ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. гр. София , 14.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345 вр. чл. 270 ал.1 от НПК .
Образувано е по въззивен частен протест на СП срещу определение на
Специализирания наказателен съд, 11-ти състав, постановено на 22.04.2021 г.
по нохд № 322/20г. по описа на същия съд.
С посочения по-горе съдебен акт е изменена мярката за неотклонение,
взета по отношение на М. А. А., от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“. На основание чл.62, ал.6 от НПК е разпоредено спазването на
забраната, въведена с мярката за неотклонение, да бъде контролирана чрез
средство за електронно наблюдение. На подсъдимото лице е наложена и
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
Република България“.
Изготвилите въззивния частен протест прокурори релевират оплаквания
за неазаконосъобразност на постановения съдебен акт. Държавните
обвинители намират, че събраната и проверена доказателствена съвкупност
обосновава авторство на деянието, за което е ангажирана наказателна
отговорност на подс. А.. Считат, че е налице и реална опасност от укриване,
като предвидена законова предпоставка за „Задържането под стража“, като
същата се обуславя от тежестта на предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление, от данните за честите пътувания на подсъдимия
извън страната, както и от притежаваното от него двойно гражданство.
Поставят акцент и върху реалната опасност от извършване на престъпление,
която в случая е изводима от обществената опасност на деянието и участието
на лицето А. в самото престъпление. Представителите на обвинението
1
подчертават, че следва да се вземе предвид ранния етап, в който се намира
съдебното следствие, предстоящите разпити на свидетели и вещи лица,
фактическата и правна сложност на делото. Претендират отмяна на
протестираното определение и оставяне без уважение на искането на
защитата за изменение на изпълняваната по отношение на подс. А. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК подсъдимият и защитника му не правят
възражение срещу протеста.
АСНС, като се запозна с доводите, очертани в подадения частен протест
и материалите по делото и като извърши проверка на правилността на
атакуваното определение, намира за установено следното:
Въззивният частен протест е подаден от активно легитимирана страна, в
7-дневния срок по чл. 342 от НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен
акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество съшият е основателен.
АСНС намира за незаконосъобразно, като постановено при липса на
мотиви, протестираното определение. СНС не е изложил дължими
съображения от правно естество и не е мотивирал становището си за
облекчаване в „Домашен арест“ на търпяната от подсъдимия А. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Настоящият въззивен състав счита, че са налице визираните в
процесуалния закон основания за продължаване действието на наложената
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подс. М. А.
А..
Видно от доказателствата по делото, наказателната отговорност на
подс. А. е ангажирана за твърдяно за осъществено с пет деяния престъпление
по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуемо с „лишаване от
свобода“ до десет години.
Въззивният съд намира, че от приобщените на досъдебната фаза и от
проверените в съдебно заседание доказателства продължава да е налично
обоснованото предположение относно авторството на подсъдимия А. в
претендираната за осъществена престъпна дейност. Правилно
първостепенната съдебна инстанция е съблюдавала стриктно презумпцията за
невиновност и не се е ангажирала с оценката на кръга обстоятелства,
очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, произнасяне досежно които дължи в
последващ процесуален стадий - при решаване на делото по съществото.
На следващо място, АСНС преценява, че са налице прогласените в
разпоредбата на чл. 63 НПК опасности от извършване на престъпление и от
укриване, като предпоставка за продължаване действието на най-тежката
2
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В конкретния случай реалният риск от укриване се извежда от
справката от МВР (т.2, л.9 от ДП), удостоверяваща вече реализирани
задгранични пътувания за инкриминирания период от 01.01.2017 г. до
01.07.2020 г. Подс. А. многократно е преминавал границата на Република
България за Република Сирия, чужда държава, сочена като място на целените
престъпни действия – убийство и причиняване на тежка телесна повреда по
чл. 108а, ал. 1 НК, на територията на която държава живеят и негови близки
роднини.
При преценка на опасността от извършване на престъпление АСНС
подложи на анализ спецификите на претендираната за осъществена от
конкретния подсъдим за продължителен времеви период престъпна
деятелност в условията на продължавано престъпление, реализирана с пет
отделни деяния, като същите са индиция за завишена степен на обществена
опасност в сравнение с престъпленията на еднократно извършване. Следва да
се вземе предвид, че тероризмът е типичен случай на престъпление, чиято
висока обществена опасност произтича от своеобразието на деянието и
последиците му, свързани със застрашаване живота и телесната
неприкосновеност на неограничен кръг от лица.
При преценка законосъобразността на изпълняваната мярка за
неотклонение, ограничаващи свободата на придвижване, АСНС извърши
проверка на разумността на срока на нейното действие. Констатира, че от
задържането под стража на подсъдимия на 01.07.2020 г. до датата на
постановяване на настоящото определение е изтекъл срок от 10 месеца и 14
дни, през който срок се е развило и приключило цялото досъдебно
производство и на 19.02.2021 г. делото е преминало в съдебната си фаза.
Проведено е разпоредително заседание, съдебно заседание на 22.04.2021 г.
Видно е, че съдебното следствие се намира в начален етап и предстоят
поредица от процесуални действия по разпит на свидетели и на експерти, в
каквато насока поддържания от държавното обвинение довод се споделя.
Съдебните заседания по делото се насрочват и провеждат при спазване на
процесуалните срокове, включително и на базисното процесуално изискване
по чл. 22, ал. 3 НПК.
При отчитане на всички кумулативни предпоставки, предвидени в
процесуалния закон, както и при съблюдаване на изискванията, посочени в
чл.56, ал.3 от НПК, АСНС намира, че към настоящия процесуален момент
пропорционална на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата
на чл. 57 от НПК, а именно за обезпечаване нормалното развитие на процеса
и приключването му в разумен срок, се явява изпълняваната по отношение на
подс. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Протестираното
определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и се остави
без уважение искането на защитата за облекчаване на търпяната процесуална
3
принуда на това подсъдимо лице
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният
специализиран съд, трети въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 22.04.2021 г. по нохд №
322/2021г. на СпНС, с което е изменена мярката за неотклонение на
подсъдимия М. А. А. от „Задържане под стража “ в „Домашен арест“ и вместо
това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. Н., като защитник на
подс. М. А. А., за изменение на изпълняваната по отношение на този
подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека
такава.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4