Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
гр.Кюстендил,
19.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
дванадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Росица С.с участието на прокурора Ангел Байрактарски
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 241
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ НПК-
“Въззивно производство”.
С присъда № 8 от 14.02.2019 г. на Кюстендилския районен съд Л.Б.Б. е признат
за невиновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК- затова, че
15.08.2017 година в гр. кюстендил, ул. „Гео милев“, пред имот №11 и в двора на
същия имот 1се е заканил на Й.М.Н.с престъпления против личността му- с
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. На осн. чл.304 НПК подс.С.е оправдан по повдигнатото обвинение. Със същата
присъда ДнРС е признал подсъдимия Л.Б.Б. за виновен в това, че по същото време
и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, с което е извършил престъпление по чл. 325, ал.1 НК. На 54 от НК
на Б. е наложено наказание „пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.”задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, и 2.”задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, както и „обществено порицание”, което
да бъде изпълнено чрез прочитане на настоящата присъда по „Кабел Сат Запад” –
Кюстендил. Б. е осъден да заплати и разноските по делото.
И.И.- районен прокурор при
Кюстендилската районна прокуратура протестира посочената присъда в
оправдателната й част. В протеста се съдържат оплаквания за необоснованост на
присъдата и неправилна преценка на доказателствата по делото, като се твърди,
че не е извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени средства. Иска
се отмяна на същата и постановяване на нова, осъдителна присъда в атакуваната
част, както и налагане за престъплението
по чл.325 от НК на наказание лишаване от
свобода.
Присъдата се обжалва и от
адв. Др.М.- защитник на подс. Л.Б. в осъдителната й част за прeстъплението
по чл.325 НК. Развити са доводи за
недоказаност на повдигнатото обвинение. Твърди се, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна и следва да бъде отменена в тази й част и вместо
нея се постанови нова, с която подс. Б. бъде оправдан и по това обвинение. Иска
се потвърждаване на присъдата в оправдателната й наказателна част.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител поддържа протеста
и изразява становище, че присъдата
следва да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда в
частта по приложението на чл.144, ал.3 НК.
Защитникът на подс.С.Б.-
адв.Др. М. поддържа въззивната си жалба и пледира за потвърждаване на присъдата
в оправдателната й част и за отмяна на същата в осъдителната й наказателна
част, респ. за постановяване на оправдателна присъда в същата част.
Алтернативно се пледира за изменение на пприсъдата в частта на наложеното наказание за
престъплението по чл.325, ал.1 НК и
приложение на чл.78а от НК.
Подсъдимият Л.Б.Б. пред въззивния съд
твърди, че е невинен и иска да бъде
оправдан изцяло.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира
протеста и въззивната жалба за допустими, доколкото са предявени от надлежни
страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество,
протестът е неоснователен, а въззивната жалба се явява основателна в частта на
наложеното спрямо подс. Б. наказание, което налага същата да бъде изменена в частта на наказанието по чл. 325, ал.1 НК на осн.чл.337, ал.1, т.1 НПК
поради следните съображения:
Фактическата обстановка е
последователно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. От събрания от
КнРС материал по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подс. Л.Б.
живее на съпружески начала със св. С.в гр.Кюстендил,
на ул. ***. На 14.08.2017г. съседите им- сем. Н.стоварили баластра на пътното
платно, което принудило св.С.да ги помоли да я премахнат поради очаквана от нея
доставка на пералня машина. Съгласие не било постигнато, което наложило св.С.
да сигнализира Общинска охрана при Община Кюстендил. След тяхната намеса
баластрата била премахната от сем. Н.. По време на спора св.С.била наругана от
съседите, което по- късно споделила с подсъдимия.
Вечерта на 14.08.2017г.
подс. Л.Б. и свидетелите Н.С., Г. Г., Ю. Ч., Р. Л., както и Д.Б. /брат на подсъдимия/, се събрали в двора на обитаваното от Ю.Ч.жилище, находящо се в гр. Кюстендил, на ул.
***, за да се почерпят, тъй като през деня бил извършван ремонт в имота с
помощта на част от горепосочените свидетели. При събирането подс. Б. употребил
неустановено по делото количество алкохол и около 02,00 часа на 15.08.2017г.
