РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500106 по описа за 2022 година
Производство по чл.463, ал.1 сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на П. ИВ. К. от гр.Пловдив, чрез адв.М.
З.-М. против Разпределение от 25.10.2021г., предявено на 29.10.2021г. по ид.
№ 89/ 2021г. по описа на ЧСИ 826 на КЧСИ Ангел Ангелаков, с район на
действие ОС-Пловдив, изготвено по реда на чл.495 ГПК. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпределение на съдебния изпълнител,
въз основа на който се иска неговата отмяна- липсва яснота в какъв ред е
спазена привилегията, определена в ЗЗД с оглед разпоредбата на чл.460 ГПК
и чл.136 ЗЗД без посочване изрично на привилегированото вземане, не са
налице данни дали продаваният имот има начислени и неизплатени
задължения за данъци към Община Пловдив, на кой съделител и в какъв ред,
за такси и разноски по изпълнеанието е определена сума в общ размер от 9
648,18 лева, от която 900 лева представляват заплатен от съделителя Н.К.
адв.хонорар. Оспорва се , че в разпределението са включени разноски по
изп.производство, дължими от страните съобразно дяловете им, заплатеното
от единия съделителите не му придава качеството на взискател спрямо
1
останалите съделители и не може да претенди от тях разноски. Прави се
довод от разпоредбата на чл.355 ГПК, както и аналогия с делбеното
производство относно присъединените искове, при което разноските се
определят по реда на чл.78 ГПК. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с искане за неговото
намаляване.
Постъпило е становище от адв.Н.А., пълномощник на Н.К. от гр.Пловдив,
взискател по изп.дело, с което по изложени съображения се иска жалбата да
се остави без уважение.
Постъпили са писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ, в които се
излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като се
иска същата да се остави без уважение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства , във връзка с доводите на страните, намира следното:
Видно от отбелязването на обжалвания акт, обжалваното разпределение е
предявено на страните на 29.10.2021г., поради което депозираната от
жалбоподателката като длъжника в изп.производство жалба се явява в
законния тридневен срок, подадена е от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване на изготвения от СИ, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглежда по същество.
Изпълнителното производство е образувано на 08.03.2021г. по инициатива
първоначално на И. Д.К. и В. Ив.К. , против П. ИВ. К., всичките от
гр.Пловдив за изпълнение на СР по извършване на делба на изнесен на
публична продан НИ, допуснат до делба, предмет на постановеното решение
от 16.10.2020г. по гр.д.№ 14303/2016г. по описа на РС-Пловдив, при квоти за
съделителите :3/6 ид.ч. за В. Ив.К., 2/6 ид.ч. за И. Д.К. и 1/6 ид.ч. за П. И.К.,
за което е издаден ИЛ от 11.02.2021г. С оглед извършената разпоредителна
сделка на НА № 198/ 09.06.2020г. на Нотариус с рег.№401 на НК, по силата на
която първоначалната взискателка В. К. е прехвърлила своя дял в размер на
3/6 ид.ч. от процесния имот, предмет на публичната продан, на Н.К., с
разпореждане от 07.04.2021г. последният е конституиран като страна в ИД.
Впоследствие с НА № 134/ 17.09.2021г. на Нотариус с рег.№401 на НК,
първоначалният съделител И. К. е прехвърлил на конституирания вече като
страна в ИД Н.К. своите права върху процесния НИ в размер на 2/6 ид.ч.. С
2
протокол за публична продан по изп.д.№ от дата 30.09.2021г., съставен във
връзка с провеждането й в периода от 29.08.2021г. до 29.09.2021г. на
делбения имот, посочен в собственост на П. Ив.К., И. Д.К. и Н. Д.К., с който е
удостоверено насрочване на нова продан на основание чл.354, ал.2 ГПК само
между съделителя П.К. и Н.К.. С протокол от 15.10.2021г. относно
проведената нова публична продан в периода 07.10.-14.10.2021г. е
удостоверено обявяването на купувач на имота съделителя П. Ив.К. при
предложена цена от 337 824 лв.
С обжалваното Постановление за предявяване на разпределение,
предложената и следващата за внасяне от съделителката и купувач на имота
П.К. цена от 337 824 лв, е редуцирана съобразно паричната равностойност на
притежаваните от нея дялове от собствеността на НИ, предмет на проданта до
размер от 281 520 лева. В обжалваното разпределение сумите за разноските са
диференцирани в две точки – т.1 и т.2 по критерия заплатени от взискателя Н.
