Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30 септември, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Таня Г. и в присъствието на
прокурора Теодора Златева, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 1517 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 06.11.2019 г. СРС, НО, 109 състав по НОХД № 12230 от
2018 година, е признал подс. Д.С.К. за невиновна в това, че от неустановени
дати, от края на месец септември 2015г. до неустановена дата в края на м.
октомври 2015г. в гр. Масалаус /Maasslaus/,
ул. Стелингмолен /Stellingmolen/,
№ 71, п.к. 3146SJ, Кралство Нидерландия и в гр. София, Република България, да е
подбудила другиго - свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 1, към
убийство на Н.Т.К., като се свързала чрез Интернет приложение със свидетел с
тайна самоличност с идентификационен № 1 и знаейки, че той е „от криминалния контингент“ го
попитала дали познава „такива хора, които да изчистят един“ и попитала „какви
пари ще струва“, разяснила му, че трябва да бъде елиминиран полицай от 04
РУ-СДВР с имена Н.Т.К. - районен инспектор, от когото нейната братовчедкаВ.имала дете, показала му снимки на същия човек
във „Фейсбук“, обяснила му подробно и му дала нейни
ръкописно изписани бележки с адреси на местоработата на Н.К. /04 РУ-СДВР, находящо се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „**********/, на
„приемната“, в която конкретно работи К. на адрес ***, както и на адреса, на
който Н.К. *** и го завела до посочените адреси, за да му ги покаже; разяснила
му, че лицето освен да се елиминира, трябва и да изчезне /в смисъл трупът му да
не бъде намерен/; предала му малкия талон на автомобила, който управлявал Н.К.
- свидетелство за регистрация, част 2 с № ********* за автомобил марка
„Мерцедес“ с peг. № **********на името на В.Е.К.;
предала на свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 1 плик, съдържащ
10 000 евро, а в него поставен втори плик, съдържащ 2500 евро, каквато била
предварителната уговорка между тях относно размера на сумата и начина на
предаването й - на ръка, а не по банков път, както и отделно сумата от 200 евро
за негови текущи разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София; превела чрез
„Уестърн Юнион“ /WESTERN UNION/ последователно сумите
от 300 /триста/ евро /на името на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1/ и 1000 /хиляда/ евро /на името на Ж.Н.С., които
свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1 получил чрез последния/, изпрА. му чрез електронно съобщение телефонния номер на Н.К.
- абонатен № *********за да може да му се обади и да го извика да излезе пред
дома си, във връзка с осъществяване на убийството му, като мотив за извършване
на деянието посочила обстоятелството, че става въпрос за много пари, които ще
бъдат изгубени, ако мъжът не бъде елиминиран, като на осн.
чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.
117, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Против постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил
протест, в който се излагат аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Сочат се съображения за доказаност на обвинението.
Представителят на държавното обвинение изтъква, че показанията на разпитаните
свидетели относно деянието и неговия автор са подробни и ясни. Приема се, че
обвинението е доказано безспорно, както от обективна, така и от субективна
страна, предлага въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на основание чл. 334 , т. 2, вр.
чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. Д.С.К. за виновна в престъплението, за което е
предадена на съд по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се излагат
твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на присъдата
при съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя се искане за нейната
отмяна.
В разпоредително заседание, проведено на 07.11.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд, представителят на
Софийската градска прокуратура отправя искане да отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимата Д.К. да
бъде призната за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена
на съд. Приема, че по делото са налице нужните по обем гласни доказателства, че
именно тя е поддържала контакт със защитения свидетел, договаряла е предаването
на паричните суми, включително превеждането им по електронен път. С оглед
изложеното намира, че обективните и субективните съставомерни
признации на престъплението са били доказани, поради
което, предлага подсъдимата да бъде призната за виновна и да бъде осъдена като
й бъде наложено наказание, съобразено с личността й и обществената опасност на деянието.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. С. отправя
искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна,
с която подс. Д.К. да бъде призната за виновна в
извършването на престъплението, за което е предадена на съд по чл. 117, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. Счита, че по делото са събрани множество доказателства, които
доказват по безспорен начин, че К. е извършила деянието, за което е обвинена,
че е осъществила връзка с човека, който е подбуждала да извърши убийството на К.,
предала му е парите, представляващи възнаграждение за извършването на това
престъпление, осигурила е нужната информация за мястото, където живее и работи,
както и за автомобила, който ползва К., за да може убийството, което тя е
поръчала, да бъде извършено. Счита, че по делото безспорно се установява, че
именно подс. Д.
К.е уговаряла защитения свидетел с идентификационен № 1 да извърши убийството
на К.. Употребата на израза „да изчезне“ се тълкува като равнозначен на този да
бъде убит, тъй като отсъствието на пострадалия от едно единствено с.з. за
родителските права на сина му от В.Г.не би решило проблема, а единствено би го
отложил. Излагат се и аргументи за
наличие на мотив за убийството на К., изразяващ се в стара вражда, свързана с
участието му в комисията, взела решение за уволнението й от системата на МВР и
свързаните с това дисциплинарно наказание финансови загуби. Извежда се и мотив,
свързан с желанието на К. да остане да живее постоянно в Холандия заедно с В.Г.,
с която би я свързвало и убийството на К.. Доказателства за извършването именно
на престъплението по чл. 117, ал. 2 НК повереникът вижда и в посткриминалното поведение на подс.
К., която след вестта за смъртта на К. заплаща допълнителна парична сума,
представляваща „награда“ за успешно приключилата работа.
Частният обвинител и граждански ищец К. сочи, че употребеният от подс. К. израз „да изчезне“ може да бъде тълкуван
единствено като желание за физическото му елиминиране, тъй като той винаги е
въоръжен и никой, включително лица от престъпния контингент в идентични
ситуации не би използвал директно думата „убийство“, а ги заместват с жаргонни изрази
като: „сгънат“, „покрит“ и пр. Отправя искане за постановяване на нова осъдителна
присъда.
Защитникът на подс. Д.К. приема, че
обвинението е изцяло недоказано, както от обективна, така и от субективна
страна. Излагат се съображения за липса на личен мотив подсъдимата да иска
убийството на К., а когато свидетелят с тайна самоличност с идентификационен №
1 е предложил колата на К. да бъде взривена, подсъдимата ясно е изразила
несъгласието си. Приема се, че от обективна страна, по делото не съществува
нито едно доказателство за обективирана воля от
страна на подсъдимата за убийството на К.. Догадките и предположенията в тази
насока се приемат като недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда.
Приема се, че макар престъплението по чл. 117 от НК да е формално и за
осъществяването му да не се изисква формиране на воля за убийство от страна на
подбужданото лице, в нито един момент животът на К. не е бил застрашен реално. В
заключение аргументира недоказаност на обвинението, за което подс. К.. е предадена на съд, поради което се отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимата К. заявява единствено, че се присъединява към
заявеното от защитника си и не излага собствена теза.
Софийският градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от кредитираните доказателствени материали, обсъдени макар
и недостатъчно убедително в мотивите на присъдата. Фактите и обстоятелствата,
установени и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, макар и недостатъчно аналитично, в крайна сметка са изследвани
правилно. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, които се нуждаят от известно прецизиране с цел
по-ясна и категорична аргументация на крайния извод на първия съд, който
съвпада и с този на въззивната инстанция. Предвид
гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.С.К.
е родена *** г. в гр. Стралджа, живее в Кралство Холандия, гр. Хага, ул. „*********ПК
*****, българка, гражданин на РБългария, неомъжена,
неосъждана, със средно образование, трудово заета, ЕГН **********.
В периода от
около 2002 г. до 2012 г. подсъдимата К. работила в 04 РУ СДВР. От работата си в
полицията подсъдимата се познавала със св. Н.К., също служител в 04 РУ СДВР. В
началото на познанството им отношенията им били добри, колегиални, като включително
подсъдимата К. станала повод за познанството на К. с нейна близка - В.Г., като
отношенията между частния обвинител и граждански ищец и Г. са развили в такива
от интимен характер. Връзката им продължила и през периода на 2006г., като на
31.03.2006г. се родил синът им - А.Н.Т..
Известен период
от време след раждането на детето отношенията на родителите се влошили, а малко
след фактическата им раздяла, усложняването в общуването им ескалирало до
такава степен, че били инициирани съдебни производства по реда на Закона за
защита от домашното насилие, както и за упражняване народителските
права над детето им. Утежняването в
отношенията им продължило и на неустановена по делото дата през 2013г. В.Г.превела
през границата на страната сина им А. Т. без знанието на баща му – св. Н.К..
