РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 271 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 113 от 30.10.2019 г., постановено по НАХД № 187/2019 г., Тетевенският районен съд, четвърти състав, е потвърдил Наказателно постановление № НП-УСОГ-3 от 22.05.2019 г. на Кмета на Община Тетевен, с което на Д.В.Н., ЕГН: **********,***, в качеството на лицензиран лесовъд, притежаващ Удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика № 10969 от 29.10.2014 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 273, ал. 1 от ЗГ и чл. 36, чл. 40, ал. 2 и 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението, а именно 2 плътни кубически метра едра строителна дървесина от бял бор, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Д.В.Н., ЕГН: **********,***, който чрез адв. С.П. от САК, в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС. В жалбата се сочи, че неправилно РС не е съобразил възражението на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като се сочи, че нарушителят е открит още на 11.10.2018 г., поради което касаторът намира, че е изтекъл „преклузивният срок“ за съставяне на АУАН на 11.01.2019 г., а АУАН е съставен на 06.03.2019 г. Отделно касаторът намира, че от събраните пред РС доказателства не се установява касаторът да е извършил административното нарушение, като сочи, че твърдяното в НП нарушение не е извършено, защото не е извършена незаконна сеч, за конкретното място – отдел 1077, подотдел „Д“. В заключение се моли съда да отмени решението на РС, като липсва изрично искане да се постанови друго решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С.П. от САК, който поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Община Тетевен, в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Й.В. излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на РС, като излага аргументи и в писмена защита.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, т.к. РС е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № НП-УСОГ-3 от 22.05.2019 г. на Кмета на Община Тетевен, на Д.В.Н., ЕГН: **********,***, в качеството на лицензиран лесовъд, притежаващ Удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика № 10969 от 29.10.2014 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 273, ал. 1 от ЗГ и чл. 36, чл. 40, ал. 2 и 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението, а именно 2 плътни кубически метра едра строителна дървесина от бял бор.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е изложил подробни мотиви, както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които РС е пиел, че отговарят за всички реквизити на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, така и за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а също и за съставомерност на административното нарушение. Районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно доказано от всички гласни доказателства /разпитани пред РС са общо седем свидетели, чийто показания РС е анализирал подробно/, както и от писмените доказателства по делото.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на допуснати при издаването на АУАН и НП процесуални нарушения, за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и за доказаност на административното нарушение, което се установява от всички гласни и писмени доказателства, които правилно РС е кредитирал. Отделно касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно правилната правна квалификация на административното нарушение.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът отрича да е доказано административното нарушение, като сочи, че не е доказано извършването на незаконна сеч въобще в процесния подотдел.
Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На дата 11.10.2018 година свидетелите по делото-Х., М. и И., заедно с жалбодателя Д.Н. извършили проверка в землището на с.Дивчовото, Община Тетевен, Ловешка област, отдел 1077, подотдел „д“, собственост на Община Тетевен, за който имало издадено позволително за сеч №0436592/07.06.2018 година, издадено на името на жалбодателя по делото.
При проверката било установено от свидетелите, че в посочения отдел, за който е издадено позволително за сеч №0436592 със срок на сечта до 29.11.2018 година, е имало сеч на 4 броя немаркирани с КГМ дървета от вида „бял бор”, като същите били измерени по диаметрите на пъновете и определен обема им от 2 плътни кубически метра, като дървесината липсвала от сечището. Контролните органи маркирали пъновете с КГМ и с червена боя. За констатираното контролните органи съставили констативен протокол на дата 16.10.2018 година, в който отразили констатираното нарушение, като протоколът бил подписан от жалбодателя по делото. Във връзка с констатираната незаконна сеч Община Тетевен сезирала Районна прокуратура - Тетевен на дата 23.10.2018 година, като с постановление от дата 15.11.2018 година било образувано досъдебно производство № 320/2018 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. С постановление на Районна прокуратура - Тетевен от дата 07.02.2019 година е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 320/2018 г., като е постановено екземпляр от същото да се изпрати на Община Тетевен за налагане на административно наказание.
