Определение по дело №153/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1932
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20233110100153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1932
гр. Варна, 15.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20233110100153 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„АПС Б Б“ ЕООД срещу Е. Н. К., с която са предявени по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за
установяване дължимостта на вземания, които са били предмет на ч.гр.д. №
5033/2022 г. по описа на ВРС.
С разпореждане № 3830/30.01.2023 г. производството е оставено без
движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба с
писмена молба, като: 1.) посочи законен представител на дружеството (един
или няколко) и начин на представляване; 2.) посочи адрес на ответника; 3.)
наведе твърдения за правния си интерес от предявените установителни искове
за вземанията за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на
160.65 лв. и лихва за забава върху възнаграждението за периода 23.02.2021 г.
– 02.03.2021 г. в размер на 60.27 лв., за които вземания заявлението е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 18171/26.05.2022 г. по ч.гр.д. №
5033/2022 г. по описа на ВРС; 4.) представи доказателства за довнесена по
сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 105,78 лв.,
формирана като разлика между дължимата държавна такса от общо 150 лв. по
предявените три броя обективно кумулативно съединени установителни
искове, съобразно чл. 72, ал. 2 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесената в заповедното
производство държавна такса от 19,22 лв. (съразмерно с уважената част от
заявлението) и внесената в исковото производство държавна такса от 25 лв.;
5.) в случай че предявява осъдителен иск за посочените в т. 3 суми: да
формулира надлежен петитум по тези искове; да представи доказателства за
довнесена по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 94,22
лв., формирана като разлика между дължимата държавна такса от общо 100
лв. по предявените два броя обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, съобразно чл. 72, ал. 2 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и внесената в заповедното
производство държавна такса от 5,78 лв. (съразмерно с отхвърлената част от
1
заявлението); посочи банкова сметка или друг начин за плащане на сумите по
предявените осъдителни искове, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК;
6.) представи препис от уточнителната молба за връчване на ответната
страна.
В разпореждането се съдържа и предупреждение до страната, че при
неизпълнение на указанията в цялост и в срок, производството по делото ще
бъде прекратено.
Съобщението, ведно с указанията на съда и предупреждението за
последиците от неизпълнението им, е редовно връчено на ищеца на
31.01.2023 г., респ. указаният едноседмичен срок е изтекъл в края на
07.02.2023 г., по арг. от чл. 60, ал. 4 ГПК.
До посочената дата ищецът не е изпълнил дадените му съдебни
указания. След изтичане на предоставения му срок – на 08.02.2023 г. същият е
депозирал уточнителна молба вх. № 10153/09.02.2023 г., с която е представил
вносна бележка от 08.02.2023 г. за платена в полза на ВРС държавна такса в
размер на 105,78 лв. Останалите нередовности на исковата молба са останали
неотстранени и към настоящия момент. Отделно от това, и указанията на
внасяне на държавна такса не са изпълнени изцяло, тъй като таксата е внесена
след указания срок – на 08.02.2023 г.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК,
производството по делото следва да бъде прекратено.
Предвид задължителните указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
едновременно с прекратяването на производството по предявените по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК искове следва да бъде обезсилена и издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото прекратяването не е резултат от
сключена съдебна спогодба или констатация на исковия съд, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 153/2023 г. по описа на
Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед № 3230/26.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5033/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, 47-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
през Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2