решил да се прибере към дома си, намиращ се в непосредствена близост, но
трябвало да премине покрай къщата на семейство Н., където напречно на тесния
път и пешеходната зона от стълби бил
паркиран л.а.м.“Мерцедес“, собственост на св. Й. Н.. Това обстоятелство,
съчетано с по- ранния конфликт през деня
и значителното количество алкохол, мотивирало подс. Б. да нанесе удари с крака по
предната част на посочения автомобил. От ударите по
автомобила на същия били причинени щети - надрасквания на боята на
предния капак и била увредена емблема на същия.
Подс. Б. започнал на висок глас да
отправя обидни думи и закани, включително
думите „Ела долу да те убия" и „Й., излезни да те пребием, да те убием!". Виковете на подс. Б. и шума от включената аларма на автомобила събудили
Й. и С. Н.. Й. Н.се показал през прозореца и видял съседа си, видимо пиян, да
нанася удари по автомобила му и да отправя обидни думи и закани за саморазправа
към него с искане да излезе на улицата. Св. Й.Н.събудил баща си св. М. Н.и
двамата заедно излезли на улицата, като след тях вървяла и св. Н.. Свид. Й. Н.не
изпитвал никакъв страх от отправените закани за саморазправа от страна на
съседа си, тъй като видимо бил физически много по-силен от съседа си, преминал
бил курсове за обучение като командос, работел като охранител и добре познавал
физическите възможност на Б., който освен, че през процесната нощ видимо бил
много пиян и залитал /впоследствие и паднал/, също бил с доста по-слабо
телосложение от Й. Н..
Подс.Б.,
когато видял, че св. Й.Н.е на улицата при автомобила си, започнал да буйства и да
се държи агресивно, като отправил към Н.на висок глас обидни думи и закани. Насочил се към имота Й.Н., който се намирал в двора заедно със
съпругата си и баща си; отворил вратите и проникнал в двора. Спънал се и паднал на земята и от там започнал да хвърля
от намиращите се в двора керемиди към
св.Н.и съпругата му, без да успее да ги удари. На място дошъл и събуденият
от виковете, разнасящи се по улицата св. Б. Ц., който живеел в близост до
случващото се /служител на ОД на МВР Кюстендил/. Той, заедно със св. Ч., хванали и успокоили подс. Б., който вследствие на употребата на
алкохола, разразилия се конфликт и сърдечното си заболяване започна да се
чувства зле и да му прилошава. Двамата
свидетели го извели от двора на семейство Н., съпроводили го до дома му, където дошъл екип на ЦСМП Кюстендил и
автопатрул на РУМВР Кюстендил. Подс. Б. бил транспортиран за оказване на медицинска помощ до МБАЛ „Д-р Никола ВасИ." АД гр. Кюстендил и след
оказване на такава бил освободен.
Подс.Б. впоследствие след случилото се, отишъл при съседа си св.Й.Н., извинил му
се за поведението си и му предоставил сумата от 300 лева за репариране на
щетите по автомобила му.
Посочената фактическа обстановка се приема от въззивния съд въз основа
на показанията
на всички разпитани по делото лица- подс. Б., свидетелите Г., Й., Р., Й., Ч.,
Й.Н., М.Н., Н., Г.Г., Р.Л., Н.С., Б.Ц., от проведените очни ставки между св. Ч.
и Й.Н., между св. Ч. и Н.; между св. Й.Н.и Г.Г.; между св. Ц. и Й.Н.; между св.
Ц.и св.Св.Н.. Първостепенният съд е приобщил по
надлежния процесуален ред /чл. 281, ал.5, вр. ал.1 т.2 НПК показанията на св. Г.,
Ч., С., Ц., дадени пред орган на ДП, както и по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК показанията й, дадени
пред друг съдебен състав на ДнРС/. КнРС е
обсъдил и обясненията на подс. Б., като им е обърнал дължимото внимание,
съобразявайки се с двоякия им характер- като на годно доказателствено средство
по см. на чл.115 НПК от една страна, а от друга- като израз на защитна позиция.
След подробно обсъждане на доказателствения материал КнРС е направил обоснован
извод относно еднопосочност на същия; същевременно не му е убягнало от
вниманието наличието на противоречие единствено в частта на заявеното от св.Й.Н.и
Св.Н., че по време на спора подс. Б. е направил неуспешен опит
за нанасяне на телесна повреда с брадва по отношение на Й.Н.. Въз основа на
проведените очни ставки и при съпоставката с показанията на св. М.Н./баща на
пострадалия св. Й.Н.и на св.Б.Ц./ КнРС е
направил мотивиран извод за недоказаност
на твърдението им за наличие на брадва и
за опит за нанасяне на телесна повреда.