Известно време след като узнал, че детето е изведено от РБългария,
св. К. научил, че В.Г.се е установила да живее с детето им в Кралство Холандия.
Междувременно
срещу подс. Д.К. започнала процедура за дисциплинарното
й уволнение, която приключила с издаване на Заповед №з-4415 от 29.03.2012г. на директора
на СДВР за дисциплинарното й уволнение като старши полицай в група „Охрана на
обществения ред” (по това време командирована в сектор „Престъпления по
пътищата”). Заповедта за дисциплинарното й уволнение била атакувана по съдебен
ред и потвърдена последователно с Решение № 5244 от 26.07.2013г. по адм. дело №
4835/2012г. описа на АССГ и Решение №7545 от 06.04.2014г. по адм. дело №
14652/2013г. по описа на ВАС. В процедурата по връчването на заповедта бил
ангажиран и пострадалия св. Н.К.. След прекратяването на служебното й
правоотношение с МВР подсъдимата Д.К. напуснала страната и заминала при В.Г., която
живеела със сина си и майка си в Холандия.
Съдебните
производства за родителските права над детето А. Т. продължили, като същите
били предоставени на бащата. За връщането на детето на територията на страната
били инициирани съдебни производства и в Кралство Холандия. С решение от
27.01.2015г. (л. 23, том VII от досъдебното производство) Окръжният съд в Хага
постановил връщането на малолетното дете А.Н.Т., роден на ***г., като майката
следвало да отведе детето обратно в България или да го предаде на бащата така,
че същия да го върне в РБългария. Същото обаче било
отменено с Решение на Апелативния съд в Хага от 18.03.2015г. (том VII, л. 35 от
досъдебното производство) и детето останало да живее с майка си на територията
на кралството.
Посочените
решения на холандските съдебни власти мотивирали св. Н.К. да инициира ново
исково производство пред Софийски градски съд относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето. Във връзка с образуваното съдебно
производство било насрочено съдебно заседание по делото, което трябвало да се
проведе на датата 05.11.2015г.
След като узнала
за образуваното ново съдебно производство във връзка с упражняването на
родителските права върху сина си, В.Г.била изключително притеснена. Искала на
всяка цена да запази детето при себе си и била силно обезпокоена с оглед
опасността синът й да й бъде отнет и да бъде предаден на баща му – пострадалия К..
Подсъдимата Д.К., като част от близкото обкръжение на В.Г., живееща в дома й,
била наясно за развитието в отношенията между св. Н.К. и В.Г., както и за
водените между тях съдебни производства в двете държави.
През пролетта на
2015 г. подс. Д.К. се запознала със защитения по
делото свидетел. След запознанството си, двамата поддържали да подържат връзка чрез
социални мрежи, други комуникатори, както и по телефона. При един от
разговорите със защитения свидетел подсъдимата споделила, че В.Г., в чийто дом
живеела, изпитвала сериозни притеснения заради бащата на детето й. Обяснено му
било още от какъв характер са проблемите с него, както и че били свързани с упражняването
на родителските права над детето им. При едно от последващите телефонни
обаждания, в разговора с подс. Д.К., защитеният
свидетел заявил, че познава лица от т. нар. „криминален контингент“, като
посочил още, че срещу възнаграждение разполага с възможност да окаже съдействие
на В.Г.за решаване на проблема й с пострадалия Н.К.. След като получила
съгласието на В.Г., подсъдимата К. предала на защитения свидетел с
идентификационен № 1, че Г. желае да бъде направено така, че К. да не се яви на
делото насрочено на 05.11.2015г. пред съдебния състав на Софийски градски съд.
Защитеният свидетел с идентификационен № 1 определил цена на „услугата“ в
размер на 25 000 лева. Сумата следвало да се заплати на два пъти - първата
половина преди изпълнението на поръчката, а втората половина след това. По това
време свидетелят продължил да осъществява комуникацията по телефона чрез
подсъдимата К., която предавала думите му на В.Г.във връзка с поставените от
защитения свидетел с идентификационен № 1 условия. Паричната сума била
предназначена за трети лица, които да направят невъзможно явяването на К. на заседанието
по делото, а част от парите свидетелят с тайна самоличност следвало да запази
за себе си като комисионна.
В изпълнение на намерението
да осуетят явяването на пострадалия Н.К. в с.з. по делото за упражняването на
родителските права пред СГС, на неустановена дата, преди 23.10.2015г. подс. Д.К. пристигнала в България с полет на България Еър.
На Терминал 2 на летище София я посрещнал защитения свидетел с идентификационен
№ 1. Двамата отишли с автомобила на защитения свидетел до кв. Лозенец, където
подсъдимата се срещнала със свидетеля Б.. Предала му парична сума, за да
организира превозването на багаж до Холандия. След това предала на защитения
свидетел с идентификационен № 1 сумата от 12 500 евро, които била получила от В.Г.за
изпълнение на постигнатата договорка. Записала му на хартиен лист адреса на местоработата
на св. К. - 04 РУ-СДВР, находящо се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „**********,
на „приемната”, където било работното му място - гр. София, ул. **********и на адреса,
на който К. ***. След като му предала адресите, на които пострадалият можел да
бъде намерен, подс. Д.К. и защитеният свидетел с
идентификационен № 1 ги обходили, за да може последният да има визуална
представа за точното местонахождение на местата, където К. може да бъде намерен.
За да има информация и за автомобила, който К. управлява, подсъдимата К. му
предала и малкия регистрационен талон с № ********* на лек автомобил марка
„Мерцедес” с peг. № **********на името на В.Е.К.,
ползван от К., който след раздялата му с В.Г.бил останал у нея. Предала му допълнително
и неголяма парична сума за обезпечаване на пътни разходи в страната.
Малко след
провеждането на срещата със защитения свидетел с идентификационен № 1,
подсъдимата К. се върнала в Холандия. Продължила да контактува с него.
Защитеният
свидетел с идентификационен № 1, който изначално не възнамерявал да навреди по
какъвто и да било начин на К., а искал единствено да се облагодетелства
финансово, подал известната му информация за подготвяни противоправни действия
против пострадалия Н.К. на органите на МВР. По получената в СДВР информация за
подготвяно убийство на пострадалия Н.К., било изготвено искане за прилагане, а
в последствие било дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни
средства /СРС/, включително „подслушване“. В периода от 23.10.2015г. до
31.10.2015г. подс. Д.К. участвала в разговори с лице
от мъжки пол, с цел реализацията на желанието на В.Г., за което К. съдействала,
св. К. да „изчезне“, тъй като предстояло делото за упражняване на родителските
права над детето им да се състои на 05.11.2015 г.
Така, в разговор
№ 1 от 23.10.2015г. жена от телефон с № 031622506052 се обадила на защитения
свидетел с идентификационен № 1, ползващ телефонен номер 0*********. Последният
попитал жената за предложение на вариант. Тя му обяснила за действия, свързани
с провеждането на изборите. Мъжът я запитал за избирателната секция, в която ще
бъде лицето, а жената отговорила, че ще попита своя колежка.
По същото верме чрез месинджър на
социалната мрежа Фейсбук (Facebook)
подс. К. узнала от св. М.М.,
че в изборния ден св. Н.К. ще бъде разпределен в района на 41 ОУ.
В последащ телефонен разговор мъжът предложил вариант, при
който ще стане много опасно, но бил най-сигурният, но краен вариант - с взрив
под седалката. Жената изразила съмнения „да, ами ако?“, след което попитала дали
лицето не си дава колата на другиго. Обсъдили, че подобен взрив би бил топ
новина, като посочила, че по-добрият вариант бил да изчезне. Мъжът изразил съмнения
за изпълнението на такъв вариант. Жената предложила вариант лицето да бъде изкарано
от дома му с телефонно обаждане под предлог паркирането на автомобила му и с
молба да премести колата си. Уточнила още, че лицето ще се прибере в неделя от
избори късно вечерта. След това били обсъдени отношенията на В.Г.и К., като жената
казала „да се махне тоя. Като изчезне й се решават всички проблеми“.
Същият ден бил
проведен и втори разговор /№2/, при който била обсъдена системата на
осигуряване на сигурността по време на изборите. Мъжът предложил да изпрати на
жената снимки, удостоверяващи изчезването на лицето, което предложение жената отклонила.
В проведения
разговор, обозначен в изготвения от протокол за ВДС с № 4 от 24.10.2015г.