Д.К. такси и разноски , вкл. за адвокатско възнаграждение и неплатени такси
и разноски по ТТЗЧСИ, изложени в подобен на табличен вид по дати,
основание по тарифата, бележки / съставляващи фактическото основание за
плащане на сумите/, по размер без и с ДДС, както и в частта на заплатените
такси – заплащането им от взискателя. По тези две описания в табличен вид
прави впечатление на първо място, че същите са изключително нечетливи с
използван шрифт на текста по-малък от 10. По съществено е обаче както и в
двете точки на разпределението по т.1 и т.2 са налице : в т.1 включена такса
по т.5 – 1 бр. – без посочено фактическо основание за заплатена такса от 20
лева, както и по т.2 от разпределението – включени две такси по т.5 и т.13 –
също без посочено фактическо основание за дължимостта на тези такси от
40 лв / 48 лв с ДДС/ и 30 лв / 36 лв – с ДДС/ , с оглед необходимост от
проверка на съда за наличие на съответствие с предвиденото по тарифата
правно основание. На следващо място от описаните по фактическо
основание, включени в описанието в табличен вид по т.1 и т.2 от
разпределението на таксите и разноските се констатира дължимост предимно
на „такси и разноски по обезпечението и принудителното изпълнение“, като е
налице включване само на един вид разноски в частта на заплатените за МДТ
към Община Пловдив в евентуален размер / разчетим/ от 8,20 лева, която е
включена в общото описание на заплатените такси и разноски, които
съставляват такива с право на предпочтително удовлетворение по чл.136,
3
ал.1, т.1 ЗЗД, а тези за МДТ към Община Пловдив по общо правило – в реда
по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, без необходимост в случая да се коментира спорният
въпрос в практиката дали в тази сума - ако е включена ТБО – същата следва
да се включи като привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. С
жалбата е повдигнат въпросът за липса на подреждане на описаните такси и
разноски по реда на тяхното предпочтително удовлетворяване по чл.136 ЗЗД
и с това възражение следва да се постави въпросът, произтичащ от характера
на изпълнителното производство, образувано и водено по изнесен на
публична продан делбен имот като способ за извършване на делба на
съсобствен НИ в делбено производство във втората й фаза. Чрез
изпълнителното производство чрез публичната продан фактически се
извършва с цел прекратяване на съсобствеността върху делбения имот, то
необходимо ли е подреждане на всяка от заплатените/ дължими такси и
разноски по реда на тяхното предпочтително удовлетворяване съгласно
чл.136 ЗЗД, след като така или иначе същите се дължат изцяло и не се касае за
недостатъчност на дължимата за тях сума. Така поставеният въпрос не е
третиран еднозначно в съдебната практика с оглед спецификата на делбеното
производство, чието продължение се явява изпълнителното производство, а в
настоящия случай с оглед констатираната непълнота в съдържанието на
обжалваното разпределение, описана по - горе не се явява решаващ мотив за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен поради липса на пълнота в
посочените по-горе позиции на фактическото основание, на което са
възложени съответните разноски.
Главният спорен въпрос, повдигнат от жалбоподателката, е - следва ли
да се включи в разноските по изп.производство заплатеното от един от
съделителите възнаграждение за адвокат , доколкото инициирането на ИД не
му придава качеството на взискател спрямо останалите съделители, поради
което не може да претендира разноски за заплатен адв.хонорар. В
преобладаващата съдебна практика, каквато е представена и по делото, се
приема най-общо схващането, че изпълнителното производство, в което се
реализира фактически един от способите на извършване на делбата –
публична продан на делбения имот е своеобразно продължение на делбеното
производство, поради което аналогично на принципното процесуално
качество на всяка от страните като ищец и ответник в делбеното
производство, това предполага и аналогично принципното качество на всяка
4
от тях в изпълнителното производство на длъжник и взискател. С оглед
спецификата на изпълнителното производство с цел изпълнение на съдебното
решение за провеждане на публична продан на делбения имот, поради
необходимостта от нейното провеждане, не се явява от съществено значение
на кого принадлежи инициативата за провеждане на изпълнителното
производство, поради което направените като цяло, вкл. разноски за
процесуално представителство за извършване на необходимите процесуални
действия, следва да се поемат от всички съделители, съобразно дела на всеки
в съсобствеността, на базата на уредения в разпоредбата на чл.355 ГПК
принцип относно разноските в делбеното производство. В този смисъл е и
Решение по в.гр.д.№ 413/2018г на ПАС.
Що се касае до размера на коментираното АВ предвид
притежаваният дял от жалбоподателката по отношение на съсобствения имот
в размер на 1/6 ид.ч. , то в общото задължение в тежест на жалбоподателката
за заплатените и дължими такси и разноски от 1608, 03 лв , което съставлява
1/6 ид.част от всички разноски в общия им размер от 9 648,18 лева. Съответно
за включената в сумата 1608, 03 лв сумата от 900 лева, припадащата се
дължима от жалбоподателката част за адв.възнаграждение възлиза на 150 лв,
което не води до извод да се отчете прекомерност на това възнаграждение.
Напротив - вземайки предвид интереса по изпълнителното дело в размер на
продажната цена от 337 520 лева, на базата на която принципно изчислението
по чл.10, т.2 от НМРАВ след включване на АВ по чл.10, т.1 НМРАВ в
статичния му размер от 200 лева, останалият размер от 700 лева би се явил в
значително по-нисък от изчисления в размер на ½ от този по чл.7, ал.2, т.5
НМРАВ.
По така изложените съображения се намира, че обжалваното
разпределение се явява се явява непълно и необосновано от гледна точка на
описанието на включените по вид такси и разноски, поради което не са
налице условия за неговата проверка от съда с оглед наведените от
жалбоподателката доводи в жалбата. Следва обжалваното разпределение да
се отмени като се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение чрез
посочване в пълнота на всички такси и разноски както по правната им
квалификация, така и по фактическото им основание.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение от 25.10.2021г., предявено на 29.10.2021г. по ид.№
89/ 2021г. по описа на ЧСИ с рег.№ 826 на КЧСИ Ангел Ангелаков, с район на
действие ОС-Пловдив.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег.№ 826 на КЧСИ Ангел Ангелаков, с
район на действие ОС-Пловдив за изготвяне на ново разпределение съобразно
указанията в мотивната част на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6