№ 27
гр. Харманли , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
С постъпилата въззивна жалба от Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр.
Стара Загора, ул. „ ***** се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4711778 от
21.03.2021г. на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер 300,00 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи, за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакувания
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноските по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. П. Г., не се
явява.Не се явява и пълномощникът му адв. Т.П. А. от АК – Пловдив, който
излага допълнителни мотиви към жалбата в писмена молба по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
1
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 21.03.2021 г. в 13:40 часа в гр. Харманли, III-554 70 +600 до комплекс
**** Г. П. Г. управлява лек автомобил „Мерцедес С 560 4Матик с ****
собственост на жалбоподателя със скорост 95 км.ч. при разрешена скорост от 60
км.ч. съответно с превишена скорост от 35 км.ч. нарушение по чл. 21, ал. 2,вр.
ал.1 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик на превозното средство, като не се спори, че жалбоподателя е
собственик на автомобила към датата на деянието. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № №
4711778 от 21.03.2021г. на името на жалбоподателя Г. П. Г.. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение към
посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни
за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 300 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 08.06.2021 година, като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят Г. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M 526 на
процесната дата – 21.03.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола
се установяват данни за датата на използването на АТСС – 21.03.2021 година,
времето (13.00 часа до 16.30 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – гр. Харманли, III-554 70 +600 до
комплекс ****, за общо ограничение на скоростта - 60 км/ч и ограничение с пътен
знак от 60 км/ч, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ
е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки, на
които е виден автомобила.
От представения Протокол № 5-52-20/15.04.2020 година, издаден от
2
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената
дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR
1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата
24.02.2010 година и е валидно до 29.09.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд -
Харманли.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната
служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал.
2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на
Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ
съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, жалбата е основателна, за което настоящият
състав излага следващите правни съображения:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава
определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това
се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен
изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на
скоростта от 60 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в
цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при
3
движение извън населено място – 60 км/ч, а веднага след това е посочено, че
едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно 60 км/ч.
Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта -
въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на
скоростта. Посоченото води до различна правна квалификация на нарушението -
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, които са два
самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат различни
съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране
отговорността на нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола
са посочени две различни ограничения, то няма как да се приеме, че нарушението
е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, а не по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно е налице противоречие в данните относно
инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС,
което поставя в невъзможност настоящият състав да прецени дали посочената
като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност,
както жалбоподателя, така и настоящият състав да разбере как е поставено
ограничението на скоростта - дали това е общото ограничение или е с пътен знак.
Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно
основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо
се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.
На следващо място в така представения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 21.03.2021г. е записано
начало на работа – 13:00ч. и край на работа 16:30 ч., а като № на първо статично
изображение/видеозапис е посочено, съответно № на последно статично
изображение/видеозапис – 10390 и крайно №10421. При така записаното в
протокола, при посочени начало и край на работа 13:00ч. – 16:30 ч. и № на първо
и последно статично изображение/видеозапис – 10390- 10421, безспорно се
установява, че липсва съответствие на вписаните в Протокола номера на
изображения, доколкото липсва номер на приложената снимка на представеният
клип, която снимка да е послужила за издаването на конкретния електронен фиш -
№№ 4711778 от 21.03.2021г. В тази връзка на приложената снимка по делото не
са отразени нито стойността на измерена скорост на движение, съответно
наказуема установена скорост, нито стойността на разрешена такава, както и
стойността на превишението след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч. Това
несъответствие поражда съмнение, относно относимостта на представения по
4
делото Протокол към твърдяното нарушение. По делото липсват доказателства
установяващи по безспорен начин, че процесното АТСС действително е било
поставено на посоченото в електронния фиш и протокола място и дата, както и че
изображението на моторното превозно средство, приложено по делото, е заснето
със същото АТСС именно на датата и мястото, посочени в ЕФ и протокола. При
наличните разминавания в писмените доказателства, изготвени по
административнонаказателната преписка, не може категорично да се приеме, че
вмененото на Г. П. Г., представител на фирма „Анимексс“ ЕООД
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест,
отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на настоящият състав
по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя
на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от
обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият настоящият състав следва да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор
за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в
настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да
заплати на жалбоподателя Г. П. Г. с оглед изхода на делото.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4711778 от 21.03.2021г. на
ОДМВР - Хасково, с който на Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул.
„***** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182 ,ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер 300,00 лв. за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на Г. П. Г. с ЕГН **********
от гр. Стара Загора, ул. **** сумата от 300 ( триста ) лева, представляваща
разноски по НАХД № 257/2021г. на РС - Харманли.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6