На 06.03.2019 година на жалбодателя/сега касатор/ Д.Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 257, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗГ във вр. с чл.108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл.104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т.1 от Наредба №8 за сечите в горите, затова че: в периода от 20.06.2018 година до 11.10.2018 година, като лице упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнил контролните си правомощия по извършване на добив на дървесина в отдел 1077, подотдел „д”, собственост на Община Тетевен, в местността „Гражденица“, землището на с.Дивчовото, Ловешка област, за който имало издадено позволително за сеч №0436592 от 07.06.2018 година на името на жалбодателя, като е допуснал сеч на 4 броя дървета от бял бор с обща кубатура 2 плътни кубически метра дървесина, немаркирани с контролна горска марка. АУАН бил изпратен за връчване на жалбодателя чрез Кметство с.Черни Вит и на дата 21.03.2019 година бил връчен на жалбодателя, който го подписал и на същата дата направил възражение по акта за нарушение.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното пред РС наказателно постановление /НП/, с което на Д.Н. на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 273, ал. 1 от ЗГ и чл. 36, чл. 40, ал. 2 и 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението, а именно 2 плътни кубически метра едра строителна дървесина от бял бор.
Приетата от РС фактическа обстановка, която кореспондира на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както по отделно, така и в съвкупност, не се оспорва от касатора, а се сочи, че от разпита на вещото лице по съдебно-лесотехническата експертиза, не се установяват отсечени дървета, конкретно в подотдел „д”, от където касаторът прави извод за липса на незаконно сеч, поради което и той не следва да носи отговорност за неупражнен контрол.
Касационната инстанция не споделя тези изводи на касатора, т.к., както беше посочено по-горе, незаконната сеч в процесния в отдел 1077, подотдел „д”, собственост на Община Тетевен, в местността „Гражденица“, землището на с.Дивчовото, респективно административното нарушение на касатора е установено, както от свидетелските показания на разпитаните пред РС общо седем свидетели: Ц.И.Х., Д.Й.М., Р.Б.Й., И.М.И., Ц.П.Х., Ц.Т.С. и Ц.В.В., така и от писмените доказателства.
Отделно неоснователно е възражението на касатора за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като в касационната жалба погрешно се сочи, че срокът е преклузивен, вместо давностен.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
За прецизност следва да се посочи, че съгласно т. 1 от ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както погрешно твърди касатора.
В конкретния случай следва да се посочи, че няма спор между страните, а се установява и от писмените доказателства, че във връзка с констатираната незаконна сеч, открита на 11.10.2018 г. Община Тетевен е сезирала Районна прокуратура - Тетевен на дата 23.10.2018 година, като видно от постановление за образуване на досъдебно производство
от 15.11.2018 г. на РП – Тетевен, е било образувано досъдебно производство № 320/2018 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.02.2019 г. на Районна прокуратура – Тетевен /на л. 54-55 от делото на РС/ е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 320/2018 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен, като е постановено екземпляр от същото да се изпрати на Кмета на Община Тетевен за налагане на административно наказание. В постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.02.2019 г. на Районна прокуратура – Тетевен е прието, че: е установено при разследването, че на 16.10.2018 г. е извършена проверка в отдел 1077, подотдел „д”, собственост на Община Тетевен, в местността „Гражденица“, землището на с.Дивчовото, Ловешка област, като на място при проверката е присъствал и лицензиран лесовъд Д.Н., като в хода на проверката е констатирана сеч на четири броя дървета от вида „бял бор“, немаркирани с КГМ. В същото постановление е прието, че: „очевидно се касае до допусната небрежност от страна както на Н., така и на управителя на посоченото Дружество, вследствие на която е осъществено и отсичането на дърветата и нарушение на Закона“.
Ето защо в случая е приложимо изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма: Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Според касационната инстанция след като с постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.02.2019 г. на Районна прокуратура – Тетевен /на л. 54-55 от делото на РС/ е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 320/2018 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен, като е постановено екземпляр от същото да се изпрати на Кмета на Община Тетевен за налагане на административно наказание, като същото постановление е получено в Община Тетевен на 08.02.2019 г., приложима е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, поради което не се е налагало съставянето изобщо на АУАН.
Районният съд е изложил мотиви, че липсва законова забрана за издаването на АУАН след получаване на постановлението на прокурора, които мотиви принципно касационната инстанция споделя. По –същественото в случая е, че при хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не е било необходимо изобщо съставянето на АУАН, а е могло да се пристъпи директно към издаване на наказателно постановление. Поради това съставеният на 06.03.2019 г. АУАН няма как да е бил съставен след изтичането на 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради това, че изобщо не е било необходимо съставянето му, а наказателното постановление е издадено при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
По тези съображения и в конкретния случай липсва нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и доводът на касатора за отмяна на наказателното постановление поради такова нарушение е неоснователен.
Ето защо изводите на районният съд за потвърждаване на наказателното постановление са законосъобразни, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 30.10.2019 г., постановено по НАХД № 187/2019 г. на Тетевенския районен съд, четвърти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: