РЕШЕНИЕ
гр. София,23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8854 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 46392 от 20.02.2019 г., постановено
по гр. дело № 25069/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 25-ти състав, частично са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.И., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата 1984,99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., до имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „**********, с аб. № 333637 и
сумата 81,83 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 21.12.2017 г. до окончателното
заплащане на сумите, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата от 187,64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.10.2015 г. до 18.12.2017 г., за които вземания по ч.гр.д. № 89140/2017 г.
по описа на СРС, 25 ти състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като главният
иск за стойността на потребена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1984,99 лв. до пълния предявен размер от 2328,74
лева и за периода 01.05.2014 г. до 30.10.2014 г., както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 187,64 лв. до
пълния предявен размер от 263,40 лв. и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения период за разликата над уважения размер от 15,21 лв.
до пълния предявен размер от 15,34 лв. са били отхвърлени.
Със същото решение
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 449,52 лв., представляваща разноски в производството по иска по чл. 422 ГПК,
както и сумата от 95,39 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 17,00 лв., представляваща
разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявения главен иск за стойността на доставената топлинна енергия,
както и акцесорния иск за изтекла мораторна
лихва са били частично отхвърлени за разликата над уважения им размер до пълния
им предявен размер, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Д.Д., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част
от дължими суми са погасени по давност за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014
г., сочейки че съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, раздел ІХ от ОУ,
дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен срок, след изтичане на периода,за
който се отнасят. Ето защо и процеснияте вземанията
по общата фактура, издадена през
м.07.2015 г. не били погасени по давност. По
изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи
изцяло предявените искове като присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемият по жалбата на ищеца - В.Г.И., чрез полномощника си –
адв. Р.Рачева, с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения
срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения. Претендират и разноски.
Срещу решението в частта, с която
частично са били уважени предявените от
ищеца установителни исковеза сумата 1984,99
лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017
г., до имот, находящ се в гр-
София, ж.к. „**********, с аб. № 333637 и сумата 81,83 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.12.2017 г. до
окончателното заплащане на сумите, сумата от 187,64 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.10.2015 г. до 18.12.2017 г е
подадена въззивна жалба и от ответника В.Г.И., чрез
пълномощника си – адв. В.Т., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че ищецът е установил
твърдението, че е страна по материално правоотношение, възникнало от твърдения
договор за продажба на топлинна енергия, тъй като по делото не били представени
некакви доказателства, удостоверяващи това твърдение. При евентуалност на
оплакванията сочи още, че ищецът не е установил влизането на ОУ в сила, тъй
като от представените такива не се установява публикуването им във
всекидневник. Наред с това поддържа, че ищецът не е установил реалното
количество топлинна енергия, доставяна
до процесния недвижим имот, както и че се
дължи такса за дялово разпределение, доколкото по делото не били представени
никакви доказателства за ценообразуването на тази претенция. Сочи, че ищецът не е установил факта, че процесните фактури са били публикувани на интернет
страницата на дружеството, поради което не бил изпаднал в забава и не дължал претендираната мораторна лихва.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият ищец по жалбата на ответника – „Т.С.“ ЕАД, както и „Т.с.“
ЕООД - третото лице помагач на ищеца – не са подали отговор на въззивната жалба на ответника, и не изразяват становище по нея.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани
лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за основателна,
а тази на ищеца за неоснователна по следните съображения:
По жалбата на В.Г.И.:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В конкретния
случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия като
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
С оглед събраните
по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за необоснован
извода на първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото се установява обстоятелството, че именно ответникът В.Г.И.
е собственик или вещен ползвател на процесния имот с
административен адрес: гр. София, ж.к. „**********, до който ищецът твърди че е
доставил топлинна енергия през процесния период, т.е.