В този аспект КнРС правилно не е дал вяра на показанията на Й. и С.Н.в
тази им част, тъй като същите не само не кореспондират с показанията на
свидетелите, за които има данни, че в по-близки отношения с подсъдимия, а не се
подкрепят от показанията на очевидеца
св. М.Н.и независимия св. Б.Ц..
В този аспект КнРС, след
като е провел прецизно съдебно следствие,
е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107,
ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на страните с всички
доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал стриктно са
спазени процесуалните правила и ясно е
заявено на каква част от него се дава
вяра, в коя част и защо. КнРС е
дал и обоснован отговор на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си
убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни
доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените
в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно липсата на виновно извършено
от подсъдимия деяние по чл.144, ал.3 НК.
Същевременно КнОС, в светлината на изложените в протеста доводи за
доказаност на това деяние, следва да се
подчертае следното: За да се осъществен
фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК, е необходимо да е налице изпълнителното
деяние, което се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.
Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност
деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможност за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
КнОС приема въз основа на
анализ на доказателствения материал, че не е изпълнен фактическия състав на
чл.144, ал.3 НК и допълва мотивите на КнРС
в следния смисъл: Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до
извода, че на процесната дата между подс.Б. и пострадалия Й.Н.е имало скандал,
свидетели на който са станали множество лица, в това число и техни съседи,
инспириран в значителна степен от конфликта през деня между съпругата на
подсъдимия и семейство Н., начина на паркиране на автомобила на последните и
употребеното количество алкохол от страна на подсъдимия. Несъмнено извършените
от под.Б. действия, отправени закани и обиди имат хулигански характер, но
заканите за убийство не са възбудили основателен страх от осъщестяването им. На
първо място следва да се отбележи, че от доказателствения материал не се
установи наличието на секира, държана от подс. Б., доколкото за такава
свидетелсдтват единствено сем. Н., чиито показания бяха отхвърлени като
недостоверни в тази им част. На второ място- действително подс. Б. е хвърлял
керемиди по семейство Н., но степента на алкохолно опияние е била такава, че
същият е паднал, респ. действията му обективно не биха могли да доведат до
изпълнение на заканите. Те, с оглед на неговото местонахождение, не сочат
на действително намерение за
осъществяването й, а са отдушник на
натрупаното през деня психическо и физическо изтощение. Отделно от това-
начина на отправянето й /първоначално – от улицата, думите „…излезни да те пребием, да те убием“,
присъствието на други лица/, е бил израз за
изливане на чувствата от събитията
през деня. Тя не е била отправена с цел
да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и
да ги промени, като предизвика страх от осъществяването им, а следва да се
третира като силен изблик на недоволство. И на последно, но не без
значение място- много показателна е реакцията на пострадалия Й.Н.- същият е
слязъл, за да предотврати повредите по автомобила си и изрично сочи, че не се е
уплашил от подсъдимия- както поради физическото си превъзходство, така и поради
знанието му за влошеното здравословно състояние на подсъдимия, така и с оглед
поведението на самия подсъдим, чието алкохолно опияние е било значително и
същият е падал на земята. В този аспект заканите не са могли да предизвикат
обективно страх от осъществяването им с оглед времето и начина на отправянето
й- от съсед, с който са били до този
момент в добри отношения, който е явно пиян и около който се намират и други
лица. В този аспект поведението на под. Б.
е било такова, че обективно не е било годно да предизвика реален страх
от осъществяване на заканата за убийство и несъмнено не сочи заплахата да е възприета
реално от пострадалия и да е възбудила основателен страх от осъществяването й.
Ето защо КнОС счита, че
извода на КнРС за липса на осъщественост
от страна на подс. Б. деяние по чл.144, ал.3 НК вр.ал.1 НК, за законосъобразен
и обоснован. Затова и по горепосочените съображения присъдата на КнРС следва да
се потвърди в оправдателната й част по
чл.144, ал.3 НК като правилна и обоснована.
Законосъобразни са и
изводите на КнРС за осъществяване от обективна и
субективна страна на състава на престъпление по чл. 325, ал.1 НК. Същото е включено в глава X НК. За да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 325, ал.1 НК, следва да е налице от обективна страна осъществяване
на изпълнителното деяние чрез действие- „извършване на непристойни действия”,
представляващи грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Това деяние има оценъчен характер от страна на законодателя,
който сочи възможното разнообразие от действия, стига същите да са непристойни.
Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на
възприетия морал. В настоящия случай според въззивния съдебен състав несъмнено осъществените от Б. действия имат именно такъв неприличен и безсрамен характер. Отправянето на
закани към личността на св. Й.Н., нанасянето на вреди върху автомобила му,
събуждането на целия квартал и смущаването на спокойствието на гражданите,
навлизането в чужд имот, и всичко това в присъствие на съседи и други лица,
виковете, крясъците, безспорно са хулигански. Тези действия
имат безпардонен и безсрамен характер и са довели до чувство на възмущение сред хората,
събудени от виковете на Б., семейство Н.и гостите на самия подсъдим.
Непристойните действия по чл.325, ал.1 НК следва кумулативно да притежават два признака- да представляват грубо
нарушаване на обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. В този аспект поведението на
подсъдимия представлява
брутална демонстрация против установения обществен ред. Това му поведение има провокативен характер, доколкото подсъдимият е
започнал конфликта; същевременно то има и преднамерено демонстративен характер,
доколкото същият освен че е нанесъл вреди по автомобила, е продължил с това си
поведение- буйствал, хвърлял керемиди, крещял, демонстрирал безнаказаност,
пренебрежение и съзнание, че стои над
установения обществен ред. Да се приемат
тези действия срещу присъствуващите лица като приемливи е изцяло несъстоятелно.
В Постановление №2/29.06.1974г. на Пленума на ВС
на РБългария изрично е посочено, че
хулиганските действия могат да бъдат обособени
в няколко групи, както следва: такива на обществени места, свързани с посегателство на интересите
върху много хора; такива, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на
обида или телесна повреда; действия против морала; такива, свързани с повреда или унищожаване на
имущество; действия, създаващи тревожна обстановка
в предприятия и пр. В настоящия случай КнОС квалифицира поведението на подсъдимия като
хулигански действия, свързани с нанасяне на обиди и насилие /спрямо личността и имуществото на семейство Н./ и като такива на обществени
места /изразяващи се в крясъци, викове, хвърляне на керемиди, отправяне на закани, демонстрация на безнаказаност
пред събралото се хора в района/. В този аспект КнОС не споделя доводите на
защитата, че мотива на Б. е бил резултат
от между съседска свада и да се приеме със снизхождение същото като проява на
махленска свада, е недопустимо. Съдържанието
на неговите действия е от такова естество, че не може в никакъв случай да се приеме, че мотивът му е бил личен, нито пък че това
поведение е нормално в ежедневните човешки взаимоотношения.
Изложените в присъдата на КнРС доводи относно субективната страна на деянието- за наличието на пряк
умисъл са правилни, изцяло се
споделят от въззивния съд и не се налага да се преповтарят.
В
заключение извода, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по
чл.325, ал.1 НК и не е осъществил състава на повдигнатото обвинение
по чл. 144, ал.3 НК е правилен.
При определяне на неговия
вид и размера на наказанието следва да се
съобразят всички обстоятелства, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на
деянието правилно е отчетена като висока,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с обществения ред
и спокойствие. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид
чистото му съдебно минало.
Същевременно съдът неправилно е определил вида на наложеното накаазание, като е
определил такова по втората алтелнатива на
чл.325, ал.1 НК- а именно „пробация“. КнРС не е отчел, че подс. Б. към
датата на деянието е бил неосъждан /настъпила е реабилитация по чл.86 НК/ и
настъпилите от престъплението имуществени вреди са възстановени. В този аспект
по отношение на същия са налице условията
на чл. 78А от НК- за умишленото
престъпление по чл. 325, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до 2 години или пробация, същият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ, раздел IV от
НК и от деянието не се причинени имуществени вреди. С оглед наличието на
предпоставките, визирани в тази разпоредба, същата следва да
бъде приложена, като подс. Б. се освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Размерът на глобата съдът определи в
минимален размер, като се съобрази с
имущественото състояние на подсъдимия /че е пенсионер/.
По тези съображения и на
осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.3 НПК, вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда № 8 от 14.02.2019 г., постановена
от Кюстендилския районен съд по НОХД № 767/ 2018 г. по описа на същия съд в частта, в която КнРС е наложил на подс. Л.Б.Б.
наказание „пробация“, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1.”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6
месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично, и 2.”задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца, както и „обществено
порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на настоящата присъда по
„Кабел Сат Запад” – Кюстендил и вместо него постановява:
На осн. чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА подс. Л.Б.Б. от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА“ в полза на държавата в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалите й осъдителни и оправдателни части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.