Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 04. 08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова-Тонева
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 6848 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 436. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
С разпореждане
от 05. 06. 2020 г. частният съдебен изпълнител В.М.(регистрационен номер 860) е
образувала изпълнително дело № 20208600400393. Страни по изпълнителното дело
са Д.К.И., ЕГН ********** (взискател), и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - З."“ АД, ЕИК *******(длъжник). В законоустановения
срок. Два дни след връчването на поканата за доброволно изпълнение (на 08. 06.
2020 г., л. 10. и 11. от изпълнителното дело) длъжникът е оспорил разноските по
изпълнението, като е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
и е поискал преизчисляване на определената по т. 26. от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) пропорционална
такса. С уведомление от 12. 06. 2020 г. съдебният изпълнител е оставила без уважение възражението. На 24.
06. 2020 г. длъжникът е предявил жалба срещу уведомлението, въз основа на която
е образувано настоящото производство пред Софийския градски съд.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
В жалбата се
оспорва размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Длъжникът е на
мнение, че нормата на чл. 78., ал. 5. от ГПК намира приложение и в
изпълнителното производство поради систематичното си разположение в нормативния
акт. Твърди се, че начислените разноски за адвокатско възнаграждение не
отговарят на установения с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(по-нататък „Наредбата“) минимум. Неправилно били определени съобразно минимума
по чл. 10., т. 2. от нея, а трябвало да бъдат определени съобразно т. 1. на
същия член. Като аргумент в тази насока се твърди ниска степен на правна и
фактическа сложност на конкретното изпълнително дело. На следващо място обжалва
начислената по т. 26. от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, като твърди, че тя не
следва да се начислява и върху разноските за адвокатско възнаграждение;
евентуално, ако следва да се начислява и върху тях, иска да бъде намалена
съответно на намалението на разноските за адвокатското възнаграждение, което
претендира. Позовава се на съдебна практика. Въз основа на посочените аргументи
иска да бъде отменено Уведомление с изходящ номер 26100/12. 06. 2020 г., като
съдът намали разноските за адвокатско възнаграждение на 100 лева и преизчисли пропорционалната такса по т. 26. от ТТРЗЧСИ.
Прави искане за присъждане на сторените в настоящото дело разноски.
В законоустановения тридневен е постъпило
възражение срещу жалбата от процесуалния представител на взискателя.
Жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че съдебният изпълнител е
начислил разноски за адвокатско възнаграждение в нормативноустановения
минимален размер, като правилно е приложил чл. 10., т. 1. и т. 2. от Наредбата.
Посочва се, че съдебният изпълнител правилно е присъдил тези разноски и
съобразявайки чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата (защото в дадения
случай адвокатът е оказал безплатна помощ на материално затруднено лице).
Твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съответстват на
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Освен това по делото
имало данни, че подавани молби след молбата за образуване на изпълнителното
производство. Те били предназначени за насочване на изпълнението с цел
удовлетворяване на взискателя и от това произтичал
изводът, че адвокатът не е останал безучастен по хода на изпълнителното
производство, а напротив, имал е активно поведение и след образуването му. На
последно място, твърди се, че длъжникът
не отговарял за разноски в изпълнителното производство само ако не е дал повод
за предявяването на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това.
Настоящият случай не бил такъв, защото плащането от длъжника било направено
след започването на изпълнителното производство. Прави искане да не се
присъждат разноски в полза на длъжника (жалбоподателя) по настоящото
производство, защото то не било самостоятелно по смисъла на чл. 81. от ГПК.
След като
разгледа аргументите на страните и съобрази доказателствата, съдът установи от
правна и фактическа страна следното.
Длъжникът
дължи разноските за изпълнението по силата на чл. 79. от ГПК. Твърдението, че
дължи разноските винаги, освен ако е платил дълга преди образуването на
изпълнителното дело, е неправилно. Законът предвижда още две изключения в т. 2.
и 3. на чл. 79., ал. 1. от ГПК. Те са допълнително разширени чрез тълкуване.