че е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска. В тази връзка следва
да се отбележи, че ответникът И., своевременно - с отговора на исковата молба,
е оспорила твърдението на ищеца, че е собственик на процесния
топлоснабдения имот, респективно че има качеството на
потребител, като първоинстанционният съд,
разпределяйки правилно доказателствената тежест с
доклада по делото, е посочил, че в тежест на ищеца е да установи това
твърдение. В подкрепа на твърдението, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, до който е доставил топлинна
енергия, ищецът е представил
единствено молба за вписване на законна ипотека от В.Г.И. /лист 14 по делото на СРС/,
но с оглед разпоредбата на чл. 485, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ нотариусът няма
задължение по чл. 482, ал. 1 ГПК /отм./, т.е. да провери собствеността върху
имота, поради което въз основа на същата не могат да се правят еднозначни
изводи, че лицето посочено като длъжник по учредената законна ипотека е собственик
на имота. Принадлежността на правото на собственост на В.Г.И. върху процесния недвижим
имот не се установява и от представения по делото Списък на живущите в жил. сграда, бл. *******, тъй като същото не е в цялост, а
и също не удостоверява право на собственост. По изложените съображения настоящият
състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото
на собственост на ответника върху процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
поради което и при прилагане последиците на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен,
като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен е и предявения акцесорен иск, както и на вземането за дялово
разпределение.
С оглед извода на въззивния съд, че по
делото не е установено ответникът да е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
то въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД е неоснователна.
Тъй като изводите
на въззивната
инстанция са различни от тези на СРС, обжалваното решение в частта, с
която е прието за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1984,99 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., до имот, находящ се в гр- София, ж.к. „**********,
с аб. № 333637, сумата 81,83 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 21.12.2017 г. до окончателното
заплащане на сумите, както и сумата от 187,64 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.10.2015 г. до 18.12.2017 г., както и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 449,52 лв., представляваща разноски в
производството по иска по чл. 422 ГПК, както и сумата от 95,39 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство следва да бъде отменено, а
предявените искове отхвърлени. В останалата обжалвана част, с която предявеният
от ищеца главен иск за стойността на доставената топлинна енергия, както и акцесорния иск за изтекла мораторна
лихва са били частично отхвърлени за разликата над уважените им размери до пълните
им предявени размери обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото пред настоящата съдебна инстанция ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника В.Г.И. на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителството в производството пред СРС по Договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2019 г. в
размер на сумата от 300,00 лв., сумата от 83,00 лв. за заповедното производство
по ч.гр.д. 89140/2017 г., както и сумата от 300,00 лв. за производството пред
СГС по Договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020 г.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 46392 от 20.02.2019 г.,
постановено по гр. дело № 25069/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 25-ти състав, В
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.И., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1984,99 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с аб. № 333637, сумата 81,83 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 21.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумите и сумата от
187,64 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 18.12.2017 г., за
които вземания по ч.гр.д. № 89140/2017 г. по описа на СРС, 25 ти състав е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която В.Г.И., ЕГН **********
е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 449,52
лв., представляваща разноски в производството по иска по чл. 422 ГПК, както и
сумата от 95,39 лв., представляваща разноски в заповедното производство, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.И., ЕГН **********, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че В.Г.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
1984,99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в периода
01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., до имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с аб. № 333637, сумата
81,83 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 21.12.2017 г. до окончателното заплащане на
сумите и сумата от 187,64 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до
18.12.2017 г., за които вземания по ч.гр.д. № 89140/2017 г. по описа на СРС, 25
ти състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46392 от 20.02.2019 г., постановено по
гр. дело № 25069/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 25-ти състав, В ЧАСТТА,
с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.И., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1984,99 лв. до
пълния предявен размер от 2328,74 лева и за периода 01.05.2014 г. до 30.10.2014
г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 187,64 лв. до пълния предявен размер от 263,40 лв. и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период за разликата
над уважения размер от 15,21 лв. до пълния предявен размер от 15,34 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***
Б да заплати на В.Г.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 683,00 лв., представляваща сбора на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС
/вкл. и заповедно производство/ и пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: