Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.Плевен,
27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №79 по описа на съда за 2023г. по описа на Административен
съд Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх.№316000-2156/17.01.2023г. по
описа на ОД на МВР-Плевен от К.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, офис 512 (адв.Р.И.) против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0938-000001/01.01.2023г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен. Посочва се в жалбата, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Твърди се, че на 01.01.2023г. на К.М.К. била
извършена проверка за употреба на наркотични вещества от служители на МВР без
лицето да има качеството водач. Твърди се в жалбата, че оспорващият не е
управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, а по време на пешеходна разходка с
дъщеря си и нейната майка бил спрян за проверка от служители на МВР. Посочва
се, че при взетата проба и навлажняване на тампона, пробата се оцветила в
синьо, като отчела положителен резултат. При посещение в ЦСМП-Плевен дал проба
от урина и кръв, а на 02.01.2023г. оспорващият направил комбиниран тест за
наркотични вещества в СМДЛ Рамус, като резултатите били отрицателни. Иска се от
съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0938-000001/01.01.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Плевен като незаконосъобразна и неправилна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, се явява лично и с пълномощник
адв. Р.И. ***. Страната и пълномощникът й поддържат жалбата и молят съда да я
уважи изцяло, като отмени издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 23-0938-000001/01.01.2023г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Плевен, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът, редовно уведомен, се явява лично и с пълномощник
главен юрисконсулт на ОД на МВР-Плевен Г.А.. Страната и пълномощникът й молят
съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от
фактическа страна намира за установено следното:
Установява се от Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) ф.№880404/01.01.2023г., съставен от А.Х.Х. – младши автоконтрольор при
ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля Я.А.Н.,
че на 01.01.2023г. в 16,11 часа в ***до номер 4, К.М.К. управлявал лек
автомобил – *** Турбо с рег.№ ***, собственост на Уникредит лизинг ЕАД –клон
Плевен, с наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0012, като
проба номер 23 дала положителен резултат за употреба на амфетамини. На водача
бил издаден и талон за медицинско изследване с номер 097241 и 8 броя холограмни
стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А072941. В АУАН било
посочено, че К.М.К. е осъществил нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от Закона
за движение по пътищата ( ЗДвП). С АУАН било иззето и свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) №*********. В законовия 7
дневен срок К.М.К. подал възражение срещу издадения АУАН, като посочил, че не е
употребявал и не употребява наркотични вещества, както и че не имал качеството
на водач на МПС.
Видно от заверено копие на Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на
Директора на ОД на МВР-Плевен, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДВП за цялата територия, обслужвана от
дирекцията.
Установява се от представеното от оспорващия заверено копие на
справка от 02.01.2023г., издадена от СМДЛ „Рамус“ ООД, на името на К.М.К., че
резултатите от лабораторно изследване за употреба на амфетамини е отрицателен.
Видно от справка за нарушител – л.17 и 18 от делото, на К.М.К. са
съставени 28 фишове и 4 наказателни постановления за различни нарушения на
ЗДвП.
Установява се от заверено копие на писмо с рег.№ 29626822г. на ОД
на МВР-Плевен,заверено копие на писмо с рег.№ 8121р-16214/11.08.2022г. на
Главен комисар на МВР и списък на служителите от група ОДЧ при ОД на
МВР-Плевен, че на служителите на МВР било указано, в случай, че станат
свидетели на правонарушение да предприемат необходимите действия в изпълнение
на законовите им правомощия или да уведомят компетентните държавни и общински
органи, като М.И.п. се е запознал на 03-09.2022г. с указанията срещу подпис.
Установява се от справка с вх.№ 1019/16.02.2023г., издадена от ОД
на МВР-Плевен, както и извлечение от журнал за взети алкохолни проби и справка
с изх.№ 3371810.04.2023г. на УМБАЛ „Д-р Г.СТрански“ ЕАД –Плевен, че на
01.01.2023г. в 17,30 часа е взета кръвна проба от оспорващия. Пробата е
изпратена за изследване в НИК-МВР-София – справка с вх.№ 2177/11.04.2023г.,
издадена от сектор „Пътна полиция“ Плевен. Не се спори между страните, че към
датата на откритото съдебно заседание резултатите от пробата не са изготвени и
съобщени на участниците в производството.