Така длъжникът не дължи разноски за изпълнението и когато изпълнителните
способи и свързаните с тях процесуални действия не са били необходими за
удовлетворяването на взискателя (например ако взискателят се е удовлетворил чрез друг изпълнителен
способ): в този смисъл са мотивите към т. 5. от Тълкувателно решение № 3 от
2017 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015 г. на Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Разноските, направени от взискателя,
обхващат разноските за образуването на изпълнителното производство, разноските
за осъществяването на съответните изпълнителни способи, както и разноските за
възнаграждение на един адвокат. Разноските за възнаграждението на адвоката при
възражение за прекомерност се определят съобразно два критерия: първо, какви и
колко групи процесуални действия е осъществил адвокатът, което определя и
приложимия текст от Наредбата; и второ, каква е фактическата и правна сложност
на конкретното изпълнително дело. Тук трябва да се отбележи, че фактическата и
правна сложност няма отношение към определянето на приложимия текст от
Наредбата (т. 1. или т. 2. от чл. 10.), а има отношение към това дали
разноските за адвокатското възнаграждение да бъдат напълно сведени до
съответния минимум, след като приложимият текст от Наредбата е определен.
Освен това не
следва да бъдат присъждани разноски за адвокат, ако длъжникът поначало не дължи
разноски за осъществените процесуални действия съобразно изключенията по чл.
79., ал. 1. от ГПК и разясненията от посоченото тълкувателно решение.
За отделните
групи процесуални действия в изпълнителното производство, осъществени от
адвоката, се дължат отделни възнаграждения, като нормативната уредба предвижда
и отделни минимални размери за тях. Така за процесуално представителство за образуване
на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е възлизало на 100
(сто) лева към момента на подаването на молбата за образуване (05. 06. 2020 г.).
Освен подаването на молба за образуване на изпълнително производство, към процесуалните
действия за образуването на изпълнителното производство настоящият състав на
съда приема, че следва да се отнесат и всички останали действия по чл. 426. от ГПК: предявяване на молба за образуване на изпълнителното производство,
посочване на начина на изпълнението (изпълнителния способ), отправяне на
искания за проучване на имущественото състояние на длъжника, за правене на
справки и изискване на преписи от документи. За всички тези процесуални
действия е приложимо минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10., т. 1. от
Наредбата.
Минималното адвокатско възнаграждение по т. 2. е предвидено за следващите
процесуални действия в изпълнителното производство: тези, свързани със самото
осъществяване на изпълнителните способи (например при оспорване на заключението
на вещото лице за стойността на имота от взискателя
по чл. 485., ал. 2. от ГПК).
В разглеждания случай адвокатът на взискателя е
участвал в осъществяването на следните процесуални действия в изпълнителното
производство: подаване на молба за образуване на изпълнителното производство
(л. 1. от изпълнителното дело), искане съдебния изпълнител да направи справка и
евентуално да наложи запори на моторни превозни средства на длъжника (л. 12. от
изпълнителното дело) и искане съдебният изпълнител да направи справка за
открити банкови сметки на длъжника и евентуално да им наложи запор (л. 14. от
изпълнителното дело). Всички тези действия са по чл. 426. от ГПК, следователно
за тях е приложим текстът на чл. 10., т. 1. от Наредбата в действащата към съответния
момент редакция.
По отношение
на втория критерий за определяне на минималното адвокатско възнаграждение
(фактическа и правна сложност) например се приема, че фактическата и правна
сложност за адвоката е ниска, ако взискателят е
възложил на частния съдебен изпълнител да определи изпълнителния способ (т. 6.
от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен
съд). Тук следва да бъдат добавени и следните характеристики на изпълнителното
производство, които го усложняват или опростяват: платежоспособността на
длъжника, наличното секвестируемо имущество, броят и
сложността на изпълнителните способи, които са били предприети,
присъединяването на кредитори и наличието на привилегировани вземания.
В разглеждания
случай взискателят е възложил на съдебния изпълнител
всички правомощия по чл. 18. от Закона за частните съдебни изпълнители,
включително и определянето на начина на изпълнението (л. 1. от изпълнителното дело).
Длъжникът е застраховател с обемно секвестируемо
имущество, като прилагането на изпълнителни способи спрямо него не би
представлявало съществено затруднение. А в конкретния случай длъжникът дори е
изпълнил дълга (на 16. 06. 2020 г. – л. 47. от изпълнителното дело) в пълен
размер (с изключение само на разноските, срещу които е възразил!) в
четиринадесетдневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение
(на 08. 06. 2020 г. – л. 10, гръб, и лист 11. от изпълнителното дело). Няма нито
една особеност, която да обуславя фактическа и правна сложност на
изпълнителното производство.
