№ 168
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.05.2022г по гр.д. № 318/20211г Окръжен съд-Монтана, ГО, е
осъдил ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД да заплати на Г. С. Д. сумата от 55 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил предявения иск за
сумата до 80 000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
при ПТП, настъпило на 03.01.2017г по вина на водач , застрахован по договор за ЗЗГО
при ответника, на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца . Със същото решение съдът е осъдил на осн.
чл. 500,ал.1,т.1 и ал.2 от КЗ В. В. Б. да заплати на ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД
сумата от 26 000лв, частично претендирана, при условие, че застрахователят заплати
на Г. Д. присъдените по решението суми.
Решението на МОС е постановени при участието на трето лице- помагач на
ответника В. В. Б..
Решението на МОС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение за сумата от 20 000лв на Г. Д..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя
1
ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД в осъдителната част за сумата над 20 000лв , с
твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че МОС неправилно е приложил
материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен
чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените ,
претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че неправилно съдът не е съобразил
установеното съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на МОС в обжалваната част и да
отхвърли предявеният иск за сумата над 20 000лв.
Ищецът Г. Д. , представляван от адв. Д. е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.
На свой ред Г. Д. е депозирал насрещна въззивна жалба против решението на
МОС в отхвърлителната му част, с оплакване за неправилност. Поддържа, че
неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени
вреди е несправедливо и занижено.Моли решението на МОС да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде изцяло
уважен.
Третото лице помагач В. Б. не взема становище по жалбите.
В о.с.з. въззивникът ЗАД ”ДаллБогг: Живот и здраве”АД се представлява от юрк.
Ц., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по съображения,
изложени в нея. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80
от ГПК.
Въззивникът – ищец Г. Д. се явява и се представлява в о.с.з. от адв. Д., която
поддържа своята насрещна въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Посочва,че
ищецът е пострадал тежко при процесното ПТП и справедливият размер на неговото
обезщетение е в размер на предявения иск. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците , посочени във възивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, дължими се на ищеца от
ответника на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗАД ”ДаллБогг: Живот и здраве”АД е материалноправно легитимирано да
отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП настъпило на 03.01.2017г,
причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД и въпроса за наличието и
обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
По делото е приет препис от присъда по НОХД 75/2018г по описа на МОС , с
която В. В. Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г при управление на МПС
Волво е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Г. Д.-коремна травма,
изразяваща се в разкъсан черен дроб, минимален кръвоизлив в коремната кухина, което
му е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на
3
дясна ключица, като деянието е извършено в пияно състояние.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд на осн. чл.300 от ГПК обвързва
гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то
е противоправно.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Б. е било за
причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП
. Тъй като претърпените увреждания от пострадалия са част от състава на чл.343 и
чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС Б. е признат за виновн следва, че на
основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал. 2 от НПК установените в присъдата
увреждания на ищеца следва да се приемат за установени и в гражданския процес,
обезщетяващ вредите от същия деликт.
Отделно от посоченото за установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., който сочи,
че след ПТП ищецът е приет в болнично заведение в условията на спешност.
Извършено му е оперативно лечение на черен дроб. Има 9-дневен престой в
болничното заведение. Според вещото лице при ПТП ищецът е получил освен коремна
травма, засягаща черния дроб под формата на разкъсване и счупване на дясна ключица.
През целия възстановителен период, който според вещто лице е около три месеца,
ищецът е търпял болки и е имал затруднено движение. При извършен преглед вещото
лице е констатирало асиметрия във височината на лява и дясна раменни стави. На
горен десен крайник има белези от оперативна интервенция и данни за неправилно
заздравяване на счупената ключица. Според вещото лице функционирането на
крайника е ненапълно възстановено, като ограничено е отвеждането на раменната
става- повдигане на цяла ръка. Според вещото лице ищецът по-вероятно е бил с
поставен колан, като в противен случай травмите биха били по-сериозни.
Изслушаната САТЕ, изготвена от инж. Г., дава заключение, че ищецът – пътник
в л.а.Ланчия на задна дясна седалка е пътувал в правилно поставен колан.
В о.с.з. на 24.03.2022г са изслушани свидетелите И. Д. и Е. П..
Свид. Д. , дъщеря на ищеца, установява, че се е грижила за ищеца след ПТП.
Установява, че възстановителният период на ищеца е бил повече от 2 месеца, че и
досега има оплаквания от болки при физическа дейност. Свидетелката установява, че
ищецът не можел да се обслужва сам, била му е назначена здравословна диета.
Установява, че от инцидента не смее да шофира.Установява,че преди ПТП ищецът е
спортувал, а понастоящем не може.
Свид. П., участник в същото ПТП установява като очевидец, че Г. Д. е пътувал в
лекия автомобил на задна седалка с поставен колан.
Свидетелските показания се подкрепят от изслушаната СМЕи САТЕ. Свидетелите
установява факти, които са възприели лично и които не се опровергават от
4
доказателства по делото, поради което показанията могат да се ценят при изясняване
на фактическата обстановка по делото.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
47години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищеца травми- контузия на
корем с разкъсване на черен дроб и съществувалото състояние на временна опасност за
живота, счупването на ключицата, като съобрази продължителността на
възстановителния период, през който период ищецът е имал нужда от помощ в
ежедневието и бита, непълното възстановяване на счупената ключица, което дава
отражение в качеството на живот на ищеца, тъй като пречи пълноценното и нормално
повдигане на ръката , преживяния стрес при инцидента, променения начин на живот на
ищеца , установено от свид. Д. съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 55
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая 2018г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че ищецът е съпричинил
увреждането си, поради не провеждане на правилно лечение. Това възражение не се
поддържа във въззивната жалба, но за пълнота на изложението съдебният състав
следва да посочи, че по делото не се установява ищецът да е имал поведение, което да е
попречило на пълното му или по-бързо възстановяване.Застрахователят, който носи
тежестта да докаже своите възражения не е ангажирал доказателства, в подкрепа на
това свое възражение и същото следва да се приеме за неоснователно.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е
пътувал в л.а. Ланчия без да използва обезопасителен колан.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
5
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, не доказва по категоричен начин твърдяните от него фактиза наличие на
съпричиняване. По делото категорично се установява, както от показанията на свид. П.,
така и от изслушаните СМЕ и САТЕ, че ищецът е пътувал в процесния автомобил с
поставен колан. Така събраните доказателства еднозначно и категорично установяват
факта,че ищецът е имал правомерно поведение като пътник в л.а. Ланчия и е съобразил
поведението си с изискванията на ЗДвП като е бил обезопасен с колан при настъпване
на ПТП, като в противен случай травмите му биха били по-сериозни .
От изложеното съдът приема извод, че по делото не се доказва противоправно
поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването на деликта или неговото
увреждане. Направеното възражение за съпричиняване се явява недоказано и
неоснователно.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Началният период на дължимост на лихва за забава не е предмет на въззивно
обжалване, поради което и въззивният съд не дължи служебна проверка на
правилността на решението в посочената част.
Предявената жалба от застрахователя поддържа висящността на производството
по обратния иск по отношение на неговия размер. Изводите на въззивната инстанция
относно размера на дължимото се обезщетение от застрахователя на ищеца не налага
изменение на размера на сумата, присъдена в тежест на ответника по обратния иск и в
полза на застрахователя.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете жалби съдът не присъжда разноски по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 27.05.2022г , постановено по гр.д. №
318/2021г по описа на Окръжен съд-Монтана в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
6
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7