ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.418, ал.4 ГПК.
Предмет на подадената от Юробанк България АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260,
представлявано от законните си представители, чрез пълномощника му адв.
С.Г. З. - САК, частна жалба, е Разпореждане № 521/ 10.08.2021г. по гр.д. №
543/2021г. по описа на РС - Павликени, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отказал да постанови незабавно изпълнение и да
издаде изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК в полза на въззивния частен
жалбоподател, за парично вземане в размер от 43,20 лв. /четиридесет и три
лева и двадесет стотинки/, което вземане представлява сторени разходи за
уведомяване на длъжника по сключен с въззивника договор за потребителски
кредит № FL657547 от 11.10.2012г., за настъпване на предсрочната
изискуемост по същия.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на Разпореждане № 521/ 10.08.2021г. по
гр.д. № 543/2021г. по описа на РС - Павликени, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК. Излагат се и конкретни доводи, касаещи
съображенията, поради които първоинстанционния съд е отхвърлил
подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК и е отказал да издаде изпълнителен лист в полза на
въззивника.
По така изложените твърдения, съобразно с преценката на фактите и
обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
1
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 ГПК, а именно акт - разпореждане, за което
е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с
частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник
на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по
делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
На основание чл.418, ал.4 ГПК, в отклонение от общите правила, препис от
подадената частна жалба за връчване на насрещната страна не се изпраща.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен
акт - отменен като неправилен.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417, т.2 ГПК, с
което въззивният частен жалбоподател е поискал съдът да постанови
незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист в негова полза за
неизпълнено парично задължение, произтичащо от сключен между него и
В.Г. Д. с ЕГН **********, договор за потребителски кредит № FL657547 от
11.10.2012г., ведно със сторените разходи за уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Първоинстанционният съд е отказал да постанови незабавно изпълнение и
да издаде изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК, в частта за сторените
разноски за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост по кредита, като се е позовал на разпоредбите на чл. 146, ал.1 от
Закона за защита на потребителите, както и чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит и е приел, че това е неравноправна клауза и като
такава същата е нищожна, а претендираните разходи за уведомяване не се
дължат и по отношение на тях не следва да бъде постановено незабавно
изпълнение и да се издаде изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК.
Тези съображения по същество са неправилни. Действително на основание
разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК, когато се иска постановяване на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечения от
счетоводните книги на банка, следва да се приложи и документът, от който
произтича нейното вземане. Тази разпоредба е въведена в законодателството
именно, за да гарантира правата на икономически по- слабата страна по
кредитното правоотношение. Идентична разпоредба съществува и в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, т.к.
императивно въведено е задължението на съда, сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато вземането за което се иска
2
издаване на същата, произтича от договор, сключен с потребител, да следи
дали е налице неравноправна клауза. В настоящата хипотеза обаче на първо
място такава клауза /за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за потребителски кредит/ въобще не е уговаряна в
представения договор. Напротив, там е посочено / в чл.15, ал.5 от същия /, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично, при сбъдването на
посочените в договора предпоставки. Уговорено е по- нататък, в чл.20 от
договора, че всички уведомления и изявления по процесния договор следва да
се извършват в писмена форма. Тези обстоятелства не са достатъчни, за да се
обоснове, че в настоящата хипотеза въобще е налице уговорена между
страните изрична клауза за уведомяване при настъпване на предсрочната
изискуемост, още повече такава клауза да се счита за неравноправна и на това
основание да се приеме, че същата е нищожна и сторените в тази връзка
разноски, се явяват недължими. Наличието или липсата на уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост по никакъв начин не засяга правата на
потребителя - длъжник по договора за потребителски кредит, защото
предсрочната изискуемост настъпва така, както е уговорена между страните
по договора, а именно - автоматично, при осъществяване на определени
отново уговорени между страните, предпоставки. Уведомяването обаче има
значение за евентуалното реализиране на правата на кредитора в
производството по чл.422 ГПК /в този см. ТР 8/2017г. на ОСГТК/. След като
страните не са предвидили изрична клауза за уведомяване при настъпване на
предсрочна изискуемост, но кредиторът е положил дължимата грижа в
писмена форма да уведоми длъжника за настъпването й, следва сторените за
това разходи да бъдат възстановени. Последните не представляват действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, както погрешно е възприел
заповедния съд, а действия по събиране на дължимото при липса на
доброволно изпълнение от страна на длъжника по потребителския кредит.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така подаденото заявление за
постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист,
следва да бъде уважено и в частта досежно претендираните разноски за
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост по
договора за потребителски кредит в размер на 43,20 лв. /четиридесет и три
лева и двадесет стотинки/, като се издаде изпълнителен лист и за тази сума.
По отношение на искането на въззивния частен жалбоподател за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски - внесена
държавна такса за въззивно обжалване и за юрисконсултско възнаграждение,
настоящата съдебна инстанция намира, че в рамките на това производство
разноски не следва да се присъждат. Това е така, тъй като предмет на
производството по обжалване на отказа на съда да издаде заповед за
изпълнение е осъществената от първоинстанционния съд, дейност по
формална проверка на подаденото заявление по чл.417, т.2 ГПК, т.к.
отговорността за разноски по чл.78 ГПК, се разпределя в тежест на едната и/
или и на двете страни при предпоставките, изрично посочени в разпоредбата.
В настоящата хипотеза въззивният жалбоподател има правната възможност
да претендира сторените разноски по друг правен ред, ангажирайки
3
отговорността за имуществени вреди на съответния държавен орган /съд/.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Разпореждане № 521/ 10.08.2021г. по гр.д. №
543/2021г. по описа на РС - Павликени, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отказал да постанови незабавно изпълнение и да
издаде изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК в полза на въззивния частен
жалбоподател, за парично вземане в размер от 43,20 лв. /четиридесет и три
лева и двадесет стотинки/, което вземане представлява сторени разходи за
уведомяване на длъжника по сключен с въззивника договор за потребителски
кредит № FL657547 от 11.10.2012г., за настъпване на предсрочната
изискуемост по същия.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Юробанк България АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260,
представлявано от законните си представители, срещу длъжника по договор
за потребителски кредит № FL657547 от 11.10.2012г. - В. Г. Д. с ЕГН
**********, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
чл.417, т.2 ГПК, за парично вземане в размер от 43,20 лв. /четиридесет и
три лева и двадесет стотинки/, което вземане представлява сторени разходи
за уведомяване на длъжника по сключен с въззивника договор за
потребителски кредит № FL657547 от 11.10.2012г., за настъпване на
предсрочната изискуемост по същия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4