От справка с вх.№ 1019/16.02.2023г., се установява още, че
видеонаблюдението, намиращо се на магазин „Крез“, находящ се в ***№29 нямат
архивни записи към дата 01.01.2023г. В тази насока е и справка с изх.№
25815.02.2023г., издадена от „Крезз“ ЕООД.
Видно от справка с вх.№ 1019/16.02.2023г се установява и
обстоятелството, че всички файлове с аудио и видео информация от Автоматизирана
система „АИС ВОДПК“ се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 23-0938-000001/01.01.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Плевен на К.М.К. е наложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, за това че на 01.01.2023г. в 16,11 часа в ***до номер 4, К.М.К.
управлявал лек автомобил – *** Турбо с рег.№ ***, собственост на Уникредит
лизинг ЕАД –клон Плевен, с наркотични вещества или техните аналози, установено
по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер
ARPK-0012, като проба номер 23 дала положителен резултат за употреба на
амфетамини, а на водача бил издаден и талон за медицинско изследване с номер
097241 и 8 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер
А072941- нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата (
ЗДвП) – нарушение на чл.5, ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП. Заповедта била връчена на К. на
12.01.2023г.
В хода на производството са приобщени гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите А.К., А.Х.Х. и Я.А.Н..
Установява се от показанията на св. А.К., че на 01.01.2023г. се
срещнала с К.М.К., като заедно с общото им дете се разхождали в централната
част на града. Свидетелката посочва, че на оспорващия била извършена проверка
от служители на МВР, като впоследствие К. споделил пред нея, че пробата била
положителна. Свидетелката е категорична, че не видяла К. да управлява МПС.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката. Последната не е очевидец
на деянието, предмет на административното нарушение, както и не е възприела
нито поведението на К. преди срещата им, нито проверката на служителите на МВР.
Въпреки това обстоятелство и наличието на взаимоотношения с оспорващия предвид
общото им дете, съдът приема показанията на А.К. за правдиви и достоверни.
Видно от показанията на св. А.Х.Х.- служител на МВР, последният е
извършил проверката с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
номер ARPK-0012, като пробата на К.М.К. е дала положителен резултат за употреба
на амфетамини. Свидетелят посочва, че е извършил проверката на лицето, след
като е установил самоличността му при приближаване на К. (пеша от центъра на
града в присъствието на лице от женски пол и дете) на лекия автомобил ***
Турбо, както и че проверката е извършена след подаване на данни от служител в
ОДЧ на ОД на МВР-Плевен за водач, който евентуално е употребил алкохол или
наркотици.
Установява се от показанията на свидетеля Я.А.Н.-***, сътрудник
„Охрана“ на пост „Пропуски“, че на 01.01.2023г. възприел К.М.К., като водач на
лек автомобил, който спрял неправилно на средата на улицата, на островчето на
захода за улицата, на която е разположена сградата на дирекцията. Свидетелят
възприел разговор между оспорващия и лице от женски пол с дете, след което К.
паркирал автомобила пред магазин „Крез“ и тримата се отправили към площада в
централната част на град Плевен.
Видно от показанията на св. М.И.П. – служител в дежурната част на
ОД на МВР-Плевен, свидетелят възприел непосредствено управлението на МПС-то от
оспорващия, обстоятелството, че е нарушил ЗДвП чрез пресичане на двойна
непресечна линия и неправилно паркиране в централната част на кръстовището. На
свидетеля направило впечатление поведението на водача и разговор с жена с малко
дете, като разговорът помежду им бил нервен, с жестикулации, натоварващ, с
потенциал за ексцесии. Предвид последното уведомил дежурния екип в сектор „ПП“
, които до няколко минути пристигнали на място. Впоследствие свидетелят получил
обратна информация от колегите си, че водачът е бил употребил амфетамини.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите А.Х.Х.,
Я.А.Н. и М.И.П., както поради съответствието помежду ми, така и поради
съответствието с писмените доказателства по делото вкл. АУАН
ф.№880404/01.01.2023г., заверено копие на писмо с рег.№ 29626822г. на ОД на
МВР-Плевен,заверено копие на писмо с рег.№ 8121р-16214/11.08.2022г. на Главен
комисар на МВР и списък на служителите от група ОДЧ при ОД на МВР-Плевен. От
показанията на свидетелите Я.А.Н. и М.И.П. се внасят преки доказателства за
обстоятелството, изложено в АУАН ф.№880404/01.01.2023г., че на 01.01.2023г. в
гр.Плевен К.М.К. е управлявал моторно превозно средство и е имал качеството на
водач по смисъл на т.25, пар.6 от ДР на ЗДвП, а чрез показанията на св. А.Х.Х.
