Р Е
Ш Е Н И Е
№
260436 08.08.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 16332 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., гр. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, против М.И.Б., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.01.2019
г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № ****. Сочи, че с договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000 лева, като било уговорено, че всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й.
Поради което, твърди, че
процесният договор за потребителски револвиращ кредит № **** е сключен на
28.03.2019 г., с датата на първата трансакция по кредитната карта. Сочи, че
след усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции
до 15-то число на месеца, като след издаване на същото, настъпвал периодът, в
който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се
изпращало на адреса на ел. поща на кредитополучателя, а при изрично негово
искане или при липса на ел. адрес, в хартиена форма на посочения от него адрес,
като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска. Сочи, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в Тарифата.
Твърди, съгласно договора за
използването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. За използването на кредитната карта, кредитополучателят заплащал и
такси, предвидени в Тарифата. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Твърди още, че револвиращият кредит се
погасява без погасителен план, като дължимата сума автоматично се погасява със
средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата
сметка отново можело да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо.
Кредитополучателят е преустановил
обслужването на заема на 01.06.2019 г.,
поради което кредитната карта била блокирана от кредитора.
В настоящото производство се
претендира установяване дължимостта на следните вземания: 949.35 лева –
главница, дължима по договора за револвиращ потребителски кредит ****, е
сключен на 28.03.2019 г. – дата на активиране на кредитната карта; 42.45 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.06.2019 г. – 05.09.2019 г.; 57.72 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал за същите
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. №
5929/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., против длъжника била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 01.06.2020 г. до окончателното плащане и разноски. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца
се породил правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на
установителните искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на
претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове,
бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, се иска осъждане на ответника да заплати претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът М.И.Б., не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5929/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2577/02.06.2020
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 949.35 лева – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски
кредит **** от 28.03.2019 г. – дата на активиране на кредитна карта, предсрочно
изискуем, 42.45 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.06.2019 г. – 05.09.2019 г., 57.72 лева - мораторна лихва от 05.09.2019
г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.06.2020
г. до окончателното погасяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради
което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
С влязло в законна
сила Определение № 263123 от 24.06.2021 г., постановено по настоящото гр.д. №
16332/2020 г. по описа на ПРС, е върната
искова молба вх. № 285700/07.12.2020 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., гр. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против
М.И.Б., само в частта по предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове за вземания по договора за
револвиращ потребителски кредит ****, е сключен на 28.03.2019 г., като
недопустима и е прекратено производството по гражданско дело № 16332/2020
г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, само
за посочените претенции.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за револвиращ потребителски кредит **** от 28.03.2019 г. между
страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната
парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по
размер. По иска за
мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявените искове
са неоснователни, поради следното:
На първо място, съдът намира, че в
конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не
следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора.
Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви
становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от
задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да
обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да
съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването
на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010
г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се
считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в
смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на
ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и
да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост.
Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен,
или че освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи
и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред
различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се
направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към
ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение
№ 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ето защо и съдът намира, че
въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
съдът следва да обсъди наличието на правопораждащите факти, за
успешното провеждане на предявените искове.
Първата предпоставка за успешното
провеждане на предявените искове е дали е налице валидно правоотношение по
Договор за револвиращ потребителски кредит **** от 28.03.2019
г.
Съдът намира, че отговорът
на този въпрос, е отрицателен, поради следното:
По делото като писмено доказателство е представен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта **** от 18.01.2019 г. /л.8-14/, сключен между страните по делото. Видно от същият, кредиторът –
ищец е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева, с месечна вноска
от 153.38 лева, с брой на вноските – 6 месечни вноски, с падеж: 05.08.2019 г.,
застраховка „защита на плащанията“ в размер на 52 лева, такса ангажимент – 28
лева, ГПР 39 %, лихвен процент 23.12 % и обща стойност на плащане 920.28
лева. Договорът е двустранно подписан.
В същия договор е предвиден раздел „Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“. Според
чл. 12 от договора, кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълненията на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя. Във всеки случай издаването на кредитна карта ще
бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита. Посочено е също, че ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,
настоящият раздел не произвежда действие и ефект между страните. Всички
задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след активирането на кредитополучателя на издадена
кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Според
чл. 21 от същия договор, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията на
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването и в съответствие с този договор и приложенията към него.
Според чл. 23 от договора, всички изменения на договора,
ще се правят в писмена форма и ще бъдат подписани от кредитора и
кредитополучателя.
По
делото е представено Приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № **** **** от 18.01.2019 г. /л.18/, в който е посочено, че кредиторът - ищец отпуска на кредитополучателя
- ответника М.И.Б., револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при годишна лихва
и такси за ползването му, посочени в документа. Посочено е още, че кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна картна Мастъркард. Приложението към
Договора е подписано единствено от кредитора – ищец и не съдържа дата на
подписване.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представя доказателства за наличие на сключен
между страните Договор за револвиращ потребителски кредит № **** от 28.03.2019
г., доколкото представеният по делото и единствен такъв е
от 18.01.2019 г.
