Р
Е Ш Е
Н И Е № 262570
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Гергана Бонева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4388 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260,
представлявано от ....... Д.Ш. и М.В. - ......, чрез пълномощник Адвокатско дружество “Ч.,П. и И.” против А.Г.А.,ЕГН **********, с адрес: ***,
ст. ** aп. ** за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от: 4597,42 лв. (четири хиляди
петстотин деветдесет и седем лв. и четиридесет и две ст.) — главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда —
17.07.2019 г. до окончателно изплащане на задължението; 1063,85 лв. (хиляда
шестдесет и три лв. и осемдесет и пет ст.) - договорна възнаградителна лихва за
периода 19.06.2017 г. - 19.04.2019 г.; 494,58 лв. (четиристотин
деветдесет
и четири лв. и петдесет и осем лв.) — мораторпа лихва за периода от 30.01.2018 г. — 09.07.2019 г.,
както и 599,59 лв. (петстотин
деветдесет и девет лв. и петдесет и девет ст.) - такси за периода от 19.06.2017
г. — 09.07.2019 г. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2017
между страните е сключен Договор за издаване на кредитна
карта “MASTERCARD” за револвиращ
кредит с
кредитен лимит в размер на 5000,00 лв. От него
картодържателят
дължи само това, което е изтеглил като стойност от картата. Банката е издала
и изпратила всеки месец с обикновена поща до картодържателя
месечно
извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и всички операции
извършени през съответния месечен отчетен период, лихви,
такси и други разходи и задължения. Дължи се минималната
месечна вноска. При погасяване на задължението до датата, посочена в
извлечението не се дължи лихва, в противен случай върху усвоената и непогасена
част от кредитния лимит се начислява възнаградителна лихва при посочен
в месечното извлечение лихвен процент. При забава на плащане на минималната месечна вноска се дължи мораторна лихва
в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогассн кредитен
лимит. Дължи се такса за ползване на кредитната
карта. Притендираната главница от 4597,42 лв. Включва всички усвоявания, след приспадане на вноски. Налице е и сключена застраховка „Защита на
плащанията“, по която се дължат премии, начислявани като задължение по
кредитната карта и да се превеждат на застрахователя от банката. Същите са част от сумата за такси. Ответника не е заплатил минимална
месечна вноска, лихви и такси. При непогасявапс
на две последователни минималните месечни вноски банката
може да обяви задължението на картодържателя за
изцяло
предсрочно изискуемо. Банката е
обявила задължението на ответника за предсрочно изискуемо и е изпратила нотариална покана peг. № ..... том .... акт № ... чрез
Нотариус ...... per ... на НK и
район па действие PC-....... Същата не е връчена. Изпратена е втора
нотариална покана с per № 32.... том .., № ... чрез
Нотариус .....-.... с per № ... и район на действие РС-......, за
обявяване на изискуемостга па задължението чрез работодателя на длъжника, която е връчена на 19.04.2019 г.
чрез
........... в дружеството —работодател.
Нотариалните разходи са част от сумата от 599,59 лв. притендирани
такси. На
17.07.2019 г. ищеца е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение -
ч. гр. д. 11820/2019г. на Районен съд – Пловдив. Срещу
заповедта е подадено възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска. Твърди недействителност на договора за кредит поради нарушение на
ЗПК. Определения ГПР не съответства на действителния такъв. Не е уредено
правото на длъжника да получи винаги извлечение от сметката под формата на
погасителн план и да информация за погасяването на главницата. Не се дължи сума извън заемната. Нотариалните
такси не са част от вземането.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства заявление за издаване на кредитна
карта от 19.06.2017 г. и договор от 19.06.2017 г.и приложение 1 към него,
Декларация за присъединяване към програма „Защита на плащанията“и медицински
въпросник е видно, че на 19.06.2017 г. между страните по инициатива на
ответника е постигнато съгласие за издаване на кредитна карта с лимит от 5000
лв., но при определяне размера на ГПР е посочена главница от 3000 лв. Датата на
издаване на месечното извлечение по картата се определя от банката при
предаване на същата. В него се посочват всички транзакции, лихви, такси,
преводи, разходи, общо задължение, минимална месечна вноска, краен срок за
плащане. Задължението може да бъде платено в срока изцяло и отчасти. Необходимо
е заплащане на минималната вноска от 3% или 15 лв. Непогасената сума се
олихвява с ГЛП-18,9 %. ГПР е 31,73 %. Таксата за разглеждане на кредита е 45
лв. Годишната такса за обслужване на кредита е 45 лв. А.А. е дал изрично
съгласие за присъединяване към Групов застрахователен договор № .../2009 г. за
застраховка „Защита на плащанията“ и дължи застрахователна премия в размер
0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит.
От представените извлечения от заведената картовата сметка като притежавана
от ответника (лист 26-28 от делото), месечни извлечения(лист 29-30 от делото) заключение
от 07.07.2021 г. по изготвена ССЕ е видно, че от процесната карта е усвоена в
периода 19.06.2017-17.07.2019 г. сума от 4800 лв. чрез теглене в брой от АТМ. Внесена
е сума от 887 лв. на пет вноски в периода 15.09.2017-30.03.2018 г., които са
погасили главница-202,58 лв.; 284,78 лв. договорна лихва , 53,07 лв.-мораторна
лихва и 346,57 лв. такси. Към 17.07.2019 г. непогасеното задължение е 6755,44
лв., което включва главница-4597,42 лв.; 1063,85 лв.-договорна лихва за периода
10.01.2018 г.-10.01.2019 г.; мораторна лихва 494,58 лв. за периода 09.03.2018-10.01.2019
г. и 599,59 лв. такси. В ГПР са включени главница-3000 лв, възнаградителна
лихва 18,9 %, такса за разглеждане на заявление, такса за теглене в брой. Общия
сбор на таксите е 138 лв. При изчисляване на ГПР с главница от 5000 лв.,
възнаградителна лихва-18,9 %, такса за разглеждане на заявление, такса за
теглене в брой, такса за хартиено месечно извлечение, допълнително оскъпяване
със застраховка, размера на същия е
46,92 %.
От представените вносни бележки (лист 46-51 от делото) е видно, че разходите
по връчването на нотариалните покани са в размер от 304,80 лв.
От приложеното ч. г. д. 11820/2019 г. на ПРС се установява, че за
притендираните вземания ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава
правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.
422, ал. 1 ГПК от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД.
С оглед отправеното възражение от длъжника в заповедното производство и
отговора на ответника в настоящето производство за недължимост на
притендираните вземания, съдът намира, че уважаването предявения иск по чл. 422
от ГПК налага установяване, при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца, възникване на валидно
облигационно отношение между страните по договор
за револвиращ кредит ; усвояване
от кредитополучателя
на заявената сума като главница чрез извършени тегления
от АТМ; наличие
на падежирали и неплатени месечни вноски; упражняване право за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем; уговорена клауза за такси за администриране на
просрочен кредит и разходи за събиране на вземанията и техния размер, както и възникване на задължение за заплащане на
застраховатена премия касаеща незаплатените месечни заедължения.
Не се оспорва от ответника, а и от представения писмен договор
за кредитна карта, се установява сключен между страните договор за кредит с фиксиран максимален размер
на заемната сума и начин на усвояване чрез тегления посредством издавана от
кредитодателя карта.
За да възникне задължение на кредитополучателя за заплащане на суми за
главници и лихва по договора е необходимо да се установи усвояване от негова
страна на предоставените му по кредита средства. Макар и да не се оспорва
изрично от А. получаването на уговорената кредитна карта, която позволява
достъп до предоставената сума, непредоставянето от ищеца на доказателства за това,
налага извод у съда за липса на предаване на заемните средства, което от своя
страна не поражда задължение за връщане на получени суми по договора.
На следващо място съобразно наведените от ответника възражения за
недействителност на договора за заем поради нарушение на императивни законови
норми, съдът намира, че характера на постигнатото съгласие и целта на
предоставянето на средствата сочат, че се касае за потребителски кредит, чийто
уговорки подлежат на регулиране от ЗПК.