двамата обсъждали какво може да се вземе от дома на К.. Мъжът запитал „нали
ключовете са в него? Те като го таковат ...“, след
това посочил „Ами нали ще го, като го оправиме,
телефоните да ги изчистим. Жената потвърдила, че ще разговаря с колежка, която
назовава като „М.“, „М.“, която също много го мразела
/К./. Преразказала разговор помежду им, при който й казала „Викам - тоя
трепането му е награда. Викам - моя политически приятел на коя секция е ...“. След
това повторила, пред защитения свидетел: „Казвам ти, на тоя трепането му е
награда.“
В разговор,
обозначен с № 6 от 29.10.2015г. мъжът се поинтересувал от автомобила,
управляван от К., като жената обяснила, че същият е на сестра му. Мъжът посочил
„Сега довечера направо ще го таковаме и-и, и тъй“.
В разговор,
обозначен с № 7 от същата дата мъжът запитал жената дали е разбрала какво било
станало сутринта в кв. „Лозенец“, като допълнил „Те не можали да го таковат“.
В разговор с № 8
от същата дата мъжът казал на жената, че човекът го нямало вече, а жената изразила
задоволството си от това. Мъжът посочил, че му взели един пръстен „Булгари“ и пистолет „Берета“. Обяснил,
че отишъл към ресторант „Кошарите“, спрял автомобила си, заключил го и те /не
уточнява колко и кои лица/ с електрошок /Тейзър/ го „таковали“ и го дръпнали в горичката от другата страна. В
същия разговор поискал сумата от 2 000 евро, като предложил да й изпрати на Вайбър снимки на пистолета, за което тя се съгласила.
В разговор,
обозначен с № 9 от 30.10.2015г. жената попитала мъжа за жертвата „той въобще
усети ли се?“, а мъжът е отговорил „Не! Те направо с електрошока го таковаха“, „Те после бяха го оправили вече“.
В разговор №10
от 30.10.2015г. мъжът посочил „Той сега няма близки хора. Тя, Веселина нали му
беше близка, трябва на годишнината да му направи паметник на гроба!“, на което жената
отговорила „Ще му направя!“.
В разговор,
обозначен с № 12 от 30.10.2015г. жената потвърдила, че на момента може да
изпрати триста, а когато й преведат /пари/ още двеста.
Междувременно с
цел провеждане на разследването и затвърждаване на убеждението у подс. Д.К., че акцията срещу К. е била успешна, той бил
отведен от органите на полицията в квартира, с неустановено по делото
местоположение, където частният обвинител и граждански ищец останал в
продължение на няколко седмици без да установява връзка с когото и да било от
близките си и без да се яви в с.з. по делото за упражняването на родителските
права над сина му А. Т..
С оглед
поисканата от защитения свидетел допълнителна парична сума, която обещал да
приспадне от комисионната си, В.Г.се съгласила, а подсъдимата К. изпрА. чрез „Уестърн Юнион” на защитения
свидетел с идентификационен № 1 на 30.10.2015г. с нареждане № MTCN: 784-
391-7156 сумата от 1 500 евро, както и на 31.10.2015г. с нареждане № MTCN:
226-557- 6039 сумата от 300 евро.
На 15.11.2019г.
подсъдимата К. била задържана от органите на МВР на Летище София, където спрямо
нея било проведено действие по разследването обиск, по време на който били иззети:
от портмоне в дамска чанта - 1 бр. касов бон от WESTERN UNION за сумата от 1
045, 00 евро, касаещ банков трансфер № ********** от подсъдимата за Ж.Н.С.; 1
бр. касов бон от WESTERN UNION касаещ банков трансфер №********** от
31.10.2015г. за сумата от 314, 00 евро от подсъдимата за Светлин А.; мобилен
телефон марка Самсунг, модел SM-№9005 с ИМЕИ
352991/06/864056/8 с батерия; СИМ карта с надпис VF- N4088M040 с номер
89314403017174759907; СИМ карта с надпис „Lebara” с
номер *********. По време на обиска за намерените вещи подсъдимата К. заявила,
което било отразено в протокола, че вещите са нейна собственост.
На 07.01.2016 г.
В.Г.Г., спрямо която било повдигнато обвинение по чл.
117, ал. 2 от НК по настоящото наказателно производство, починала, за което бил
съставен акт за смърт № 0027 от 07.01.2016г. На това основание наказателното
производство спрямо нея било прекратено.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателствени средства: обясненията на подс. Д.К.; показанията
на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен №1, св. Д.Г.Б., св. Н.Т.К.
(включително тези, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК,
находящи се л. 31, т. ІІ от досъдебното производство), св. М.В.Ж., св. М. Г. М.
(включително тези, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК,
находящи се л. 17, т. ІІ от досъдебното производство), св. Б. С. Н., св. И.Г.И.,
св. Д.М.Ч., св. Т.С.Х., св. Е.О.К.- Ц., К.Н.Г.; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол
за разпознаване на лица от 29.10.2015г. (находящ се л. 19, т. І от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 02.11.2015г. (л. 29, т. І от
досъдебното производство); справка от „Теленор
България” ЕАД изх. №18318/07.18.2015г. (л. 35, т. І от досъдебното
производство); намиращите се в том II от досъдебното производство: протокол за
обиск и изземване, ведно с разрешение на съдия при СРС от 15.11.2015г. с
определение от 10.11.2015г. по ЧНД №19291/2015г. по опис на СРС (л. 4 и л. 5,
т. ІІ от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от
19.11.2015г. (л. 26, т. ІІ от досъдебното производство); разпечатка за
изпратена сума от 300 евро, с изпращач подсъдимата К. и получател С.А.от
31.10.2015г. № MTCN: 226-557- 6039 (л. 28, т. ІІ от досъдебното производство);
разпечатка за изпратена сума от 1500 евро, с изпращач подсъдимата К. и
получател С.А.от 30.10.2015г. № MTCN: 784-391-7156 (л. 27, т. ІІ от досъдебното
производство), както и останалите събрани по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, в това число: хартиен лист с ръкописен текст със
син химикал, предаден от свидетел с тайна самоличност с идент.
№1 на 29.10.2015г. с протокола му за разпит (л. 12, т. ІV от досъдебното
производство); акт за смърт № 0027 от 07.01.2016г. на В.Г.Г.
(л. 16, т. V от досъдебното производство); превод на български език на решение
от 27.01.2015г. на Окръжен съд Хага (л. 23, т. VІІ от досъдебното
производство); решение на Апелативен съд Хага от 18.03.2015г. - (л. 35, т. VІІ
от досъдебното производство); справка за съдимост на подсъдимата Д.К., протоколи,
отразяващи изготвянето на веществено доказателствено средство /ВДС/
„звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство /СРС/ по искане
за използване на СРС и Разрешение за използване на СРС, по отношение на подс. Д.К.; способите
за доказване: заключение на съдебно почеркова
експертиза (л. 6, т. ІV от досъдебното производство) и заключение на техническа
експертиза (л. 5, т. VІ от досъдебното производство).
Възприетите от
първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства
като краен резултат не са допуснати логически грешки. Първата инстанция в
съответствие с изискуемия по закон минимум е мотивирала постановената от нея
присъда. Съдът, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз
основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. С цел по-голяма категоричност на съображенията, поради
които съдът се е доверил на едни и е отхвърлил възможността да постанови
съдебен акт, кредитирайки други доказателства, въззивната
инстанция намира за нужно да отбележи следното:
На първо място, настоящата
въззивна инстанция изтъква, че подобно на първия съд изцяло кредитира показанията на св. Д.Г.Б.,
св. Н.Т.К. (включително тези, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК, находящи се л. 31, т. ІІ от досъдебното производство), св. М.В.Ж., св.
М. Г. М. (включително тези, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК, находящи се л. 17, т. ІІ от досъдебното производство), св. Б. С. Н.,
св. И.Г.И., св. Д.М.Ч., св. Т.С.Х., св. Е.О.К.- Ц., К.Н.Г.. Част от тях разкриват
факти и обстоятелства, свързани с отношенията между пострадалия К., жената от
която е имал син –В.Г., и подс. Д.К., възпроизвеждат и
факти, относими към състоянието на пострадалия по
повод възприетата от него информация за планирането на убийството му, както и
съдържанието на комуникацията им с подсъдимата през инкриминирания период. От
своя страна поемните лица, участвали в действията по разследването - разпознаване
на лица и предмети и обиск и изземване от подсъдимата – свидетелите Т.Х., Д.Ч.,
И.И.и Б. Н. също добросъвестно възпроизвеждат
възприетата от тях по време на провеждането на тези действия на разследващите
органи обстоятелства. Всички те потвърждават участието си като поемни лица и разпознаването
от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 именно на пос. К., съответно намирането и респ. изземването на посочените
в протокола за обиск вещи и предмети.