По изложените
съображения и предвид направеното от длъжника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред съдебния изпълнител (л. 34. от изпълнителното
дело) съдът намира, че съдебният изпълнител е трябвало да приложи чл. 38., ал.
2. от Закона за адвокатурата и чл. 78., ал. 5. от ГПК във връзка само с чл.
10., т. 1. от Наредбата и да ограничи разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя е основателно.
По отношение
на възражението на длъжника, че пропорционална такса по т. 26. от ТТРЗЧСИ не следва да се начислява върху
вземането за разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, а само върху присъденото вземане по изпълнителния лист, съдът
намира следното.
Т. 26. от ТТРЗЧСИ говори за изпълнение на парично вземане, без да
уточнява дали то следва да е отразено в изпълнителния лист. Настоящият съдебен
състав намира, че от систематичното тълкуване на текстовете се налага именно
този извод. Така в забележка 1. към т. 22. изрично е уточнено какво следва, ако
цената на имота не е посочена в изпълнителния лист; по аргумент за противното,
макар и в самата т. 22. да се говори само за цената на недвижимия имот, има се
предвид цената на имота, отбелязана в изпълнителния лист. Следователно и т. 26.
следва да се разбира в смисъл, че паричното вземане трябва да е отбелязано в
изпълнителния лист. Следователно пропорционална такса не следва да се начислява
върху събраната сума от парично вземане, което не е отбелязано в изпълнителния
лист. Възражението на жалбоподателя е основателно.
Предвид изложеното пропорционалната такса по т. 26. следва да бъде
преизчислена. Вземането за разноски на взискателя
следва да бъде ограничено до 100 (сто) лева и върху него изобщо да не се
начислява пропорционалната такса. Материалният интерес, служещ като основа за първоначалното
ѝ изчисляване, е бил в размер на 10 469 (десет хиляди четиристотин
шестдесет и девет) лева и 4 (четири) стотинки, като е обхващал и вземането за
сторените в изпълнителното производство адвокатски разноски в размер на 509
(петстотин и девет) лева и 4 (четири стотинки). Тогава законосъобразният
материален интерес следва да се преизчисли така: 10 469,
04 – 509, 04 = 9 960 (девет хиляди и деветстотин и шестдесет) лева.
Следователно пропорционалната такса
трябва да отново да се преизчисли по т. 26.,
б. „в“ от ТТРЗЧСИ така: 100 + (8/100 . 8 960) = 816, 80 (осемстотин и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки) без данък добавена стойност.
Разноски. Възражението на взискателя,
че разноски не се дължат на жалбоподателя по настоящото производство, е
неоснователен. Чл. 78. е разположен в част първа, „Общи правила“ на ГПК и
следователно намира съответно приложение и в производството по чл.
436. и следващите от ГПК. По силата на чл. 81. от ГПК съдът е длъжен да присъди
сторените разноски в настоящата инстанция. Жалбоподателят е доказал направени
деловодни разноски в размер на 265 (двеста шестдесет и пет) лева, от които 240
(двеста и четиридесет) лева адвокатско възнаграждение и 25 (двадесет и пет)
лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло
въз основа на жалба с входящ номер 18086/24. 06. 2020 г., подадена от длъжника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - З."“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*******., изразения в Уведомление с изходящ номер 26100/12. 06.
2020 г. по изпълнително дело № 20208600400393 отказ на частния съдебен
изпълнител В.М.да бъдат намалени начислените в полза на взискателя
Д.К.И., ЕГН **********, разноски по изпълнението за възнаграждение на
адвокат и пропорционална такса по т. 26. от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА въз основа на
чл. 78., ал. 5. от Гражданския процесуален кодекс разноските по изпълнението за
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Д.К.И., ЕГН **********, от 509 (петстотин и девет) лева и 4
(четири) стотинки на 100 (сто) лева.
НАМАЛЯВА въз основа на
т. 26. от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители начислената в полза на взискателя Д.К.И., ЕГН **********, пропорционална
такса от 848 (осемстотин четиридесет и
осем) лева и 14 (четиринадесет) стотинки на 816 (осемстотин и шестнадесет) лева
и 80 (осемдесет) стотинки.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78., ал. 1. от Гражданския процесуален кодекс взискателя
Д.К.И., ЕГН **********, да плати
на длъжника жалбоподател „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - З."“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*******., сумата от
265 (двеста шестдесет и пет) лева разноски,
сторени в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.