Р Е Ш Е
Н И
Е № 2282
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Мариана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14007 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по
искова молба от С.Г.Д. срещу „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на
553.35 лева представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2003 г.
– 28.02.2005 г., 60.10 лева обезщетение за забава за периода 01.05.2003 г. –
18.03.2005 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2005
г. до окончателното й изплащане, както и 14.26 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2005 г. по ч. гр. д. № 1443/2005 г. на Районен съд –
Пловдив, въз основа на който е образувано изп. д. № 2071/2005 г. по описа на
ДСИ. Счита, че вземанията по така издадения изпълнителен лист са погасени по
давност, както и че давността е настъпила след издаването на изпълнителното
основание Иска се уважаването на иска и присъждане на разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който признава иска. Заявява, че вземанията действително са
погасени по давност. Моли за посочване на банкова сметка ***, с оглед заплащане
на присъдените с решението разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата в случай, че надвишава минималния размер
съобразено наредбата за минималния размер за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са
налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на исковата молба ответникът е признал
изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, признанието е направено от представител на ответното дружеството,
овластен да признава иска, в първото по делото заседание ищецът е поискал да
бъде постановено решение съобразно признанието на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което
да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент
на чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отговорността за разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца,
съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае признал иска за основателен,
разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената
разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно. В
случая съдът счита, че не са изпълнение и двете условия, визирани в цитираната
разпоредба, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
иска. Това е така, тъй като ответникът разполага с изпълнителен титул за
вземането си срещу ищеца, като макар и да е прекратил изпълнителното
производство, всеки един момент, въз основа на издадения изпълнителен лист,
може да заведе ново изпълнително дело. В този смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК. В този смисъл са и представените от ответника актове на
ВКС.
С оглед изложеното и предвид
уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
се пораждат за него. Същият доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса и 350 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.5/. По
възражението за прекомерност направено на адвокатския хонорар на ищеца,
направено от ответника, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е в размер на минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед интереса – чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, ответникът е признал иска. Следва да се посочи,
че в случая е приложима редакцията на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за
правна зашита и съдействие и датата на която е платено възнаграждението –
13.08.2019 г. Общо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 следните суми - 553.35 лева представляваща неплатена топлинна
енергия за периода 01.03.2003 г. – 28.02.2005 г., 60.10 лева обезщетение за
забава за периода 01.05.2003 г. – 18.03.2005 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.03.2005 г. до окончателното й изплащане, както и
14.26 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.05.2005 г. по ч. гр. д. №
1443/2005 г. на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. д.
№ 2071/2005 г. по описа на ДСИ, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 да заплати С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в общ размер на 400 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
Вярно с оригинала! ММ