№313
гр. Силистра,08.07.2020 г.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание
проведено на осми юли през
две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. ч. гр. д. № 242/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е
частна въззивна жалба от ЕТ Ружена Куртева с фирма „Ерма-90-Ружена Куртева“, ЕИК
*********, против определение
№1127/16.06.2020 г. по гр. дело № 473/2020 г. на Силистренски районен съд, с
което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от него исковата молба, по която е
образувано гр.д. № 473 по описа на СРС за 2020 г и е ПРЕКРАТЕНО производството
по гр.д. № 473 по описа на СРС за 2020 г. Жалбоподателката счита, че
определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде
отменено като недопустимо без да
сочи какви очаквания има относно съдебния акт, който да замени отмененото
определение.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателката и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 274 и сл. ГПК.
Настоящият въззивник е предявил пред районния съд искова молба срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, с искане ответникът да ѝ заплати сумата от 1000 лв., представляваща част от полагащото ѝ се обезщетение за вреди в размер на 70 000 лв., които са му нанесени с влизането в сила на съдебното решение по гр. дело № 1419/2017 г., с което съдът се произнесъл с решение, потвърдено от ОС – Силистра и ВКС, с което накърнил нейно материално право, като допуснал отказ от правосъдие. Претендира и разноски по делото.
Въпреки, че формално погледнато , между настоящото дело и гр. дело № 1419/2017 г. , и двете образувани в СсРС, няма покритие между предмета и страните, на практика се иска пререшаване на предходното дело и се очаква формиране на различни правни изводи върху същите факти и доказателства, които са били предмет на разглеждане. Такова преодоляване на силата на присъдено нещо и забраната за преразглеждане на един вече приключил съдебен спор извън способите за инстанционен контрол и отмяна, визирани по ГПК е недопустимо и районият съд изчерпателно се е спрял на съответните норми на Конституцията на РБългария, ЗСВ и Конвенцията за защита правата на човека. Обратното би означавало да се даде възможност на всички загубили в граждански спор страни да търсят удовлетворение от друг субект на правоотношенията чрез обезщетяване на вреди. Неслучайно, законодателят е предвидил възможност за такова обезщетяване, но само в изчерпателно изброени хипотези по ЗОДОВ и то в случай на незаконни действия на съдебни и административни органи, които са били отменени като такива, а не и при влезли в сила актове, какъвто е настоящия случай.
Твърдението, че в случая жалбоподателят е бил жертва на „отказ от правосъдие“ , очевидно не съответства на самото понятие. „Отказът от правосъдие“ е понятие, което включва нарушение на правото на справедлив процес, при което дадена юрисдикция отказва да се произнесе по спор, по какъвто обикновено го прави. За отказ от правосъдие се смята и извънредното забавяне на произнасянето на съда. В случая има изцяло разгърнато триистанционно производство с пълна процесуална възможност за въззивника като страна по гр. дело № 1419/2017 г. да се включи активно в процесуалните действия, да организира защитата си и да се възползва от триинстанционния контрол на съдебните актове. Именно допускането на възможността да се разгледа настоящото дело по същество би било нарушение на посочения от въззивника чл. 6 от ЕКПЧ, регламентиращ правото на справедлив процес и би вкарало в безкрайна спирала от искове за вреди всяка изгубила делото страна. В тази връзка най – логично би било , ако хипотетично въззивникът спечели заведеното от него дело за вреди, ответникът по това дело да заведе ново дело срещу него за вреди с твърдения, че в иницирания предходен процес съдът е осъществил отказ от правосъдие, защото ответникът е загубил делото, което, очевидно, е абсурдно и обезсмисля функциите на правосъдието като средство за защита на правата и законните интереси на физическите и юридически лица.
Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е недопустима и е прекратил производството по делото. С оглед на гореизложеното следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
Водим от горното ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1127/16.06.2020 г. по гр. дело № 473/2020 г. на Силистренски районен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.