Р Е Ш Е Н И Е
№
1896/6.11.2023г.
гр. Пловдив, 06 ноември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 2057 по описа за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 171, ал.1 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България(ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на П.П.К., ЕГН **********,
против Заповед на командира на военно формирование 44220 № ЗЛС-16/12.07.2022г.
за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и
военна служба и зачисляване в запаса.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна
като постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото- адв.А.Н., поддържа, че при
провеждането на административното производство не е налице влязъл в сила акт на
военномедицинските органи към ЦВМК. Твърди се, че преди издаване на обжалваната
заповед не е извършена преценка относно възможността жалбоподателката да бъде
преместена на друга подходяща длъжност. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Съображения по същество
на спора са доразвити в приета по делото писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът - Командир на военно формирование 44220, чрез
процесуалния си представител по пълномощие, оспорва подадената жалба и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в представена
по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
След образуване на настоящото производство по жалбата
на П.К. с протоколно определение от 27.10.2022г. съдът е спрял производството
по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.
дело № 2087/2022 г. на АС-Пловдив, Х състав образувано по жалба на П.К. срещу Експертно
решение № ВС-1319 от 08.07.2022 г. на ЦВМК към ВМА-София. С определение № 1976
от 28.08.2023г. след приключване на преюдициалния по отношение на настоящето
дело спор, предмет на адм. дело № 2087/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив,
Х състав с окончателен съдебен акт на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възобновява производството по адм.
дело № 2057/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, ХVIII състав.
Жалбоподателката редник 3-ти клас П.К. е назначена на
длъжност „Електроосветител“ в електроосветително отделение на електрически
взвод в инженерна рота за вертикални конструкции на военно формирование
44220-Пловдив, със срок на договора за
военна служба до 26.08.2029 г. По искане на ответника с рег.№ 3-1364/
07.07.2022 г. за освидетелстване на индивидуалната годност за военна служба на
военнослужещ ЦВМК се е произнесла с ЕР по годността за военна служба на
жалбоподателката № ВС-1319/08.07.2022 г., с което е приела, че тя е негодна за
военна служба. Това решение е било връчено на К. на датата на издаването му и е
обжалвано от нея пред Адм.съд-Пловдив. На 12.07.2022 г. ответникът е издал оспорената
пред съда Заповед №ЗЛС-16, за прекратяване на договора за военна служба и
освобождаване от длъжност и военна служба, с която тя е била запозната същия
ден, а връчването ѝ е станало на 22.07.2022 г. От приложеното експертно
решение се установява, че жалбодателката е с поставена диагноза „Остро
полиморфно психотично разстройство без симптоми на шизофрения“.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна и в
законоустановения преклузивен срок - запознаването със заповедта за
прекратяване на договора за военна служба е станало на 22.07.2022г., а жалбата
против нея е подадена на 25.07.2022 г., видно от Електронно извлечение №
02243882149/25.07.2022г. Същото е насочено против индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване по силата на чл.
171 от ЗОВСРБ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото обаче е
неоснователно, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и
съдържа необходимите реквизити, както и изискуемата се писмена форма. Видно от
т.9 от представената Заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на Министъра на отбраната,
издадена във връзка с чл. 146, т.2 и т.3 вр. чл. 161, т.2 и т.3 от ЗОВСРБ,
ответникът по длъжност и по звание е оправомощеният орган, който назначава и
освобождава кадровите военнослужещи със звание редник /войник/, каквото
притежава жалбодателката. По делото е приета и Заповед № ЗРД-542/05.07.2022г.
на командира на 55 инженерен полк, с която се разрешава на командира на 91
инженерен батальон подполковник Петко Петков да ползва платен годишен отпуск,
считано от 07.07.2022г. до 15.07.2022г., като през този период да бъде
заместван от майор Радостин Тенев- зам.командир на 91 инженерен батальон. В
този смисъл издадената заповед не е нищожна.
Фактическото основание за издаване на заповедта е
констатирана с ЕР по годност за военна служба № ВС-1319/08.07.2022 г. на
Председателя на ЦВМК към ВМА, гр.София негодност за такава и това основание
съвпада с правното. Непосочването в оспорената заповед на конкретното
обстоятелство (заболяване), поради което жалбоподателката е негодна за такава
служба не съставлява нарушение, след като същото се съдържа в Експертното
решение, цитирано в нея и съдържащо точната диагноза, която прави лицето
негодно за такава служба. Съгласно TP № 16/ 31.03.75 г. ОСГК на ВК, мотивите за
издадения акт могат да бъдат изложени и в съпроводително писмо или друг
документ от преписката, ако изхождат от същия орган, който е издал акта, както
и в документи, към които актът изрично препраща, поради което съдът приема, че
с позоваване на ЕР по годността в оспорената заповед, последната съдържа
фактически основания за своето издаване.
На първо място по основното оплакване, че обжалваната
заповед е издадена преждевременно, преди влизане в сила на ЕР по годността за
военна служба, съдът съобрази действащото законодателство в момента на издаване
на заповедта.
На основание чл. 77 от ППЗОВСРБ(в съответната
редакция), постановеното експертно решение на военномедицинските органи е
основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от
военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили па Република България (при настъпила негодност за военна служба или
психологична непригодност), което се извършва въз основа на влязло в сила експертно
решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал.