Съгласно чл. 22
от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази изначална недействителност, като заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви
и други разходи.
В настоящия случай в договора се съдържа противоречие между отделни клаузи
посочващи размера на кредитния лимит, което е пречка да се установи каква е
общата заемна сума. Това от своя страна сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7
от ЗПК.
Наред с това в приложение 1 към договора е посочено, че размера на ГПР е
31,73 %, но от изготвеното заключение по извършената ССЕ от 07.07.2021 г.,
което съдът кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и всестранно, се
установява, че при определянето на същия не са включени всички разходи настоящи
или бъдещи, като таксата за хартиено месечно известие, допълнително оскъпяване
с месечна вноска по застрахователна премия. Вземането в предвид на тези разходи
ще определи ГПР на 46,92 %, което сочи разлика с вписания в договор и налага
извод за възможност на съществена заблуда у кредитополучателя относно оскъпяването на кредита и неговата икономическа изгода от същия. Ето защо съдът
приема, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Липсата на ангажирани доказателства за своевременно връчване на
кредитополучателя на месечни извлечения от картовата сметка сочещи размера на
дълга и начина на формирането му, при направено възражение в тази насока от
ответника, невежда нарушение и на чл. 11.ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Посочените нарушения са достатъчни за определяне на договора като
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23
от ЗПК като дължима от заемополучателя се явява само усвоената, но
невъзстановена сума за главница. Тъй като по делото не се установява безспорно,
че ответника е изтеглил притендираната сума от 4597,42 лв.-главница съдът
намира, че същата не се дължи от него.
По изложените съображения съдът счита иска за недоказан, което налага
неговото отхвърляне.
С оглед изхода на делото
на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се присъдят
притендираните такива, съобразно представения
списък и доказателства в размер от 100 лв. за депозит за изготвяне на
ССЕ. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество „Г.“ следва да се определи
възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на
договора, и отправеното искане или в размер от 667,77 лв. за защита по иска по
чл. 422 от ГПК. С оглед постъпилите данни
за налична регистрация на адвокатско дружество „Г.“ по ЗДДС съдът намира, че
към възнаграждението следва да се начисли и 20% ДДС, при което същото възлиза
на 801,32 лв. На процесуалния представител се дължат и разноски за
производството по ч. г. д. 11791/2019 г. в размер от 466,44 лв. определен при
условията на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., което с ДДС възлиза на сумата
от 559,72 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от .......
Д.Ш. и М.В. - ......, чрез чрез пълномощник
Адвокатско дружество “Ч.,П. и И.” против
А.Г.А.,ЕГН **********, с адрес: ***,
ст. ** aп. ** иск
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от: 4597,42 лв. (четири
хиляди петстотин деветдесет и седем лв. и четиридесет и две ст.) — главница,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда — 17.07.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението; 1063,85 лв. (хиляда
шестдесет и три лв. и осемдесет и пет ст.) - договорна възнаградителна лихва за
периода 19.06.2017 г. - 19.04.2019 г.; 494,58 лв.
(четиристотин
деветдесет
и четири лв. и петдесет и осем лв.) — мораторпа лихва за периода от 30.01.2018 г. — 09.07.2019 г.,
както и 599,59 лв. (петстотин
деветдесет и девет лв. и петдесет и девет ст.) - такси за периода от 19.06.2017
г. — 09.07.2019 г., за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч. г. д. 11820/2019 на ПРС.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от .......
Д.Ш. и М.В. - ......, да заплати на А.Г.А.,ЕГН
**********, с
адрес: ***, ст. ** aп. ** сумата от 100 лв.(сто
лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от .......
Д.Ш. и М.В. - ...... да заплати на адвокатско дружество „ Г.“ с ЕИК ********* с
адрес ***, представлявано от С.Г. сумата от 801,32 лв. /осемстотин и един лева и 32 ст./ за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по настоящето дело и сумата от 559,72
лв.(петстотин петдесет и девет лева и 72 ст.) за адвокатско
възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. 11820/2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