РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101216 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД
против К. М. К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3908,08 лв. – главница по договор
за потребителски кредит № FL919820 от 19.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението - 23.12.2021 г. до окончателното
плащане, сумата от 360,53 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.09.2020 г. –
07.09.2021 г., сумата от 342,63 лв. – мораторна лихва за периода 19.08.2020 г. –
15.12.2021 г., сумата от 123 лв. – такси за периода 21.08.2020 г. – 15.12.2021 г., както и
сумата от 63 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 25.10.2021 г. – 15.12.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 1534 от 30.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3631 по описа на РС –
Велико Търново за 2021 г. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между
страните договор за потребителски кредит № FL919820 от 19.06.2018 г. ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 5432 лв. за текущи нужди, а последният
се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Кредитът е бил усвоен от ответника на 19.06.2018 г. по
разкрита на негово име разплащателна сметка при ищцовата банка. Навеждат се
твърдения, че съгласно чл. 3 от процесния договор ответникът дължи на банката лихва,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор
от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер на 9,350%,
както и че дължимата лихва се начислява от датата на усвояване на кредита. Сочи се
още, че страните в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора са уговорили дължимостта на такси и
комисионни за предоставени от банката услуги. Договорено също е било погасяването
1
на кредита да се извършва на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер и
падеж в приложен към договора погасителен план. Крайният срок за погасяване на
кредита е бил до 19.06.2024 г. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати на банката дължимите месечни вноски, лихва за периода
на забава върху просрочените вноски, както и дължимите такси, като поради
неплащане на месечна вноска с падеж 19.08.2020 г. на основание чл. 14 от договора
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника
чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 07.09.2021 г. Поддържа се, че във връзка с
връчването на покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
банката е направила разходи, подлежащи на обезщетяване. Твърди се, че за вземанията
си банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3631 по
описа на РС – Велико Търново за 2021 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на банката – заявител са дадени указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В посочения
срок от ответника К. М. К. е постъпила молба, към която същият е приложил платежно
нареждане за кредитен превод от 15.06.2023 г. за сумата от 7880 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 3631 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. се
установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление против
ответника е издадена Заповед № 1534 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2021 г. за вземанията, предмет на настоящото
дело. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като същевременно с това са събрани данни, че същият не живее на адреса, поради
което с разпореждане на съда от 16.03.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
28.03.2023 г., а настоящата искова молба е подадена на 26.04.2023 г.
От представеното заверено копие от договор за потребителски кредит №
FL919820 от 19.06.2018 г. се установява, а и по делото не е спорно, че ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 5432 лв. за текущи нужди, който последният
се е задължил да върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора. В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено, че разрешеният кредит се отпуска по
сметка на ответника в банката, за откриването на която е необходимо сключване на
договор за откриване на разплащателна сметка. За ползването на кредита ответникът се
е задължил да плаща лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен
процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 9,350%. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 9 от договора
годишният процент на разходите по кредита е 14%, а общата сума, дължима от
кредитополучателя е 7796,40 лв., изчислени към датата на сключването му. Съгласно
чл. 7, ал. 1 кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна
дата в погасителния план, неразделна част от договора, а съгласно чл. 8, ал. 1
погасителните вноски се изплащат от кредитополучателя в брой до 19-то число на
месеца, безкасово чрез удръжка от негова разплащателна или спестовна сметка до 19-
то число на съответния месец или по друг начин. В представения по делото
2
погасителен план са предвидени 72 месечни анюитетни вноски – първата с падеж
19.06.2018 г., а последната 19.06.2024 г. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора
кредитополучателят дължи заплащането на месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит, в размер на 3,50 лв., а при
забава в плащането на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита – обезщетение за времето на забавата върху просроченените
суми в размер на законната лихва за забава. Според чл. 2, ал. 2 освен таксите, посочени
в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно ОУ и
Тарифа на банката, налични на интернет страницата на банката и в офисите й. В чл. 14
е предвидено, че непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита
банката може да го обяви за предсрочно изискуем – изцяло или частично.
По делото е представено заверено копие от бордеро от 19.06.2018 г., от което е
видно, че сумата от 5432 лв. е преведена по посочената в договора банкова сметка,
разкрита на името на ответника.
