№ 108
гр. Стара Загора, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530200286 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 1959а-2040 от
23.12.2021 година на Началника на Първо РУ град Стара Загора, с което на М.
П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 500 лева за административно нарушение по чл.8, ал.4, във връзка с
чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На М. П. Д. е съставен Акт за установяване на административно
1
нарушение АВ № 046496 от 13.12.2021 година, за това, че на 09.12.2021
година, за времето от 01 до 06 часа, в град Стара Загора, улица „Хаджи
Димитър Асенов“ пред бар-клуб „Планета Пайнер клуб“, Д. не е изпълнила
задължението си да придружи и не е осигурила пълнолетно дееспособно
лице, след 22.00 часа за придружител, на обществени места на сина си Стилян
Стефанов Касабов ЕГН **********, който не е навършил 18 годишна възраст.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.8, ал.4 от Закона за закрила
на детето. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано не точно така, както е в акта. На
жалбоподателката, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е
наложено едно административно наказание – „глоба” в максимален размер от
500 лева. не са изложени мотиви за максималния размер на наложеното
наказание.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дадено дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е навършило
18 – годишна възраст. От друга страна закона дава правната възможност по
смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, когато родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дадено дете и не могат да го придружат, то да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за придружител на съответните обществени места. В
тази връзка следва да се има предвид че в разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от
Закона за закрила на детето, се съдържат две отделни административни
нарушения и те не могат да бъда обединявани в едно /в настоящия случай е
сторено именно това/. При установено по несъмнен начин административно
нарушение по една от алинеите, в разпоредбата на чл.45, ал.3 от Закона за
закрила на детето е предвидено съответното административно наказание –
2
„глоба” в размер от 300 до 500 лева. И тук тази санкционна разпоредба
разграничава двете отделни нарушения, първото това по чл.8, ал.3 и второто
по чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето.
При извършване проверка на обжалваното наказателно
постановление, въззивния съд намира, че то не отговаря на изискванията на
чл.18 и на чл.57 от ЗАНН. Съгласно императивната норма на чл.18 от ЗАНН,
когато АНО приема че са извършени две отделни административни
нарушения, то следва да се наложат и две отделни административни
наказания. Противното означава съществено нарушаване на процесуалните
правила и само на това основание следва отмяна на дадено наказателно
постановление с оглед неговата незаконосъобразност. В разглеждания случай
АНО е описал че Д. хем не е придружавала и хем не е осигурила
пълнолетно дееспособно лице, след 22.00 часа за придружител, на
обществени места на сина си, който не е навършил 18 годишна възраст, което
означава напрактика че с действията си тя е осъществила две
административни нарушения като в тази насока, като нарушена е посочена
само разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, което обаче по
своята същност следва да означава, че тя е извършила две отделни
административни нарушение и за това тя е следвало да понесе две отделни
административно-наказателни отговорности, което обаче не е сторено от
АНО в разрез с императивното процесуално изискване за това. Съгласно
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в наказателното
постановление следва точно, конкретно и напълно ясно, да са посочени
законовите разпоредби които са нарушени. В разгледания случай съдът
намира, че акта за установяване на административното нарушение, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на
детето, както и в последващото наказателно постановление, но са описани
изпълнителните деяния на две отделни административни нарушения. Съдът
намира, че и само на това основание, издаденото и обжалвано наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. От друга страна в обжалваното наказателно постановление е
посочено само, че жалбоподателката на определената дата в град Стара
Загора, в качеството на родител не е придружила непълнолетния си син на
обществено място след 22.00 часа. Такова описание не е достатъчно за
формалната изрядност на наказателното постановление, защото за
3
изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е приемливо да се
посочи само за какво и срещу кого е съставен АУАН и какво е констатирал
актосъставителя. По силата на чл.52-55 от ЗАНН наказващият орган е длъжен
след като разгледа преписката да изложи собствените си съображения по
въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от
лицето, посочено в акта като нарушител, каква е точната правна
квалификация на нарушението, подлежи ли нарушителят на административна
санкция и как следва тя да се индивидуализира по вид и размер.
Следователно в съдържанието на НП е необходимо да бъдат описани онези
факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието
на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, защото самото
наказателно постановление представлява правораздавателен акт при
осъществяване на административно-наказващата дейност на държавата. С
оглед характера на административните наказания, като форма на държавна
принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административно-наказателната отговорност и всяко неспазване на
изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава
наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. Посочването
на акта, въз основа на който се издава наказателното постановление, името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя са отделни и
самостоятелни реквизити от съдържанието на наказателното постановление,
предвидени императивно в чл.57, ал.1, т.3 респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Затова, независимо, че наказателното постановление се издава въз основа на
съставен АУАН и на повдигнато с него административно обвинение,
мотивната част на наказателното постановление, следва да съдържа отделно
описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, свързани с
обективните и субективните признаци от състава на нарушението. С
неизпълнението на така очертаните изисквания административно-
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което
обективно води до ограничаване правото на защита на привлеченото към
отговорност лице поради липсата на яснота защо поведението му, освен от
актосъставителя е прието за административно нарушение и от наказващия
орган.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното
4
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1959а-2040 от
23.12.2021 година на Началника на Първо РУ град Стара Загора, с което на М.
П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 500 лева за административно нарушение по чл.8, ал.4, във връзка с
чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5