Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 07,10,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №10392 по описа за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 24,07,2020год.
по изп. д. №20208510401042, в частта, с
която ЧСИ е оставил без уважение възражение
на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното
постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за
взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело,
което към редакцията на НМРАВ е в размер на 100,00лв., но не и по чл.10, т.2 за
процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са
извършени от името и за сметка на
взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение
да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да
е налице неправилно изчисляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят –Е.В.Т., чрез
процесуален представител излага становище, с което сочи на неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Приетите от ЧСИ разноски са в размер
надхвърлящ с 48 лева минималните размери съгласно чл.10, т.1 и т.2 от НМВАВ,
поради което не са прекомерни.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Конкретизирано е таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ да е начислена върху
вземането по изпълнителен лист и адвокатско
възнаграждение и разноски на взискателя.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 24,07,2020год., с което ЧСИ се е произнесъл по
възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК от 22,07,2020г. Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в
изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.
1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Същата е основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя –Е.В.Т.
от 10,07,2020год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 536,01лв.
по ИЛ от 08,07,2020год. по гр.д.№42145/2019год., както и адв. възнаграждение в
размер на 312,00лв.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –100,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване
на договора за правна помощ и
съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от
500,01лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
1
от НМРАВ или в конкретната
хипотеза 20,00лв. /1/5 от 100,00лв./.
Видно от материалите по делото
взискателят е договорил адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Тъй
като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство
на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10,
т.2 от НМРАВ, съдът намира да не се дължи, тъй като видно от удостовереното в
мотивите на ЧСИ в Постановление за
разноски от 24,07,2020год., въпреки, че не са налице данни по делото, в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил сумата по изпълнителния лист,
поради което осъществено съдействие
от страна на процесуалния представител
за реализиране вземането на кредитора не
е необходимо.
Ето защо и с оглед данни за регистрация
по ЗДДС дължимото адв. възнаграждение е общо 120,00лв. с ДДС по чл.10, т.1 от
НМРАВ.
Не се споделят твърденията в отговора на ЧЖ за определяне
на адв. възнаграждение съобразно
качествено изпълнение на възложената работа и стаж на упълномощения процесуален
представител. Този довод би бил основателен в хипотезата на заплатено от
страната адв. възнаграждение, но не и когато без разноски за взискателя
такива се възлагат на длъжника.
Съгласно т.26 от Тарифата за
таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума върху матеарилания интерес, както приложима в случая е б."б" от сочения текст/ при материален интерес от 100лв. До 1000,00лв. – 10,00лв. + 10 на сто за горницата над
100,00лв./ Неправилно пропорционалната такса начислена
от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и
адв.хонорар. Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя
върху събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата
върху сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул.
Адв.хонорар не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради
което макар и да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е
събрана сума по смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при
начисляване на таксата. В този смисъл несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4 към т.26
от ТТЗЧСИ сочеща, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси доколкото адв. възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на
база за изчисляване на таксата. Определената
такса съобразно т.26 е в размер на 53,61лв.
или с начислен 20% ДДС/10,72лв./ върху нея в общ
размер от 64,33лв.
Ето
защо постановлението за разноски в посочената част следва да бъде отменено и
определен размер на таксата по т.26 от Тарифата в размер на 64,33лв. Останалите такси по т.1, т.3 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ са правилно определени в общ размер от 54,00лв.
с ДДС.
Разноски в настоящото
производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№55293/11,08,2020год.
на „Т.С.“ЕАД постановление на ЧСИ М.П. от 24,07,2020год., постановено по
изп.д.№ №20208510401042 по описа на ЧСИ М.П., в частта, с която е оставено без уважение възражение за неправилно
начислена такса по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 64,33лв. с ДДС до начисления размер от 93,14лв.с ДДС,
както и в частта на прието адв.възнаграждение над 120,00лв. до 240,00лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. ЕАД за разноски като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.