При съобразяване
на показанията на разпитаните по делото в качеството им на свидетели поемни
лица, съдът прецени, че следва да кредитира като годно доказателствено средство
протокола за обиск и изземване от подс. Д.К., за
чието провеждане е било дадено разрешение от съдия при СРС, по реда на чл. 164,
ал. 1 от НПК, както и протокола за разпознаване на лица. От показанията на
свидетелите се установява, че протоколът за обиск и изземване от подс. Д.К. е годно писмено доказателствено средство по
смисъла на чл. 105, ал. 1 НПК. Процесуално-следствените действия по чл. 164 от НПК са били законосъобразно извършени. Този извод се основава на категоричните
показания на поемните лица Х. и Ч., които заявяват,
че действията по обиска и изземването на веществените доказателства са били
извършвани пред тях, в тяхно присъствие. Съгласно чл. 137 НПК поемните лица
имат правото да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и
закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола.
Следователно, присъствието на поемните лица при извършването на съответното
процесуално-следствено действие (в случая при извършването на обиска и
изземването) гарантира, от една страна, неговото законосъобразно извършване, а
от друга - достоверността на отразените в протокола обстоятелства. И двете
поемни лица са категорични, че са присъствали при обиска на подсъдимата, както
и при изземването на описаните в протокола вещи. Следователно, налага се
недвусмисленият извод, че двамата свидетели са възприели непосредствено
извършваните по време на претърсването и изземването действия от разследващите
органи. Оттук и с положените впоследствие подписи са удостоверили
достоверността на обстоятелствата, отразени в протокола.
По същия начин съдът
кредитира протокола за разпознаване на лица и предмети, като счита, че същия е
изготвен в съответствие с изискванията на НПК, като по време на самото
разпознаване не са допуснати съществени нарушения на процедурата-
разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица, като на свидетеля с
тайна самоличност са били предоставени за разпознаване по снимка четири лица.
Протоколът за разпознаване е подписан, както от разследващия полицай, така и от
поемните лица без нито една забележка или възражение, включително досежно
фрапантни разлики във външния вид на лицата, представени за разпознаване, както
и досежно отразеното в протокола дали и по какво свидетелят с тайна самоличност
е разпознал подс. Д.К.. Предвид всичко изложено съдът
прие, че протоколът за разпознаване е годно доказателствено средства по смисъла
на НПК и удостоверява отразените в него факти и обстоятелства.
Относно двете
обсъдени писмени доказателствени средства, достоверността на отразеното в тях не
се отрича и от подсъдимата и защитника й, поради което и съдът счита, че
по-нататъшното им обсъждане е ненужно.
Като се
съгласява с извода на първата инстанция, че показанията на изброените по-горе
свидетели не само не допринасят съществено за разкриване на обективната истина
по делото, но и не пораждат противоречия, доколкото без изключение са в пълен
унисон с останалия събран по делото доказателствен материал намира, че във
връзка с тях следва да бъде отбелязано единствено следното:
Като относими
към съществото на обвинението срещу подс. Д.К. и
настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. М.М. (включително и тези прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 НПК), Е.К., К.Г.
и М.Ж.. Тази група свидетели възпроизвежда известните им факти, свързани с
познанството си с пострадалия К., отношенията му с майката на детето му – В.Г.и
подс. Д.К.. Притесненията и страховете, които е имал
за това, че е следен и наблюдаван през инкриминирания период, както и
безследното му изчезване за период от
около месец преди отново да се появи с обяснението, че поради данни за
подготвяне на убийството му е бил изведен на охранявано място с цел запазване
на живота и здравето му. В тази част показанията на свидетелите М., К., Г. и ЖК.
се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства - най-вече показанията на пострадалия Н.К.,
който най-точно възпроизвежда собствените си преживявания непосредствено преди и
след инкриминирания период, както и отношенията, които е имал с майката на сина
си и подсъдимата, включително за личните си притеснения, свързани със следене
от неизвестни лица, мерките които е предприел с цел осигуряване на сигурността
си, причините поради които е бил отведен при пълна дискретност в охранявано
жилище и причините за това. Съдът се доверява и на твърденията на св. М. в
частта, в която разкрива интереса на подс. К. за това
къде ще изпълнява служебните си задължения пострадалия Н. К. в период, съвпадащ
с инкриминирания в обвинителния акт. Тази информация съвпада изцяло с
представената от М. разпечатка на съдържанието на комуникацията й чрез месинджър на
социалната мрежа Фейсбук, чието съдържание е потвръдено след предявяването й. По-нататък съдът кредитира
и показанията на св. Е.К., сочещи на подозренията, които К. е имал за това кой
би могъл да иска да му навреди, сочещи директно срещу В.Г.и подс.
Д.К., както и за поведението на Г. по време на делото за родителските права над
детето й от пострадалия К.. В първата част тези впечатления на К. се
потвърждават и от показанията на останалите свидетели и най-вече от тези на
самия К., който пред съда през собствената си призма развива тезата си за
възможен мотив на В.Г.и подсъдимата да му навредят. По отношение на поведението
на Г. в деня на с.з., на което К. не се е явил поради извеждането му в
охранявано жилище, съдът макар да се доверява на възприятията на К., отчита, че
се касае за субективно преработване на информация, която е била емоционално
повлияна от изчезването на колегата им. Въпреки че ги възприема изцяло, съдът
отчете, че показанията на тази група свидетели, не може да установи по
категоричен начин каква е била точната уговорка между подсъдимата и свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1, както и ако е имало такава за
осъществяване на противоправни действия спрямо пострадалия Н.К., от кого именно
е изходила инициативата за извършването им, респ. осъществила ли е подс. Д.К. инкриминираните с обвинителния акт действия.
На следващо място съдът отбелязва, че кредитира
изцяло показанията на св. Н.К., пострадал от престъплението, за което подс. К. е предадена на съд (включително тези, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 НПК). Именно този свидетел в най-пълна степен е преживял
отношенията с подс. Д.К., нейната близка приятелка и
майка на детето му – В.Г., всички проблеми през които е преминал в желанието си
да отглежда сина си. Същият подробно, хронологично и в детайли възпроизвежда
възприетите от него обстоятелства, свързани с отношението на двете жени към
него, причините за това отношение, преживяванията му около извеждането на сина
му извън границите на страната без негово знание (въпреки отсъждането на
българските съдебни власти на родителските права върху детето в негова полза),
възприетата от него впоследствие информация (както и нейния източник) за това,
че подс. К. и Г. желаят да му навредят, включително
да го „ликвидират“, както и че за това е била платена сумата от 50 000
евро. Подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства са и твърденията му за това, че поради притеснения за
това, че е следен, е предприел действия за повишаване на сигурността на
жилището си, както и че със съдействието на органите на МВР, е бил изведен от
дома му и настанен в охранявано помещение с цел запазване на живота и здравето
му. Съдът приема, че св. Н.К. напълно добросъвестно излага информацията за
фактите, които са му станали известни във връзка със случая и поради
обстоятелството, че заявеното от него, както пред съда, така и пред органите на
досъдебното производство, се подкрепят изцяло от останалия събран по делото
доказателствен материал. На първо място твърдяната за отношенията му с подс. Д.К. и майката на детето му не се отрича от самата
подсъдима. В показанията си тя потвърждава влошените отношения между Г. и К.,
чийто генезис бил спорът за родителските права над детето им. Не се отрича, че
при заминаването си в Холандия се е настанила при Г., която живеела там с майка
си и детето й от св. Н.К., че за родителските права, се водел спор между
двамата родители, включително предстояло и съдебно заседание по дело за това
пред СГС. Ето защо съдът кредитира с доверие заявеното от св. Н.К. по време на
двата му разпита – пред съда и на фазата на досъдебното производство.
Независимо от достоверността на
възпроизведената от св. К. информация, съдът приема, че същата не може да
послужи като доказателство относно това кое лице, с каква цел е искал да му
навреди и парична сума в какъв размер е била платена за това. Това е така
доколкото за източник на тези данни св. К. сочи неустунавено
по делото лице с малко име „Билент“.
