Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.01.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3285 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002848
от 30.11.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара
Загора, с което на „ИНИКОМ”ЕООД, ЕИК *********, град Стара Загора, в качеството
му на работодател е наложено административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 1500 лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труд, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”
град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНИКОМ”ЕООД, ЕИК *********, град Стара Загора сумата от 300 /триста/ лева
представляваща заплатено възнаграждение за ползвана правна помощ по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24-002848 от 30.11.2020 година на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „ИНИКОМ”ЕООД, ЕИК *********,
град Стара Загора, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труд.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Алтернативно се поддържа искане за
прилагане на нормата на чл.415в от КТ.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
дружеството жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 27.10.2020 година за това, че при извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство на 21.10.2020 година и по представени документи от
проверяваното дружество се установило, че дружеството в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължително предписание на контролния орган
Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора, издадено на основание чл.404,
ал.1, т.12 от КТ с протокол за извършена проверка, връчен на 02.07.2020 година
– предписание № 1, а именно, работодателят „ИНИКОМ”ЕООД, ЕИК *********, град
Стара Загора, да заплати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника/служителя Даниела Г. Йорданова, ЕГН ********** за
неспазен срок на предизвестието, при прекратяване на трудовото и правоотношение
на основание чл.328, ал.1 от КТ, със срок за изпълнение 30.07.2020 година. В
нарушение от 31.07.2020 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.415
от КТ. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На дружеството, на основание чл.415, ал.1
от КТ е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер от 1500
лева.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
По
делото не се спори относно прекратеното трудово правоотношение на дружеството
работодател с работника и последиците от това, довели до издадения протокол по
чл.404, ал.1, т.12 от КТ от 01.07.2020 година и дадените там предписания
съдържащи се в пункт 1, 2 и 3. Разглеждания случай, касае точка първа, а именно
заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника Даниела Йорданова за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение със срок на изпълнение 30.07.2020 година. За да е
налице нарушение в тази насока, съгласно изпълнителното деяние заложено в
нормата на чл.415, ал.1 от КТ, то следва това предписание да не е изпълнено в
дадения срок. По настоящото дело в хода на съдебното следствие бе представен
РКО от 30.07.2020 година, видно от който на лицето Йорданова към края на
предписанието е било изплатено обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазеното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Следва да се има предвид, че това доказателство не бе оспорено
от страна на процесуалния представител на АНО, поради което и съдът го прие
като доказателство по делото. В тази връзка се налага извода, че в разглеждания
случай не се установи по един безспорен начин твърдяното от АНО административно
нарушение. Напротив съдът приема за установено по делото, че дружеството е
изпълнило даденото му предписание, но не е представило надлежното доказателство
за това пред АНО, което обаче не може да ангажира наказателната отговорност по
този текст от КТ.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С
оглед направената претенция за присъждане на разноски, съдът присъди в тежест
на АНО, направените от жалбоподателя разноски по делото, изразяващи се в
заплащане на ползвана правна помощ по делото.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: