№ 47
гр. София, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение на Окръжен съд – Враца № 338 от 29.12.2021 г., постановено по ЧНД №
681/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения К. С. П., с
установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване
от свобода в размер на 1 година и 3 месеца с остатък от 4 месеца и 19 дни. Със същия
съдебен акт е определен 6 месечен срок, в който осъденият К. С. П. не може да подаде нова
молба за УПО.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от осъдения К. С. П., в
която се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт. Твърди се в жалбата, че делото за
УПО не се е гледало по същество, а са били използвани шаблонни определения за отказ на
УПО и мотиви, които са били използвани при определяне на наказанието му лишаване от
свобода. Лишеният от свобода сочи в жалбата, че по плана на присъдата е вършил всичко по
закон и че е изпълнявал всички, възложени задачи от ИСДВР и учителите. Изтъква, че при
многобройните претърсвания на килия № 213, на която е отговорник, не са открити
забранени вещи; че в училището е примерен и помага на учителите за всичко; че е правил
табла за националните и християнските празници, за което получил награда. Твърди, че на
23.06.2021 г. бил опериран от херния и че в тази връзка му били предписани различни
болкоуспокояващи хапчета, които пиел. Отрича в мястото за лишаване от свобода да е
употребявал наркотици. Намира за невярна дадената му от ИСДВР П. характеристика.
Твърди, че е участвал в спортни мероприятия /теглене на въже, скок от място, бягане в
чувал/, че се е движил по закон, че е изпълнявал всички нареждания и че се е стараел да
бъде примерен. Заявява, че по време на престоя си в затвора е показал желанието си за
поправяне и превъзпитание, но че никой не е пожелал да види това. Сочи, че редовно
1
посещава курс по християнски ценности, както и че осъзнава, че е направил много грешки
досега, за които е бил осъждан. Изтъква намерението си да не се занимава с нищо
противозаконно. Иска да бъде условно предсрочно освободен, за да помага на семейството
си, тъй като майка му е сляпа, а баща му е с дискова херния и безработен.
Към жалбата срещу определението на ОС-Враца са представени писмени доказателства: -
епикриза, издадена на осъдения К. С. П. от ММБАЛ „Христо Ботев“ АД -Враца, относно
извършена му оперативна интервенция при херния на 23.06.2021 г.; - и експертно решение
на ТЕЛК от 08.12.2020 г. относно А. В. Й., установяващо 70 % трайно намалена
работоспособност.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
На първо място, преди произнасянето си по същество по постъпилата жалба и по
правилността на атакуваното определение, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че представените с жалбата писмени доказателства - епикриза на осъдения К.П. и
експертно решение на ТЕЛК за лицето А. В. Й. - са неотносими към предмета на настоящото
производство, доколкото здравословното състояние на лишения от свобода и на други трети
лица - негови близки - няма отношение нито към процеса на поправянето на осъдения в
пенитенциарното заведение, нито към резултатите от него /поправянето/. Същото се отнася
и за социалното положение на близките на осъдения, доколкото това обстоятелство също
няма отношение към процеса на поправянето, осъществяван в местата за лишаване от
свобода.
В разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК са формулирани основанията /предпоставките/ за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно: - формална предпоставка,
изразяваща се в изтичането на период от време – определен минимален срок, в който
осъденият фактически да е изтърпял наложеното му наказание; - и материална предпоставка,
изразяваща се в постигането на определен резултат от поправителния процес през периода
на изтърпяване на наказанието, а именно - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. Тези, определени от закона, основания /предпоставки/ за постановяване на УПО
на практика определят предмета на производството за условно предсрочно освобождаване,
поради което в същото производство не могат да се обсъждат въпроси извън предпоставките
за приложението му. А фактическите обстоятелства, изпълващи и обосноваващи тези
предпоставки, определят предмета на доказване в това производство. Изхождайки от
фактическото естество на формулираните от закона критерии, определящи предпоставките
за постановяване на УПО, апелативният съд счита, че здравословното състояние на
осъдения и на други трети лица /негови близки/ не е сред обстоятелствата, които могат да
бъдат преценявани като основание за условно предсрочно освобождаване. Формалните и
материалните предпоставки за прилагане на условното предсрочно освобождаване са
описани в закона точно, ясно и изчерпателно и те не могат да бъдат допълвани чрез
тълкуване. Сред тях не е предвидено здравословното състояние на осъдения и на негови
близки, поради което същото не може да бъде добавяно по тълкувателен път.
2
В случая неотносимостта на приложените към жалбата писмени доказателства не
налага необходимост от разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, в
което те да бъдат приети и приобщени към доказателствената съвкупност по делото. По тези
съображения и доколкото въпросните епикриза и експертно решение на ТЕЛК са
неотносими към предмета на настоящото произнасяне и не са приобщени към
доказателствения материал по делото, то същите не следва да бъдат обсъждани от въззивния
съд.
По отношение на осъдения К. С. П. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява
наложеното му по НОХД № 4583/2021 г. по описа на Софийски районен съд наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 3 месеца за извършено престъпление по чл.
281 ал.2 т.1 от НК. Във връзка с изтърпяването на това наказание осъденият П. е постъпил в
затвора – Враца на 01.04.2021 г., като фактическото начало на изтърпяване на така
наложеното му наказание е същата дата - 01.04.2021 г.
От търпяното в момента наказание в размер на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“
към датата 29.12.2021 г. лишеният от свобода К.П. е изтърпял фактически наказание в
размер на 8 месеца и 28 дни; от работа 28 дни; зачетен предварителен арест 15 дни, или
всичко - в размер на 10 месеца и 11 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 4
месеца и 19 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното
наказание. Този извод се основава на обстоятелството, че към момента осъденият П. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
Същевременно първият съд е счел, че в случая не е изпълнена другата законоустановена
предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за
поправянето си. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства и на
установените от тях обстоятелства окръжният съд е приел, че при лишения от свобода К.П.
не са налице данни за окончателна положителна промяна. Чрез тази формулировка на
практика контролираният съд е приел, че все още не е постигнато поправяне на осъдения.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на
законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този извод е подробно
аргументиран от окръжния съд и по съществото си е правилен, тъй като се основава на
приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е.,
въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е
приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена.
3
Изследването на цялостното поведение на осъдения К.П. по време на актуалния му престой
в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента
същият не е дал безспорни и категорични доказателства за поправянето си, доколкото по
делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в
нагласите му - за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не
са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато
необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на
нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на
установените в обществото правила на поведение. А всичко това предполага изтърпяване на
наказанието в целия му срок.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора -
Враца по повод молбата на осъдения К. С. П. за условно предсрочно освобождаване. В
обосновка на това отрицателно мнение е посочено, че отношението на лишения от свобода
П. към плана на присъдата е отчасти положителен; че стремежът му е насочен предимно към
изтърпяване на наказанието, а не към постигане на положителни личностни промени; че е
наказван веднъж за употреба на наркотици; че не е награждаван; че не осъзнава напълно
своите дефицити и не проявява стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР при затвора Враца по повод подадената от К.П.
молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че при първоначалната оценка
на риск от рецидив е отчетено ниво от 99 точки, което е в границата на високия риск, като
при последваща оценка на този риск е отчетено повишаване на точките на 103, което сочи,
че рискът от рецидив се запазва във високи стойности; че рискът от сериозни вреди за
обществото е със средни стойности с оглед миналите му правонарушения; че рискът от
вреди е нисък за служителите и останалите лишени от свобода; че рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности; че рискът от бягство също е с ниски стойности; че
отношението му към плана на присъдата е отчасти положително; че стремежът му е насочен
предимно към изтърпяване на наказанието, а не към постигане на положителни личностни
промени; че към груповите и организираните общопенитенциарни спортни и културно-
масови мероприятия е по-скоро пасивен и не винаги проявява интерес към тях; че за
снижаване на остатъка от присъдата е подал заявление за включване в образователен процес
като алтернатива на трудова заетост и че в тази връзка е записан за ученик в 10 клас през
учебната 2021/2022 г.; че е наказван един път за неспазване на реда и дисциплината – при
направен му тест за наркотици резултатът бил положителен; че не е награждаван.
В доклада е отчетено, че първоначално очертаните зони с дефицити са останали същите, а
именно: - криминално минало /многократно е осъждан, включително и за правонарушения,
насочени срещу обществото/; - отношение към правонарушението /продължава да
омаловажава извършеното правонарушение и не разпознава мотивите, довели до
престъпното му поведение/; - управление на финансите и доходите /основно получава
4
доходи от нелегални дейности/; - начин на живот и обкръжение /повечето му контакти са с
лица от криминалните среди; показва модели на поведение, свързани с пристрастеност – при
направен тест за наркотици резултат се оказал положителен/; злоупотреба с алкохол
/споделя, че често употребява алкохол/; - злоупотреба с наркотици /употребява канабис/; -
междуличностни проблеми /склонен да се въвлича в конфликти, със слаб самоконтрол,
проявява враждебност/; - умения за мислене /все още не разпознава проблемите си; липсват
способности за разрешаването им по законосъобразен начин; с ригидно мислене; повтаря
допуснати грешки/.
В приложения доклад на ИСДВР е посочено също, че поведението на лишения от свобода
П. в последния период от изпълнение на наказанието показва, че същият няма трайни
нагласи за позитивна личностна промяна; че показаната положителна тенденция по време на
изпълнение на наказанието се оказва нестабилна; че е склонен да омаловажава собствената
отговорност и принос, като търси вината у другите; че само частично разпознава
проблемите си, не осъзнава напълно своите дефицити и не проявява траен стремеж за
положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот.
В заключение в доклада е набелязано, че в бъдеще ще се продължи оказването на
възпитателно въздействие върху л.св. К.П. с цел то да доведе не само до съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до изграждането и постигането на вътрешни
/субективни/ убеждения в насоките: осъзнаване на причините, довели до престъплението;
осъзнаване на насените вреди и проявяване на разбиране за преживяванията на
пострадалите; намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми и
конфликтни ситуации.
След задълбочен анализ на затворническото досие на л. св. К. С. П. и на останалите
приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи
на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да
обосноват извод, че при него вече съществува личностна готовност за живот в условията на
свобода. В частност данни за неговото действително и реално поправяне не се съдържат в
представените становища и оценки на затворническата администрация - в становището на
началника на затвора Враца и в Доклада на ИСДВР, според които за постигане целите на
наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва
да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват
прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за
един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието.
В случая служителите на затворническата администрация не отричат отчасти доброто
поведение на осъдения П. и наблюдаваните положителни тенденции в поведенческото и
личностното му развитие при престоя му в мястото за лишаване от свобода и вследствие на
провежданата спрямо него корекционно-възпитателна работа, като това е надлежно
документирано и коректно оценено от тях, но същевременно въпросните служители
обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи
/в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му
5
на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за пълното
осъзнаване на извършеното от него правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в пенитенциарното
заведение. Така, съобразно заложените в плана за изпълнение на присъдата цели и задачи,
над които е следвало да се работи с лишения от свобода П. при престоя му в местата за
лишаване от свобода, корекционната работа с него за целия период на търпяното наказание е
следвало да бъде съсредоточена в няколко насоки: - отношение към правонарушението /да
приеме отговорността за собственото си поведение/; - начин на живот и криминално
обкръжение /осмисляне на отношението си към приятелския кръг, под чието въздействие се
намира в затвора и с които за в бъдеще ще контактува/; - и умения за мислене /поставяне на
основни цели за в бъдеще; разпознаване на проблемите около него и избирането на подходи
за избягването им/. За постигането на тези цели и задачи е определен срок от 1 /една/ година
считано от 26.04.2021 г., който обективно към настоящия момент все още не е изтекъл.
Което предполага, че корекционната дейност спрямо него следва да продължи за постигане
на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението
му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в пълна
степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.