Добросъвестността на свидетелските показания на К. относно тези факти не може
да обоснове извод за вярност на заявеното пред него от лицето „Билент“. Какви са били подбудите на последния да предаде
информация с подобно съдържание пред пострадалия К. е невъзможно да бъде
проверено поради невъзможността да бъде разпитан. Съдът отчита и
обстоятелството, че по делото се съдържат данни (изводими отново от показанията
на св. К.) за близки отношения на лицето „Билент“ с В.Г.(поради
това и логично се допускат множество причини информацията, която е получил от
него К., да не се отличава с обективност), а твърдяната от него сума като цена
за поръчката да се „ликвидира“ пострадалия не съответства нито на заявената
като предадена от подс. Д.К., нито на тази посочена
като получена от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1. Ето защо
съдът приема, че неустановеното по делото лице „Билент“
е предоставил информация на св. Н.К. в рамките на сложни взаимоотношения с
другите лица замесени в спора за родителските права на детето А. Т.. Поради
последното е напълно възможно, естествено и логично да е предоставил на
пострадалия информация, която да е била повлияна от негови лични отношения и да
не се отличава с вярност. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че макар
това лице да е потвърдило близките си отношения с В.Г., като е заявил, че е
помогнал детето на пострадалия К. да бъде изведено от страната без знанието на
бащата, все пак е предоставял информация на пострадалия за детето и майка му
още от 2014 г. При това положение повече от логично е достоверността на
информацията, предоставена от лицето „Билент“ на св. К.
да бъде третирана с недоверие. Или, макар св. Н.К. вярно да пресъздава възприетия
от него разказ на лицето „Билент“, същият не може да
бъде безусловно възприет като достоверен относно това кои конкретно лица, с
каква уговорка са заплатили парична сума и на кого, тъй като е напълно възможно
по този начин лицето „Билент“ да е преследвал други
цели и да е бил повлиян от други обстоятелства с оглед данните, заявени отново
от него пред св. К. за сложността на взаимоотношенията му с В.Г.и подсъдимата,
включващи дори подозрения в измама с парични средства. Нещо повече независимо
от качеството на полицейски служител на св. Н.К., лицето „Билент“
изобщо не е бил длъжен да говори истината пред пострадалия, доколкото
споделената информация не е била депозирана в качеството му на свидетел, респ.
задължението да говори истината не е било скрепено със страх от наказателна
отговорност. Такава достоверност на разказа на лицето „Билент“
не може да бъде проверена от съда и чрез непосредствения му разпит и съпоставка
на показанията му с останалия приобщен по делото доказателствен материал.
Настоящата
инстанция намира, че следва да бъде отделено внимание на възраженията на държавното
и частното обвинение относно причините, поради които съдът приема, че не може
да постанови осъдителна присъда на база събрания по делото доказателствен
материал и най-вече основавайки я на показанията на свидетеля с тайна
самоличност с идентификационен № 1 поставяйки ги в основата на осъдителния
съдебен акт.
Практически най-съществена
роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно показанията
на свидетеля тайна самоличност с идентификационен № 1 и обясненията на подсъдимата.
Това е така доколкото това са единствените две лица, които са били най-точно
запознати с това чия е била инициативата за извършване на противоправни действия
спрямо пострадалия К., какво са включвали тези действия, дали именно в резултат
на въздействието на подс. К. у защитения свидетел е
било формирано решението да се навреди на пострадалия и по какъв именно начин е
следвало да стане това.
От показанията
на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1, дадени от същия, както
непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав, така и в хода на ДП и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, на първо място въззивният съд констатира, че е налице последователност в
изложеното от свидетеля по време на разпитите му, в които пресъздава по еднопосочен начин съществените факти
от хронологията на случилото се в периода от запознанството му с подс. Д.К. до решението му да информира органите на МВР за
лице предприело действия по подбуждане към убийство на пострадалия К.. Този
свидетел дава сведения за случилото се след
запознанството му с подсъдимата, броя на проведените между тях срещи, начините
на комуникация помежду им, моментът, в който му е било споделено за проблемите междуВ.Г. и бащата на детето й, както и желанието й той да „изчезне“,
за да не се яви на дело, свързано с упражняването на родителските права на датата
05.11.2015 г. Обсъжданите гласни доказателствени средства установяват и лицето,
с което е общувал по повод действията, които е трябвало да бъдат извършени с
цел обективното препятстване на К. да се яви на заседанието по делото, получените
от подс. Д.К. парични суми, цялостната логистична подкрепа,
която му е оказала за постигане на поставената цел (предоставяне на адресите на
местоработата на пострадалия, работното му място и дома му, обход на същите, включително
получаване на информация за ползвания от него автомобил и мястото, където ще се
намира К. в периода, в който е трябвало да „изчезне“), както и действията му
след датата, на която е било инсценирано „убийството“ на пострадалия. Относно
всички тези обстоятелства показанията на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1 се кредитират от съда. В обсъдените части информацията,
споделена от този свидетел намира съответствие не само в показанията на
останалите свидетели (най-вече тези на св. М.М.,
установяваща, че подс. Д.К. се е интересувала за конкретното
място, където ще се намира пострадалия именно в инкриминирания период),
писмените доказателства, установяващи част от паричните преводи и предоставянето
на информацията за адресите, на които може да бъде намерен пострадалия. Липсва
противоречие, а не се опровергава и от подсъдимата К., че тя е участвала във
водените разговори със свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 за
желанието на Г. пострадалият да „изчезне“, както и оказаното от нея съдействие
за реализацията на взетото решение.
Практически
обстоятелствата, за които е налице противоречие между показанията на свидетеля
с тайна самоличност с идентификационен № 1 и обясненията на подс.
Д.К. се свеждат два основни въпроса, които са съществени от гледна точка на съставомерността на деянието, за което подъсдимата
е предадена на съд. Първо, кое е
лицето, дало идеята за „отстраняване“ на св. Н.К. в периода непосредствено
преди с.з. по делото за упражняване на родителските права над сина му, и
проявило активност при реализацията й; и второ,
дали идеята за отстраняването на св. К. е включвала физическото му убийство.
При изследването
на тези два въпроса, до които в последна сметка се свеждат съществените противоречия
в доказателствения материал и които не намират разрешение в останалите гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът прие, че
не може да гради правните си изводи върху показанията на свидетеля с тайна
самоличност с идентификационен № 1, поради следните съображения.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че
подробен анализ на показанията на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1, не е бил извършен от първата инстанция, а те са
единствените, които подкрепят развитата от държавното и частното обвинение теза
за извършени от подс. Д.К. действия по подбуждане към
убийството на св. Н. К.. Детайлният им прочит мотивира настоящия съд да приеме,
че липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля с тайна
самоличност с идентификационен № 1, дадени в с.з. и приобщените по реда на чл.
281, ал. 1 НПК, с изключение на частта, в която установява, че именно подс. Д.К. в изпълнение на решението на близката й
приятелка В.Г.му е предложила и го е убеждавала да извърши (лично или чрез
други лица) убийството на св. Н.К.. В тази връзка съдът приема, че досежно
посочените обстоятелства показанията на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1 са изолирани, неустойчиви и вътрешнопротиворечиви.
За да достигне до този извод съдът обсъди заявеното от свидетеля с тайна
самоличност с идентификационен № 1 в двата си разпита пред съда – в хода на
съдебното следствие и тези, депозирани по реда на чл. 223, ал. 1 НПК, че именно
подсъдимата в съответствие с желанието на В.Г.е поискала от него да убие (да
ликвидира физически) св. Н.К.. Най-напред съдът приема, че такова желание е
видяно от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 след провеждане
на собствена тълкувателна дейност на поведението и използваните от К. изразни
средства. Това заключение съдът базира на проведена детайлна съпоставка на
показанията на този свидетел. В хронологически първият му проведен разпит пред
съдия на досъдебната фаза на наказателното производство свидетелят с тайна
самоличност с идентификационен № 1 сочи, че в разговор с подс.
Д.К., последната го е попитала дали има хора, които да свършат „нещо
по-сериозно“, да „очистят един“. Впоследствие след като комуникацията между
двамата продължила по телефона, свидетелят с № 1 й предложил като цена за
убийство – 10 000 евро, а като доплащане за да не бъде намерен трупът
посочил сумата от 5 000 лева. На това съобщение подс.