Всеки отделен договор е източник на отделно облигационно
правоотношение и поражда отделни задължения.
Освен това, дори да се приеме, че ищецът претендира
вземанията си на представено по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, същото няма посочена дата. В случай, че ищецът
свързва сключването на договора, с твърдяната от него дата на „активиране на
кредитната карта от ответника – 28.03.2019 г.“, по делото не са събрани
доказателства в тази насока.
Процесният
договор за Договор за
потребителски заем № **** под формата на кредитна
карта от 18.01.2019 г., представлява договор за потребителски кредит, уреден в
разпоредбите на чл. 9 ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. При твърдяно от ищеца облигационно
правоотношение възникнало от вид договор за заем, в който случай потребителят
на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е
основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Представеното
по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № **** **** от 18.01.2019 г., уреждащо
параметрите на процесния револвиращия кредит, чрез издаването и ползването на
кредитна карта Мастъркард в размер на 1000 лева, не доказва да е налице валидно
облигационно правоотношение между страните, тъй като същото не е подписано от
ответника, поради което и не може да му се противопостави. Не може да се
приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като
със същият, кредиторът му предоставя кредит в различен (800 лева), от твърдения
по процесния размер (1000 лева), както и с различни условия и параметри на
ползване на главницата - лихва, падеж и др. Освен това, изрично в същия е
посочено, че кредиторът може да предостави за ползване кредит под формата на
кредитна карта, след проучване на изпълнението на задълженията по договора за
кредит от кредитополучателя.
По делото липсват доказателства, както за издаването на
кредитната карта, активирането й и най-вече за доставянето й от кредитора на
кредитополучателя - ответник. Липсват доказателства, че ответникът е получил
кредитната карта, както и според уговореното в договора от 18.01.2019 г. документ
– приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
Договор за револвиращ потребителски кредит **** от 28.03.2019 г.
В този смисъл е и
практиката на Окръжен съд – Пловдив по сходен случай – Решение № 467/27.10.2021
г. по в.гр.д. № 2448/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
Освен изложеното,
следва да се има предвид, че договорът за заем е реален договор, поради което
елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване
на сумата. Следва да се посочи също така, че с приложената по делото товарителница
от 15.02.2019 г. /л.19/, не може да се приеме, че на ответника са предадени
кредитна карта и приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № **** от 18.01.2019 г..
Върху товарителницата
не са описани конкретните изпратени на ответника документи, поради което и от
представените по делото доказателства не би могло да се направи категоричен и
безспорен извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от
ответника, както и, че именно последният е извършвал трансакции, усвоявайки
предоставения му кредитен лимит. Що се отнася до представените по делото
извлечения от сметка /л.22-23/, то същите представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за представилата го
страна факти, поради и което не се ползва с материална доказателствена сила.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
главницата по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Мастър Кард № ****, с кредитен
лимит в размер на 1000 лева е усвоена частично. Не е установено обаче, че тази кредитна карта се е
ползвала, именно от ответника, както и, че той е извършвал трансакции с нея.
Нещо повече, от съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че първата
дата, на която са изтеглени пари от картата е 30.03.2019 г., която
дата е различна от твърдяната от ищеца дата – 28.03.2019 г., че услугата е
активирана от ответника и с която свързва сключването на процесния
договор.
Нещо повече, дори между страните,
да се установява, че има сключен друг, различен от процесния - Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ **** от 18.01.2019 г., това обстоятелство не
може да обоснове дължимостта на претендираните от ищеца суми, дължими по различен договор от този, посочен,
както в заявлението, така и в исковата молба – Договор за потребителски револвиращ
кредит № **** от 28.03.2019 г..
Всеки отделен договор е източник
на отделно облигационно правоотношение и поражда отделни задължения.
С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване съществуването на сключен между страните Договор за
потребителски револвиращ кредит № **** от 28.03.2019 г., при посочените
условия, респективно и наличието на акцесорни вземания, каквито са за
възнаградителна лихва и за обезщетение за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноски:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника,
който в настоящия случай не претендира такива, нито се установява да са направени
разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
Сгр. 14, против М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с
правна квалификация почл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, следните суми: сумата от 949.35
лева - главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит **** от 28.03.2019 г. – дата на активиране на кредитната
карта; възнаградителна лихва в размер на 42.45 лева, за периода 01.06.2019 г. – 05.09.2019 г.; мораторна
лихва в размер 57.72 лева, за
периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
01.06.2020
г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2577/02.06.2020
г. по ч.гр.д. № 5929 по описа за 2020 г. на ПРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