Тук следва да се отбележи, че съгласно ППВС № 7/1975 г. е правилно при приложението на
условно предсрочно освобождаване спрямо лица с предишни осъждания да се преценява
дали те действително са се поправили. Т.е., според посоченото постановление предпоставка
за постановяване на УПО спрямо лица с предишни осъждания на наказание лишаване от
свобода, какъвто се явява л.св. К.П., е наличието на доказателства за тяхното действително и
реално поправяне, а не само доказателства за успешно започнат и провеждан корекционен
процес.
Предвид горните констатации се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част
от визираните предпоставки в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения П.
корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на лишения от
свобода. Запазването у молителя на дефицити в цели осем зони /подробно описани по-горе/
несъмнено означава, че все още не е постигната съществена положителна промяна в
отношението му към правонарушението /поемане на пълна отговорност за него и осъзнаване
на причините, довели до извършването му/ и във формирането на стереотип на мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода. А от своя страна липсата на трайни и необратими положителни
промени в личността и поведението на л.св. П. категорично не може да обоснове извод за
завършеност на процеса на поправяне при него.
6
В случая независимо от факта, че К.П. е имал дължимото отношение към затворническата
администрация и че отчасти е изразявал положително отношение към плана на присъдата,
както и желание за включване в трудова дейност, не се установява той да е преосмислил
своето минало противоправно поведение и да е заявил готовност и да е демонстрирал
сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода.
Т.е., това, че е имал добро, дължимо и законосъобразно поведение спрямо персонала и
служителите, което е нормалното и задължителното съобразно мястото на изтърпяване на
наказанието и съответните правила, които следва да се спазват в същото, априори не
означава, че в личността и поведението на л. св. П. са настъпили положителни промени в
такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и категоричен извод за цялостна
завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това да обосноват и извод, че
по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на
процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.
Предвид гореизложеното апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че
престоят в пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо
личността на осъдения К.П. и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да
изпълва законовите изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то
на практика сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения П. е изцяло и необратимо
завършил, че е довел до коренна промяна на визията му за водене на законосъобразен начин
на живот и че с оглед на това е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че към
момента лишеният от свобода К.П. не е доказал положителна промяна в поведението си,
респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от
НПК, за да се приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване
на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че атакуваното
определение в частта му, с която е оставена без уважение молбата на К. С. П. за условно
предсрочно освобождаване, е правилно и законосъобразно, поради което в тази част същото
следва да бъде потвърдено.
С проверявания съдебен акт окръжният съд е определил 6 месечен срок, в който осъденият
К. С. П. не може да подава нова молба за УПО. В настоящото производство съдът не
разполага обаче с нормативно предвидено правомощие да определя срок, в който осъденият
да не може да подава нова молба за УПО. С оглед на това определяйки с атакуваното
определение такъв срок, ОС-Враца на практика е излязъл извън обхвата на своите
правомощия и се е произнесъл по въпрос, който стои извън предмета на произнасяне в
настоящото производство. В действителност в разпоредбата на чл. 441 от НПК е
7
предвидено, че „когато предложението или молбата по чл. 437 не бъдат уважени от съда,
ново предложение или молба може да се направят не по-рано от шест месеца от деня на
влизането в сила на определението.“ Но процесуалният закон не регламентира този срок да
се определя от съда, произнасящ се по молбата за УПО. Изтичането на този срок е
предвидено ex lege като условие за допустимост на следващата молба или предложение за
условно предсрочно освобождаване и той се преценява от съда при сезирането му с
последваща молба или предложение за УПО, а не се определя от съда в производство по чл.
439- чл. 440 от НПК. Това налага отмяна на проверяваното определение в частта му относно
определянето на 6 месечен срок, в който осъденият К. С. П. не може да подаде нова молба за
УПО.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-
София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд – Враца № 338 от 29.12.2021 г., постановено
по ЧНД № 681/2021 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение
молбата на осъдения К. С. П., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца с остатък от 4 месеца и 19
дни.
ОТМЕНЯ определението в ЧАСТТА, с която е определен 6 месечен срок, в който осъденият
К. С. П. не може да подаде нова молба за условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8