3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Според чл.
16 от Наредба №Н-4/2013 г.(в относимата редакция), решенията на ЦВМК и ФВМК по
годността за военна служба, за служба в доброволния резерв, летателна и
плавателна длъжност, за военновременна служба и заключението за характера и
степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещ/резервист не подлежат
на обжалване по административен ред. Налага се извод, че според единия
подзаконов нормативен акт решенията на ЦВМК, за да породят правно действие,
следва да са влезли в сила, а според другия - актуалната Наредба от 2013 година
- не подлежат на обжалване само по административен ред. Настоящият състав на
съда намира, че издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и
преосвидетелстване на военнослужещи по отношение степента на получените
увреждания, работоспособността и годността им за военна служба освен, че
съдържат експертиза по здравословното състояние на освидетелстваните лица,
носят и белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, като засягат непосредствено права и законни интереси на
освидетелстваните лица. В настоящия случай експертното заключение относно годността
за военна служба, безспорно рефлектира пряко върху правото на военнослужещия на
труд, същото е основание за освобождаването му от кадрова военна служба по чл. 162, т.3 от ЗОВСРБ. Същевременно,
разпоредбата на чл. 16 от Наредбата изключва обжалването на тези решения
единствено по административен ред, но не изключва възможността за съдебен
контрол върху тях. В подкрепа на изложеното дотук е и законовата уредба, дадена
в нормата на чл. 112, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за здравето, предвиждащ изрично
обжалваемост на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, във вр. с чл. 16, ал.3 от ПРАВИЛНИК за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предвиждащ, създаването
на ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия
(ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска
комисия (ЦЕЛК) към МВР). От това си право настоящата жалбоподателка се е
възползвала и е обжалвала пред АдС-Пловдив ЕР № ВС-1319/08.07.2022г. на
ЦВМК-ВМА, по повод на което е било образувано АД № 2087/2022г., Х състав и
съдът с решение № 1251/28.06.2023г. е отхвърлил жалбата. Решението на съда е
влязло в законна сила на 03.08.2023г.
В случая следва да бъде съобразено както наличието на
влязло в сила съдебно решение, с което експертното решение е потвърдено, така и
разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето(в относимата редакция),
предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на
медицинската експертиза не спира изпълнението им.
В случая оспорената Заповед № 3ЛС-16/12.07.2022г.
относно освобождаването на П.К. от длъжност редник 3-ри клас, от военна служба
и зачисляването ѝ в резерва, е издадена на основание чл. 146, т. 3, чл.
161, т. 3 и чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 77, ал.
1 и ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ във връзка с Експертно решение
по годността за военна служба № ВС-1319/08.07.2022г. на ЦВМК. Следователно от
значение за правилното приложение на материалния закон е наличието на подлежащ
на изпълнение акт, с който е установена настъпила негодност за военна служба
или психологична непригодност. АС-Пловдив, в настоящия състав, приема, че
ответният орган при издаване на обжалваната заповед не е нарушил закона. В
случая е налице подлежащ на изпълнение акт(по арг. на чл. 112, ал. 9 от Закона
за здравето(в относимата редакция), предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1
- 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им). В
подкрепа на този извод е и текстът на чл. 77, ал. 5 от ППЗОВСРБ(понастоящем
отменен, но действал към датата на издаване на обжалваната заповед), който
предвижда, че заповедта за прекратяване на договора за военна служба и
освобождаване от военна служба се издава от министъра на отбраната или от
оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на
издаване на експертното решение или заключението по ал. 1.
При издаване на оспорената заповед административният
орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и правилно е
приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 162, т.3 от ЗОВСРБ
договорът за военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи
предизвестие при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските
органи. При условията на обвързана компетентност, след издаване на ЕР на ЦВМК,
обосноваващо негодността на жалбодателката за военна служба, ответникът в
30-дневния срок по чл. 77, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ
законосъобразно е издал обжалваната заповед за прекратяване на договора и
освобождаване от длъжност и военна служба на жалбоподателката. При установената
негодност за военна служба той не е имал нито задължението, нито правомощието
да предлага на жалбоподателката друга работа, съобразена със заболяването
ѝ.
Предвид изложеното, съдът намира, че при издаване на
заповедта са спазени изискванията на закона, налице са обстоятелства,
съставляващи материалноправно основание за издаването ѝ. Негодността за
военна служба е установена по надлежния ред от военномедицинските органи. При
наличието на експертно решение, с което тази негодност е установена,
административният орган (в случая командирът на военно формирование
44220-Пловдив) действа в условията на обвързана компетентност и няма правото да
извършва каквато и да било преценка дали и доколко наличното заболяване пречи
на военнослужещия да изпълнява задълженията си. Жалбата се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Този изход на делото предполага на
ответника да се присъдят сторените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 100 лв. за осъществена юрисконсултска защита.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.К.,
ЕГН **********, против Заповед № ЗЛС-16/12.07.2022г. на командира на военно формирование
44220-Пловдив за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
длъжност и военна служба и зачисляване в запаса.
ОСЪЖДА
П.П.К., ЕГН ********** да заплати на Военно
формирование 44220 – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/