Р Е Ш Е Н И Е
28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 253 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на първи октомври 2 0 1 9 година
в публично заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 229 по описа на КнАС
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от „Д. и С..“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.С.С., чрез адв. М., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0338252/08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" и чл. 187 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – нощен клуб “М.“, находящ се в гр. С.Б., ул. „Г.“ № *, стопанисван и експлоатиран от „Д. и С..“ ООД, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“. Разпоредено е запечатването да се извърши на втория ден, считано от деня на връчването на заповедта, при задължително присъствие на представител на дружеството и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта и прилежащите му складове.
В писмена молба оспорващата страна поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени административният акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юк. Г. М. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на изчерпателно и задълбочено изложените в заповедта мотиви, като моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че на 29.03.2019 г. в 23:40 часа, при извършена контролна покупка от органите по приходите на обща стойност 23.50 лв., не е издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, модел „DAISY COMPACT S“, с ИН на ФУ DY 443820 и ФП № 36601856. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите и е заплатена в брой инспектор по приходите. След легитимацията на проверяващите от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН от 29.03.2019 г., от който е видно, че сумата от 23.50 лв. не е регистрирана на фискалното устройство, чрез издаване на фискална касова бележка. Реализираният оборот с Дневен финансов отчет № 1000080/29.03.2019 г. е 0 /нула/ лева.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0338252/29.03.2019 г. на търговски обект – нощен клуб “М.“, находящ се в гр. С.Б., ул. „Г.“ № * , стопанисван и експлоатиран от „Д. и С..“ ООД, от който е видно, че разчетената касова наличност на фискалното устройство е 0.00 лв., а фактическата наличност от 23.50 лв. не е отразена. ПИП е подписан без възражения.
Въз основа на констатациите от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0338252/08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" и чл. 187 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – нощен клуб “М.“, находящ се в гр. С.Б., ул. „Г.“ № *, стопанисван и експлоатиран от „Д. и С..“ ООД, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши на втория ден, считано от деня на връчването на заповедта, при задължително присъствие на представител на дружеството, и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта и прилежащите му складове.
В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че е съобразен целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Наблегнато е на факта, че в конкретния случай нарушителя отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния – недопускане вреда за фиска. В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Оспорената заповед касае нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, а именно дружеството -жалбоподател не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ЕКАФП/. Горното е установено при извършена контролна покупка на стойност 23.50 лв., платени в брой, преди легитимацията на проверяващите.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ- ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /лист 30 по делото/.
При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението -дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен състава на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, като следва да се подчертае, че обстоятелството, какъв е размерът на покупката - в конкретният случай 23.50 / двадесет и три лева и петдесет ст./, за която не е издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство, е неотносимо относно факта на нарушението. Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, недопускане на вреда за фиска. Т. е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Чл. 118 ал. 1 и ал. 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал. 1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4 (ал. 3).
Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
При така дадената правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното административно нарушение, осъществено от дружеството - жалбоподател.
Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.
Следователно дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, съответно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" от ЗДДС.
Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на втората принудителна административна мярка по чл. 187 ал. 1 от ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187 ал. 1 от ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т. е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 – следва да наложи и мярката по чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100.00 лв. на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. и С..“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от управителя С.С.С., чрез адв. М., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0338252/08.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" и чл. 187 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – нощен клуб “М.“, находящ се в гр. С.Б., ул. „Г.“ № *, стопанисван и експлоатиран от „Д. и С..“ ООД и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.
ОСЪЖДА „Д и С “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.С.С. да заплати на Националната агенция по приходите, с адрес: гр. София, бул. „Х. Б.“ № **, ет.*, сумата 100.00 /сто / лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: