№ 319
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600389 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) К. А. П. се явява лично и с адв. М. П.,
упълномощен от по-рано на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П.: Да се гледа делото днес.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият П.: Не възразявам този състав да гледа делото за
мярката ми за неотклонение.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат доказателствени
искания ще следва да се даде ход на делото по същество, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Моля да отмените определението на Пловдивския окръжен
съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение на подзащитния ми
и уважите жалбата ни. Мотивите ни за това са следните.
На първо място, не са налице всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от
НПК. Действително, той е привлечен за тежко престъпление в качеството
на обвиняем. Разбира се, ние няма какво да сторим, тъй като това е изцяло в
компетентността на прокуратурата и няма да го коментирам и да се спирам
на доказателствения материал по делото.
Според мен липсва каквато и да е вероятност доверителят ми да се
укрие. Константна е практиката, както на нашите национални съдилища,
така и на Европейския съд по правата на човека, че опасността да се укрие
следва да се извежда и от конкретни данни и доказателства по делото, т.е.
тя не трябва да е хипотетична, а за нея трябва да съществуват конкретни
доказателства. В случая по делото такива липсват. Не виждам в тази връзка
данни и доказателства по делото доверителят ми да има опасност да
извърши ново престъпление. Всичко споменато от мен до тук се подкрепя и
от неговата личността характеристика, която според мен е обсъдена в
недостатъчна степен от първоинстанционния съд. Както споменах и в
първата инстанция, той е женен, с две малолетни деца, трайно пребивава на
постоянния си адрес, трудово ангажиран е, управител е на фирма, която
упражнява реална дейност, разполага с имущество, което трайно го свързва
с пределите на РБ. Да не говорим, че прокуратурата разполага с едно доста
добро оръжие – по всяко едно време може да му наложи и забрана за
напускане пределите на РБ. Действително, както се спомена от
прокуратурата в първата инстанция, доверителят ми е осъждан. Не е
подложен на критичен анализ обаче факта, че няма никакви данни и
2
предходни осъждания, касаещи наркотични вещества. Неправилно според
мен също така първоинстанционният съд тълкува размера на предвиденото
наказание за конкретното деяние, като съдът го сочи като такъв от 3 до 12
години, при условие, че рамките на настоящето производство са дадени от
прокуратурата и всички следва да се съобразим единствено с тези рамки,
без да извеждаме хипотетични данни и доказателства, които биха били
налични на по-късен етап, т.е. в конкретния случай наказанието за
престъплението, за което е привлечен е от 2 до 8 г. лишаване от свобода по
смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК, а не от 3 до 12 години.
На следващо място, както спомена и прокуратурата, а прие и съда, че
финансовият размер на иззетия наркотик е около 64 000 лв. Никъде по
делото не са налични такива данни, не е изготвена такава експертна справка
и съответно според мен този довод не следва да се приема. Както всички
знаем, без да споменавам конкретна съдебна практика, за да се вземе най-
тежката мярка за неотклонение трябва да са налице доста критични
обстоятелства, които според мен липсват. Разбира се, съобразно целите на
мерките за неотклонение законодателят мъдро е предвидил достатъчно
други мерки за неотклонение, които биха били адекватни на този ранен етап
от производството. Адекватна би била мярка за неотклонение „домашен
арест“. Отново споменавам, че ще може да се грижи за двете си деца, които
и сега не знаят къде е той, за съпругата си, за бизнеса си, като ние
гарантираме, че той ще показва едно перфектно процесуално поведение по
делото. Затова моля да отмените първоинстанционното определение и
определите адекватната мярка за неотклонение в настоящия случай –
„домашен арест“.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият К. А. П.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.
Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата на обвиняемия П., с която се
иска по-лека мярка за неотклонение е неоснователна и моля да я оставите
без уважение. Съдът правилно и законосъобразно е преценил, че са налице
всички законови предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Безспорно той е привлечен като обвиняем за престъпление
3
по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, за което законът предвижда наказание от 2
до 8 години лишаване от свобода. Техническа грешка е допусната очевидно
от съда, като е посочил по-голям размер, но независимо от грешката,
престъплението предвижда наказание лишаване от свобода и е тежко по
смисъла на чл. 93 от НК. Безспорно е налице и обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като
обвиняем. Спор в тази насока не чух в пледоарията на колегата.
Оспорва се третата предпоставка налице ли е опасност да извърши
престъпление или да се укрие. По принцип считам, че законосъобразно и
правилно съдът е приел, че е налице опасност той да извърши друго
престъпление, която не е хипотетична, а реална, съгласно европейското и
българското законодателство. Този извод се прави въз основа на следните
факти - в две жилища, ползвани от обвиняемия и в лекия автомобил, който
е управлявал, в две населени места са намерени различни наркотични
вещества. От тук следва извода, че държането им не е за лична употреба, а
с цел разпространение. Освен това, в едно от жилищата му е намерена
електронна везна, което обосновава специалната цел на престъплението, за
което е привлечен като обвиняем. Не без значение е факта, че с влязла в
сила присъда преди малко повече от година и половина е бил признат за
виновен за 4 престъпления, за които му е определено едно общо наказание
от 1 година и половина лишаване от свобода, с три години изпитателен
срок. Очевидно деянието, за което сега е повдигнато обвинение, е
извършено в изпитателния срок на условната присъда, респ. при
осъдителна присъда ще следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 68 от
НК. Този факт беше подминат от защитника. Основно пледоарията се
съсредоточи, че няма опасност да се укрие. Съдът също е приел, че не е
налице опасност от укриване, а е налице опасност от извършване на
престъпление. Законодателят не е въвел изискване извършеното
престъпление да е от същия вид, така че фактът, че е осъждан за 4 други
престъпления, различни от държане на наркотични вещества, по никакъв
начин не налага извод, че това осъждане не следва да се коментира и да се
взема предвид от съда при преценката каква мярка за неотклонение следва
да му бъде взета. Безспорно, обвиняемият е женен, има две деца и е трудово
ангажиран. Тези обстоятелства очевидно не са му попречили да извърши
престъпленията, за които е признат за виновен и има влязла в сила присъда
4
и настоящето престъпление.
Считам, че е неоснователно искането да му бъде наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“, тъй като според константната практика на
Върховния съд тази мярка се налага, когато са налице някакви особени
обстоятелства при наличие на предпоставките като тежко семейно
положение или здравословно състояние, за които сега няма данни да са
налице. Затова моля, предвид всичко изложено, да потвърдите
определението на Пловдивски окръжен съд като правилно,
законосъобразно и мотивирано.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият К. А. П.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайното съвещание, обяви на страните съдебния си акт.
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – упълномощен защитник на обвиняемия, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно е становището на първостепенният съд, че са налице всички,
предвидени в чл.63 от НК кумулативно изискуеми предпоставки за вземане
спрямо К. П. на най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Спрямо него е повдигнато обвинение за умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Събрания в хода на разследването
доказателствен материал – протоколи за оглед на местопроизшествие и за
претърсване и изземване, надлежно одобрени от компетентен съд, наред с
ангажираните свидетелски показания и експертни справки, на този етап на
наказателното производство са напълно достатъчни да обосноват извод за
съпричастност на обвиняемия към престъплението, в извършване на което е
обвинен. В това производство не се изисква вината да е доказана по безспорен
5
и несъмнен начин, а само да е налице предположение, което да се обосновава
от събраните до момента доказателства и такова е налице. Наркотичните
вещества са намерени в недвижими имоти и в автомобил, собственост от П.,
наред с други вещи, обичайно ползвани за разфасоване и разпространение на
наркотични вещества – електронни везни и полиетиленови пликчета, налице
са показания на свидетели за това, че обвиняемият се е занимавал с
разпространението на наркотици. Впрочем, срещу изводът на окръжния съд
за наличие на обосновано предположение за авторството на деянието не се
излагат конкретни доводи и съображения в тази инстанция.
Оспорва се заключението на първата инстанция относно наличието на
опасностите от укриване или извършване на престъпление. Предвид
известния и постоянен адрес на П. и семейната му обвързаност с територията
на страната, опасност от укриване не може да се извлече от доказателствата
по делото. Но, съдебното минало на обвиняемия, обременено и показващо
устойчивост в извършването на престъпни деяния и факта, че в
изпитателният срок на предходното осъждане е осъществено настоящето
деяние говори красноречиво, че реална е опасността, ако свободното
предвижване на П. не се ограничи, последният да извърши престъпление.
Известна е и практиката на съда в гр. С., според която при първоначално
вземане на мярка за неотклонение високата обществена опасност на
инкриминираното деяние е законосъобразна предпоставка да се приеме, че
същата се отразява и на обществената опасност на личността на обвиняемия.
Механизмът и начина на извършване на престъплението са довод в подкрепа
на извода за наличие на опасност от извършване на престъпление от същия
вид, като не е за подценяване нито количеството инкриминирано наркотично
вещество, нито факта, че за три различни видове наркотици става дума.
Посочената опасност не може да се преодолее при вземане на по-лека мярка
за неотклонение, като предложената от защитата „Домашен арест“ е
приложима единствено по хуманни съображения – влошено здравословно
състояние на обвиняемия или негов близък, семейни причини, налагащи
изтърпяване на мярката за неотклонение в домашни условия и др. подобни.
Такива съображения не се навеждат от обвиняемия и защитника му, не се
откриват да са налични и в материалите по делото сочените обстоятелства.
Другите, предвидени в закона мерки за процесуална принуда – „Подписка“ и
„Парична гаранция“ се явяват несъответни на инкриминираното деяние и
6
неговата висока обществена опасност.
Поради казаното до тук, и този състав е на мнение, че единствената
мярка за неотклонение, която би постигнала целите по чл.57 от НПК е
„Задържане под стража“ и като е стигнал до идентичен извод окръжният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1175 от 23.09.2022 г.,
постановено по ЧНД № 1713/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо К. А.
П. – обвиняем по ДП № ***/**** г. на Отдел „К.п.“ при ОД на МВР - П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7