К. отговорила в телефонен разговор като потвърдила, че „работата е да изчезне
напълно“. Тези твърдения относно конкретното съдържание на поръчката от страна подс. К. се доразвиват от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1 в разпита му пред съда в хода на съдебното следствие, в
който сочи, че той е приел недвусмислено, че се е касаело за физическото
отстраняване на К.. Независимо от това признава, че подсъдимата не е използвала
думата „убийство“, а изразните средства „изчезне“ и „премахне“, които той
възприел с идентична смислова натовареност.
По-нататък при анализа на въпроса за
това дали подс. К. действително е убеждавала
свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 да осъществи убийството на
св. К. или се касае за негово субективно заключение за съдържанието на
намерението й, съдът отчете и обстоятелството, че в показанията си той
признава, че първоначално подсъдимата единствено е „загатнала“, че има проблем, поради което и по-нататъшните му изводи
за очаквания от него резултат е напълно възможно да се дължат именно на
неговата инициатива и активна роля в „решаването“ на проблема. Този извод съдът
базира и на съдържанието на информацията, получена от прилагане на СРС, в чиято
обективност съдът няма основание да съмнява и която е в съществено противоречие
с показанията на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1, дадени
пред първата инстанция. Така при разпита си този свидетел сочи, че заявил пред К.,
че вариантът поръчката да бъде изпълнена чрез използване на взрив се отхвърля
като неподходяща поради шума, който би предизвикал, поради което посочил пред
нея, че е по-добре К. просто да изчезне без никой да разбере. Обратно, от обективираното в протоколите за изготвените чрез
експлоатация на СРС веществени доказателствени средства се установява, че не
подсъдимата е увещавала свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 да
убие К., а тъкмо обратното. Нейното искане той да изчезне е било посрещнато с
контрапредложение за убийството му чрез взривяване, на което подсъдимата се е
противопоставила. В тази връзка дори й е било обяснено, че това е по-лесното
решение на въпроса с оглед обстоятелствата, свързани с личността на пострадалия.
На следващо място неубедителността на
депозираните от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 показания
произтича и от следните групи обстоятелства. Първо, в показанията си пред съда този свидетел не отрича, че към
инкриминирания период е бил финансово затруднен, поради което и макар никога да
не е имал намерение да извърши убийството на св. К. (или да съдейства за това),
е продължавал да иска различни суми пари от подс. К..,
което довело и до няколко допълнителни парични превода в негова полза. Тези
твърдения, които намират опора и в писмените доказателства по делото, а именно
документи за парични преводи, не се отричат и от подсъдимата. Именно те обаче
мотивират съда да приеме, че след като му е било „загатнато“ от подсъдимата, че В.Г.е имала проблеми с бащата на
детето й, е напълно възможно свидетелят да е видял в това възможност за
противоправно набавяне на имотна облага. Идеята за лесно и безпроблемно забогатяване,
която се потвърждава от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1,
закономерно поражда подозрение в това дали в стремежа си да постигне финансова
изгода и в преследване на измамливите си намерения именно той не е бил активната
страна в това да убеди подсъдимата, а чрез нея и Г., че физическото елиминиране
на св. К. е най-лесното и трайно решение на всички техни проблеми. Второ, критичността в оценката на
обсъжданите гласни доказателствени средства произтича и от обстоятелството, че
практически свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1 не е
разполагал с възможност да твърди друго освен, че е бил подбуждан към това да
извърши убийството на св. К., доколкото да заяви, че е участвал във формирането
на решението за това (а е твърде възможно и именно той, мотивиран от користни
цели да е убеждавал двете жени, че К. трябва да бъде убит) би означавало да
уличи себе си в съучастие в приготовление или извършване на убийство.
Последното от своя страна поради правата, които има на основание чл. 121 НПК,
го освобождава от задължението да говори истината, включително пред
разследващите органи и съда. Трето, остава
неясно кога и най-вече по какви причини свидетелят с тайна самоличност с
идентификационен № 1 е взел решение да разкрие известните му факти, засягащи
св. Н.К. на органите на МВР и дали това не е било продиктувано не толкова от
желанието му да помогне за запазването на живота и здравето на пострадалия, а
поради стремежа му да съхрани за себе си незаконно придобитата имотна облага,
получена в резултат на измамливите му действия спрямо подс.
К. и Г., възползвайки се от ситуацията, в която са се намирали двете жени,
негативните им чувства спрямо св. К. и проблемите, които са имали с него. Четвърто, невъзможността да се установи
точната мотивация на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 за
това по каква причина още преди изтичането на срока за изпълнение на
„поръчката“, за която му е било платено от Г. чрез подс.
Д.К., е съобщил за това на органите на СДВР, поражда съмнение и за това дали в
случая не се касае за осъществена провокация към престъпление. Този въпрос стои
и с оглед обстоятелството, че съображения за предоставяне на информацията
непосредствено преди края на срока за отстраняване на К. не могат да бъдат
изведени от опасения поради съществуваща на непосредствена заплаха за живота и
здравето му, тъй като по собствените му думи свидетелят не е имал намерение да
извършва каквито и да било противоправни действия срещу пострадалия.
Същевременно предаването на известната му информация на органите на МВР се е
състояло достатъчно късно, за да не може да бъде установено по обективен начин
(различен от възпроизведения от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1) кое е лицето, което с активни действия е мотивирало и каква
е била конкретната цел на мотивацията - все въпроси с решаващ характер за съставомерността на деянието, за което е обвинена подс. Д.К.. Пето, в
конкретния случай основните въпроси, свързани с това дали именно подс. Д.К. е била лицето, което съзнателно и целенасочено е
въздействало върху психиката на подбуждания, с цел формиране у последния на
решение да извърши убийство намират решение единствено в показанията на
свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1. Подкрепящи доказателства
наистина се съдържат по делото, но те установяват единствено факта, че подс. Д.К. е предоставила информация за това къде живее,
работи и какъв автомобил управлява св. Н.К., както и че е предавала и
превеждала различни парични суми в полза на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1. Тези обстоятелства не се отричат от самата подсъдима.
Въпросът обаче какво е било нейното отношение към смъртта на К. и дали тя е
била лицето, което чрез активни действия е мотивирало защитения свидетел, за да
вземе последният решение за извършване на конкретното престъпление, намира
отговор единствено в н.нар. тайни доказателства. Последните обаче не могат
обосноват постановяването на осъдителна присъда, доколкото осъждането не може
да почива само на тайни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетел с
тайна самоличност, предвид забраната в чл. 124 от НПК. Разпитът на свидетел с
тайна самоличност е изрично изключен като единствена доказателствена основа на
възможна осъдителна присъда по силата на чл. 124, вр. с чл. 141 от НПК. В
настоящия случай обвинението представя като доказателства и резултатите от
подслушване, което несъмнено представлява специални разузнавателни средства по
смисъла на закона. От последните обаче не се установява друго освен, че
подсъдимата Д.К. се е противопоставила на предложението, изхождащо от свидетеля
с тайна самоличност с идентификационен № 1 за взривяване на св. Н.К..
Същевременно и тези доказателствени средства не съставляват годна
доказателствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Това е така, тъй
като тази забрана цели недопускане някой да бъде осъден само въз основа на така
наречените тайни доказателства, които разследващите органи събират и представят
едностранно и които не могат да бъдат проверени при пълно разгръщане на принципите
на публичност и състезателност в наказателния процес.
На следващо място съдът кредитира
обясненията на подс. Д.К., тъй като същите не
противоречат на останалия събран по делото доказателстевн
материал с изключение на показанията на свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1, към които обаче съдът се отнася с недоверие по
съображения подробно изложени по-горе. Както
правилно първоинстанционният съд е отбелязал, обясненията на подсъдимата имат
двойствена природа – представляват, както гласно доказателствено средство, така
и основно средство за осъществяване на правото на защита. За да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимата, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства
или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними
празноти или обективно невъзможна версия. В обясненията си подсъдимата К.
излага подробни, логични и последователни твърдения относно запознанството си с
лице с имена С..А, последвалите телефонни разговори между тях, в които тя
споделила проблемите, които В.Г.имала с бащата на детето си, като квалифицирала
ситуацията като нетърпима, което станало причина лицето А. да предложи да
разреши проблема със св. К., като на изричния въпрос към Г. какво иска, тя
отговорила „да изчезне“, което било последвано от разговор за стойността на
тази „услуга“. Обясненията на подсъдимата относно познанството й с В.Г.,
заминаването й за Холандия, обстоятелството, че е свидетелствала по делата за
родителските права на детето на В.Г.и св. К., се подкрепят от показанията на
св. Д. Б., както и от тези на частния обвинител К. и не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно твърденията на
К., описващи срещата й с А., споделеното с него желание на Г. К. да „изчезне“, уговорената
цена за тази „услуга“, начинът и лицето, предало парите за осъществяването й,
се подкрепят от писмените доказателства в това число извлечения за преводи на
парични суми в размер на 1500 евро и 300 евро, включително намират опора и в показанията
на свидетеля
с тайна самоличност с идентификационен № 1, който разкрива идентично естество
на разговорите с подсъдимата, обстоятелството, че именно тя му е предавала
парите, които е следвало да обезпечат изпълнението на поетия ангажимент, както
и му е предоставила информация за адреса на св. К., местоработата му и
автомобила, който ползвал. Въззивният съд не приема за основателни застъпените в жалбата и
протеста доводи, че обясненията на подс. К. не следва
да бъдат кредитирани предвид факта, че същата в най-голяма степен е
заинтересована от изхода на делото. Подобно на първоинстанционния съд, въззивната съдебна инстанция не намира основания да приеме
разглежданите обяснения на подс. Д.К. изначало за
необективни и пристрастни. Въз основа на обясненията на подсъдимата, намерили подкрепа в различни
части в показанията на свидетеля Б., св. К., а и тези на свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1, проверяваният съд е гласувал доверие на обясненията
на подсъдимата и в частта, в която твърди, че нито тя, нито В.Г.са искали
убийството на св. К., а инициативата за разрешаване на проблема именно по този
начин е дошла от лицето, с което К. споделила за конфликта, който имат с
пострадалия. Настоящата инстанция разглежда обясненията на подсъдимата и в
светлината на обстоятелството, че в обсъжданите части те са в конфликт
единствено с показанията на свидетеля с тайна самоличност, чиято достоверност
не само не може да бъде проверена, но са налице и достатъчно данни за
третирането им с недоверие, които бяха развити подробно по-горе, поради което и
няма да бъдат преповтаряни тук. На тази основа, първоинстанционният съд се е
отнесъл с доверие към обясненията на подсъдимата и закономерно е градил правните
си изводи за липса на съставомерност в поведението й
по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение. Доколкото
обясненията на подсъдимата в частта, в която сочи, че Г. и тя са поискали
единствено К. да изчезне, за да не се яви в с.з. по делото за родителските
права над детето А. Т., а и изобщо да спре да бъде източник на проблеми за тях,
а инициативата за убийството му е дошла от лицето, с което е воден този разговор, не се оборват от други несъмнени доказателства и
доказателствени средства, съдът намира, че същите следва да се кредитират. При така
описаната последователност на събитията и тази съдебна инстанция се доверява на
обясненията на подсъдимата К., че не е въздействала върху психиката на свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1, за да вземе последният решение да
убие св. К., напротив
предадените от нея паричните средства и информация за местоживеенето,
местоработата и ползвания от К. автомобил е целяла улесняване на предложението
да бъде направено нужното, за да не се яви в с.з. по делото за родителските
права на сина си и най-общо да спре да създава проблеми на В.Г., без обаче да се
касае за мотивиране той да бъде убит, включително с поставяне на взривно
устройство в автомобила му (която идея е изхождала от свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1 и която подсъдимата не е възприела).
В
отговор на възраженията на повереника на частния обвинител и представителя на
СГП, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че обясненията на подсъдимата К.
не се оборват от показанията на свидетелите за това, защото от последните не се
установява в нито един момент тя да е искала от защитения свидетел убийството
на св. К., извод за такова мотивиране не се съдържат и в показанията на свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1, който сочи, че в разговор с него му е
било разказано за проблемите, които двете жени имат с К. и са поискали да
изчезне, което той възприел като поръчение за убийство, а от изготвените
протоколи за ВДС в резултат от експлоатация на СРС се установява, че
предложението автомобилът на св. К. да бъде взривен изхожда не от подсъдимата,
а от защитения свидетел, поради което съдебният състав
намира, че К. не би могла да е мотивирала другиго към убийството на К.. По
същия начин обстоятелството, че изразила задоволство при новината за изчезването на
пострадалия не би могло да се разглежда като индиция за осъществяване на деянието. Касае се за поведение
след заявеното от свидетеля
с тайна самоличност с идентификационен № 1 намерение да разреши проблема, чрез убийството
на К.. Въззивната инстанция подчертава,
че подсъдимият има право да навежда,
каквито и да е доводи, които да разколебават и оборват обвинителната теза, като
предвид тежестта на доказване в наказателния процес, не е длъжен да доказва, че
е невинен и е недопустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не може да
докаже възраженията си. В този смисъл подсъдимата К. е дала
обяснения, в които не само не е затаила, но категорично е посочила онова, което
са поискали с Г. и твърденията, които е изрекла. От друга страна, държавното и
частното обвинение не доказаха, че подс. К. е искала
именно убийството на пострадалия, както и че с тази цел е мотивирала свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1 да
го извърши. Обясненията на подсъдимата в тази им част освен, че не се оборват
от събраните по делото доказателствени материали, не съдържат вътрешно
противоречие или обективно невъзможни твърдения, поради което няма основание да
бъдат игнорирани или подценени. Същевременно, в обясненията й липсва
емоционално повлияване и тенденциозност в смисъл на силно желание за
оправдаване или самооневиняване. На плоскостта на
съвкупния доказателствен материал, въззивният съд не
намира основания да укори предходната инстанция за доверието, с което е
кредитирала обясненията на подсъдимата К., в обсъжданата им част.
На
следващо място, първостепенният
съд, съобразявайки се с правилата на доказателственото право правилно е приел,
че обясненията на подсъдимата намират подкрепа в протоколите от ВДС изготвени
чрез прилагане на СРС. Видно от съдържанието им се установява, че подс. К. в нито един момент не е обсъждала със свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1 убийството на св. К.. Тези веществени
доказателствени средства са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в
тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при разкриване на
фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в
доказателствената съвкупност. В разглеждания случай обективираното
в протоколите отношение на подс. К. към деянието
действително сочи на това, че тя е съпричастна към подготовката за
осъществяване на някакъв вид противоправни действия срещу пострадалия (включително
възможно противозаконно лишаване от свобода, отвличане). Противопоставя се
обаче на идеята на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 за
убийство на св. К.. В доказателствения процес е недопустимо тайните
доказателства да служат като самостоятелна основа за осъдителна присъда. Не
съществува обаче забрана за използването им въобще - липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като
средство за разкриване на първични доказателства и за проверка на първичните
доказателства. В разглеждания случай изготвените протоколи от ВДС са послужили
за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимата, които са източник
на първични по естеството си доказателства. Проверката на първичните
доказателства е една от допустимите хипотези за използване на тайните доказателства,
поради което те законосъобразно
са били интерпретирани от СРС като подкрепящи обясненията на подсъдимата К.. В
тази насока, районният съд логически вярно е отчел, че кореспонденцията между
разказа на подсъдимата К. през информацията, събрана чрез СРС и дадените от нея
впоследствие обяснения в хода на съдебното следствие е белег за истинността на
процесуалните й изявления за разговорите й със свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен № 1 и казаното от и на него.
Съобразно
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимата К. добросъвестно,
последователно и обективно пресъздава реално осъществилите се факти относно
основанията и източниците на субективната й увереност при водените разговори,
че цялостното й поведение е било насочено към това св. К. да не се яви в с.з.
за делото за родителските права над сина му от В.Г., което е следвало да се
проведе на 05.11.2015 г.
Практически твърдения за съпричастност
на подс. Д.К. към деянието, за което е предадена на
съд излага единствено свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1, на
когото се твърди, че подс. Д.К. е въздействала
психически, с цел той да вземе решение да извърши убийството на св. К..
Показанията на този свидетел се възприемат от съда като недостатъчно надеждни,
за да обосноват по безспорен и несъмнен начин твърдяната от СГП съпричастност
на подс. К.към престъплението, за което е ангажирана
наказателната й отговорност. В тази връзка съдът прецени следните групи
обстоятелства: от момента на узнаването за проблемите на двете жени с
пострадалия К., свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1 е бил
мотивиран от измамливи намерения с цел неправомерно набавяне на имотна облага;
по неизвестни причини не се е свързал с органите на МВР веднага след като му е
станало известно намерението на подсъдимата св. К. да бъде убит, което е
препятствало възможността действителното намерение на К. и Г. да бъде
установено с нужната степен на доказаност за
постановяване на осъдителна присъда за престъплението, за което подсъдимата е
предадена на съд; практически оказва се, че защитеният свидетел е съобщил за
престъпление, което макар да не е имал намерение да извърши, е съдействал при провеждането
на полицейската акция, представляваща инсценировка на убийство под претекст за
това, че животът му да бъде запазен (без в действителност да е имало каквато и
да било опасност за това) и в този смисъл е напълно възможно да е имал известен
стремеж към депозиране на показания, уличаващи наблюдаваните лица, включително подс. К.. Беше отчетено и обстоятелството, че този свидетел
не можа да посочи по какви причини е преценил, че подс.
