Р Е Ш Е Н И Е
№…………
02.07.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на тридесети юни
две хиляди и двадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
И. Ц., Прокурор: Росен Кръстев, като разгледа докладваното от съдията Григоров
ВНЧД №349 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
определение №229/29.05.2020г. постановено по ЧНД№423/20г. ПРС е постановил: ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД №
423/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Недоволен
от постановеното определение е останал Д.Г.Г., като го обжалва с твърдения за незаконосъобразност и иска да бъде
отменено и се постанови групиране на наказанията. В съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбата се поддържа от осъдения и от служебния защитник.
Представителят
на ПОП изрази становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърден
съдебният акт.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да
постанови определението си ПРС е изложил слените съображения: Независимо, че
първообразуваното дело в РС - Плевен за кумулиране и определяне на общо
най-тежко наказание по наложените спрямо молителя Г. присъди е това по ЧНД № 423/2020 г. по
описа на РС - Плевен, то обстоятелството, че вече е извършено групиране и е
определено общо най-тежко наказание по ЧНД № 523/2020 г. по описа на РС–
Плевен, то ход на делото не следва да бъде даден, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
Във
връзка с горните съображения в жалбата се твърди, че производството по делото
не е следвало да бъде прекратявано, тъй като същото е образувано първо и на
прекратяване подлежи другото висящо дело пред ПРС. Тези съображения на защитата
на осъдения се споделят и от настоящата инстанция, но до момента на
постановяване на съдебния акт по другото висящо дело със същия предмет. Това е
така защото няма съмнение, че законодателят не допуска да има две висящи дела с
един и същ предмет и страни/арг. чл.24 ал.1 т.6 от НПК/. При това положение
следва по-късно образуваното производство да бъде прекратено. При положение,
обаче че вече има постановен съдебен акт, който не може да бъде отменен от
съда, който го е постановил, следва да бъде прекратено производството, по което
все още няма постановен съдебен акт. Това е така защото ако по по-късно
образуваното производство също се постанови съдебен акт на практика ще има два
съдебни акта с едни и същи страни и предмет. Това е ситуацията, която
законодателят не допуска да се случи и целта на чл.24 ал.1 т.6 от НПК е точно в
този смисъл. Постановяването на втори съдебен акт със същия предмет и страни би
могло да създаде освен нарушаването на основен принцип залегнал в чл.24 ал.1
т.6 от НПК, но и ред други усложнения, като изпълнение на две влезли в сила
определения, постановяване на различни съдебни актове при един и същ предмет и
страни и т.н. Това би било във вреда както на стабилността на съдебните актове,
така и във вреда на правата на осъденото лице.
На фона
на горното атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.338 вр. чл.341 ал.1 от НПК определение №229/29.05.2020г.
постановено по ЧНД№423/20г. на ПРС, с което е постановено: ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 423/2020 г. по описа на Районен
съд – Плевен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.