от друга страна се приобщават доказателства, че при проверката на лицето с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 пробата на К.М.К. е дала положителен
резултат за употреба на амфетамини. Свидетелите имат преки наблюдения върху
осъщественото от водача деяние и резултата от изследването за употреба на
наркотични вещества, не се намират със страните в отношения, които да
предопределят заинтересованост от изхода на процеса, поради което съдът приема
показанията им за правдиви и достоверни, изцяло съответни на обективната
действителност.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на
оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на
оспорващия като адресат на акта.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед на прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т. 1 , б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на
МВР-Плевен е оправомощил Началника на сектор „ПП“, какъвто е и издателят на
ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен
административен орган. Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и съответства на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 т.1 б.“б“ ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
В конкретния случай, съдът приема за безспорно доказано, че
оспорващият е управлявал процесния лек автомобил, имал е качеството водач на
МПС, както и че при проверката тестът е показал употреба на амфетамини. Не може
да се приеме, че лицето е употребило наркотичните вещества след като е
паркирало МПС-то пред магазин Крезз, предвид обстоятелството, че както св. А.К.,
така и оспорващият заявяват, че са се разхождали на публично място, заедно със
своето малолетно дете. Същевременно гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите А.Х.Х., Я.А.Н. и М.И.П. обуславят извод, че
доказателствената сила на съставения на К. акт за установяване на
административно нарушение не е оборена.
От граматическото тълкуване на законът предвижда два начина за
проверка дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества – чрез тест за
установяване употребата на наркотични вещества и чрез химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Нормата предвижда двете хипотези алтернативно. До решаване на
въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание "лишаване от
право да се управлява МПС за определен срок", се налага задължително
принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който поради
употреба с наркотични вещества поставя под риск живота и здравето на всички
останали участници в движението. Ирелевантно е обстоятелството, че водачът
впоследствие се е подложил на другата възможна проверка и тя е показала, че той
не е употребил наркотици, след като с поведението си той е нарушил установения
от закона ред. В конкретния случай водача си е направил изследване на следващия
ден - на 02.01.23г., поради което съдът приема представеното писмено
доказателство от СМДЛ „Рамус“ ООД за неотносимо към предмета на спора.
Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН се
подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото и доказателствената му
сила не бе оборена.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона. Тя не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по
делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с
целта на закона.
Следва да се има предвид от оспорващия, че мерките по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 2 б.“б“ ЗДвП не са санкция (наказание). Те са
принудителни административни мерки, които се различават от административните
наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид административно наказание.
Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ. Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, за да се
постигне определен правен резултат. Налагането на ПАМ няма целите и функциите
на административното наказание, поради което към тях не са приложими
разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната превенция на
административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН), както
смята пълномощника на оспорващия. Не е приложим института на давността, не се
вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства (като
доказателства за влошено здравословно състояние и ежедневна нужда от ползване
на моторното превозно средства и др.). При осъществяване на предпоставките
заложени в материално правната разпоредба органът, при условията на обвързана
компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че
заповедта е издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
компетентност, което я прави действителна. Не са налице съществени процесуални
и материално правни нарушения, нито с издаването й са нарушени принципи на
правото и закона.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че не са претендирани
от ответника деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд Плевен, девети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, офис 512, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0938-000001/01.01.2023г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен.
Решението на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/