Решение по дело №1265/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 520
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20224430201265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430201265 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от П. В. Р. с ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощника адв. А. Л. И. от *** против НП № 35-0000489 от 31.05.2022г.
на Директора на РД „АА“ гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя му било наложено
административно наказание за нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.2 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвПр – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление с подробна аргументация. В заключение се моли
съда за отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява. Процесуалният представител адв. А. И. от *** развива
съображения относно незаконосъобразността на процесното наказателно
постановление в депозирано писмено становище, като моли за отмяна на
същото.
1
Ответникът по жалбата – Директора на РД “Автомобилна
администрация”-Плевен, редовно призовани, не се представляват както и не
ангажират становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на
страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА

На 11.05.2022г. в гр. Плевен – Автогарата, била извършена проверка от
длъжностните лица Д. Н. К. и М. М. Х. при РД „Автомобилна администрация“
– гр. Плевен на автобус „Боева ФХД 127365“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя. При проверката е установено, че автобусът извършва
обществен превоз на пътници по редовна линия от гр. Русе – гр. Плевен – гр.
София с лиценз № ***, маршрутно разписание № 2250 и пътен лист
№401529. Посочено е, че същият попада в обхвата на Регламент 561/2006 на
ЕИО. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът не е
използвал карта на водача, когато управлява превозното средство, видно от
маршрутно разписание – час на тръгване от гр. Русе 14:00 часа и пристигане в
гр. Плевен 16:35 часа /2ч. и 35м. управление/, а от разпечатка от дигитален
тахограф от 11.05.2022г. управлението е 10 мин.
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение бл.№
321712 от 11.05.2022г. за констатираното нарушение по чл.34, §1, изр.1,
предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. в присъствието на жалбоподателя Р.,
като последният го подписал и в графата бележки и възражения не направил
такива. В срока по чл.44 от ЗАНН също не са направени възражения пред
АНО.
Въз основа на така съставения акт, АНО издал НП № 35-0000489 от
31.05.2022г. на Директора на РД „АА“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя
П. В. Р. било вменено нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент
/ЕС/ № 165/2014г., за което на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвП е било
2
наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Д. Н. К. и М. М. Х., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция
за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени
доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение
бланков № 321712 от 11.05.2022г. /л.11/ и издаденото въз основа на него НП
№ 35-0000489 от 31.05.2022г. на Директора на РД „АА“ гр. Плевен /л.10/;
разпечатка от дигитален тахограф от 11.05.2022г. /л.12/, пътен лист Серия А
№401529 /л.13-14/; заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на МТИТС.
Съобразно разпоредбата на чл.34, §1, изр.1 от Регламент /ЕС/ №
165/2014г.: „Водачите използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
изваждани преди края на дневния работен период, освен ако има специално
разрешение за това или това е необходимо за въвеждането на символа на
държавата след преминаване на граница. Тахографският лист или картата на
водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за
който са предназначени.”
В хода на проверката свидетелят Д. К. констатирал, че водачът не е
използвал карта на водача за деня, през който управлявал превозно средство,
считано от момента на поемането му, като е приел, че това е нарушение на
разпоредбата на чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент № 165/2014 година.
Съобразно разпоредбата на чл.93в, ал.2 от ЗАвП обаче, приета като
санкционна: „Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано
с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014
или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.”
Следуемо от горното и при съпоставяне на двете разпоредби съдът
установи съответствие между тях, довело според него до спазване на
процесуалните правила и на материалния закон. От словесното описание в акта
се установява, че на Р. е вменено нарушение за това, че управлява ППС, без да постави
дигиталната карта в тахографа. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и
свидетеля – „…без да е поставил картата в дигиталния тахограф. Това го установили
3
чрез изваждане на разпечатка от самия тахограф, на който нямало никакви данни за
време на управление, прекъсване и почивка на водача, за което му съставили акт. Ето
защо, съдът счита, че фактите по делото са подведени под правилната санкционна
норма. Несъмнено непоставянето на дигиталната карта на водача в дигиталния
тахограф влече след себе си и липсата на регистрирани записи от нея, но това не
означава, че е налице знак на равенство между двете изпълнителни деяния –
непоставянето на дигиталната карта в тахографа и непредставянето на дигиталната
карта и записите от нея при проверка от контролните органи. За непредставянето на
карта е предвидена друга административно-наказателна разпоредба и това е
разпоредбата на чл. 93в, ал. 17 т.2 от ЗАвП.
Съдът не споделя възраженията в депозираната жалба като съображенията са
следните: На първо място действително в обстоятелствените части на НП и АУАН не е
посочена категория и клас на процесното МПС съобразно чл.149 от ЗДвП, но видно
пак от НП и АУАН неколкократно е записано че МПС е „автобус“, следуемо от което с
налични повече от 9 места, същото следва да попадне в обхвата на визирания
Регламент. Обратното би било прекомерен формализъм. На следващо място описана е
и точната дата на извършване на нарушението изводимо от посоченото в
обстоятелствените части, а именно, че управлението с дигитална карта е било в
рамките на 10 минути преди проверката. На следващо място – видно от
обстоятелствените части на АУАН и НП ясно е описано самото административно
нарушение, правилно е подведено под съответна АНразпоредба, като правило е
определена и санкционната такава и категорично не е обвързано с неизправност на
тахографа. В показанията си и двамата свидетели посочиха начина на извършване на
нарушението и също не обвързаха същото с неизправност, обратното – бяха
категорични кога е поставена процесната карта и кога е следвало да се постави за да не
консумира ж-лят състав на нарушение.
Настоящия съдебен състав намира обаче че въпреки спазването на
процедурата по ЗАНН по съставяне на процесния АУАН и по издаване на
обжалваното НП, че визираното нарушение е следвало да бъде
квалифицирано като маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Безспорно е,
че същото – с оглед естеството му, не е израз на професионална
недобросъвестност на жалбоподателя и не е довело до настъпване на
вредоносни последици. Същевременно не са налице данни за други допуснати
нарушения на транспортното законодателство от страна на жалбоподателя.
Всички тези обстоятелства дават основание процесното нарушение да се
третира като такова с изключително ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗАвП. Съгласно
4
разпоредбата на чл.28 ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение,
ще му бъде наложено административно наказание.
Наказващият орган е следвало да съобрази изложените по-горе факти, тъй
като преценката, дали деянието е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, е
преценка за законосъобразност, която органът по силата на чл.53, ал.1 ЗАНН е
длъжен да извърши преди да се произнесе с НП. В случая е било достатъчно
жалбоподателят да бъде предупреден, че процесното деяние се явява
нарушение по посочената правна квалификация и да му бъде указано, че при
повторно такова нарушение, същото вече ще бъде санкционирано. Във връзка
с последното следва да се отбележи, че формалният характер на процесното
нарушение на жалбоподателя не изключва приложението на института на
чл.28 ЗАНН – в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, във връзка
с аналогичния институт на чл.9, ал.2 НК. Ако се приеме обратната теза (че
институтът на чл.28 ЗАНН е приложим само при резултатни деяния и при
липсата на реален общественоопасен резултат от тях), то би се стигнало до
едно абсурдно и абсолютно превратно тълкуване на волята на законодателя
(който не е предвидил ограничения/изключения за приложението на чл.28 от
ЗАНН при деяния, осъществяващи признаците на формални нарушения).
Като не е приложил института на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, АНО е
издал отново едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено
изцяло и на това основание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000489 от 31.05.2022г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П. В. Р. с ЕГН
********** от *** е наложено административно наказание за нарушение на
чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание
чл.93в, ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6