От представените по делото заверени копия от покана, адресирана до ответника,
констативен протокол от 01.11.2021 г., разписка и уведомление се установява, че
ищцовата банка е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неиздължаване в
уговорения срок на месечна вноска с падеж 19.08.2020 г. Поканата за предсрочна
изискуемост е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ на
07.09.2021 г.
По делото са представени още справка за движението по кредитна сделка за
периода 19.06.2018 г. – 12.04.2023 г. и извлечение по банкова сметка IBAN: *** за
същия период.
Приобщено по делото е платежно нареждане за кредитен превод от 15.06.2023 г.,
от което е видно, че посочената банкова сметка е била захранена със сумата от 7880
лв., като основание за превода е посочено „за погасяване на задължения на К. М. К.“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при събрани данни, че същият не живее на известния му по
делото адрес. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производство.
За основателността на заявените от ищеца претенции в негова тежест е да
докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за
кредит, усвояването на кредита от страна на ответника, настъпването на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигането на
волята на ищеца за това до ответника преди датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, както и размера на всяко от претендираните вземания. В тежест на ответника
е при установяване на горните факти да докаже плащането.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски
кредит № FL919820 от 19.06.2018 г. При сключването му са спазени изискванията на
ЗПК относно съдържанието на договора и неговите елементи – посочени са размерът
3
на кредита и начинът на усвояване, общата дължима сума от потребителя, ГПР и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, лихвения процент и
условията за прилагането му, броя и размера на месечните погасителни вноски и
падежните им дати и други. Установи се още, че ищецът е изпълнил основното си
задължение като кредитодател и е превел по разкрита на ответника банкова сметка
сумата по кредита в размер на 5432 лв. Поради неиздължаване в уговорения срок на
месечната вноска с падеж 19.08.2020 г. ищецът надлежно е обявил предсрочната
изискуемост на кредита, като ответникът е бил уведомен за това преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК с покана, връчена му чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът К. М. К. е подал молба, към
която е приложил платежно нареждане за кредитен превод от 15.06.2023 г. за сумата от
7880 лв. Направеното с посоченото платежно плащане се признава изрично от
ищцовата банка с молба с вх. № 12670/03.07.2023 г. Предвид горното, съдът намира за
безспорно установено, че претендираните с исковата молба суми са платени изцяло в
хода на процеса. Това е обстоятелство, което съдът съгласно изричното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК следва да съобрази при решаване на спора и което обуславя отхвърляне
на предявените искове.
Тъй като исковете срещу ответника се отхвърлят като погасени чрез плащане в
хода на процеса, то по правило на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
сторените по делото разноски за заповедното производство за заплатена държавна
такса в размер на 95,96 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 477,51 лв., както и
разноските в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 210,36 лв.
и адвокатско възнаграждение 935,67 лв., за извършването на които са представени
надлежни доказателства. Доколкото обаче ищецът сам признава (с молба с вх. №
13719/18.07.2023 г. и молба с вх. № 14516/01.08.2023 г.), че направеното плащане от
страна на ответника покрива и сумите за разноски, съдът намира, че искането му за
присъждането на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, против К.
М. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът К. М. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“
№ 260, сумата от 3908,08 лв. (три хиляди деветстотин и осем лева и осем стотинки) –
главница по договор за потребителски кредит № FL919820 от 19.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 23.12.2021 г. до
окончателното плащане, сумата от 360,53 лв. (триста и шестдесет лева и петдесет и три
стотинки) – възнаградителна лихва за периода 19.09.2020 г. – 07.09.2021 г., сумата от
342,63 лв. (триста четиридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) – мораторна
лихва за периода 19.08.2020 г. – 15.12.2021 г., сумата от 123 лв. (сто двадесет и три
лева) – такси за периода 21.08.2020 г. – 15.12.2021 г., както и сумата от 63 лв.
(шестдесет и три лева) – обезщетение за уведомяване за периода 25.10.2021 г. –
4
15.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 1534 от 30.12.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3631 по
описа на РС – Велико Търново за 2021 г., поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“
№ 260, за осъждане на К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати сумата от
573,47 лв. (петстотин седемдесет и три лева и четиридесет и седем лева) – разноски за
заповедното производство, и сумата от 1146,03 лв. (хиляда сто четиридесет и шест
лева и три стотинки) – разноски за исковото производство, поради извършено в хода на
процеса плащане.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
3631 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5