К. е очаквала от него именно убийството на св. К., въпреки ясното му
възприятие, че от него е било поискано К. да изчезне и да не се яви в с.з. по
предстоящото дело за родителски права, още повече, че потвърждава, че през
цялото време е бил наясно, че подс. К. изразява
волята на В.Г., която е напълно нормално да бъде свързана именно с поредното съдебно
производство, свързано с упражняването на родителските права спрямо сина им. Изобщо
верността на разказа на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1, в
двата му разпита пред съдия по реда на чл. 223 НПК и в хода на съдебното
следствие, не може да бъде приета от съда безкритично. Напротив, касае се за
разказ на лице, което през цялото време е имало измамливи намерения с цел
противозаконно обогатяване, респ. Запазване на придобитата облага. Подобни
намерения, противно на същността на обвинението логично предполагат активно
поведение в процеса на формирането на идеята за това по какъв начин К. да
изчезне до съдебното заседание именно от страна на защитения свидетел. Свързаното
с това, а и с вече придобитата облага ясно осъзнаване на бъдещи неблагоприятни
последици за него, е напълно реално да са го мотивирали да съдейства на органите
на полицията, опитвайки се да насочи вниманието на правозащитните органи към други
лица без да държи достатъчна сметка за достоверността на твърденията си.
Тезата на държавното обвинение за съпричастност
на подс. Д.К. към инкриминираното деяние не може да
бъде изведена и от обстоятелството, че тя е била лицето предала на свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 1 паричните средства в изпълнение на
вече възложената задача, свързана с изчезването на св. К., както и от
обстоятелството, че е предоставила информация за местоработата, местоживеенето
и ползвания от пострадалия л.а. Касае се за косвени доказателства, от които
може да се изведе единствено заключение, че подс. К.
е съдействала в изпълнение на вече взето решение за това св. К. да изчезне за
да не се яви на заседанието по делото за родителските права. Последното не се
отрича от подсъдимата. Не може обаче от тези гласни доказателствени средства
или от писмените доказателства (за предоставени адреси и преведени парични
суми) да бъде изведена каквато и да било активна дейност от страна на подс. К. по такова въздействие върху психиката на свидетеля
с тайна самоличност с идентификационен № 1, че въз основа на него последният да
вземе решение за убийството на св. К..
Не на последно място не може да се
изведе каквото и да било заключение, че подс. К. е
съпричастна към инкриминираната с обвинителния акт дейност от съдържанието на
изготвените по делото по ВДС от заложените специални разузнавателни средства,
независимо, че не съществува съмнение чий е гласът в процесните
разговори. Това е така, тъй като от същите не може да бъде установено изобщо тя
да е мотивирала свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 да
предприеме скорошни действия по умъртвяването на пострадалия К., напротив видно
е че се е противопоставила на идеята автомобилът му да бъде взривен, като е предлагара други варианти за постигане на крайната цел –
неявяването му в с.з., което било насрочено за 05.11.2015 г..
Подобно на първата инстанция и
настоящият състав на СГС дава вяра на заключението на приложената по делото
съдебно техническа експертиза, като изготвена обосновано и от вещо лице,
притежаващо съответните специални знания. Вещото лице И.М.е изследвала иззетите
от подсъдимата с Протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия от
15.11.2015г. мобилен телефон и два броя СИМ карти. Изведени са последните
обаждания от телефона - изходящи, входящи и пропуснати повиквания, кратки
текстови съобщения — входящи и изходящи, като не се установява да е комуникирано е телефон с номер +*********, посочен от
пострадалия. Същото се отнася и за информацията, записана на СИМ картите.
Съдът кредитира изцяло и писмените
доказателства и докзателствени средства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
По отношение информацията, получена от
прилагане на СРС, съдът намира, че същата не подкрепя и не доказва повдигнатото
обвинение. В проведените от подс. Д.К. телефонни
разговори липсват доказателства в подкрепа на описаните в обвинителния акт
престъпни действия.
Въз основа на описаната установена
фактическа обстановка, въззивният съд намира за
правилни изводите на районния съд от правна страна, че подсъдимата от обективна
и субективна страна не е осъществила състава на престъпление по чл. 117, ал. 2,
вр. ал. 1 НК.
От обективна страна по делото не се
установи подсъдимата в инкриминирания период да е извършила действия, с които
да е подбуждала свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 към убийството
на св. Н.К.. От събрания доказателствен материал се установява единствено, че в
посочения период в разговор с него са били обсъдени проблемите на нейна близка
– В.Г., които имала с бащата на детето й – св. Н.К.. В хода на разговора е станало
ясно, че свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1 срещу заплащане
може да съдейства за изчезването на пострадалия с оглед неговото неявяване в
с.з. по делото за родителските права над детето, за което подс.
К. му е предала поисканата парична сума, дадена й преди това от Г.. Предоставила
му информация за адресите, на които К. може да бъде намерен, както и за
управлявания от него автомобил, извършили и обход на местата. В проведен
телефонен разговор се противопоставила на идеята К. да бъде убит чрез
взривяване, била убеждавана, че това е най-лесно осъществимият план за
изчезването му, независимо от което се съгласила единствено пострадалият за
бъде третиран с електрошок. Впоследствие, когато й било съобщено, че К. е
изчезнал, изразила оценката си за него с думите: „Казвам ти, на тоя трепането
му е награда“. С оглед така установеното и макар впоследствие подсъдимата да се
е съгласила с потвърдения от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен №
1 факт на убийството на Карбавов, това не доказва
осъществяване на деянието още по-малко с изискуемия от закона пряк умисъл. От
използваните специални разузнавателни средства не се установява подсъдимата да
е давала инструкции, насочени към убийството на св. К.. Напротив, тя се е противопоставила
на предложения именно от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 1 вариант,
при който да бъде взривен автомобила му, с което да бъде умъртвен. Вместо това
е предложила да бъде извикан от апартамента му, без да уточнява последващите
действия, а мъжът в разговорите е заявил, че пострадалият е бил третиран с електрошок,
на което подсъдимата не се е противопоставила. Очевидно е, че и с това действие
е можело пострадалият да се приведе в състояние, при което да не се яви на
делото, без обаче да бъде убит. Или, и от тези действия не може по несъмнен
начин да се установи извършване на действия, насочени към мотивиране на
защитения свидетел конкретно към убийството на К.. Може да се изведе единствено
мотивиране към извършване на други противозаконни действия, различни от
умъртвяването му, с което да се препятства физически явяването на К. по делото
за родителските права, което е било и водещият мотив за извършване на деянието.
Нито едно от така установените действия
на подс. К. не
представлява подбуждане към убийство и не е съставомерно
по Наказателния кодекс. По делото има данни за целенасочено подпомагане към извършване
на друго противоправно действие, с което да се препятства физически явяването
на К. по делото, което обаче доколкото не се е осъществило, препятства наказването
на евентуалните съучастници.
С оглед липсата на съставомерни
обективни признаци на деянието, за което подсъдимата е предадена на съд, е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на престъплението по чл. 117,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че правилно подс.
К. е била призната за невинна по повдигнатото обвинение. На практика в
подадения протест от представителя на СРП и жалбата на частния обвинител не съдържат
конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, а единствено е
посочено, че по делото са събрани достатъчно доказателства за виновността на К..
Както беше посочено по-горе, в производството не са събрани доказателства, от
които да се установява, че подсъдимата е извършила действия, с които е
подбуждала свидетеля с тайна самоличност към престъпление по чл. 116, ал. 1 НК,
поради което този довод в жалбата и протеста е изцяло неоснователен.
След извършена цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда и при изследване на доводите и
възраженията, изложени в подадения протест и жалба срещу нея, въззивната инстанция констатира, че няма основание за
изменението или отмяната й, поради което същата следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.11.2019 г. СРС, НО,
109 състав по НОХД № 12230 от 2018 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.