С.“ ЕАД.

С молби от 27.11.2020 г. К.К.К. е отправил искане до ЧСИ Г.Д. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 30.11.2020 г. ЧСИ Г.Д. е отказал за прекрати изпълнителните производства.  

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

За да е налице регламентираното в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от  ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В случая в изпълнителното производство участват двама длъжника. Доколкото жалбата изхожда само от единия от тях, следва да се преценят действията, насочени спрямо него, за събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист.

По делото се установява, че процесното изпълнително производство е образувано по молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД от 09.01.2008 г., в която последното е поискал до длъжниците да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се наложи запор върху банковите им сметки, както и е възложено на ЧСИ извършването на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Установява се също така, че на 21.01.2008 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на К.К.К., изплащано от „ТВР-П.“ ЕООД. След налагането на посочения запор обаче, от съдържащите се в изпълнителното дело материали не се установява в период от две години по същото да са постъпвали плащания във връзка с така наложения запор, или лично от длъжника К.К.. Това обстоятелство се подкрепя и от изложеното в депозираните по делото по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви на ЧСИ Г.Д., в които изрично се посочва, че за периода от 2008 г. и 2009 г. в изпълнение на наложени запори върху трудово възнаграждение, но на М.М., по делото са постъпвали месечно суми за погасяване на дълга от трети лица, както и са правени доброволно плащания от длъжницата. В подобен смисъл са и данните, съдържащите се в постъпилото в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК писмено възражение от взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, обективирани в табличен вид във възражението, като в последното неправилно е отбелязано, че на 19.06.2009 г. е връчено запорно съобщение до работодателя „Митническа спедиторска агенция“ за К.К., доколкото от материалите по изпълнителното производство се установява, че този работодател и посоченото запорно съобщение се отнася до длъжницата М.М..

След налагането на запора върху трудово възнаграждение на длъжника на К.К.К., изплащано от „ТВР-П.“ ЕООД, на 21.01.2008 г., в рамките на две години, а именно до 21.01.2010 г., по изпълнителното дело взискателят не е поискал извършването на каквито и да било изпълнителни действия, а съдебният изпълнител не е предприел такива по собствена инициатива съобразно възложените му правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършените след 21.01.2010 г.изпълнителни действия са без правно значение, доколкото са били извършени при вече прекратено изпълнително дело. С оглед на това, на 22.01.2010 г. изпълнителното производство се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая е без правно значение, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като то има само констативно действие, а прекратяването настъпва ex lege.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител от 30.11.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство, следва да бъде отменен и вместо него следва да се прогласи прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 22.01.2010 г.

По разноските:  

При този изход на делото право на разноски има длъжникът К.К.К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В частната жалба е направено искане за присъждане на такива, като по делото длъжникът е доказал разноски в общ размер на 25 лева заплатена държавна такса по сметката на СГС. Съответно взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на К.К.К. сума от по 25 лева – разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника К.К.К., ЕГН **********, постановен от ЧСИ Г.Д., с рег № 781 на КЧСИ, на 30.11.2020 г. отказ, с който е отказано прекратяване на производството по изп. дело № 20087810400012 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на производството по изп. дело № 20087810400012 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег № 781 на КЧСИ, спрямо длъжника К.К.К., ЕГН **********, на датата 22.01.2010 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******“ № *******, да плати на К.К.К., ЕГН **********, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                          2.